Делото е образувано
по тъжба на О.К.Ц. ***
срещу В.С.П., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, роден на ***г. в ***, гр. ***, ***, български гражданин,
разведен, със средно образование, безработен, неосъждан за това, че на 30.04.2018 г. в гр. Видин по време
на проведено редовно заседание на Общинския съвет за времето от 09.00 до 12.45
часа публично нанесъл обиди на длъжностно лице - О.К.Ц. ***, заявявайки по
негов адрес следното:“ „Много, много не
уважаван г-н Кмет, и разбира се не уважаван Ласко. Г-н Кмет, Вие сте
умопомрачен. То и Ви личи, между другото. Умопомрачен сте ..."
„Нещо сте притеснен и се опитвате да използвате
властта. Властта дадена от хората назаем за изчистване на лични сметки.
Използвате колегите като инструмент за това нещо. Те сега ще се превърнат в
инструмент за избиване на личните ви комплекси."
„Но общо взето искам да кажа, че това е чиста форма на
реваншизъм. Реваншизъм от слаб духом страхлив човек, който е способен само на
такива неща. С този си акт Вие показахте разликата между самочувствието ви и
интелигентността ви, а тя е почти една вселена."
„Второ, некомпетентен сте относно плановете и
проектите..."
„Главният режисьор, интригант, играч сте Вие и по тази
причина всичко .... този целият цирк се случва. После казвате: „О, аз помагам
на спорта. Аз съм дал много пари."-престъпление по чл.148 ал.1, т.1 и т. 3, вр. чл.146, ал. 1 от НК.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство на предявения граждански иск от О.К.Ц. срещу подсъдимия В.С.П. за
сумата от 8000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат от извършеното деяние, ведно със законната лихва
от деня на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Тъжителят редовно призован се явява, заедно с упълномощен редовно процесуален представител,
който подържа тъжбата, и моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо
подсъдимите.
Подсъдимият се явява
лично по време на съд. заседания, не се
признава за виновен, не отрича изложеното в тъжбата и дава подробно обяснение за случилото се.Моли за
оправдателна присъда.
В тази насока развива доводи и редовно упълномощения
му процесуален представител.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Тъжителят О. К.Ц. ***. В това си
качество той участва в заседанията на Общинския съвет съгласно ЗМСМА и
Правилника за организацията и дейността на Общински съвет- Видин.
Подсъдимият В.С.П. е общински съветник и председател на УС на „Спортен клуб
по бойни изкуства - Видин".
На 30.04.2018 г. е проведено редовно заседание на Общинския съвет- гр.
Видин. На него са присъствали 32 от общо 37 общински съветници в Общината.
Заседанието на Общинския съвет е
било открито съгласно разписаното в чл. 28 от ЗМСМА. На конкретното заседание са присъствали и представители на
местни медии, както и родители и деца.
В дневния ред на заседанието, проведено на 30.04.2018 г, е била разписана
т.9, която касае Предложение №ПО-01-04-87/23.04.2018г. от М. М.-общински
съветник, относно искане с вх. №РД-02-06-1183/17.04.2018г. от В.С.П.- председател на УС на
„Спортен клуб по бойни изкуства - Видин" относно предоставяне за безвъзмездно ползване на част
от имот-публична общинска собственост, находящ се в ППМГ „Екзарх Антим I",
гр. Видин - физкултурен салон и стая за съхранение на тренировъчни уреди и
пособия за срок от 5 г. в полза на „Спортен клуб по бойни изкуства -
Видин"
Още в самото начало на дебатите по т. 9, Председателят на ОС-Видин Г. В.
дава думата на общинският съветник и председател на УС на „Спортен клуб по
бойни изкуства - Видин" - подсъдимия В.С.П..Същият започва изказването си
с думите:
„Много, много не уважаван г-н Кмет, и разбира се не уважаван Ласко. Г-н
Кмет, Вие сте умопомрачен. То и Ви личи, между другото. Умопомрачен сте
....".
Водещият събранието –Г. В. го прекъсва, следват и реплики от залата,
след което подсъдимият продължава изказването си многократно прекъсван, заради
употребените от него изрази към смета на ОБЩИНА-ВИДИН , а именно:
„Нещо сте притеснен и се опитвате да използвате властта. Властта дадена
от хората назаем за изчистване на лични сметки. Използвате колегите като
инструмент за това нещо. Те сега ще се превърнат в инструмент за избиване на
личните ви комплекси.".
„Но общо взето искам да кажа, че това е чиста форма на реваншизъм.
