Р Е Ш Е Н И Е
№
22 март
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,гражданско отделение,
Х-ти състав в публично съдебно заседание, проведено на втори март през две хиляди и дванадесета в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
КАРОЛИНА НЕДЕЛЧЕВА
С участието на секретаря К.Г.,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 261 по описа за
Предявени са обективно и субективно съединени иска с правно основание
чл.92 ал.1,по чл.93 л.2 изр.2 и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
С исковата си молба ищецът твърди,че с ответниците сключил предварителен
договор на 30.03.2006 г. за продажба на недвижим имот находящ се в гр.Варна.С
договора ответниците се задължили да сключат окончателен договор в срок
от 30 дни след влизане в сила на решението
по т.д.№603/2005г на ВОС
.Последното влязло в сила на 08.02.2007г. Ответниците не
изпълнили задължението си да прехвърлят
по нотариален ред правото на
собственост върху имота,а с н.а.
№124/17.06.2008 г. го продали
на трето лице.Ищецът твърди,че ответниците са неизправна страна
по предварителния договор.Претендира присъждане солидарно на:сумата 52 845 лв. договорена неустойка съгл.чл.9 ал.3 от
предварителния договор, равна на
0.1 % от договорената в
чл.3 ал.1 продажна
цена от 16 000 лв. за всеки
просрочен ден в период от четири години считано от 08.02.2007 г. до
завеждане на иска, общо 1460 дни/;претендира и връщане на сумата от
7 000 лв представляваща
дадено от него капаро във
вр с чл.3 ал.2 от договора при подписването
му;както и претендира законна лихва за забава
в размер на 3 644 лв. върху тази сума от
7 000 лв. изчислена от датата на влизане
в сила на решението по т.д.№603/2005 г. - 08.02.2007г. до
завеждане на иска.Поддържа исковете в с.з. чрез адв.С.С..
Отв.Т.С. оспорва исковете
като неоснователни.Твърди, че процесният договор не е влязъл в сила,т.к.според чл.10
договорът влиза в сила след като продавачите представят на купувача документи
удостоверяващи влизането в сила на т.д.№603/2005г на ВОС,а такива документи
продавачите не са представили на ищеца.Признава ,че процесния
имот е продаден на трето лице и е налице пълно неизпълнение.Навежда и правопогасяващо възражение за нищожност на договорената
неустойка-поради накърняване на добрите нрави чл.26 ал.1 ЗЗД вр с чл.9 ЗЗД -така претендираната
сума от 52 845 лв
надхвърля три пъти продажната цена от 16 000 лв
уговорена по ПД..При условия на евентуалност ,съдът да приеме,че претендираната неустойка е прекомерна и следва да бъде
намалена.Навежда и възражение за погасена по давност претенция за неустойка във
вр с чл.111 б.Б ЗЗД:в случай ,че се приеме,че
предварителният договор е влязъл в сила на 08.02.2007г,то на осн.чл.4 ал.1 от
него,продавачът изпада в забава след изтичането на 30 работни дни след тази дата,т.е. на 21.03.2007г и
тригодишният срок за предявяването и е изтекъл на 21.03.2010г.
Като неоснователен намира и предявеният иск за връщане на сумата
7 000 лв дадена по предв.договор
като капаро от ищеца :никога не била получавала тази сума.Ответниците никога не са имали намерение да продават
имота предмет на предварителния договор на ищеца,а договорът е имал за цел на
служи като гаранция,че след влизане в сила на т.д.№603/2005г ВОС,ответниците ще
прехвърлят 1/3 ид.ч. от друг свой имот на трето лице. Счита договора
от 30.03.2006 г за прекратен.
По отношение на претендираната
лихва за забава, счита иска за
неоснователен, поради недължимост на главното задължение
от 7 000 лв. Дори и да
се приеме,че главното задължение е дължимо,то лихвата за забава се
дължи от момента на поканата,а
такава няма отправена,поради което не е налице забава
за ответниците.
