Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.07.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи състав, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ГЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Дончева
гр.дело № 341 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие.
Производството
пред РС-Пирдоп е било образувано въз основа на молба от Е.Г.Ч. с ЕГН: ********** ***, лично и като майка и
законен представител на малолетните си деца Ц. Е. Х. с ЕГН:
********** и Е. Е. Х. с ЕГН: **********, чрез адв. Ч. против Е.Ц.Х. с ЕГН: ********** и М.К.Х. с ЕГН:
**********, с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от домашното
насилие. В молбата са изложени твърдения, че за период около десет години
живяла с първия ответник във фактическо съпружеско съжителство, през което време
Е.Ц.Х. многократно упражнявал физическо насилие и психически тормоз спрямо
децата и нея. С влязъл в сила съдебен акт за определяне на превременни
мерки, постановен на 18.01.2018 г. по гр.д. № 64 по описа на РС-Пирдоп за 2017
г. упражняването на родителските права по отношение на децата било предоставено
на бащата и определен режим на лични контакти. Съгласно определния
режим, децата били при молителката от 10, 00 часа на 06.10.2018 г. до 18, 00
часа на 07.10.2018 г. При вземането на децата бащата предал пълна раница с
учебници и обяснил, че децата имали домашни и да подготвят уроци за понеделник.
След като се прибрала в къщи молителката констатирала, че децата са изостанали
с учебната подготовка и не са писали домашни назад във времето. На 07.10.2018 г.
заедно с майка си молителката отишла да заведе децата при баща им. Видяла
бащата на децата Е. да стои отстрани на блока, в който същия живее. Когато се
приближила до него казала, че иска да разговарят за децата - той не отговорил.
Попитала го за какъв период от време са домашните на децата, при което той
отговорил с груб тон: "Интервю ли ще ми правиш?",
"На тебе няма да ти давам обяснения ма!". Молителят продължил с
грубото отношение към молителката, започнал да я обижда и да крещи "Ти ма
курво! Целият град знае колко ти е тарифата! Ти не си майка на тези деца!
Всички знаят къде си обслужвала града!". Децата видимо се уплашили като
застанали до храстите в близост до блока. Молителката сочи, че в този момент
пристигнали М. и Ц. Х. - родителите на Е.. Майката на молителката се
обърнала и попитала М. защо децата не са учили и не са писали домашни през
последните две седмици. В отговор на това М. започнала да крещи към
молителката: "Как не ви е срам! Каква майка си ти?
Целият град знае къде си ходили и обслужвала командированите!". Е. и
родителите му обградили молителката и майка й, като в един момент М. се
пресегнала и ударила по рамото силно молителката, блъскайки я цялата назад.
Успяла да я удари и втори път по същия начин, като молителката Ч. политнала в
следствие на удара. Успяла да се задържи права, не паднала на земята. М. и Е. Х. не спирали да крещят срещу молителката, като М.
направила опит и за трети удар, но молителката казала, че ще отиде в полицията,
след което тримата се обърнали и тръгнали в посока входа на блока. Молителката
посочва, че се уплашила от случката, била силно притеснена за децата. Моли съда
да издаде заповед за защита срещу Е.Ц.Х. и М.К.Х. спрямо нея и децата, като
наложи мерки за закрила по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Ответниците оспорват молбата
като неоснователна.
С
решение № 195/14.01.2019 год. по гр. дело № 719/2018 год. РС-Пирдоп е уважил
частично молбата и е задължил Е.Ц.Х. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Ц. Е. Х. и Е. Е. Х.. На осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Е.Ц.Х. е наложена глоба в размер на 200,00 лева, както и е осъден да
заплати разноски по делото. С постановеното решение е отхвърлена молбата на
Е.Г.Ч. за издаване на заповед за защита срещу Е.Ц.Х. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо нея. Отхвърлена е молбата на Е.Ч. за издаване на
заповед за защита срещу М.К.Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо децата Ц. Е. Х. и Е. Е. Х..
С
решение № 144/22.02.2019 г., постановено по гр.д. № 719/2018 г. е изменен диспозитива на решение № 195/14.01.2019 г., като Е.Ц.Х. е
осъден да заплати на Е.Г.Ч., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на 202,50 лева. На осн. чл.
250 ГПК е допълнен диспозитива на съдебно решение №
195/14.01.2019 г. както следва: да се издаде заповед за защита на Е.Г.Ч., като
майка и законен представител на малолетните си деца Ц.