Реваншизъм от слаб духом страхлив човек, който е способен само на такива неща.
С този си акт Вие показахте разликата между самочувствието ви и интелигентността
ви, а тя е почти една вселена." .
„Второ, некомпетентен сте относно плановете и проектите...“. „Главният
режисьор, интригант, играч сте Вие и по тази причина всичко .... този целият
цирк се случва. После казвате: „О, аз помагам на спорта. Аз съм дал много
пари.".
Следват изказвания и на други общински съветници, включително и на вносителя на
предложението, които изказват негативно отношение към речника и езика, който се
използва на заседанието от подсъдимия П..
Изказване има и от тъжителя, който обяснява създалата се ситуация.
По делото са разпитани като свидетели- В. В.,Е. Е. и И. Ц..
Първите двама от тях са общински съветници в ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ към
ОБЩИНА-ВИДИН и са присъствали на въпросното заседание на 30.04.2018г.И двамата
повтарят думите, които е изрекъл подсъдимия спрямо тъжителя и кмет на ОБЩИНА
–ВИДИН-О.Ц..И двамата свидетелстват, че на това заседание на ОС са присъствали
родители с деца, доведени от подсъдимия П., както и че същите са станали
свидетели на изречените от него думи спрямо Кмета на Общината.И двамата са
категорични, че тонът на подсъдимия е бил агресивен, а самият той
афектиран.Заявяват, че са били шокирани от изразните средства, използвани от П.,
а първият от тях-В. В. дава показания, че за пръв път присъства на „такава реч
и такова отношение“,въпреки че е втори мандат общински съветник.Заявяват, че на
заседанието е имало и представители на медиите, както и че цялото заседание е
станало достояние на обществеността на гр.Видин, тъй като след него много хора
са ги питали какво се е случило и са коментирали.Обясняват, че поведението на
подсъдимия, респективно изразните средства и думи, които е използвал не са били
с нищо провокирани от тъжителя, или от когото и да било в залата.
Показанията на тези свидетели взаимно се допълват, непротиворечиви са,
кореспондират с предмета на делото/респективно с подлежащия на доказване-главен
факт в производството/, припокриват се изцяло относно изречените думи от подсъдимия спрямо тъжителя, относно
поведението на двамата, както и за отношението на присъстващите към случващото
се.Същите пресъздават непосредствените си впечатления на очевидци, т.е. на хора
които са възприели създалата се ситуация с всички свои сетива-гласово, звуково,
емоционално.Показанията им се подкрепят и от приетото писмено доказателство по
делото , а именно протокол №5/30.04.2018г. от заседание на ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ.Ето
защо съдът кредитира тези показания, като добросъвестно и правдиво дадени.
Съдът кредитира показанията и на свидетеля- И. Ц., която е
съпруга на тъжителя.Безспорно същата се явява заинтересовано лице от изхода на
процеса с оглед личните й отношения с тъжителя, но нейните показания се
подкрепят от показанията на другите двама свидетели, както и от цитираното
по-горе писмено доказателство.Същата дава показания относно това, че тя заедно
с други нейни колеги е гледала заседанието на ОС по видинска медия „ВИДИН ВЕСТ“
В ИНТЕРНЕТ.Също е видяла, че в залата е имало деца с техните родители.Заявява,
че била изненадана от думите на подсъдимия, другите й колеги, които
наблюдавали, заедно с нея били възмутени.Дава показания, че се видяла по-
късно-след обяд със съпруга си и той бил възмутен, омерзен, афектиран от
случилото се.
По делото са приобщени и писмени
доказателства, които са прочетени на страните на основание чл. 283 от НПК, а
именно :протокол №5/30.04.2018г. от заседание на ОС-ВИДИН,справка от
ОБЩИНА-ВИДИН за разработени, оценени и реализирани или в процес на реализация
проекти на ОБЩИНА-ВИДИН за периода 11.2015г.-09.2018г., протокол №3/29.12.2015г.
от заседание на ОС-ВИДИН протокол №2/29.12.2015г. от заседание на ОС-ВИДИН,
справка за съдимост на подсъдимия.
Видно от протокол №5/30.04.2018г. от заседание на ОС-ВИДИН е, че т.9 от
дневния ред на заседанието на ОС на 30.04.2018г. е касаела Предложение
№ПО-01-04-87/23.04.2018г. от М. М.-общински съветник, относно искане с вх.
