№ 394
гр. С., 24.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500257 по описа за 2022 година
Производството е по чл.278 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. №2733/01.08.2022г. от В.Н.Н. -
директор на ТД на НАП П. с ЕИК **** и адрес: гр. П., ул. „С.“ № 106, чрез
процесуалния представител - главен юрисконсулт З.Х.,против определение
№ 327/15.06.2022г. по описа на районен съд С., постановено по гр. д. №
189/2022г. ,с което е прекратено производството по гр. дело № 189/2022г.
поради отпаднал правен интерес в хода на процеса и ТД на НАП П. и
Община С. са осъдени да заплатят на ищцата Р. П. ЯЛ. с ЕГН ********** и
адрес: гр. С., ул. „Х.Х.“ № 4 разноски по делото общо в размер на 425 лв. в т.
ч. държавна такса в размер на 65 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно.Съгласно
определението на районен съд С., ответниците Община С. и ТД на НАП П. са
станали причина за водене на делото, поради което същите според районен
съд –С. следва да заплатят на ищата Р.Я. деловодни разноски в посочения
размер. Аргумент в тази връзка според районния съд е че същите са погасили
и заличили служебно задължението на ищцата в хода на процеса, след
предяване на исковата молба.Счита този извод на районния съд за
неправилен и необоснован.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че
исковата молба е депозирана и производството пред районен съд С. е
образувано, след получаване от ищцата на покана за доброволно изпълнение
от ЧСИ Петко Мачкърски, с което Р.Я. е уведомена за образувано спрямо нея
изпълнително производство по ГПК, на основание издаден в полза на РЗИ С.
изпълнителен лист от 16.07.2021г. В това производство държавата чрез ТД на
НАП П., както и Община С. на основание чл. 458 от ГПК твърди ,че са
присъединени взискатели за дължими към 18.02.2022г. публични
вземания в общо в размер на 3 546,91лева. Твърди ,че същите са
удостоверени с издадено от ТД на НАП П. удостоверение №
1
210372201025197/18.02.2022г. и са за дължими от лицето публични
задължения, включително за данък върху превозни средства по АУЗД №
500/19.07.2011г. на Община С., в размер на 1 622,09 лева. Твърди ,че за това
си задължение, длъжницата Р.Я. в настоящето производство е уведомена от
публичният взискател Община С. на 22.07.2011г. с получаване на покана за
доброволно изпълнение № 500/19.07.2011г., а от публичният изпълнител при
ТД на НАП П. с разпореждане за присъединяване №
4103/2007/000002/18.10.2012г., получено на 24.10.2012г. т.е. към датата на
образуване на производство по ГПК пред ЧСИ Петко Мачкърски твърди ,че
длъжницата е бил уведомена за процесното публично задължение и при
желание, същата е имала възможност да изложи възраженията си,
включително и за изтекла погасителна давност пред публичният взискател
или публичният изпълнител.Твърди , че ДОПК дава възможност на длъжника
чрез разпоредбите на чл. 266 и чл. 268 ДОПК за проверка по
административен и съдебен ред на действията/отказа на публичния
изпълнител да погаси публичните задължения.Твърди ,че именно във връзка
с предвиденият специален ред за установяване и изпълнение на публичните
задължения, са изложените от жалбоподателя доводи за недопустимост на
производството пред районен съд С.. Предвид на това счита ,че необосновано
на ТД на НАП П. се вменява отговорност за разноски в производството пред
районен съд - С., породено от бездействието на дължника от 2012г„ когато
длъжницата е била уведомена за размера на установените публични
задължения и за образувано спрямо нея за процесното задължение
изпълнително производство.Счита ,че за задълженията, посочени в
приложеното по делото удостоверение № 210372201025197/18.02.2022г. на
ТД на НАП П., за което се твърди, че е станало причина за съдебното
производство пред районен съд С. не е изтекъл срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК,
което намира ,че е условие според чл. 173, ал.2 ДОПК за служебното им
отписване от публичният изпълнител. Твърди ,че десетгодишният давностен
срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекъл и към 25.02.2022г., каквито
твърдения излага ищеца в исковата молба.Видно от удостоверението на ТД на
НАП П., посочените в него задължения са за здравно осигуряване, данък
върху превозни средства и административни санкции, за които не е изтекла и
петгодишната погасителна давност по ДОПК. С изключение на задълженията
установени с АУЗД № 500/19.07.2011г. на Община С., в размер на 1 622,09
лв., именно в резултат на действията на ЧСИ П. Мачкърски и налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника, ищец в настоящето производство
в ЦКБ АД, както и на разпоредбата на чл. 458 от ГПК, твърди ,че същите са
внесени в бюджета на 23.03.2022г. т.е. същите са погасени по реда на чл.
168,ал.1 ДОПК, чрез плащане. В тази връзка, като основание за прекратяване
на изпълнителното производство с разпореждане № С220021-035-00443
81/29.03,2022г./ приложено към отговора на им/, публичният изпълнител при
ТД на НАП П. е посочил „превод от ЧСИ Петко Мачкърски“.Твърди че е
видно от приложените към исковата молба доказателства, давността по чл.
171 ДОПК не е настъпила и за задълженията, установени с АУЗД №
500/19.07.2011г., издаден от Община С.. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК
2
дава възможност за погасяване на публичните задължения с изтичане на пет
годишен давностен срок, но преценката за това счита ,че е на публичния
изпълнител, при постъпило възражение от длъжника, каквото в случая
намира ,че липсва. Според чл. 171, ал. 2 ДОПК. задълженията се погасяват с
изтичане на 10 -годишен давностен срок, който за задълженията по
процесния акт за 2011г. е започнал да тече на 01.01.2012г., спрял е за периода
от 24.03.2020г. до 20.05.2020г. на основание параграф 29 от ПЗР на ЗМДВИП
и към датата на издаване на удостоверението на НАП на 18.02.2022г., както и
към 25.02.2022г./справката от НАП/същият не е изтекъл т.е. след като за
процесните задължения не е изтекла 10-годишната погасителна давност,
поради това не е следвало служебно да бъдат отписани каквито са
доводите на ищцата . а и на съда, при условие, че разпоредбата на чл. 173,
ал. 2 ДОПК изисква изпълнение на условията на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Освен
това счита ,че определението на районен съд С. е в противоречие и с
разпоредбата на чл. 78 ГПК. Намира ,че в тази разпоредба в определени
хипотези при определяне тежестта за разноски в съдебното производство се
поставя като критерии поведението на ответника, но видно от
гореизложеното счита ,че това не е приложимо спрямо ТД на НАП П..Поради
това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение изцяло и
присъди на ТД на НАП П. следващите се разноски.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№3567/13.07.2022г.от Р. П. ЯЛ. чрез пълномощник адвокат З. С., който счита,
че така депозираната частна жалба е неоснователна.Моли въззивния съд да
обърне внимание ,че в определение № 327/15.06.2022г. по гр. дело №
189/2022г. по описа на районен съд - С., изрично е посочено, че от страна на
ТД на НАП П. е депозиран отговор на предявения иск, в който изрично е
посочено, че ТД на НАП П. приема, че 10 - годишният давностен срок за
публичното вземане е започнал да тече на 01.01.2012г. и е изтекъл на
28.02.2022г. съгласно чл. 171, ал.2 ДОПК във връзка с § 29 от ПЗР на
ЗМДВИП.Моли въззвния съд да има предвид , че исковата молба на
доверителката му е депозирана под № 1157 от 09.03.2022г. в деловодството
на районен съд - С..Твърди че към момента на депозирането на исковата
молба 10 - годишният давностен срок за погасяване на публичното вземане е
изтекъл на 28.02.2022г., преди депозиране на исковата молба, като
същевременно по изп. дело № 60/2022г. на ЧСИ Петко Мачкърски е наложен
запор на банковата сметка на Р.Я. включително и за сумата от 1628,16 лева
Намира ,че правен интерес за длъжника от предявяване на установителен иск
по чл. 439 ГПК е налице само при висящ изпълнителен процес за
принудителното събиране на вземането. При отрицателния установителениск
за оспорване на вземането по реда на чл. 439 ГПК субективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението обхващат лицата, за които
установяването на недължимост на вземането има правно значение.“Към
момента на депозиране на исковата молба от страна" на ТД на НАП - П., ЕИК
по БУЛСТАТ ****, офис С. със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Б.“ № 12, териториално поделение на Национална Агенция по приходите с
ЕИК по БУЛСТАТ **** и от страна на община С. ,не са били предприети
3
действия по служебно заличаване на погасените по давност публични
вземания.Моли съда да обърне внимание ,че към момента на подаване на
исковата молба е налице висящо изпълнително дело № 60/2022г. по
регистъра на ЧСИ Петко Мачкърски, като сумата 1 628,16 лева е
включена в общата сума за събиране като сума подлежаща на принудително
изпълнение.Поради това счита ,че доверителката му не е разполагала с друго
