О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер1630 25.08.2020 г. град
Бургас
Административен
съд – гр.Бургас, III-ти състав, на двадесет и пети август през две хиляди
и двадесета година
в закрито заседание в
следния състав:
Съдия: Ч. Димитров
като разгледа
адм.д. №1721 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Ч.Г.Г. *** против мълчалив отказ на кмета на Община
Бургас или упълномощено от него лице да допълни предоставена му неточна или
непълна обществена информация.
В искането е отправено искане за
отвод на всички съдии от Административен съд-Бургас, а като основание е
посочено: „Съда дава указания за ДТ която не се дължи по специалната процедура
и предмета, както и на основание Тарифа на МС, което уронва престижа на
съдебната власт.“
Така направеното искане съдебният състав намира за неоснователно по следните
причини:
Приложима в настоящата хипотеза спрямо направеното искане за отвод е
разпоредбата на чл.22 от ГПК, вр. чл.144 АПК. В същата са изброени абсолютните предпоставки за отвод
по т.т. от 1 до 5, а в т.6 е посочено че не може да участва като съдия по делото
лице „относно което съществуват други
обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.“ Като такова
обстоятелство жалбоподателят е посочил, поисканата държавна такса за
произнасяне по отправеното искане. Предпоставка за редовност на отправеното
искане е заплащането на държавна такса, поради което то не може да бъде
възприето за обективен белег на пристрастност. Изискването е установено в разпоредбата
на чл.151, ал.1, т.3 от АПК вр. с чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата. Това нормативноустановено задължение и не може да бъде преодоляно с
искане за отвод. Условието за заплащане на държавна такса е правило, установено
с разпоредбата на чл.12, ал.3 от АПК
според
която, „в случаите на обжалване на
административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс/АПК/ се събират такси и
разноски“. Изключение от този принцип е
постановено с разпоредбата на чл.5 от ЗДТ, където са изброени случаите, при
които не се заплаща държавна такса, но доказателства в тази насока не са
представени, нито е отправено искане за освобождаване от държавна такса.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че не са налице предвидените в закона основания за отвод,
при наличието на които съдията-докладчик следва да се отстрани от разглеждане
на настоящия спор, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на
основание чл.22 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Бургас, III-ти състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на Ч.Г.Г.
по адм.д.№1721/2020г. по описа на АдмС Бургас.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