Явява се лично в ПДЗ и поддържа
възраженията в отговора. По същество-не взема становище.
Ответникът В.С. в срока за отговор
също оспорва предявения иск като неоснователен.Към момента на сключване
на процесния предварителен договор бил на 15 години,непълнолетен
,т.е. като разпоредителна сделка по см.на чл.73 ал.2 от СК с негов имот,без
да е имало разрешение на районния
съд,договора се явява нищожен.Следващо възражение навежда,относно липсата от негова
страна на виновно неизпълнение на задължението по чл.4 от договора,което да обуславя ангажиране
на отговорността за неустойка.Неоснователен е искат за връщане
на сумата 7 000 лв,тъй като тази
сума не му
е превеждана по банкова сметка *** .Присъединява се към изложените
в отговора на сестра си Т.С. възражения. В с.з. не се явява ,не се
представлява.
Варненски окръжен съд,като се
запозна с доказателствата по делото и релевантните
по предмета му факти,установи следното:
Налице е писмен предварителен договор
сключен на 30.03.2006г между продавачите Т.С.К. и В.С. К. ,със съгласието на своя баща и законен представител Свилен
Петков К. ***-106, и от друга като купувач А.А.Г. ***, по силата на който
страните се договорили продавачите да
прехвърлят на купувача правото на собственост върху недвижим имот съставляващ
Магазин №5 находящ се на партерния етаж в сграда на ул.”27 юли” №21 гр.Варна за
сумата от 16 000 лв. В договора е вписано, че в деня на подписването
му,купувачът е платил сумата от 7 000 лв. явяваща се капаро,и че тази клауза
в договора/чл.3 ал.2/ има сила на разписка удостоверяваща получаването на
сумата от продавача.
Няма спор по делото,че окончателен
договор не е сключен,както и,че с н.а. № 24 /16.06.2008г настоящите ответници
продали на трето лице процесния недвижим имот,предмет
на предварителния договор.
В чл.4 на договора,страните се задължили да сключат окончателен договор
не по-късно от 30 работни дни след влизане в сила на договора.
В чл.10 уговорили, в нарочен
раздел VІ,”Влизане в сила на договора”,че договорът влиза в сила „след като
продавачите представят на купувача документи удостоверяващи,че решението по
т.д.№ 603/2005г на ВОС е влязло в сила”.
Не се спори по делото,и ответниците
признават,че не са изпълнили задължението си да представят на ищеца документ за
това.
В чл.9,страните уговорили няколко вида неустойки, като в ал.3 уговорили
неустойка за виновно неизпълнение на задължението по чл.4,от неизправната
страна –да заплати неустойка за неизпълнение в размер на 0.1 % от договорената
продажна цена за всеки ден забава,а така също и всички разходи по осигуряване
техническа възможност за изповядване на сделката/Претендирано
основание по настоящия иск/.
При тези релевантни по спора
факти,се налагат следните правни изводи:
По иска по чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Налице е валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот.Фактът ,че продавачите,към момента на сделката са били
непълнолетни,и е липсвало разрешение по чл.73 ал.2 от СК не опорочава валидността
и.Не е налице разпореждане с недвижим имот ,а е налице подготвителен,организационен договор,Липсата
на предвидената в закона предпоставка за разпореждане с имота сама по себе си
не е пречка за сключване на окончателен
договор.
Договорът обаче не е влязъл в
сила.В чл.10 страните са уговорили отлагателно условие за влизането му в
сила:”след като продавачите представят на купувача документ удостоверяващ
влизането в сила на решението по т.д.№603/2005г”.Не са уговорили срок в който
продавачът следва да изпълни това вменено му задължение.
В случая,не се спори,че процесното решение е
влязло в сила на 08. 02.2007г.Както и ,че продавачите не са изпълнили това свое
задължение.