№РД-02-06-1183/17.04.2018г. от В.С.П.- председател на УС на „Спортен клуб по
бойни изкуства - Видин" относно
предоставяне за безвъзмездно ползване на част от имот-публична общинска
собственост, находящ се в ППМГ „Екзарх Антим I", гр. Видин - физкултурен
салон и стая за съхранение на тренировъчни уреди и пособия за срок от 5 г. в
полза на „Спортен клуб по бойни изкуства - Видин".
Видно от същия е, че първият изказал се по тази точка е подсъдимия П..От
изказването на същия се установява, че действително е използвал думите и
езикови средства цитирани в тъжбата/обстоятелство, което и самият той не
оспорва, както и защитата му/,т.е. същите са се случили в обективната
действителност и са материализирани в цитирания официален документ, не оспорен
от страните.
От въпросния протокол става ясно, че е имало изказвания след подсъдимия
и на тъжителя, както и на други общински съветници.Става ясно, че тези
изказвания са след неговото такова, като подсъдимият по никакъв начин не е бил
предизвикан или провокиран преди това, от когото и да било да използва
цитираните по-горе изрази и думи.Освен това прави впечатление/от изказванията
на същите/, че изказалите се впоследствие общински съветници са се почувствали
„виновни“, че свидетели на случващото се са станали не само родители, но и
децата, присъстващи в залата,та дори един от тях им се е извинил.
От приетите писмени доказателства -протокол№3/29.12.2015г. от заседание
на ОС-ВИДИН и протокол№2/29.12.2015г. от
заседание на ОС-ВИДИН е видно, че не е било взето решение да се излъчват онлайн заседанията на
ОС-ВИДИН.
От изготвената справка за съдимост е видно, че подсъдимият П. е
неосъждан.
Подсъдимият В.П. е дал обяснения. В същите той не отрича, че е изрекъл
думите и изразите, които са му вменени в обвинение. Напротив потвърждава, че ги
е казал, като прави своеобразна обосновка и субективна преценка на изказаното
от него.Съдът дава вяра на обясненията му
дотолкова, че със същите П. потвърждава
и безспорно установените фактологически положения по делото по силата на
снетите свидетелски показания и официални документи.Що се касае до
интерпретацията на същите съдът не му дава вяра и счита, че същите
представляват средство за защита и не могат да бъдат възприети от съда като
годно доказателствено средство.
В настоящият процес главният факт подлежащ на доказване е- е ли изрекъл
подсъдимият думите и изразите, вменени му като обвинение, и ако това се е
случило, представляват ли същите обида, съгласно чл. 146, ал.1 от НК.
Безспорно установено е, и това не се оспорва или отрича от подсъдимия,
че същият е изрекъл думите и изразите, цитирани в тъжбата.
От страна на защитата и подсъдимия се оспорва обаче,че същите
съставляват обида, като се развиват доводи в тази насока.
За да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на
пострадалия думи, изрази, които да са обективно годни да накърнят достойнството
му, които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни и
цинични. При преценката за обидната форма на казаното трябва да се изхожда не
от субективното възприятие на засегнатото лице, а от обективен критерий: от
установените морални норми в обществото за отношението към другите членове на
обществото, като само по себе си казаното или извършеното трябва да съдържа
отрицателна оценка за достойнството на засегнатото лице.Ето защо съдът не
възприема доводите на защитата, че след като
самият пострадал е заявил на заседанието на ОС, че не е обиден, то
означавало че не е налице обида.Освен това тези думи на пострадалия
непосредствено след изречените изрази и думи от подсъдимия представляват
спонтанна и непосредствена емоционална реакция, но не и обективно отразяване на
вътрешното му възприятие.Именно поради това преценката- е или не налице обида
се поставя в зависимост от по-горе цитирания обективен критерий, а не от
субективното възприятие на пострадалия.
Само по себе си мнението ако не е неприлично, непристойно отнасяне
срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата, а представлява
упражняване на гарантирано от конституцията право.Следва да се прави
разграничение между отрицателното
мнение, което по същество си представлява критика на някого и обидата.Мнението
като такова съдържа в себе си идеята за
положителност или отрицателност и то не подлежи на доказване, защото не е факт.
