Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 470 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Е.“ ЕООД
срещу решение № 54/27.04.2018г., постановено по гр.д. № 1013/2017 г. на
РС- Ихтиман, с което е признато за установено, че „Е.“ ЕООД, ЕИК: дължи на „С.Б.“
ЕООД, ЕИК: сумата от 21 640,68 лева – неплатена цена на доставени на
длъжника резервни части и услуги, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението -20.04.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, в която „Е.“ ЕООД е осъдено да заплати на „С.Б.“ ЕООД сумата от
1066, 00 лв. разноски за заповедното и исково производство.
Постановено решение е обжалвано изцяло от ответника
с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че
правните изводи на първоинстанционния съд са
неправилни, не отговарят на обективната истина и фактическите констатации и не
са подкрепени със събраните по делото доказателства. Твърди, че не е уведомен
за извършеното цедиране на вземанията, в т.ч. и
нотариалната покана, приложена към исковата молба, която не му е била връчена,
оспорил е представените по делото фактури и твърди, че не е получавал посочените
във фактурите стоки и услуги. Посочва, че фактурата като счетоводен документ не
е основание за плащане, а основанието за плащане е доставка на стоката.
Представените по делото фактури не са подписани от ответника и самото им
издаване не доказва извършена доставка на стоки. Посочва, че процесните фактури са издадени от А. ЕООД-клон Пазарджик с
ЕИК, докато договорът за цесия е сключен на 07.10.2014 г. между А.ЕООД с ЕИК и
"М." ЕООД, ЕИК:. Заявява, че договорът за цесия е нищожен предвид
липсата на безспорни доказателства за действителност на прехвърляното вземане,
както и че фактурите са издадени от А. ЕООД-клон Пазарджик, а не от А. ЕООД,
който е цедент по договора за цесия.
Сочи, че ищецът не е представил каквито и да
било документи, установяващи, че стоките и услугите, посочени във фактурите са
доставени на ответното дружество.Предаването на стоките не се доказвало и с
изготвената по делото ССЕ, както и допълнителна такава, като не са събрани и
доказателства за редовността на счетоводството на ищцовото
дружество. Осчетоводяването на фактурите не представлява признание, че
фактурираните стоки и услуги са били доставени и при липса на други
доказателства не може да се приеме, че стоките са получени от лицето.По
изложените съображения моли да бъде отменено постановеното решение изцяло и да
бъде отхвърлен предявения иск, както и присъдени разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба
"С.Б." ЕООД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира за неоснователни твърденията на въззивника, че стоките по фактурите не са били доставени,
тъй като фактурите са надлежно осчетоводени в счетоводството на ответното
дружество, вписани в дневниците за покупко- продажби
и ползван данъчен кредит по тях. Заявява,
че длъжникът е бил надлежно уведомен за двете извършени цесии. Претендира
разноски за пред въззивната инстанция.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално
легитимирано лице- ответника по иска "Е." ЕООД, в законоустановения
срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът "С.Б." ЕООД е предявил срещу "Е."
ЕООД, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответникът "Е." ЕООД му дължи вземанията, за които е издадена
заповед № 270 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.05.2017
г. по ч. гр.д. № 325/2017 г. по описа на РС-Ихтиман, както следва: сумата в общ
размер –21 640,68 лева - неплатена цена на доставени на длъжника резервни части
и услуги, за която са издадени 18 бр. фактури, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 20.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата 433, 00 лв. държавна такса. Претендира разноски по делото.
В постъпилият отговор от ответника "Е."
ЕООД искове се оспорват като неоснователни и недоказани.
След самостоятелна преценка на доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание
чл.272 от ГПК препраща към нея.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Ищецът доказва факта, че вземането на "А."
ЕООД спрямо ответникът "Е." ЕООД е било предмет на цесия, по силата
на която ищецът е придобил вземането. Ответникът е бил уведомен за прехвърляне
на вземането, независимо, че е отказал да получи нотариалната покана. В
съобщението за връчване нотариус Д. К. е отбелязала, че И. С. Ч.-управител на
"Е." ЕООД се е запознал с текста на нотариалната покана и отказва да
я получи, което е удостоверено с подписа на нотариуса. Съгласно чл. 44, ал. 1
от ГПК отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се
удостоверява с подписа на връчителя, като отказът на
получателя не засяга редовността на връчването. В случая връчването е редовно
извършено при спазване на процедурата по чл. 44, ал. 1 от ГПК. Ето защо въззивният съд приема, че ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия.