Чл.84 ал.1 от ЗЗД урежда,че когато денят за изпълнение на задължението е
определен,длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ал.2 урежда,че” когато няма
определен ден за изпълнение,длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора”.
В настоящия казус няма договорен от страните срок в който ответникът да
изпълни задължението си.Няма по делото и покана отправена от ищеца като
изправна страна до продавачите,за да е налице забава,след получаване на
поканата от страна на ответниците.
Следователно,процесният предварителен договор
не е влязъл в сила,предвид договореното отлагателно условие,поради което не е
налице основание за ангажиране отговорността на ответниците за неустойка,като
част от договорените клаузи.
Само на това основание
предявеният иск по чл.92 ЗЗД се явява неоснователен.Поради което и останалите
наведени при условията на евентуалност възражения на ответниците-за нищожност
на неустойката или за нейната прекомерност не следва да се обсъждат.
Предвид фактите установено в хода на настоящото производство,/относно валидно
сключен, но невлязъл в сила предварителен
договор/съдът приема,че правилната квалификация на предявения иск от ищеца-за
връщане на сумата 7 000 лв. дадена като капаро по ПД,следва да бъде не с
правна квалификация по чл.93 ал.2 изр.2 от ЗЗД.А с правно основание
чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД- за връщане на дадената сума от 7 000 лв.
–капаро по предварителния договор,следва да бъде уважена,като дадена на
отпаднало основание-поради прекратен предварителен договор.Една от
предпоставките за основателност на претенцията по чл.93 ЗЗД е отказ от
договора,какъвто е обективиран от ищеца както с
предявяването на настоящия иск,така и с нарочното му изявление в открито
съдебно заседание.
За това ,ответниците дължат връщане на сумата от 7 000 лв на ищеца,солидарно/последната възникнала като
договорена/ на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД.Ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба.
Неоснователно е възражението на ответниците ,че не били получавали процесната сума.Налице е писмен документ/чл.3 ал.2 изр.първо от предварителния договор/,установяващ
получаването на сумата от продавача в деня на подписването -30.03.2006г.Обратно
писмо между страните,съдържащо други техни уговорки не е съставено,поради което
и съдът приема,че е доказано получаването на
7 000 лв от ответниците.
Претенцията за присъждане на сумата 3644 лв
представляваща лихва за забава върху сумата 7 000 лв. изчислена от
08.02.2007г до завеждане на иска във вр. с чл.86 от ЗЗД следва да бъде оставена без уважение:по аргументите изложени по-горе във вр с чл.84 от ЗЗД.
Съобразно уважената част на иска ответниците дължат на ищеца за
направени по делото разноски сумата 280 лв.,на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
Водим от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.С.К. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес *** *** парцел, и В.С.К. с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** 655 парцел,
и настоящ адрес гр.С.”С. о.,ж.к.С. г. № ** ет. * ап.
***, да заплатят солидарно на А.А.Г. с ЕГН ********** *** ,сумата 7 000 лв/седем хиляди лева/ дадена на отпаднало основание по прекратен
предварителен договор сключен между страните на 30.03.2006г ,ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на иска 11.02.2011 г. до
окончателното изплащане,на основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД.
Отхвърля предявения иск от А.А.Г. с ЕГН
********** против Т.С.К. с ЕГН ********** и В.С.К. с ЕГН ********** за заплащане
на сумата 52 845
лв. договорена неустойка съгл.чл.9 ал.3 от предварителния договор, равна на
0.1 % от договорената в
чл.3 ал.1 продажна
цена от 16 000 лв. за всеки
просрочен ден в период от четири години считано от 08.02.2007 г. до
завеждане на иска, общо 1460 дни, като неоснователен и недоказан –на основание чл.92 ал.1
от ЗЗД.
Осъжда
Т.С.К.
с ЕГН ********** и
В.С.К. с ЕГН **********, да
заплатят на А.А.Г. с ЕГН ********** за разноски
по делото 280 лв. на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи
на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: