Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 21.12.2016
година, град С.,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на
тридесети май през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина Ангелова
При
секретаря Екатерина Калоянова,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15471 по описа на
съда за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по общия исков ред на ГПК.
Образувано е по
искова молба на Г.Д. и В. Х. против П.НА
Р.Б., с която са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 2, т.
3, предложение І от ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците Г.Д. и В.Х.
твърдят в исковата си молба, че в началото на 2005 г. и двамата били привлечени
като обвиняеми по сл. д. № 122-НИ-ТО/2004 г. на ССлС-ТО за извършено
престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и чл. 134, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 НК. Взета
им била мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000 лева за всеки
то тях. На 04.04.2005 г. в съда бил внесен обвинителен акт, образувано било НОХД
№ 1457/2005 г. на СГС, проведени били 22 съдебни заседания и с присъда от
06.04.2009 г. Г.Д. бил признат за виновен в извършване на престъпленията, за
които бил обвинен, а В.Х. бил оправдан. Наложената на последния мярка за
неотклонение била отменена с протоколно определение от 06.04.2009 г. Срещу
присъдата били подадени въззивни жалби от признатите за виновни подсъдими, било
образувано ВНОХД № 724/2009 г. на САС, като с решение от 30.11.2009 г.
присъдата на първоинстанционния съд била отменена изцяло и делото върнато за
разглеждане от друг състав. Образувано било НОХД № 5334/2009 г. на СГС.
Проведени били 30 съдебни заседания и с присъда от 26.01.2015 г. двамата ищци
били оправдани, като оправдателната присъда влязла в сила на 03.02.2015 г. На
същата дата била отменена мярката за неотклонение на Г.Д., а сумата по
гаранцията освободена на 03.02.2015 г.
Ищците твърдят, че
в резултат на повдигнатите им обвинения за извършени престъпления в служебно
качество и продължилото над 10 години наказателно производство, накърнили
доброто им име и авторитет в обществото, честта и достойнството им. Обвиненията
срещу тях били широко тиражирани в пресата и станали достояние на цялата
общественост. Цитирани били части от обвинителния акт и от изслушаната
техническа експертиза. Принудени били непрекъснато да обясняват, че не са
извършили престъпление. Обвинението се отразило на репутацията им и на
професионалното им развитие. Колегите им започнали да подхождат към тях с
недоверие и предубеденост. Мнозина от приятелите им били разколебани в доброто
си отношение. Постоянно трябвало да полагат и усилия за съхраняване
спокойствието на близките си. Значителна част от времето им било ангажирано да
организират защитата си и да участват в съдебни заседания. Създаден им бил и
дискомфорт във връзка с наложената мярка за неотклонение, били лишени от
възможността да се ползват от внесените като гаранция суми. Претърпели и
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на по 2 400 лева от всеки ищец; пропуснали ползата от получаване на лихва
върху паричната гаранция от 1000 лева – Христо Д. 1185.89 лева за периода
25.01.2005 г. до 03.02.2015 г., а В.Х. –
568.09 лева за периода 15.02.2005 г. до 06.04.2009 г.
Предвид изложеното
ищците искат да бъде осъдена П.НА Р.Б. да им заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на по 30 000 лева на
всеки, както обезщетение за имуществени вреди – посочените размери на заплатено
адвокатско възнаграждение и пропуснат доход от лихва, ведно със законната лихва
върху обезщетенията от 03.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.
В хода на съдебното
дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържат предявените искове и
пледират за уважаването им. Претендират разноски по представен списък.
Ответникът оспорва
исковете. Възразява, че ищците не са претърпели сочените неимуществени вреди в
причинна връзка с повдигнатото им обвинение. Оспорва размера на претенцията за
неимуществени вреди като прекомерна. Оспорва уволнението на ищцата да е в
причинна връзка с обвинението. Оспорва отговорността си за пропуснати ползи
спрямо Г.Д. с твърдения, че освобождаването на гаранцията е било в правомощията
на съда и Прокуратурата не отговаря за тези вреди.
В хода на съдебното
дирене поддържа заявеното в отговора си становище, като счита исковите
претенции за недоказани, поради което и неоснователни. По отношение заявените
претенции на ищците за присъждане на сторените деловодни разноски, прави и възражение
за прекомерност на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение. Окончателното
си становище излага в писмени бележки, вх. № 75306/02.06.2016 г.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Не се спори между
страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установяват
фактите досежно повдигнатите на ищците обвинения, както и че образуваното по
тях наказателно производство приключило с оправдателни присъди. Анализът на
доказателствената съвкупност сочи, че срещу ищците и други, неучастващи в
настоящето производство лица било образувано и водено следствено дело №
122-НИ-ТО/2004 г. по описа на Столична следствена служба-Специализирано
транспортно отделение (ССС-СТО), като с постановление за привличане на обвиняем
и вземане на мярка за неотклонение от 24.01.2005 г. ищецът Г.Л.Д. бил привлечен
като обвиняем за извършени от него престъпления по чл. 123, ал. 1 и чл. 134,
ал. 3, предложение ІІ във връзка с ал. 1 от НК, като по отношение на същия била
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лева“. Ищецът В.Х.Х.
бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. чл. 123, ал. 1 и чл. 134,
ал. 3, предложение ІІ във връзка с ал. 1 от НК, с постановление от 15.02.2005
г., като по отношение на него също била взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция в размер на 1000 лева“. На 24.02.2005 г. на ищците било предявено наказателното
производство, а впоследствие срещу тях и още седем други лица, неучастващи в
настоящето производство, а именно - Г. П.Б., Т.А.Я., А.В.В. , Е.В.С., Г. С.Н., Г.
Н.Х. и Д.В.К., бил внесен обвинителен
акт по който било образувано наказателно общ характер дело (НОХД) № 1457 по
описа за 2005 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 18 състав.
Не се спори, че с
посочения обвинителен акт ищецът Г.Д. бил обвивен в това, че на 27.12.2004 г.,
в гр. С., около 20,00 часа, на новострояща се сграда на административен адрес
ул. „*********, при наливане на бетон на стоманобетонна плоча на кота + 17,95
м., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или правно
регламентирана дейност (проектант-конструктор), представляваща източник на
повишена опасност, като нарушил чл. 162, ал. 2 и 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
чл. 179, ал. 3 от ЗУТ, чл. 4, ал. 6 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време
на строителството, както и чл. 186 и на
чл. 104, § 5 от Норми за проектира не бетонни и стоманобетонни конструкции
(1988), чл. 169, ал. 1 от ЗУТ и чл. 189, ал. 1, и 2 от Правилник по безопасност
на труда при строително монтажните работи (Д-02-001), като тези нарушения били
в пряка причинна връзка с настъпила строителна авария, при която се срутил
кофражът с подпорно тръбно скеле и стоманобетонната плоча на кота +3,45 м.
между оси 4-7 и Г-Ж, при което причинил смъртта на С.Х.К., настъпила в пряка
причинно-следствена връзка с описаната строителна авария, както и средни
телесни повреди на повече от едно лице, а именно на А.З.И., Р.Л.Й. и на К.В. Л.,
настъпили в пряка причинна връзка с описаната строителна авария, представляващи
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и по чл. 134, ал. 3, предложение ІІ във
връзка с ал. 1 от НК.
Безспорно е също, че
със същия обвинителен акт ищецът В.Х. бил обвинен в това, че на 27.12.2004 г.,
в гр. С., около 20,00 часа, на новострояща се сграда на административен адрес
ул. „*********, при наливане на бетон на стоманобетонна плоча на кота + 17,95
м., поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност
(технически контрол по част „Конструктивна“ на строеж на обект „жилищна страда,
офиси и магазини“, находяща се на посочения административен адрес в гр. С.),
представляваща източник на повишена опасност, като не отчел нарушения от страна
на проектанта по част „Конструктивна на чл. 186
и на чл. 104, § 5 от Норми за проектира не бетонни и стоманобетонни
конструкции (1988), нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 10 за
регистрация на лицата, упражняващи технически контрол на конструктивната част
на инвестиционните проекти, в сила от 29.06.2001 г.; нарушил чл. 142, ал. 5, т.
5 и ал. 8 от ЗУТ, като тези нарушения били в пряка причинна връзка с настъпила
строителна авария, при която се срутил кофражът с подпорно тръбно скеле и
стоманобетонната плоча на кота +3,45 м. между оси 4-7 и Г-Ж, при което причинил
смъртта на С.Х.К., настъпила в пряка причинно-следствена връзка с описаната
строителна авария, както и средни телесни повреди на повече от едно лице, а
именно на А.З.И., Р.Л.Й. и на К.В. Л., настъпили в пряка причинна връзка с
описаната строителна авария, представляващи престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и по чл. 134, ал. 3, предложение ІІ във връзка с ал. 1 от НК.
Между страните не
се спори също, че след проведени двадесет и две съдебни заседания по НОХД №
1457/2005 г., на 06.04.2009 г. съдът обявил присъдата си, с която първият ищец Г.Л.Д.
бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения, с изключение на
обвинението да извършил деянието при упражняване на занятие, както и да е
нарушил чл. 186 и на чл. 104, § 5 от
Норми за проектира не бетонни и стоманобетонни конструкции (1988), чл. 169, ал.
1 от ЗУТ, чл. 162, ал. 2 от ЗУТ и чл. 189, ал. 1 и 2 от Правилник по
безопасността на труда при строително-монтажните работи (Д-02-001), като същият
бил освободен от наказателна отговорност с налагането на административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на общо 6000 лева, бил осъден да заплати на С.К.
сумата от 6000 лева, на А.И. – 600 лева, на К. Л. – 600 лева, сторените по
водене на делото разноски в размер на 3766,80 лева, 208 лева държавна такса
върху уважените граждански искове и 5 лева държавна такса за служебното издаване
на изпълнителен лист, а вторият ищец В.Х. бил оправдан по повдигнатите му
обвинения. След обявяване на присъдата съдът служебно се занимал с мерките за
неотклонение взети по отношение на подсъдимите, като отменил взетите по
отношение на ищците, както и по отношение на останалите подсъдими, мерки за
неотклонение „парична гаранция в размер на 1000 лева“.
Горната присъда не
вляза в сила, била обжалвана и отменена изцяло с влязло в сила Решение №
485/30.11.2009 г., постановено от Софийски апелативен съд, Наказателно
отделение, 5 състав, по въззивно НОХД № 724/2009 г., а делото било върнато за
ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
В изпълнение на
дадените с горното решение задължителни указания, било образувано и водено НОХД
№ 5334/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 14
състав (след отводи на председателите на 8 и на 16 състав), като между страните
не се спори, че след проведени тридесет съдебни заседания с участието на
ищците, на 26.01.2015 г. , съдът постановил и обявил присъдата си. С
постановената в това съдебно производство Присъда № 18/26.01.2015 г., с която
ищците били признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения по
чл. 123, ал. 1 от НК и по чл. 134, ал. 3, предложение ІІ във връзка с ал. 1 от
НК. Горната присъда влязла в сила на 03.02.2015 г. В съдебното заседание на
26.01.2015 г., след обявяване на присъдата, съдът отменил мерките за
неотклонение на подсъдимите, като определението с което отменил същите, влязло
в сила на 03.02.2015 г. С оглед това определение, внесената от ищеца Г.Д.
парична гаранция била освободена на 03.02.2015 г.
Видно от
представените по делото договори за правна защита и съдействие, сключени между
всеки от ищците и Адвокатско дружество „Д.А.И С.“ на 27.05.2010 г.,
представителството на ищците в посочените наказателни производства се
осъществявала от посоченото адвокатско дружество при договорено и платено по
банков път адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, в което не били
включени дължимите държавни и други такси, както и ДДС в размер на 400 лева ,
които се заплащали отделно от клиента. Съобразно представените приходни касови
ордери и фактури от същата дата, всеки от ищците превел в полза на посоченото
адвокатско дружество сумата от 2400 лева.
В доказателствената
съвкупност са включени и няколко публикации в социалните мрежи, касаещи
строителната авария, по отношение на която ищците били привлечени към
наказателна отговорност, както и развитието на съдебното производство по нея,
направени в периода от 19.04.2005 г. до 26.01.2015 г. От публикациите не може
да се направи извод за автора на същите, както и за източника на информация,
послужил при изготвянето им.
По делото са
събрани и гласни доказателства с разпита на свидетелите М.В.Х., дъщеря на ищеца
В.Х., Д.Н.П., М.И.Д., съпруга на ищеца Г.Д. и Весела И. М., чиито показания
съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в обсъдените части.
