Р Е Ш Е Н И Е
№ 749 / 12.11.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №747 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Тракия бус“ ООД, гр. Х., против Решение №163 от 08.07.2020г., постановено по НАХД №352 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение било необосновано, по отношение размера на наложената санкция и следвало да бъде изменено в тази му част. Навеждат се доводи, че соченото от административния орган нарушение било отстранено в деня на съставяне на АУАН, за което на наказващия орган били представени надлежни документи. Сочи се, че закъснението за изплащане на заплатите било следствие от тежкото финансово състояние, в което изпаднало дружеството в началото на годината. С жалбата най-вече целели да се намали размера на санкцията, а не отмяна на НП, тъй като считали, че с отстраняване на последствията от деянието – изплащане на РЗ, би следвало наказващият орган да наложи по-лека санкция. Моли се да бъде изменено атакуваното решение и да се намали размера на санкцията към минимума ѝ.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, чрез процесуален представител моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №163/08.07.2020г., постановено по НАХД №352/2020г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление (НП) №26-001006/11.03.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, с което, за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, на „Тракия Бус“ ООД, гр. Х., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Със същото решение се осъжда „Тракия Бус“ ООД, с ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. „С.“ №.., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Хасково сумата от 120 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал съображенията си. Посочил е също, че в случая нарушението не може да се квалифицира като маловажно, предвид новелата на ал.1 на чл.415в от КТ. В същото време съдът е счел, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл.128, т.2 от КТ в размер на 1500 лева, т.е. в размер на установения законов минимум, предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка.
Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Видно от представените по делото доказателства, при съставяне на АУАН, респ. издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива даващи основани за отмяна на санкционният акт само на процесуално основание.
При правилно
установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема
изводите на същия, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ,
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. В чл. 270, ал.3 от КТ е посочено, че
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя -
на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
По делото няма спор, че през м.декември 2019г. дружеството е работодател на общо 21 бр. наети лица, поименно посочени във ведомостта за заплати за същия период. Видно е от Раздел VІ, чл.10 от Вътрешните правила за организация на работна заплата в „Тракия Бус“ООД, гр.Х., че формираните, съгласно правилата, брутни месечни работни заплати е следвало да се заплащат еднократно до 30 число на следващият месец.
Няма спор относно факта, че работодателят през м. декември 2019г. е изплатил трудови възнаграждения за извършената работа начислените работодател, само на три от наетите в дружеството лица, и че не е изпълнил задължението си по чл. 128, т.2 КТ да плати в установените срокове по някои от способите, предвидени в чл. 270, ал.3 КТ, начислените заплати на останалите работещи в дружеството, през м. декември 2019г. 18 лица.
Безспорно е, че това задължение съобразно горецитираните правила е следвало да бъде изпълнено и работната заплата изплатена на тези 18 лица, най късно до 30.01.2020г.-четвъртък присъствен ден. От представените по делото писмени доказателства – писмо на управителя на санкционираното дружество заведено с вх. № 20018318 от 27.02.2020г. при Д“ИТ“, гр.Хасково и приложенията към него, се установява, че работната заплата е била изплатена на работещите в дружеството 18 лица едва на 26.02.2020г.
Следователно несъмнено се установява, че работодателят не е изплатил трудовите възнаграждения на работещите в дружеството 18 лица в уговорения срок – до 30.01.2020г. и същите към момента на проверката - 12.02.2020г., не са били все още изплатени. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита осъществено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието. Последният срок за изплащане на работните заплати е бил 30.01.2020г.- четвъртък, присъствен ден, съответно и с оглед изложеното, нарушението е било осъществено именно на дата 31.01.2020 г., както правилно е посочено в санкционният акт.
С така описаното поведение работодателят е нарушил
разпоредбите на чл. 128, т.2 КТ вр. чл. 270, ал.3 КТ – да плаща в установените
срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа – лично на
работника по ведомост или срещу разписка или по посочена от работника банкова сметка, ***. 414, ал.1 КТ, е предвидена имуществена санкция в размер от
1500 до 15 000 лева, както е посочил и районният съд.
Следва
да се отбележи, че доказателства, опровергаващи тези констатации, не са събрани
нито в производството пред районния съд, нито пред настоящата инстанция.
В случая размерът на наложената имуществена санкция е правилно индивидуализиран, както е приел и районният съд.
Доводите на касатора, че нарушението е маловажно не се споделят от настоящият съдебен състав. Те са били излагани и пред въззивният съд, който обосновано не ги е възприел. Съображенията изложени от районният съд, в тази насока изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо преповтарянето им.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният
съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №163 от 08.07.2020г., постановено по НАХД №352 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.