Р Е Ш Е
Н И Е
№ 193
гр.Бургас, 13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ
БОБОКОВ
при участието
на секретаря Д.М, като разгледа НАХД № 5384 по
описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по жалба на ***, ЕИК: ***, представлявано от ***, против Наказателно постановление №443980-F469787/03.06.2019г. на ТД на НАП,
гр.Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева за нарушение на
чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази връзка.
В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата.
За административнонаказващият орган, редовно призован,
се явява представител, който моли за потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2019г. в 11,50ч. е
извършена проверка в обект – рекламна агенция на ул.*** в гр.Бургас, стопанисван от жалбоподателя, при която е установено липса
на изваден дневен финансов отчет за 15.01.2019г. За посочения ден имало
извършен оборот за 87,60 лв. видно от издадените фискални бонове. По време на
проверката се е установило, че в обекта има монтирано и въведено в
експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката
ЕКАФП. За извършената проверка бил съставен протокол.
Като е взел предвид акта и събраните в преписката
писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното
наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка и
правна квалификация и на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция
по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42
и чл.57 ЗАНН.
В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е
описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът
намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН
и съдържа посочените задължителни реквизити.
Съгласно чл.39 ал.1 изр. първо от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите (МФ) за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /наричана по-долу
само Наредбата/, лицето по чл.3, т.е. всяко лице отпечатва пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който
в устройството са регистрирани продажби.
Съгласно чл.185 ал.1 от ЗДДС:- На лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. По делото
липсва спор относно факта, че за дата 15.01.2019 г. лицето е регистрирало
продажби през фискалното устройство, но не е изпълнило задължението си да
отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за
същата дата. Въпреки, че е бил длъжен жалбоподателя не е извършил нещо правно
дължимо, което е установено от АНО. Срокът за изпълнение на задължението за
отпечатване на отчета се извежда от систематичното тълкуване на чл. 39, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 186, ал.1 б. "в" от ЗДДС,
откъдето се установява, че задължените лица ежедневно, т.е., след приключване
на работния ден следва да отпечатат пълен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет. Жалбоподателят попада сред лицата, по чл. 3 от Наредбата,
поради което е годен субект на нарушението. В случая нарушението е формално,
такова на простото извършване, като законодателят е предвидил
административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира със
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
резултат. Наказващия орган съвсем законосъобразно е установил неизпълнение на
задължения, описани в чл. 39 ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерство на финансите. При
доказаното нарушение, АНО е наложил законосъобразно и правилно определено към
минимума административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500лв, тъй като нарушението не води до
неотразяване на приходи. Няма данни по делото, че ФУ е било повредено, в чиято насока
са показанията на св.П., тъй като не
са ангажирани доказателства за техническа неизправност.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че
нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата
маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни
нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение
за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на
деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само
това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените
отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на
документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му
опасност не е явно незначителна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Процесуалният представител на ТД НАП е направил искане за присъждане на такива,
поради което жалбоподателя следва да бъде осъден да му заплати 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност и е приключило в едно заседание.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1
предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №443980-F469787/03.06.2019г.
на ТД на НАП гр.Бургас, с което на ***, ЕИК: ***, на
основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в
размер на 500,00 лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ***, ЕИК: *** да
заплати на НАП гр.София сумата 100 лева разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.