№ 2203
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330205747 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
К-0051356 от 30.07.2021 г., издадено Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за
защита на потребителите (КЗП), с което на „Б***“ ЕАД с ЕИК *** на основание чл.
222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 113, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗЗП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
постановление, като се претендира отмяната му. Свързани са с готовност за
удовлетворяване на рекламацията чрез замяна на стоката и неосъществяването й
поради виновно поведение на потребителя, т.е. за различна фактическа обстановка по
случая. Отделно от това се твърди описанието на нарушението в постановлението да е
непълно и да липсата на яснота относно датата и мястото на нарушението, както и
начина на констатиране на нарушението. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
С договор за покупка на лизинг № ***/15.04.2019 г. потребителката Ж. В. е
закупила мобилно устройство марка Huawei Mate 20 Lite с IMEI № *** на стойност
1
482,92 лв. Устройството дефектирало и по тази причина на 25.01.2021 г. е предявена
рекламация към търговеца, като то е оставено в магазин на „Виваком“ в ***
Устройството е прието и вписано в регистъра на предявените рекламации, като
търговецът е издал сервизна карта № **********/25.01.2021 г.
На 01.04.2021 г. потребителката Ж. В. подала жалба до Регионален център на
КЗП Пловдив срещу търговеца „Б***“ ЕАД по повод на предявената й рекламация.
По повод на подадената жалба на 28.04.2021 г. била извършена проверка от
свидетеля И.В. на длъжност г*** на обект магазин „Виваком“ на адрес ***. При
проверката се установило, че търговецът поддържа регистър на предявените
рекламации на потребителите в електронен вариант, в който е отразена предявената от
Ж. В. рекламация на 25.01.2021 г. под № 4405_1447_25. Констатирано е, че е издадена
посочената по-горе сервизна карта. Към момента на проверката устройството не е било
налично в магазина и не е било върнато на потребителя, за което не е представен
документ. Констатираното на място е било обективирано в констативен протокол № К-
2691159 от 28.04.2021 г.
На 14.05.2021 г. от търговеца е постъпило писмено становище, с което се
твърди, че е налице готовност за удовлетворяване на рекламацията чрез извършване на
замяната, която не е била осъществена, тъй като потребителят отказвал.
Въз основа на извършената проверка бил издаден акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № К-0051356 от 22.06.2021 г., с който е
констатирано извършване от търговеца на нарушение по чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗП.
Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и представител на дружеството
жалбоподател. Връчен е на последния, който не е направил възражения по него нито
при запознаването му, нито в срока за депозиране на писмени възражения.
За вмененото нарушение и въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното НП, с което на дружеството на основание чл. 222а от ЗЗП била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗЗП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел И.В., в качеството на актосъставител, и от останалите събрани
доказателства, сред които АУАН, два броя заверени копия на пълномощни, писмо с вх.
№ П-01-138/14.05.2021 г. от „БТК“ ЕАД, протокол за проверка на документи № К-
0133806/26.05.2021 г., констативен протокол № К-2691159/28.04.2021 г., разпечатка от
електронна система за жалби и рекламации, копие на сервизна карта №
**********/15.10.2019 г., копие на сервизна карта № **********/25.01.2021 г., копие
на жалба с вх. № 26-03-3112/01.04.2021 г., копие на договор № *** от 15.04.2019 г. с
фактура към него, заповед № 462А/22.10.2020 г. на председателя на КЗП, разписка за
връчване на НП.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на акта и
поддържа констатациите в акта. Тя описва извършената проверка и направените при
същата констатации. Посочва, че лично е установила данните при запознаване с
представените документи и при посещение на място. Показанията на свидетеля съдът
намира за обективни, логични, непротиворечиви, последователни и в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което следва и да им
се довери. В тази връзка пряко си кореспондират с отразеното в констативния протокол
за това, че при проверката на място стоката не е била върната на потребителя и не се е
намирала в магазина, доколкото е била на сервиз.