средство за защита освен чрез предявяването на отрицателен установителен
иск, тъй като в противен случай сумата от 1 628,16 лева е щяла да бъде
разпределена в полза на ТД на НАП П. по изпълнително дело № 60/2022г. по
описа на ЧСИ Петко Мачкърски.Моли въззивния съд да има предвид ,че е
неоснователно твърдението в частната жалба, че към 18.02.2022г. — датата
на издаване на удостоверението и към 25.02.2022г. - датата на издаване на
справката не е бил изтекъл 10 - годишния давностен срок, но счита ,че следва
да се има предвид, че към датата на депозиране на исковата молба
09.03.2022г. този 10годишен давностен срок вече е изтекъл, а задълженията
не са погасени служебно.До длъжницата Р.Я. от страна на ТД на НАП П. е
изпратено разпореждане за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение съгласно чл. 225 ДОПК № С220021-035-
0044091/28.03.2022г., по силата на което частично е прекратено
производството по изпълнително дело № 21070004103/2007г. относно сумата
от 1628,16 лева, като погасена поради изтичането на 10 - годишен давностен
срок.В тази връзка намира ,за неоснователни твърденията в частната жалба
за погасяване на задълженията по реда на чл. 168 т.1 от ДПК - чрез
плащане.Моли въззивния съд да констатира ,че от страна на ТД на НАП са
връчени три разпореждания, като първото от 28.03.2022г. е за частично
прекратяване на производството по принудително изпълнение относно
сумата от 1628,16 лева, като погасена поради изтичането на 10 - годишен
давностен срок, следващото разпореждане е от 29.03.2022г. е за
разпределение на постъпили суми от ЧСИ Петко Мачкърски и последното
разпореждане от 29.03,2022г. е за прекратяване на производството по
принудително изпълнение.Поради това моли въззивния съд да се произнесе в
този смисъл като остави без уважение частната жалба като неоснователна и
потвърди обжалваното определение на районен съд –С. като
законосъобразно и обосновано постановено.
С.ският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е в законният срок , от надлежно упълномощен
процесуален представител,срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване
и при наличие на правен интерес от търсената защита .
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Пред районен съд С. е бил предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 ГПК - да бъде признато за установено по
отношение на ответника Община С. и по отношение на ТД на НАП –П. ,афис
С. ,че не им дължи сумата по акт за установяване на публично общинско
вземане за данък върху превозните средства №500/19.07.2011г. за вземания
на община С. ,от които главница 704,20 лева и лихва в размер на 917,89 лева
4
или общо в размер на 1 622,09 лева по изп.д. №60/2022г. по описа на частен
съдебен изпълнител Петко Мачкърски ,с рег.№881 поради погасяването им
поради изтекла погасителна давност по чл.171,ал.2 ДОПК.
С обжалваното определение С.ският районен съд
законосъобразно и обосновано е прекратил производството по делото поради
отпаднал правен интерес от предявяване на този иск от страна на
длъжницата Р. П. Я. и е осъдил ответниците да и заплатят сумата от 425
лева представляваща направени разноски по делото,от които 65 лева за
държавна такса и 360 лева за платено адв. възнаграждение.
С.ският окръжен съд след анализ на доказателствата по делото
констатира ,че на 24.02.2022 г. на ищцата Р.Я. и е била връчена покана за
доброволно изпълнение по изп. дело№ 60/2022г. по описа на ЧСИ Петко
Мачкърски № 881 по КЧСИ. В поканата е посочено, че се дължат публични
вземания в размер на 3 546,91 лева , присъединени на основание чл.458 от
ГПК съгласно удостоверение от ТД на НАП – П..Срокът за доброволно
изпълнение по изп. дело № 60/2022г. по регистъра на ЧСИ е посочен на
10.03.2022 г.В този срок за доброволно изпълнение е бил наложен запор на
банковата сметка на длъжницата Р. П. ЯЛ. в „Централна кооперативна банка“
АД. В сметката е имало налични средства, при което цялата дължима сума по
изпълнителното дело в размер на 4 555,93 лева е преведена по сметката на
ЧСИ Петко Мачкърски № 881 по КЧСИ, който ще пристъпи към
разпределянето ѝ след изтичането на срока за доброволно изпълнение.