От показанията на
свидетелката М.Х. установява, че воденото срещу баща й дело се отразило много
тежко, както на него, така и на семейството му. Преди аварията баща й бил много
общителен, весел човек, горд, който с желание и съвестно си вършел работата и
който се отъждествявал с професионалните си функции. Той се ползвал с престиж и
доверие. Имал разностранни интереси, обичал да спортува, четял много. След като
бил обвинен, той се сринал психически. Отслабнал драстично, не можел да спи, да
се храни, не искал да общува с никой не притеснявал се за последиците, ако бъде
признат за виновен и осъден. Притеснявал се също за обезщетението, в случай на
осъждане, като с майката на свидетелката обсъждали евентуална продажба на
жилището си, за да покрият същото и евентуално наложени глоби. Имал
притеснения, че ще бъде лишен от правото да упражнява професионалната си
дейност, което за него било много важно. Загубил самочувствие в работата. Тревожел
се за доходите си, и дали ще се справят финансово, като родителите на
свидетелката престанали да се виждат с хора, а през десетте години, докато
траело наказателното производство срещу баща й, те не ходили на никакви семейни
почивки. Всичко в живота на семейството се съгласувало с делото и с безкрайните
заседания по него. Първоначално, баща й, заедно със свои колеги и експерти,
провел едно проучване, за да проверят и да извършат необходимите сметки и
технически експертизи, какво е довело до аварията и дали са допуснати грешки и
кой е виновен за тях. Според Х., в първите няколко години, баща й непрекъснато бил
ангажиран с това и първите няколко години беше почти денонощно бил ангажиран с
експертизи и експерти. След първата инстанция, която завърши с оправдателна
присъда, се оказало, че делото е водено от незаконен състав на съда и всичко
започна от начало. Формиран бил нов
съдебен състав, отново били събирани на доказателства, всичко започнало отново,
а баща й присъствал във всяко съдебно заседание. Независимо от това делото се
отлагало, защото някой не се е явил или защитникът му не се е явил, или
съответната страна не се е явила. Всичко това се отразило и на работата на баща
й, който бил съдружник с другия ищец в дружество, извършващо проектантска
дейност. Значително намалял обема на работата им и на поръчките им, след като
се разчуло случилото се. Имало много млади хора, които работеха при тях и
всъщност напуснали, поради финансови проблеми, и поради липсата на възможност
за професионално развитие. Баща й изпитвал безпокойство и заради това, защото
не можел да обучава новопостъпилите и младите колеги, предвид обвинението за
престъпление във връзка с изпълнение на професионалната му дейност. Случилото
се засегнало цялото им семейство. Майка й непрекъснато се притесняваше за баща
й. При баща й се появили здравословни проблеми – първо със зъбите, като загубил
голяма част от тях започнал лечение, не се хващаха имплантите му. Зъболекарят
ни каза, че това е на нервна почва. Отрази се и на отношенията на колегите му
спрямо него. Аз съм имала възможност да се срещам с негов колега във връзка с
моята работа и му се представих, казах че съм дъщерята на В.Х., а той каза: „А
да, това нещо дето се случи е много неприятно.“ Стана ми ясно, че този човек се
е дистанцирал от баща ми. Налагало се да отговарят на въпросите на трети лица
във връзка със станалото и да дават обяснения. Така съсед на свидетелката я
запитал какво общо имал баща й с падналата сграда на бул. „България“ и тя
трябвало да му обясни. Свидетелката определя притесненията, които баща й
изпитал като изклйчително големи, той се затворил в себе си, не се оплаквал и
не споделял, но се виждало вътрешното му напрежение. Не искал да общува, не
искал да се разкрива и да излиза. Когато свидетелката и майка й го канели да
отидат някъде, той отказвал, под предлог, че е на дело. Преди всяко заседание
се затварял, страдал и мислел, мълчал с наведена глава. Често му се налагало да
обяснява във връзка с делото, както пред най-близки, приятели, така и пред
колеги и клиенти. В този период някои семейни приятели се отдръпнали.
Най-близкият кръг не. Винаги остава най-близкия кръг от приятели за подкрепа,
но със сигурност имаше отлив от социалните му контакти и в професионално
качество със сигурност. Според свидетелката тези негативни последици още не
били отшумели, тъй като делото продължило десет години. През този период баща й
понесъл психически и емоционални вреди, когато бил в най-активната си възраст и
в разцвета на силите си. Имало отражение и в професионално отношение.
На свой ред
свидетелят П. заявява, че е в течение на инженерната кариера на ищеца В.Х.,
като знаел какво се случило и бил убеден в невинността на този ищец, и се
случвало да го защитава пред други лица. Имало упреци към този ищец, като той
успял да превъзмогне евентуалните упреци от близки роднини и приятели, но се
терзаел. Пострадала и професионалната му дейност, като макар да продължил да
работи много активно и участвал в изграждането на столичното метро, в
професионалните среди отношението към него било променено. Непроменено останало
отношението само на най-близките му роднини и приятели. Свидетелят имал случай
да беседва с вещите лица, работили по назначените експертизи, като спорели дали
ищецът е сбъркал, като П. бил убеден, че се касае до съчетание на множество
неблагоприятни фактори, които в съвкупност довели до този резултат. Последиците
от случилото не се били отшумели, макар делото да било приключило. Х.
продължавал да се тревожи, той тежко приемал медийното отразяване на случая,
дори коментирали със свидетеля как да излязат от това положение.
Свидетелката М.Д.,
разказва, че за случилото, както и за воденото срещу съпруга й наказателно дело разбрала от него самия и от
медиите в деня на аварията. Съпругът й бил много стресиран от всичко, което станало.
Те тъкмо се били прибрали от погребение на близка на свидетелката, аварията усилила
стреса на съпруга й неимоверно. Случилото се му се отразило много зле. В
началото бил депресиран. Спря да се вижда със съученици, колеги. Всеки го
разпитваше за случая какво е стана и как е станало. На всеки трябваше да
обяснява, че не е виновен. Повечето от колегите му се отнасяли с неразбиране и с
недоверие към това. Имали съмнения, тъй като съдът все още не бил взел решение.
Делото започнало в началото на 2005 г. началото и приключило в началото на 2015
г., проточило се доста време и имало голям интерес какво става. Поради това
съпругът й започнал по-рядко да се вижда със съученици и колеги, не ходел на
другарски срещи, защото постоянно трябваше да дава едни и същи обяснения на
едни и същи хора. Най-лошото е, че ние близките му по това време също
преживяваме всичко, което става с него. Трябваше да дава обяснения на дъщеря
си, на бъдещия си зет, на майка си, на баща си, на родителите на свидетелката,
на братовчед си, които живеел в Канада. Здравословното му състояние се влошило.
Започнал да вдига кръвно, да го боли глава. Преди заседание отделял доста време
за подготовка. Трябваше да е запознат с всичко. Свидетелката и съпруга й се
изолирали от своите приятели и близки, с изключение на тези, с които живеем
съвместно. Преди това Г.Д. бил много контактен човек, работел с много
архитекти. Впоследствие много от архитектите не искали да имат нищо общо с
неговата фирма, тъй като се водело наказателно дело срещу него. Отнасяли се с
недоверие, а повече от архитектите, с които ищците работели започнали да
ангажират други конструктори. Работата им намаля. Наложи се част от екипът им
да бъде съкратен. Останаха съвсем малко в екипа да работят. Работата намаляла, а
това се отразило и на бюджета на семейството им. Отразило се и на неговото
самочувствие. Той започнал все по-често да се консултира със своите професори,
защото вече се притеснявал да не би да сбърка. Започнал да се консултира с още
един-двама души, тъй като загубил увереност в себе си, нуждаел се от това още
някой да провери изчисленията му. Притеснявал се как ще си изкарва прехраната и
как ще осигурява семейството си, ако се наложи да напусне тази работа.
Споделял, че от нищо друго не разбира освен от строителство, както и че можел
да кара кола. Бил много стресиран, как ще издържа семейството си. Данова
разказва, че все още тези последици не са отшумели, тъй като навремето случаят
бил широко отразен в медиите, докато оправдаването на съпруга й не било. Те
вече по-рядко се събирали с приятели. Тревогите и притесненията, които изживели
във връзка с делото, с чакането на решение, не можели да бъдат така лесно
загърбени. За себе си свидетелката споделя, че не й било лесно, а още по-трудно
било за съпруга й, тъй като той бил много принципен човек, работохолик, като
цял живот той искал да работи това и да може да работи.
На свой ред,
свидетелката М. установява, че познавала Г.Д. от 2000 г., а В.Х. от 1997 г.,
като тя била архитект и от тогава работела с ищците, които били конструктори. М.
от първия момент знаела за случилото се и била навътре в трагедията, която се
случила, знаела как тя и воденото в тази връзка наказателно производство се
отразило на Г.Д.. Преди това той бил
уверен в себе си професионалист, усмихнат и отворен към света и колегите си.
Понастоящем той продължавал да е лабилен, несигурен и притеснен, включително и
професионално. С течение на годините той се променил. Непосредствено след
трагедията ищците прекарали много време в собствени проверки на работата си,
тормозели се да не са сбъркали. Те се били убедили, че не са сбъркали и тогава
започвало делото. Почти ежемесечно се провеждали заседания, като три дни преди
всяко заседание Д. се отдавал на подготовката си за делото, не можел да се
съсредоточи върху друго, ставал нервен, нелюбезен, с него не можело да се
говори, а самият той избягвал контактите. Чакал да види какво ще стане на това
заседание, след това на следващото и така нещата се проточили във времето.