Е. Х. и Е. Е. Х.. Отхвърлена е
молбата в частта за допълване на диспозитива със
следните мерки за защита: Да се определи местоживеене на децата при пострадалия
родител - Е.Г.Ч., което не противоречи на техния интерес, предвид факта, че
описаните актове на домашно насилие са извършени в условията на вече определени
от съда привременни мерки за упражняване на родителските права от бащата, в
сила считано от 18.01.2018 г., съгласно които местоживеенето на децата е
определено да съвпада с това на бащата, както и да се задължи извършителя
Е.Ц.Х. да посещава специализирани програми, като се определят съответните
условия и максималния предвиден в закона срок, за който да бъдат наложени
исканите мерки.
С
решение № 233/08.04.2019 г. е допуснато, на осн. чл.
247 ГПК поправка на очевидни фактически грешки в съдебно решение №
144/22.02.2019 г.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от Е.Г.Ч. с ЕГН: ********** ***,
лично и като майка и законен представител на малолетните си деца Ц. Е. Х. с ЕГН:
********** и Е. Е. Х. с ЕГН: **********, чрез адв. Ч. срещу решение № 195 от 14.01.2019 г. по гр.д. №
719/2018 г. по описа на РС-Пирдоп, с което съдът се е произнесъл по молбата й
за защита срещу домашно насилие. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно в частта, в която не е уважена молбата за защита
срещу първия ответник Е.Ц.Х. и в качеството й на законен представител на децата
срещу втория ответник М.К.Х. и в частта за разноските. Посочва, че първоинстанционния съд не е преценил правилно хипотезата на
чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН досежно проявено насилие спрямо
нея по отношение на ответника Е.Ц.Х.. Съдът е приел, че е извършено психическо
насилие спрямо децата от страна на баща им, което означава, че е извършено и
спрямо нея. Намира за неправилен извода на съда, че не съставлява акт на
домашно насилие извършеното от втория ответник М.Х. спрямо децата. Заявява, че
съдът основава решението си върху приети от него и установени обстоятелства по друго дело - гр.д. № 64/2017
г. по описа на РС-Пирдоп, като по този начин е постановил решението си,
анализирайки друга фактическа обстановка, а не тази, която е установена по
делото. Излага съображения, че не следвало да се кредитират показанията на
свидетелката М., тъй като са били известни на решаващия съдебен
състав. Показанията били и противоречиви - не може категорично да определи
нейното местоположение, това на децата и на другите участници в спора, не става
ясно дали М.Х. е изпращала децата във входа, дали ги е прибрала вътре или през
цялото време на случващото се не е напускала мястото. Гласните доказателства на
св. Ч. са непротиворечиви, резултат от непосредствено възприятие. В допълнение
към жалбата обжалва решението в частта,
с която съдът не е уважил искането й да определи местоживеене на децата при
нея, с адрес по местоживеене *** и да задължи Е.Ц.Х. да посещава специализирани
програми. По изложените съображения моли да бъде отменено решението в обжалваните
части и бъде уважена молбата й по ЗЗДН в цялост.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба и от ответника Е.Ц.Х., чрез адв. С.С. в частта, в която са
наложени мерки за защита по ЗЗДН срещу него и глоба и в частта за заплащане на
разноски. Посочва, че останали недоказани твърденията на молителката за
осъществен спрямо нея и спрямо децата акт на домашно насилие. Следва да бъдат
ценени показанията само на свидетелката Мурад като пряк и незаинтересован
очевидец, а не показанията на св. Ч. - майка на молителката, която е
заинтересована страна. Моли за отмяна на решението в частта, в която молбата е
уважена.Претендира разноски.
Депозиран е отговор на въззивната
жалба от Е.Г.Ч., лично и като майка и законен представител на малолетните си
деца Ц. Е. Х. с ЕГН:
********** и Е. Е. Х. с ЕГН: **********, чрез адв. Ч..Изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли да бъде оставена без уважение.
Ответниците Е.Ц.Х. и
М.К.Х. са депозирали въззивна жалба срещу
решение № 144/22.02.2019 г. по
гр.д. № 719/2018 г. по описа на
РС-Пирдоп, с което е оставено без уважение
искането им за присъждане на
разноски. Посочва, че молбата
за защита на Е.Ч. срещу М.Х. е отхвърлена, поради което РС-Пирдоп следва да
присъди разноски на ответницата Х. в размер на 620, 00 лева за адвокатско
възнаграждение, което не е сторено. Моли за присъждане на разноски, съобразно
уважената част от исковете.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от Е.Г.Ч.,
лично и като майка и законен представител на малолетните си деца Ц. Е. Х. и Е. Е. Х., чрез адв. Ч.. Посочва, че с молбата от 16.01.2019 г. са релевирани
оплаквания единствено и само от размера на присъдените разноски и не са налице
оплаквания, нито искания относно реализирани и претендирани
от ответниците разноски.