На 25.02.2022 г. ищцата е направила справка за публичните си
задължения ТД на НАП - П., ЕИК по БУЛСТАТ ****, офис С.. От тази
справка става ясно , че повечето дължими суми са въз основа на акт за
установяване на публично общинско вземане за данък върху превозните
средства с взискател община С.. В справката е посочено, че е налице дължима
сума в общ размер на 1 622,09 лева по акт за установяване на публично
общинско вземане за данък върху превозните средства № 500/19.07.2011г. за
вземания на община С., от които главница в размер на 704,20 и лихва в размер
на 917, 89 лева.Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК, вземането на община С. по акт
заустановяване на публично общинско вземане за данък върху превозните
средства №500/19.07.2011 г. е погасено по давност на 01.01.2022 г. Вземането
по акт за установяване на публично общинско вземане за данък върху
превозните средства № 500/19.07.2011г. за вземания на община С. е изпратено
за събиране от ТД на НАП - П., офис С. по дело № 21070004103/2007г. на
публичен изпълнител. ТД на НАП - П., ЕИК по БУЛСТАТ ****, офис С. е
изпратил удостоверение по чл. 458 ГПК по изпълнително дело № 60/2022г.
порегистъра на ЧСИ Петко Мачкърски № 881 по КЧСИ, в което е включено
вземането на община С. по акт за установяване на публично общинско
вземане в размер на 1622,09 лева за данък върху превозните средства №
500/19.07.2011г., което правилно районен съд С. е приел ,че е погасено
поради изтичането на 10 - годишна давност на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК.
Вземането е предадено за събиране по реда на ГПК до частен съдебен
изпълнител на основание чл. 45 ГПК.Въззивният съд намира ,че към момента
на депозиране на исковата молба за ищцата Р.Я. е имало налице правен
5
интерес от предявяването на отрицателни установителни искове срещу
двамата ответници, тъй като погасените по давност вземания все още не са
били отписани от страна на община С. и от ответника ТД на НАП, въпреки,
че съгласно чл. 173, ал. 2 от ДОПК същите следва да се отпишат служебно с
изтичане на 10 - годишния давностен срок.
Видно е ,че от страна на ТД на НАП П. е депозиран отговор на
предявения иск, в който изрично е посочено, че ТД на НАП П. приема, че 10 -
годишният давностен срок за публичното вземане е започнал да тече на
01.01.2012г. и е изтекъл на 28.02.2022г . съгласно чл. 171, ал.2 ДОПК във
връзка с § 29 от ПЗР на ЗМДВИП.Преди подаване на исковата молба
десетгодишният давностен срок за погасяване на публичното вземане е
изтекъл на 28.02.2022г.Освен това по изп. дело № 60/2022г. по описа на ЧСИ
Петко Мачкърски е наложен запор на банковата сметка на Р.Я. включително и
за сумата от 1628,16 лева Съгласно чл.171,ал.1 ДОПК вземанията се
отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със
закон,а съгласно ал.(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)
вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.
Правен интерес за длъжницата от предявяване на отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК е налице само при висящ изпълнителен
процес за принудителното събиране на вземането, като такъв вече
няма,защото изпълнителното производство е било прекратено При
отрицателния установителен иск за оспорване на вземането по реда на чл. 439
ГПК субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението
обхващат лицата, за които установяването на недължимост на вземането има
правно значение. Нормата на чл.173,ал.2 ДОПК предвижда служебно
отписване на задълженията само при изтичане на десетгодишния давностен
срок по чл.171,ал.2 ДОПК ,който в случая е изтекъл ,а не при наличие на
каквото и да било друго основание за погасяване В този смисъл е решение
№9597/19.07.2017г. на ВАС по адм.д. 2729//2017г. ІІІ отделение / Поради това
правилно е било прекратено производството по предявените отрицателни
установителни искове ,заради отпаднал интерес.
В съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за
завеждане на делото ,защото едва в хода на исковото производство е било
заличено служебно задължението на ищцата Р.Я., и този повод отпадне в
хода на висящия процес, на ищцата се дължат разноски, дори когато тя е
направила отказ или е оттеглила предявения иск. В този смисъл е
определение №626 от 20.08.12г. по ч.гр.д.№275/10г. на ВКС, ІV ГО.
С оглед на изложеното по-горе ще следва да бъде потвърдено изцяло
обжалваното определение на районен съд С. като законосъобразно и
обосновано постановено .
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 327/15.06.2022г. ,постановено по
6
гр. д. № 189/2022г.по описа на районен съд –С. ,с което е прекратено
производството по гр. дело № 189/2022г. поради отпаднал правен интерес в
хода на процеса и ТД на НАП П. и Община С. са осъдени да заплатят на
ищцата Р. П. ЯЛ. с ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. „Х.Х.“ № 4 разноски
по делото общо в размер на 425 лева ,от които държавна такса в размер на 65
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева ,като
законосъобразно и обосновано постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7