Според М. настъпили трайни промени в психиката му. В работата му настъпил спад,
тъй като той бил силно притеснен във връзка с делото, налагало му се
същевременно да се доказва, като това го направило неработоспособен. Имало
негови познати, които си променили отношението към него, както и период от
време, в който работата им намаляла и в офиса им не влизали много колеги. Имало
репортажи по телевизията, които така били направени, все едно, че ищците са
виновни. На самата свидетелка също се налагало да дава обяснения във връзка с
делото и своето решение да продължи да работи с ищците. Естеството на
професията било такова, че инвеститорите идвали при архитекта, а той им
препоръчвал конструкторите, с които работел. Налагало й се да оправдава
решението си да работи с ищците, като отговаря на въпроси във връзка с
качеството им на подсъдими и продължителността на делото, през което време не е
установено дали те са виновни или не, както и дали не греши, като ги наема. Такива
въпроси били повдигани и от колеги, като някои от тях имали съмнения и
подозренията им Г.Д. си проличали. Това се отразило на професионалното
самочувствие на Д., той приемал зле всяка публикация, всеки репортаж. Реакцията
му била такава, че М. се притеснявала за здравето му и считала, че е редно да
потърси медицинска помощ. Д. се притеснявал за финансите си, както и за това
как случващото се отразявало на семейството му, като самият той се разболял от
диабет. Стигнало се до там, че свидетелката се снабдила с телефона на сестра
му, която била лекар, и имала готовност да й се обади, ако прецени, че
състоянието му е сериозно. Споделя, че психиката на Г.Д. била „счупена“, той не
повярвал отново в себе си, въпреки всички доказателства и въпреки решението на
съда. Продължавал да се тормози, чувствал се несигурен в професията си, като
тези последици не били отшумели.
При тази фактическа установеност, съдът
достигна до следните изводи от правна страна :
Предвид изложените
в исковата молба обстоятелства, съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение І от ЗОДОВ. Съгласно този законов
текст държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Следователно за да бъде ангажирана отговорността на държавата следва
да се установи безспорно и с установените от закона доказателствени средства,
че правоохранителен орган в кръга на изброените е повдигнал обвинение на ищците
за извършени престъпления, както и че това обвинение е незаконно- лицето е
оправдано с влязла в сила присъда или наказателното производство е прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление. Освен това следва да се установи от ищеца и настъпването на
твърдените вреди, както и причинно - следствената връзка между тях и незаконно
повдигнатото му обвинение. В процесната хипотеза се установиха от събраните по
делото писмени доказателства наличието на елементите на правопораждащия фактически
състав. Установи се, че на всеки от ищците е повдигнато обвинение с постановление
съответно от 24.01.2005 г. за ищеца Г.Д. и от 15.02.2005 г. за ищеца В.Х., по
образуваното следствено дело № 122-НИ-ТО/2004 г., за извършени престъпления по
чл. 123, ал. 1 от НК и по чл. 134, ал. 3, предложение ІІ във връзка с ал. 1 от
НК. Установи се също, че по така повдигнатото обвинение ищците била предадени
на съда, като с влязла в сила на 03.02.2015 г. присъда, постановена на 26.01.2015
г. по НОХД № 5334/2009 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 14 състав, те
била призната за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата се
ангажира независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностно
лице, като тази отговорност обхваща всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Следва да се отбележи, че самото
привличане на едно лице в качеството на обвиняем създава значителен психичен
дискомфорт у него, а възможността да бъде съдено за несъставляващо престъпление
деяние го поставя в състояние на стрес и то за целия период от повдигане на
обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда. Това се потвърждава
безспорно и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Наказателното
производство спрямо ищците е продължило повече от пет години (от 24.01.2005 г.
до 03.02.2015 г. за ищеца Г.Д. и от 15.02.2005 г. до 03.02.2015 г. за ищеца В.Х.)
и в резултат на това те са претърпели значителни неудобства, работата им
намаляла, изолирали се, ограничили контактите си с околните, имали прояви на
тревожност и притеснение, страдали от проявяваното към тях недоверие от страна
на познати и колеги. От друга страна настоящият състав съобразява факта, че не
се установява от събраните по делото доказателства да е налице причинно -
следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди за ищците, свързани със
здравословното им състояние. Липсват други доказателства извън показанията на
свидетелите Х. и М. относно това, че при ищците се проявили описаните от тези
свидетелки здравословни проблеми, както и че същите са свързани по какъвто и да
е начин с тогавашното положение на ищците като подсъдими. Не се установи също
неимуществените вреди за ищците, възникнали като реакция на същите на различни
публикации в пресата и в социалните мрежи да са в резултат на положението им
като подсъдими, като липсва основание отговорността на ответника да се ангажира
и за тези вреди.
С оглед изложеното
и доколкото исковете са установени по основанието си, като размерът на
претърпените вреди от ищците следва да бъде определен от съда по справедливост.
Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица
конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението. На първо
място, от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищците било повдигнато
обвинение за извършени престъпления от общ характер, които могат да се
квалифицират като тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за които
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години (от една до
шест години в конкретната хипотеза на повдигнатите на ищците обвинения), с
предвиден минимум от една година. От значение е и периода, в който е започнало
и приключило наказателното производство с влязъл в сила законен акт, който в
процесния случай надхвърля пет години. В този период пострадалите лица е
понасяло всички негативи на това да бъде обвиняем, съответно подсъдим за
извършени престъпления от общ характер. Следва да се вземе предвид и личността
на пострадалия и начина, по който му се е отразило наказателното производство,
за което са събрани гласни доказателства чрез разпита на доведените от ищците
свидетели.
От изложеното
по-горе, съдът намира, че в полза на пострадалите следва да бъде присъдено
обезщетение, което да бъде адекватно на претърпените страдания и неудобства в
размер на 10000 лева за всеки от тях, като за разликата до 30000 лева исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователен. В полза на ищците следва да бъде
присъдена компенсаторна лихва от момента на влизане в сила на оправдателна
присъда на 03.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение
претенциите на ищците за имуществени вреди, съдът намира същите за основателни
и доказани що се касае до сумите от 2400 лева, които същите разходили за
защитата си във воденото срещу тях наказателно производството.
Претенцията на ищците за присъждане на
пропуснати ползи от лишаването им от сумата от 1000 лева за всеки от тях по
определената им мярка за неотклонение „парична гаранция“ за периода 24.01.2005
г. до 03.02.2015 г. за ищеца Г.Д., а за ищеца В.Х. за периода от 15.02.2005 г.
до 06.04.2009 г., настоящият съдебен състав намира за недоказана, поради което
и неоснователна, предвид следното : Съобразно изложените доводи в исковата
молба двамата ищци претендират обезщетение за пропуснати ползи от използване на
горните суми за посочените периоди, като претендираните суми от 1185,89 лева за
Г.Д. и от 568,09 лева за В.Х. са получени чрез олихвяване на горните суми за
посочените периоди със законната лихва. Следва да се отбележи, че при
използване на сумите, предмет на определените им мерки за неотклонение те не
биха получили тази доходност, а същата би била в размерите на предлаганите на
банковия пазар лихви по депозити. Претендираната доходност ищците биха
постигнали при депозити с годишен лихвен процент между 12 и 14 %, каквито на
настоящият съдебен състав не е известно да са предлагани на от банките по депозитни сметки през релевантния
период. Извън това, поддържането на депозитни сметки е свързано с такси и
разходи, чийто размер също варира в широк смисъл, което също би се отразило на
доходността, респективно на размера на обезщетението за пропуснати ползи за всеки
от ищците. С оглед изложеното, съдът намира, че тези претенции на ищците са
произволно изчислени, като не се подкрепят от никакви събрани по делото
доказателства, като следва да се отхвърлят.
По разноските :
При този изход на
спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците внесените от тях нея държавна такса в размер на 20 лева,
както и направените деловодни разноски, представляващи възнаграждение за един
адвокат съобразно уважената част на иска. В процесната хипотеза, ищецът В.Х.,
по силата на договор № 3030/22.06.2015 г. и пълномощно от 23.06.2015 г. бил представян в настоящето
производство от адвокат Д.В. от САК. Съобразно посочения договор, сключен между
този ищец и Адвокатско дружество „Д.А.И С.“, било договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лева, и 380 лева ДДС, като съобразно
представената фактура и извлечение от сметка, ищецът заплатил по банков път в
полза на посоченото дружество сумата от 1920 лева. По силата на договор №
3031/22.06.2015 г. и пълномощно от
23.06.2015 г. ищецът Г.Д. бил представян в настоящето производство от адвокат Д.В.