Освен това в настоящия казус, както тъжителят, така и подсъдимият са
политически фигури.Ноторно известно е от теорията и практиката, че спрямо тях
границите на приемливата критика са по-широки, отколкото по отношение на
частните лица.Това е обусловено от факта, че същите под една или друга форма
изразяват общественото мнение, представляват и защитават интересите на големи
групи от хора, поради което и изискванията към тях са завишени.В този смисъл са
завишени и критериите относно поведението им в обществото, което включва и
начина им на изразяване, начина им на комуникиране в отделни социални среди,
още в повече в публични такива.И това е така, тъй като поведението, в частност
изразяването от страна на политическите фигури има и възпитателен характер за останалите членове
на обществото.То дава пример, който
съзнателно или не се следва от големи групи от хора и в крайна сметка формира
облика на обществото, като едно цяло.
От установената и възприета от съда фактическа обстановка на база
анализираните писмени и гласни доказателства и съобразявайки правната доктрина
и практика,Съдът счита, че обвинението е частично доказано.
Безспорно използваните думи и изрази от подсъдимия спрямо тъжителя:
„умопомрачен”,
„слаб духом страхлив човек” и „интригант” представляват такива, които съдържат
отрицателна оценка за честта и достойнството на последния.Същите сами по себе
си са унизителни и укорими от моралните норми , установени в обществото.С тях
се засягат отрицателно основните характеристики от личността на един човек,
като по този начин го излагат и опозоряват.Подобно поведение е недопустимо, за
който и да било член на обществото, а още по-малко за лице, което с оглед на
общественото положение което заема/подсъдимият е общински съветник/ е призвано
да дава пример и да защитава обществените интереси, съобразявайки поведението
си в много по-голяма степен от останалите членове на обществото със законните и
морални норми.Още повече, че му е дадена много по-голяма възможност за публична
изява.
Що се касае до останалите
изрази, които са вменени в обвинение на подсъдимия, съдът намира, че същите не
покриват обективните критерии, въведени в чл.146, ал.1 от НК.
Използвани изрази : “ „Много, много не уважаван г-н Кмет, и разбира се
не уважаван Ласко…“
„Нещо сте притеснен и се опитвате да използвате властта. Властта дадена
от хората назаем за изчистване на лични сметки. Използвате колегите като
инструмент за това нещо. Те сега ще се превърнат в инструмент за избиване на
личните ви комплекси."
„Но общо взето искам да кажа, че това е чиста форма на реваншизъм…С
този си акт Вие показахте разликата между самочувствието ви и интелигентността
ви, а тя е почти една вселена."
„Второ, некомпетентен сте относно плановете и проектите..."
„Главният режисьор…, играч сте Вие и по тази причина всичко .... този
целият цирк се случва. После казвате: „О, аз помагам на спорта. Аз съм дал
много пари.“, изразяват мнението на подсъдимия като общински съветник относно
работата на тъжителя, относно определени негови решения и действия, като същите
не могат да бъдат възприети като обидни.Както бе казано по-горе спрямо политическите фигури, хората заемащи важни
ръководни постове границите на
приемливата критика са по-широки.Същите разполагат с по-голяма власт и
правомощия, поради което и съвсем логично и обществено оправдано е да могат да
бъдат критикувани в по-широки граници от останалите членове на обществото,
които не разполагат с такива.Освен това с горе цитираните изрази не се засяга
пряко личността на тъжителя, респективно не се засягат основни нейни
характеристики, които да водят до засягане на честта и достойнството на последния.Същите
безспорно представляват отрицателно мнение, оценка за работата му.Мнението и
оценката са вътрешни субективни категории,пречупени през мирогледа на даденото
лице, но не и факт от обективната действителност, който да подлежи на
доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението
е доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както
го
изисква нормата на чл.303, ал.1 от НПК частично, поради което подсъдимият П. ще следва да бъде признат за виновен и на основание чл.303 от НПК осъден за престъпление по чл. 148,
ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.146, ал.1, пр.1-во от НК, а в останалата част
оправдан на основание чл. 304 от НПК.
Подсъдимият В.П. Съдът
приема, че е
осъществил , както от обективна, така и
от субективна страна състава на чл. 148, ал.1,т.3 във вр. с чл.146, ал.1,пр.1-во от НК.
От обективна
страна на деянието.
Подсъдимият П. *** по време на проведено редовно заседание на
Общинския съвет за времето от 09.00 до 12.45 часа публично нанесъл обиди на
длъжностно лице - О.К.Ц. ***, като отправил към него думите „умопомрачен”,
„слаб духом страхлив човек” и „интригант”.
От субективна страна на
деянието.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
т.е.
Подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от
конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на
деянието.Безспорно установено по делото е, че същият многократно е бил помолен
и предупреден от водещия събранието Г. В., да се възпре от използването на
непристойни изрази, но въпреки всичко е продължил.Същият много добре разбира
български език, тъй като и в съдебно заседание заяви, че разбира обвинението,
дал е обяснения, като не се отрича от думите си, напротив потвърждава
същите.При изричането на изразите на заседанието на ОС е проявил упоритост,
като не е могъл да бъде спрян дори от останалите общински съветници, които са
изразили отрицателно отношение към
използваните от него изразни средства.Не се е възпрял дори от присъстващите
деца в залата и техните родители.
Деянието е извършено
при квалифициращите обстоятелства –публично и на длъжностно лице при изпълнение
на служебните му задължения.
Безспорно
заседанието на Общински съвет, което е било проведено
при открити врати в сградата на ОБЩИНАТА,
на което са присъствали медии, родители и деца/и то доведени от подсъдимия/ е
публично място.
Безспорно
тъжителят като действащ КМЕТ на ОБЩИНА ВИДИН е длъжностно лице съгл. легалната
дефиниция, разписана в чл. 93,т.1,б.“б“ от НК
Безспорно установено е, че деянието е
извършено при изпълнение на служебните му задължения-тъжителят като кмет на
Община Видин е присъствал на заседанието на Общинския съвет съгласно
разписаните му права и задължения в това му качество от ЗМСМА и Правилника за
организацията и дейността на Общински съвет-Видин.
За извършеното престъпление
от П.
се предвижда наказание „Глоба” от 3 000 до 10 000 лева и обществено порицание.
Налице са условията на
чл. 78а от НК.
Подсъдимият е неосъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК, видно
от справката за съдимост на същия.
От деянието не са причинени имуществени вреди другиму, видно от
повдигнатото обвинение.
Не са налице
отрицателните предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК.
При това положение
Съдът счита, че са налице условията на чл. 78а, ал.1 от НК, като П. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи предвиденото в закона наказание-„Глоба”,
което е в границите от 1000 до 5 000 лева.
Съдът счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще бъдат
реализирани, като на дееца се наложи наказание
над средния размер по чл. 78а от НК- „Глоба” в размер на 3000 лева.
При определяне на
размера на наказанието съдът съобрази следните смегчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства на дееца.
Смегчаващи
отговорността обстоятелства на дееца са, че същият се занимава с обществена дейност, не разкрива висока
степен на обществена опасност.
Отегчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия са
–проявената безапелационна упоритост при извършване на деянието.
В останалата част на
обвинението, повдигнато с тъжбата относно изразите : “ „Много, много не уважаван г-н Кмет, и разбира се не
уважаван Ласко…“
„Нещо сте притеснен и
се опитвате да използвате властта. Властта дадена от хората назаем за
изчистване на лични сметки. Използвате колегите като инструмент за това нещо.
Те сега ще се превърнат в инструмент за избиване на личните ви комплекси."
„Но общо взето искам да
кажа, че това е чиста форма на реваншизъм…С този си акт Вие показахте разликата
между самочувствието ви и интелигентността ви, а тя е почти една вселена."
„Второ, некомпетентен
сте относно плановете и проектите..."
„Главният режисьор…,
играч сте Вие и по тази причина всичко .... този целият цирк се случва. После
казвате: „О, аз помагам на спорта. Аз съм дал много пари.“, подсъдимият ще следва
да бъде оправдан на основание чл. 304 от НПК.
По отношение предявения
граждански иск.
Съдът намира , че предявеният граждански иск за
причинени на тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
достойнството следва да бъде уважен за
сумата от 4 000 лева, като в останалата част следва да бъде отхвърлен като
недоказан.За да стигне до това решение,съдът съобрази следното :
Касае се за иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Безспорно по делото се
установи наличие на деликт, от който произтича и основателността на вземането.
При определяне на
размера съдът съобрази нормата на чл. 52 от ЗЗД, като с оглед на нанесената
обида на Ц., справедливият размер е 4 000/четири хиляди/ лева.
Касае се за длъжностно
лице, което заема пост-КМЕТ на ОБЩИНА ВИДИН, като такова е публично
известно.Деянието е станало достояние на широк кръг от видинската общественост
и съответно тези негативи следва да бъдат репарирани в адекватен на деянието
размер.
Подсъдимият В.С.П. ще
следва да бъде осъден да заплати на О.К.Ц. направените по делото разноски –
държавна такса за завеждане на делото в размер на 12.00 (дванадесет) лева и
2000.00 (две хиляди) лева за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият В.С.П. ще
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Видински районен съд държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.
Водим от горното, от
вътрешното си убеждение и закона, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: