РЕШЕНИЕ
№ 260099
09.12.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в публично съдебно заседание
на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 786 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.П.
срещу Решение № 58 от 09.04.2020 г., постановено от Районен съд Балчик по гр.
дело № 661/2019 г., с което първостепенният съд е отхвърлил иска му за отмяна
на Заповед № 199 от 16.07.2019 г. на изпълнителния директор на „А.“ АД, с която
му е наложено наказание „забележка“.
Съдебният акт се атакува с доводи за
неправилност.
Въззивникът счита, че от гласните
доказателствени средства не се установява извършването на процесното нарушение.
В тази връзка изтъква, че показанията на двамата свидетели са недостоверни и
съдът неправилно ги е възприел при формиране на фактическите си изводи.
Иска решението на районния съд да бъде
отменено и искът му да бъде уважен. Претендира и разноски.
В съдебно заседание не се явява лично. Представлява
се от адвокат Г.Д., която поддържа искането за отмяна на обжалваното решение.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор
в законоустановения срок.
Пред въззивната инстанция се
представлява от юрисконсулт В.К.. В хода на устните състезания заявява, че иска
съдебният акт да бъде потвърден.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
От приложения трудов договор № 865 се
установява, че на 24.04.2017 г. между „А.“ АД и А. Г. П. е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което дружеството е назначило служителя на
длъжността „охранител“. С длъжностна характеристика са му вменени задължения
„да изисква спазването на установения ред при влизане и излизане от охранявания
обект“; „да извършва проверки на документите за самоличност на външни лица и на
служебни пропуски на работещите“; „при изпълнение на задълженията си да носи
лична идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло“
и др. Същата му е била връчена на 24.04.2017 г.
По делото са приети доказателства за
здравословното състояние на А.П. – дихателна полиграфия амб. № 005/2016 г. и
експертно решение № 925/15.03.2019 г. на ТЕЛК „МБАЛ Добрич“ АД. От документите
става ясно, че ищецът е с 50% трайно намалена работоспособност. Констатирано е,
че същият страда от синдром на обструктивна сънна апнея. Препоръчано е СРАР
лечение с автоматичен СРАР.
Не е спорно, че на 03.06.2019 г., около
2, 30 часа ищецът е бил дежурен и е изпълнявал трудовите си задължения в обект „Складова
база“, собственост на „А.“ АД.
По делото са разпитани свидетелите З.Д.,
Д.И.и Д.Р.. От показанията на първите двама, които са охранители към ответното
дружество, се установява, че на 03.06.2019 г., около 2, 30 часа са извършили
проверка на обект Складова база. Установили са, че порталът на обекта е бил
отворен. През прозореца на помещението на охраната са видели, че ищецът спи. След
като в продължение на пет минути тропали по прозореца, за да го събудят, А.П. станал
и отишъл при тях. Тогава констатирали, че не носи униформа – черен панталон и
черна тениска, и няма бадж.
Свидетелят Д.Р. заявява, че на
процесната дата е възложил на служители да извършват проверка на обект
„складова база“ и лозов масив. Същите са му докладвали, че при пристигането им
вратата на портала в обект „складова база“ е била отворена, а охранителят А.П. е
спял и не е носил униформа и бадж.
Възражението на въззивника, направено
във връзка с оценката на тези доказателствени средства, е неоснователно. Не се
установяват противоречия между заявеното от свидетелите Д. и И.. Двамата ясно и
последователно описват как е протекла проверката им, като всички обстоятелства,
за които разказват, са възприели непосредствено. Показанията на свидетеля Р. в
една част касаят действията по организиране на проверката. В другата си част възпроизвежда разказа на първите двама, които
са му докладвали резултата от извършването на проверката. Изложеното от този
свидетел напълно съответства на заявеното от Д. и И.. Гласните доказателствени
средства кореспондират и с останалата част от доказателствения материал, поради
което съдът ги възприема в цялост.
С докладна записка № 112/03.06.2019 г. Д.Р.
– заместник ръководител сектор „Сигурност“ при ответното дружество, е уведомил
изпълнителния директор на „А.“ АД за установено нарушение на служебната
дисциплина от страна на ищеца. Обяснил е, че на 03.06.2019 г., около 2, 30 часа,
е извършена проверка на обект Складова база. Служителите З.Д. и Д.И.са констатирали,
че порталът на обекта е бил отворен, а А.П. спи. След като го събудили
установили, че не носи униформа и няма бадж.
В тази връзка ищецът е получил покана за
даване на обяснения на 09.06.2019 г. Депозирал е обясненията си на 19.06.2019
г., като в тях е отрекъл, че при извършената му проверка порталът на обекта е
бил отворен и че е спял. Отрича и да е бил без бадж и униформено облекло.
Със заповед № 199/16.07.2019 г. на ищеца
е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушение по чл. 187,
ал. 1, т. 10 от КТ. В обстоятелствената част на документа е посочено, че
наказанието се налага, защото А.П. не е изпълнил задълженията си, вменени му с
длъжностната характеристика: да изпълнява задачите, поставяни от ръководител
сектор „Сигурност“, които са пряко свързани с неговите функции; при изпълнение
на задълженията си да носи лична идентификационна карта със снимка, отличителен
знак и униформено облекло; да спазва установения ред при влизане и излизане от
охранявания обект. Пояснено е, че на 03.06.2019 г., в 2, 30 часа, при извършена
проверка от служители на сектор „Сигурност“, е установено, че по време на нощно
дежурство ищецът спи, като е оставил безнадзорно и отворен портала на обект
складова база, находящ се в с. О.. Констатирана е липса на визуална
идентификация. Ищецът е получил екземпляр от заповедта на 16.07.2019 г., който
факт е удостоверил с подписа си.
Като писмени доказателства са приети
„План за охрана и отбрана на обект Складова база“, Инструкция за основните
задължения на охранителите от складова база А., права и задължения на дежурния
охранител към охранително звено на „А.“ АД, оценка за състоянието на
сигурността на обект Складова база. Доколкото липсват доказателства за
връчването им на ищеца, същият не може да носи отговорност за неизпълнението на
предписанията им. Поради тази причина не следва да бъдат обсъждани от съда.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.
357, ал. 1 от КТ, като се претендира отмяна на заповедта, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Законодателят е предвидил в полза на
работодателя право да налага дисциплинарни наказания на служителите си, когато
установи, че са извършили нарушения на трудовата дисциплина. Това право е израз
на дисциплинарната власт, която упражнява работодателят и е показател за съществуването
на йерархическа зависимост между страните по трудовото правоотношение. В
Кодекса на труда редът за налагане на дисциплинарни наказания е уреден
посредством императивни разпоредби с единствената цел да се гарантира правото
на защита на служителя.
Произнасянето
на съда относно съществуването на правото на работодателя да наложи на
служителя си дисциплинарно наказание се предпоставя от преценката за
законосъобразност на самата процедура по налагането му.
В настоящия случай процедурата е
спазена. Дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказание на служителя в
рамките на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, като преди това е изискал и е
получил обяснения от А.П. относно констатациите от извършената на последния
проверка на 03.06.2019 г. В заповедта, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“, в достатъчна степен е индивидуализирано нарушението на
трудовата дисциплина, посредством посочване на датата и часа на осъществяването
му. Във връзка със законосъобразността на производството по налагане на
наказанието е въведено единствено оплакване, че ищецът не е получил препис от
заповедта. Това твърдение се опровергава по категоричен начин от представения
заверен препис на процесната заповед, тъй като е видно, че А.П. е удостоверил с
подписа си получаването на препис от документа.
Защитата на ищеца, очертана още с
депозираните обяснения, а впоследствие развита и в първоинстанционното
производство, се свежда до отричане осъществяването на нарушенията на трудовата
дисциплина. Оспорва към момента на проверката да е спял в помещението на
охраната на 03.06.2019 г. Отрича също констатацията, че не е носил униформа и
бадж. Ответното дружество съобразно тежестта на доказване доказа по категоричен
начин извършването на нарушенията. Тук е момента да бъде пояснено, че в
мотивната част на заповедта са описани две нарушения. От една страна е
установено, че ищецът спи по време на нощна смяна. По този начин се е поставил в
невъзможност да изпълнява задълженията, вменени му с длъжностната
характеристика. От друга страна е установено, че не носи идентификационна карта
със снимка и униформено облекло. Тези факти се установяват от показанията на
свидетелите И. и Д., които при проверката са възприели непосредствено спящия А.П.,
както и липсата на униформено облекло и идентификационни знаци у последния. Тъй
като ищецът не е ангажирал доказателства, за да проведе насрещно доказване,
въззивният съд не възприема защитната теза на А.П. за неизвършване на
нарушенията.
Процесуалният представител на последния е въвел твърдения в тази насока едва в съдебно заседание, проведено на 09.03.2020 г. пред Районен съд Балчик. В това заседание при разпита на свидетелите Д. и И. за първи път е посочил, че А.П. е диагностициран със заболяване „сънна апнея“, което налага докато спи да ползва специален апарат, както и, че работодателят не му е предоставил работно облекло и отличителен знак.
Тези твърдения са въведени след доклада
по делото. След като изтече срокът, в който страните могат да
вземат отношение по доклада и да предприемат съобразно него съответните
процесуални действия - чл. 146, ал. 3 ГПК, те губят възможността на по-късен
етап да правят доказателствени искания и фактически твърдения. Тази преклузия
не е абсолютна и може да бъде преодоляна по реда на чл. 147 ГПК, но в
конкретната хипотеза ищецът не е оправдал процесуалното си бездействие с
наличието на някое от основанията по посочената разпоредба. Оттук се извежда,
че като е въвел твърденията си след преклузивния срок, същите правилно не са
били обсъдени от първоинстанционния съд. На още по-силно основание не следва да
бъдат коментирани и от въззивната инстанция.
Успешно проведеното доказване на
релевантните факти от ответното дружество налага извода, че на 03.06.2019 г.,
около 2, 30 часа, с бездействието си А.П. е осъществил състава на
дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ - не е изпълнил
задълженията си, вменени му с длъжностната характеристика да изпълнява
задачите, поставяни от ръководител сектор „Сигурност“, които са пряко свързани
с неговите функции и не е носил лична идентификационна карта със снимка,
отличителен знак и униформено облекло. При съобразяване на критериите на чл.
189, ал. 1 от КТ дисциплинарнонаказващият орган правилно му е наложил
най-лекото наказание „забележка“.
Изложеното налага извода, че Решение
№ 58 от 09.04.2020 г., постановено от Районен съд Балчик по гр. дело № 661/2019
г., с което първостепенният съд е отхвърлил иска на А.П. за отмяна на Заповед №
199 от 16.07.2019 г. на изпълнителния директор на „А.“ АД, с която му е
наложено наказание „забележка“, е правилно и законосъобразно и съдебният акт
следва да бъде потвърден.
Въззиваемата страна не е направила
искане за присъждане на разноски, поради което настоящата инстанция не дължи
произнасяне в този смисъл.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 58 от 09.04.2020 г., постановено от Районен съд Балчик по гр. дело №
661/2019 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.