Р Е Ш Е Н И Е
№228
град Пловдив, 07.02.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО А.
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от член-съдия А. касационно АД № 2464 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба на И.А.Ч., подадена чрез адв. С.Д., срещу Решение № 2189
от 15.06.2022 г. по АД №16634 от 2021 г. на Районен съд – Пловдив, дванадесети граждански състав.
С обжалваното решение е отхвърлена подадената от И.А.Ч., жалба срещу Заповед за задържане на лице рег. № 11773зз-68 от
21.10.2021 г. на Полицейски орган в отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР
Пловдив, с която на касатора е наложена Принудителна административна
мярка /ПАМ/ "Задържане за срок от
24 часа" в помещение за временно задържане на V-то РУ-Пловдив.
С жалбата се настоява, че решението на РС
Пловдив е постановено при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на процесуалните норми, поради
липсата на мотиви за достигнатите правни заключения, както и че решението е в противоречие с установените по делото
обстоятелства. Искането е съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да отмени
процесната заповед за задържане.
В съдебно заседание - И.А.Ч. не се явява, не
се представлява.
Ответникът по касационната жалба - Полицейски
орган в отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, С.К. не се явява, не се
представлява.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени доводите на страните,
заключението на прокурора и фактите, изведени от РС - Пловдив от събраните по
делото доказателства, в рамките на
наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл.
218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес от обжалване на решението като
неизгодно за него. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Първоинстанционният съд е
приел, че оспорената Заповед за задържане на лице с рег. 11773зз-68 от 21.10.2021 г. е
издадена при наличие на фактическо основание – ДП ЗМИ№ 347 от 2020 г. по описа на отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР Пловдив, за
извършено престъпление по чл. 212 от НК. Изложил е мотиви, че
задържането като ПАМ е предприета от полицейския орган при условията на
оперативна самостоятелност. Посочил е, че за прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето извършило
евентуално престъпление по смисъла на НК. Достатъчно било само наличието на
данни, обосноваващи правото на административния орган да наложи мярката, без да
се поставят условия за точна квалификация на деянието, а още по-малко
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Такава
мярка се налагала само във връзка на наличие на данни, обосноваващи
евентуалната съпричастност на жалбоподателя към престъплението, но не и поради
несъмненост на фактите, а единствено с оглед на тяхното изясняване. Съдът е
отхвърлил доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила с мотиви, че било изяснено, кой е адресатът на заповедта,
както и че с това лице са извършени процесуални следствени действия по време на
задържането. Районния съд е посочил, че на задържаното лице е било предоставено
право на адвокатска защита, съставен бил протокол за личен обиск, а за връщане
на вещите била надлежно оформена разписка и съответно било удостоверено, че той
е получил същите. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд Пловдив намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон и
необосновано.Задържането на лице, на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания, която има за цел да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За
прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление
и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се
уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието
"данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието
"достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането
на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има
вероятност да е извършител на престъпление. В оспорената заповед за задържане е
вписано като основанието за издаването й: "във връзка с извършено
престъпление по чл.212, ал.4, във вр. с ал.1 от НК по ДП № 347/2020 г. по описа
на отдел „Икономическа полиция“. Посоченият в Постановлението за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 21.10.2021 г. ЗМИ не е приложен
в преписката, нито по делото, което опровергава извода на първоинстанционния
съд, че заповедта за задържане е издадена при наличие на фактическо основание,
респективно, че същата е мотивирана. Невъзможно е съдът да основе извод за
законосъобразност на заповедта за задържане въз основа на така посоченото в
нея: "във връзка с
извършено престъпление по чл.212, ал.4, във вр.с ал.1 от НК по ДП № 347/2020 г.
по описа на отдел „Икономическа полиция“, без този ЗМИ да е наличен по делото.
С процесната заповед, И.А.Ч. е задържан на 21.10.2021 г. в 15,15 ч., а е
освободен минути по-късно на същата дата, в времевия обхват между 15 и 16 часа.
На 21.10.2021 г. И.А.Ч. е привлечен като обвиняем видно от Постановлението за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, като му е определена
и мярка за неотклонение – „Гаранция в пари“ в размер на 20000 лв.
Постановлението е предявено на 21.10.2021 г. в 15,40 ч.
В конкретния случай не са представени никакви
доказателства, че съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да
извърши престъпление. Горното, взето в съвкупност с липсата на данни да са били
предприети действия по изясняване на обстоятелства, относими към участието на
лицето в престъпление по чл. 212 от НК, обосновава извода, че релевантната
заповед за задържане се явява издадена в несъответствие с целта на закона.
Целта на задържането в хипотезите на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е да се
възпрепятства възможността съответното лице да се отклони от наказателно
преследване, да разкрие извършено престъпление, както и възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
разследване или да се извършат необходимите процесуално-следствени действия. С
приложената мярка правото на лицето на свободно предвижване за 24 часа е
неоснователно ограничено, поради което задържането на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР се явява и в противоречие с принципа на съразмерност, установен в
чл. 6 от АПК.
Отделно от горното следва да
се посочи, че в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са изброени реквизитите,
които следва да съдържа писмената заповед, с която се постановява задържане на
лицето на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като т. 2 въвежда императивното
изискване да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането.
Неспазването на това императивно установено задължение за формата на
административния акт от страна на полицейския орган, представлява особено
съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на задържаното
лице и следва да се квалифицира като нарушение на разпоредбата на чл. 146, т. 3
и т.5 от АПК, което и от друга страна обосновава незаконосъобразността на
издадената заповед за задържане и е основание за нейната отмяна.
Предвид горното, настоящият
съдебен състав намира депозираната касационна жалба за основателна, респ.
обжалваното решение на Районен съд – Пловдив следва да бъде отменено като
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.
Следва касационният съд да реши спора по същество като отмени процесната Заповед
за задържане на лице рег. № 11773зз-68 от 21.10.2021 г. на Полицейски орган в
отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР
Пловдив, като незаконосъобразна, по горе изложените мотиви.
Разноски не се претендират.
Така мотивиран и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 2189 от
15.06.2022 г. по АД №16634 от 2021 г. на Районен съд – Пловдив,
дванадесети граждански състав, като
вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. №
11773зз-68 от 21.10.2021 г. на Полицейски орган в отдел „Икономическа полиция“
при ОД на МВР Пловдив, с която на И.А.Ч., с ЕГН **********, е наложена Принудителна административна
мярка /ПАМ/ "Задържане за срок от
24 часа" в помещение за временно задържане на V-то РУ-Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: