№ 3307
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110119395 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е молба с вх. № 327868/16.10.2024 г имаща характер на молба по чл.
248 ГПК, с която се иска за изменение на решение № 17645/01.10.2024 г. по гр. д. №
19395/2024 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът не е депозирал отговор.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалвания съдебен акт съдът е намерил, че при този изход на спора с оглед
основателност на исковата претенция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 124 лв. за заплатена
държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на
ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 400 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Наредба № 1/2004г. няма задължителен характер за съда,
в който смисъл е Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС,
Определение № 343/15.02.2024г. по т. д. № 1990/2023г., II ТО на ВКС и др. В този
смисъл и при съобразяване цената на предявените искове, свързания им предмет,
липсата на фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане пред
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема, че в полза на адв. В. Ф.
С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лв. Съдът
приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на
генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по
делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. Настоящият състав
намира, че не следва да обсъжда възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, доколкото в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА
същото се определя от съда. При този изход на спора на ответника не следва да се
присъждат разноски.
1
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да
ревизира възприетото в цитираното решение. Ето защо молбата за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на процесуалния
представител на ищеца, обективирано във молба с вх. № 327868/16.10.2024 г имаща
характер на молба по чл. 248 ГПК, с която се иска за изменение на решение №
17645/01.10.2024 г. по гр. д. № 19395/2024 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта
му за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2