от САК. Съобразно посочения договор, сключен между този ищец и Адвокатско дружество
„Д.А.И С.“, било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева, и
380 лева ДДС, като съобразно представената фактура и извлечение от сметка,
ищецът заплатил по банков път в полза на посоченото дружество сумата от 1920
лева. В този смисъл е и представения от ищците списък по чл. 80 от ГПК. Предвид
това и доколкото претенциите на ищците за присъждане на тези разноски се явяват
частично основателна, следва да бъдат
разгледани възраженията по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направени от другата страна. Горното
възражение е основателно, предвид факта, че от правна и/или фактическа страна
настоящето дело не показва особена сложност. Предвид това съдът определи
дължимото на всеки от ищците адвокатско възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като определя същото в размер на 1430 лева за всеки от ищците,
като в тежест на ответника следва да се възложи сумата 476,7 лева съразмерно на
уважената част от исковете. Върху горната сума не следва да се начислява ДДС,
доколкото по делото липсват доказателства за регистрацията на адвокатското
дружество, осигурило правна помощ на ищците, по ЗДДС.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес : гр. С., бул. „******* да заплати на В.Х.Х., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, чрез пълномощник - адвокат Д.В. от САК, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предложение І от ЗОДОВ сумата от 10000 (десет хиляди) лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно привличане на ищеца като
обвиняем за престъпление по чл. 124, 3, ал. 1 от НК и по чл. 134, ал. 3,
предложение ІІ във връзка с ал. 1 от НК, по следствено дело № 122-НИ-ТО/2004
г., по описа на ССлС-ТО, пр. пр. 7002/2004 г. по описа на СГП, като по така
повдигнатото обвинение ищецът бил призната за невиновен и оправдан с влязла в
сила на 03.02.2015 г. присъда № 18, постановена на 26.01.2015 г. по НОХД № 5334/2009
г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 14 състав, заедно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2015 г. до
окончателното й изплащане, сумата от
2400 (двехиляди и четиристотин) лева, обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НОХД №
5334/2009 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 14 състав заедно със законната лихва върху тази сума
от 03.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски в общ размер от 486,7 (четиристотин осемдесет
и шест лева. и седемдесет стотинки) лева, от които 10 (десет) лева разноски
за държавна такса и 476,70 (четиристотин седемдесет и шест лева и седемдесет
стотинки) лева за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 10000
(осем хиляди и петстотин) лева до пълния предявен размер от 30000 (двадесет и
пет хиляди и петстотин) лева, както и иска за пропуснати ползи за сумата от
568,09 (петстотин шестдесет и осем лева и девет стотинки) лева като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес : гр. С., бул. „******* да заплати на Г.Л.Д., с ЕГН **********,***,
ж. к. „**********, със съдебен адрес ***, чрез пълномощник 9 адвокат Д.В. от САК,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предложение І от ЗОДОВ сумата от 10000 (десет хиляди) лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно привличане на ищеца като
обвиняем за престъпление по чл. 124, 3, ал. 1 от НК и по чл. 134, ал. 3,
предложение ІІ във връзка с ал. 1 от НК, по следствено дело № 122-НИ-ТО/2004
г., по описа на ССлС-ТО, пр. пр. 7002/2004 г. по описа на СГП, като по така
повдигнатото обвинение ищецът бил призната за невиновен и оправдан с влязла в
сила на 03.02.2015 г. присъда № 18, постановена на 26.01.2015 г. по НОХД № 5334/2009
г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 14 състав, заедно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2015 г. до
окончателното й изплащане, сумата от
2400 (двехиляди и четиристотин) лева, обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НОХД №
5334/2009 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 14 състав заедно със законната лихва върху тази сума
от 03.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски в общ размер от 486,7 (четиристотин осемдесет
и шест лева. и седемдесет стотинки) лева, от които 10 (десет) лева разноски
за държавна такса и 476,70 (четиристотин седемдесет и шест лева и седемдесет
стотинки) лева за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 10000
(осем хиляди и петстотин) лева до пълния предявен размер от 30000 (двадесет и
пет хиляди и петстотин) лева, както и иска за пропуснати ползи за сумата от
1185,89 (хиляда сто осемдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки) лева
като недоказан и неоснователен.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на преписи от него на
страните.
СЪДИЯ :