Неоснователно е и възражението, че
фактурите са издадени от А. ЕООД-клон Пазарджик, а не от А. ЕООД, който е цедент по договора за цесия.
Клонът няма
собствена правосубектност, подчинен е
на главното търговско предприятие, т.е.
юридически е част от правосубектността
на търговеца. Ето защо обстоятелството, че фактурите са издадени от
А. ЕООД-клон Пазарджик е ирелевантно.
Неоснователни са и наведените
възражения, че осчетоводяването на фактурите не представлява признание, че
фактурираните стоки и услуги са били доставени и при липса на други
доказателства не може да се приеме, че стоките са получени от лицето.
Фактурата,
като частен свидетелстващ документ, има формална доказателствена
сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство и като
свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя
относно определени факти (в случая за доставянето и получаването на стоките). При
частните свидетелстващи документи защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за
оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение
съобразно с всички данни по делото.
Спори се по
делото дали наистина са доставени от "А." ЕООД на ответника
посочените в процесни фактури стоки и услуги.
Настоящият съдебен състав намира това възражение на жалбоподателя за
необосновано. В многобройната си практика ВКС приема, че ако купувачът или
негов представител е подписал издадена от продавача фактура за доставените
стоки или фактурата е отразена в
счетоводните регистри на търговското дружество – купувач и купувачът е ползвал
правото на приспадане на данъчен кредит, е налице приемане от купувача на
стоките в количествено измерение. Приемане на стоките е налице, както когато
купувачът е направил изрично изявление, че счита доставеното за точно в
количествено отношение съобразно договора между страните, така и когато такова
одобрение е изразено с конклудентни действия.
Приемане с конклудентни действия е налице например с
подписването на издадена от продавача фактура или с осчетоводяването на такава,
включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит. По делото ответникът оспорва факта, че фактурите не удостоверяват доставеното количество стоки и услуги.
Представените по делото фактури, като счетоводни документи са изготвени в
съответствие със Закона за счетоводството, отразяват коректно вида на
доставените стоки и услуги, съответно каква е стойността, която следва
получателят на стоката да заплати на продавача (доставчика). Не се твърди също
и счетоводството на ответника да не е водено редовно, с оглед заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, че тези фактури са осчетоводени в счетоводството
на ответника по счетоводна сметка 400 Доставчици. Нещо повече, от
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че ответникът е ползвал данъчен кредит
по ДДС за процесните фактури, като общата стойност на
ДДС е размер на 3 606,81 лева. В дневниците за продажби на А. ЕООД са включени процесните фактури за периода месец юли 2012 г. до 30 юни
2013 г. С поредица свои решения постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение
№ 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от
26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г.
по т. д. № 546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04.2010 г.
по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата
може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по
договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата
в счетоводството на ответника-купувач, включването и в дневника за продажбите
по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване (решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). Следователно цитираните решения на ВКС,
дават точен и изчерпателен отговор на поставения правен въпрос в насока
противоположна на позицията, инкорпорирана и изявена от ответника в отговора на
исковата молба и във въззивната жалба. Фактурата
е първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира доставка на
стока или услуга към получателя й. Дори фактурите да не съдържат всички
предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на купувача,
или да са оспорени в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото
им значение за удостоверените в тях факти заедно с всички останали
доказателства по делото. От гореизложеното следва, че от страна на ищецът е
проведено пълно доказване на задължението на ответника за плащане на търсената
сума в размер на 21 640,68 лв. по процесните фактури.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че постановеното решение от първоинстанционния
съд е правилно. Не са налице пороци на същото визирани във въззивната
жалба. Правилна е преценката на първоинстанционния
съд, че искът е основателен, поради което и следва да бъде уважен. Настоящият
съдебен състав възприема изцяло и мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на районния съд в обжалваното решение
налагат същото да бъде потвърдено.
Разноски от въззиваемата
страна „С.Б.“ ЕООД са претендирани,
но липсват представени доказателства за това, поради което въззивният
съд не присъжда такива.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/27.04.2018г., постановено по гр.д. № 1013/2017 г. на РС-
Ихтиман.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.