Не се установява от фактическа страна в рамките на месец от заявяване на
2
рекламацията стоката да е върната на потребителя в съответствие с договора, в каквато
връзка и се излагат твърдения в жалбата. Всъщност доказателства за твърдяното
обстоятелство не се ангажираха от страна на дружеството жалбоподател. Въпреки това
обаче от разпита на актосъставителя се установи категорично, че при проверката, а
именно към 28.04.2021 г., т.е. около три месеца по-късно стоката не е била предадена
на потребителя, включително и не се е намирала в търговския обект готова за
предаването й в договореното състояние или за уреждане на отношенията между
страните по друг начин. Затова и твърдението за осъществяването на различна
фактическа обстановка не се и доказаха. Същевременно ирелевантни остават
възраженията, че стоката е била приведена в съответствие с договора за продажба и е
било предложено на потребителя да бъде върната, но последната отказала. Тези
обстоятелства са последващи на срока за отстраняване на дефектите на стоката и дори
на инициирането на административнонаказателно производство и не следва да бъдат
вземани предвид при решаващите аргументи на съда.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, за което е представена
Заповед № 462А/22.10.2020 г. на Председателя на КЗП, при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и
представител на дружеството жалбоподател. Предоставена е на последния възможност
да възрази срещу акта, включително и чрез писмени възражения в 3-дневен срок след
съставянето му, като дружеството не се е възползвало от това му право.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
юридическо лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за привеждане на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на месец,
считано от датата на рекламацията.
В тази връзка следва да се посочи, че не се споделя възражението на
жалбоподателя, че в НП и АУАН не са посочени ясно основни факти при описанието
на обстоятелствата около нарушението, а именно датата и мястото на нарушението.
Актовете на производството съдържат категорично и точно посочване, че проверката е
извършена в магазин на „Виваком“ в ***, където е и констатирано самото нарушение,
описано в констативен протокол, който е посочен в НП. Същевременно съставеният
протокол не е част от минимално необходимото съдържание на акта и
3
постановлението, а е част от доказателствата по преписката. Затова и същият може да
не присъства при описанието на нарушението. Достатъчно е установените с него данни
да са описани от фактическа страна, какъвто е и настоящия случай.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗП (в
редакция към момента на нарушението и приключване на съдебното следствие),
съгласно който, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба,
продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, което следва
да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя.
В настоящия случай безспорно от събраните гласни и писмени доказателства се
установи, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да преведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба, в рамките на
едномесечния срок, считано от предявяване на рекламацията от потребителя,
предявена на дата 25.01.2021 г., като към датата на проверката на 28.04.2021 г.
телефонът не е бил приведен в съответствие с договора за продажба, а едномесечния
законоустановен срок е изтекъл на 25.02.2021 г. Всъщност стоката въобще не е била
налична в търговския обект на дружеството жалбоподател. Следователно
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 113,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗП.
Следва да се уточни, че продажбата на телефона на лизинг не изключва
отговорността на търговеца с аргумент от дефиницията за стока по смисъла на §13, т.
13 от ДР към ЗЗП и значението на потребителската цел, при което качеството на
жалбоподателя - лизингодател, не променя характера на предоставената стока като
потребителска стока по смисъла на ЗЗП. Така решение№ 1200 от 28.05.2018 г. по к.
адм. н. д. № 1214/2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. По
дефиниция с изплащането на дължимите вноски лизингополучателя придобива
правото да получи собствеността върху лизинговата вещ именно поради изплащане на
цената й. В крайна сметка отношенията са между търговец и потребител по смисъла на
дефинициите по §13, т. 1 и 2 от ДР към ЗЗП и търговецът сключва договори с
потребители като основна част от неговата търговска дейност, поради която причина
следва да бъдат приложени и правилата по ЗЗП.
Доколкото се ангажира отговорност на юридическо лице, каквото е дружеството
жалбоподател, то и въпросът за вината не следва да бъде изследван, тъй като
отговорността е обективна и безвиновна и дружеството отговаря независимо от
проявата или отсъствието на вина у някои от служителите му или представителните му
органи.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 222а от ЗЗП (в редакцията му към момента на
извършване на нарушението и приключване на съдебното следствие), която
предвижда, че за нарушение на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 от ЗЗП на виновните лица се
налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция,
в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Съобразно разясненията, дадени с
4
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като
маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Привеждането на стоката в
изискуемия вид съгласно договора за продажба, но много след изтичане на срока за
това, не може да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство,
тъй като липсва в основата му мотив за самоинициатива за отстраняване на
неправомерното състояние.
Съдът намира така определена санкция в размер в определения минимум, а
именно в размер на 500 лв., за обосновано определена и справедлива, като отговаря на
целието по чл. 12 и критериите чл. 27 от ЗАНН. Не се ангажираха доказателства от
страна на АНО за наличие на такива отегчаващи отговорността обстоятелства на
дружеството жалбоподател, които да обуславят санкция в различен от минималния
размер. Така че не може да се направи извод за незаконосъобразно поведение от страна
на нарушителя, което да обоснове по-високо наказание.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН,
поради което извършеното нарушение не е маловажно. Наложената санкция е в
законосъобразен размер, поради което обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-0051356 от 30.07.2021 г.,
издадено Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на
потребителите, с което на „Б***“ ЕАД с ЕИК *** на основание чл. 222а от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6