Решение № 144/22.02.2019 г. по гр.д. № 719/2018 г. по описа на
РС-Пирдоп се обжалва и от Е.Г.Ч., лично и като майка
и законен представител на малолетните си деца Ц. Е. Х. с и Е. Е.Х., чрез адв. Ч., в частта, в която е отхвърлена молбата й за допълване на
Решение № 195 от 14.01.2019
г. и в частта, в която е допуснато изменение в частта за разноските.Излага подробни съображения. Моли да бъде обезсилено като недопустимо
решение № 144 от 22.02.2019 г. в обжалваната част, с която е допуснато
изменение на Решение № 195 от 14.01.2019 г. в частта за разноските, при
условията на евентуалност да бъде отменено като неправилно. Моли да бъде
отменено като неправилно решението, в частта, с която е отхвърлена молбата и за
допълване на Решение № 195 от 14.01.2019 г. относно промяна местоживеенето на
децата при нея и бащата Е.Ц.Х. да бъде задължен да посещава специализирани
програми.
В
съдебно заседание Е.Г.Ч., лично и като майка и законен
представител на малолетните си деца Ц. Е. Х. и Е. Е. Х.,
чрез адв. Ч. и адв. Т. поддържат депозираните жалби молят да бъдат уважени
и оспорват жалбите на другите страни.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
В
представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, Е.Г.Ч., лично и като майка и законен представител на
малолетните си деца Ц. Е. Х. с ЕГН: ********** и Е. Е. Х. с ЕГН: **********, е декларирала, че на 07.10.2018
год. в 18, 00 часа заедно с майка си отишла да заведе децата при баща им
Е.Ц.Х.. Видяла бащата на децата Е. да стои отстрани на блока, в който същия
живее. Когато се приближила до него казала, че иска да разговарят за децата -
той не отговорил. Попитала го за какъв период от време са домашните на децата,
при което той отговорил с груб тон: "Интервю ли ще ми правиш?", "На тебе няма да ти давам обяснения
ма!". Молителят продължил с грубото отношение към молителката, започнал да
я обижда и да крещи "Ти ма курво! Целият град знае колко ти е тарифата! Ти
не си майка на тези деца! Всички знаят къде си обслужвала града!". Децата
видимо се уплашили като застанали до храстите в близост до блока. Молителката
сочи, че в този момент пристигнали М. и Ц.
Х. - родителите на Е.. Майката на молителката се
обърнала и попитала М. защо децата не са учили и не са писали домашни през
последните две седмици. В отговор на това М. започнала да крещи към
молителката: "Как не ви е срам! Каква майка си ти?
Целият град знае къде си ходили и обслужвала командированите!" Е. и
родителите му обградили молителката и майка й, като в един момент М. се
пресегнала и ударила по рамото силно молителката, блъскайки я цялата назад.
Успяла да я удари и втори път по същия начин, като молителката Ч. политнала в
следствие на удара. Успяла да се задържи права, не паднала на земята. М. и Е. Х. не спирали да крещят срещу молителката, като М.
направила опит и за трети удар, но молителката казала, че ще отиде в полицията,
след което тримата се обърнали и тръгнали в посока входа на блока. Молителката
посочва, че се уплашила от случката, била силно притеснена за децата.
По
делото са разпитани по един свидетел на страните.
От
разпита на И. Л. Ч. /майка на молетилката/ се установява, че на 07.10.2018 г. заедно с
Е.Ч. завели децата Е.Х. и Ц. Х. при баща им
Е.Ц.Х.. Майката попитала бащата на децата
от кога са домашните и уроците на децата. Отначало Е. не отговарял, след
което отговорил с груб тон " Ти интервю ли ще ми правиш?", "Ти две години не потърси тези деца,
сега си седнала сметка да ми държиш", "На тебе ти дотегна един ден да
учиш с децата, а аз всеки ден уча и се занимавам с тях. Сега да видим на мен
какво ми е". Е. отговорила, че не й е дотегнало да учи с децата, но децата
не могли два дни да вдигнат глава от уроците. Е. започнал да й крещи: "Ти
ма курво! Ти не си майка на тези деца!
Целият град знае колко ти е тарифата! Всички знаят къде си спала с
командированите!". Като чули виковете децата се уплашили и се втурнали към
едни храсти близо до блока. В този момент дошли М. и Ц.Х.- родители на Е.Х.. Свидетелката попитала М.Х. защо
децата не са писали домашни и не са учили уроци близо две седмици. Тогава М.
започнала да крещи на Е.: "Как не ви е срам?
Каква майка си ти? Целият град
знае къде си ходила и си обслужвала командированите." М. се пресегнала и
ударила дъщеря й по рамото. М. и Е. продължили да крещят: "Колко ти е
тарифата, ма?". М. успяла да нанесе втори удар на Е.,
опитала да посегне и трети път, но Ц. и хванал
ръката. Е. казала, че ще отиде в полицията, чак тогава тримата се обърнали и
тръгнали към блока на Е..Е. била мното
притеснена за нея и децата най-вече. На следващия ден срещнала сина си Е.,
който казал, че много се уплашил и са чули и видели всичко. На следващата среща
с децата на 20 и 21 октомври децата не казали нищо за случката и свидетелката и
дъщеря й преценили, че е по-добре да не разстройват децата и да не ги
разпитват. На следващата среща на 3 и 4 ноември децата започнали сами да питат
майка си защо баба им и баща им постъпват така, опитали се да ги успокоят, да
забравят за случилото се.
От
разпита на М. Ж. М. се установява, че работи в аптека в гр.
П.Свидетелката била на площадка с детето си, която се намира под блока.Изведнъж
започнало да се крещи, всички деца от площадката тръгнали нагоре, нейното детенце
също и така станала свидетел на караницата първо между Е. и Е.. Е. започнала да
крещи на Е.: "Отивай си при твоята пирдопска
курва!". Малко след това дошли М. и Ц.
Х. Като слезнали от колата започнали разправия за
по-голямото детенце, че не бил си написал домашното. Е. се обърнала към г-жа
Х.: "Ама ти нали си учителка, ма? Научи
го!". Е. започнала да крещи първа и ги провокирала през цялото време. След
това с един телефон започнала да го слага отпред и те започнали да я питат:
"Ти записваш ли ни? Ти само това
правиш". Накрая като си тръгнала Е. им казала: "Ще ве еба майката на всички!Ще ви съсипя!". Децата ги
нямало, г-жа Х. ги изпратила във входа. Свидетелката дава показания, че не е
видяла някой да удря някого.
При така установените
обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Очевидно е, че законодателят не е поставил изискване
лицата да живеят в едно домакинство.
Депозирането на
декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителя е извършено под страх от
наказателна отговорност и поради това същата е допустимо доказателство, с оглед
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на
заповед за защита само на основание на приложената по делото декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно и ясно описание на
твърдения акт на насилие-посочване на датата, мястото, времето и съответно
начина на осъществяване на конкретните действия на дееца, с които е извършен фактически акт на насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При липса на други убедителни преки доказателства за
твърдения акт на насилие с писмена молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената сила на подадената декларация по реда на
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита основан само на
обстоятелствата посочени в нея. В този случай в доказателствена
тежест на ответника по искането е при направено оспорване на обстоятелствата,
изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе
успешно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата, изложени в
декларацията, както и на самия акт на домашно насилие и разколебае нейната доказателствена сила.
В случая са събрани
гласни доказателства, които следва да бъдат
преценявани наред с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Свидетелката Ч. /майка на молителката/ е присъствала през
цялото време на
07.10.2018 г., 18, 00 часа при предаване на децата Е. и Ц.Х. на техния баща
Е.Ц.Х.. Нейните показания следва да бъдат преценявани съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК и да се отчете възможна нейната заинтересованост. Другата
свидетелка М. не е присъствала от самото начало при предаването на
децата, а е дошла от площадката, след като се чули викове и крясъщи.
Свидетелката Ч. описва в детайли случилото се, репликите, които са си разменили
страните, докато свидетелката М. посочва само думите, които е изрекла
молителката. Поради тази причина в началото на възникналите пререкания следва
да се даде вяра на показанията на св. Ч., които са последователни и логични,
вътрешно непротиворечиви. Показанията на свидетелката се намират в пълен синхрон с твърденията в молбата от самата пострадала. Свидетелката
посочва, че майката попитала бащата на децата от кога са домашните
и уроците на децата. Отначало Е. не отговарял, след
което отговорил с груб тон " Ти интервю ли
ще ми правиш?", "Ти две години не
потърси тези деца, сега си
седнала сметка да ми държиш",
"На тебе ти дотегна един
ден да учиш
с децата, а аз всеки ден уча
и се занимавам с тях. Сега да видим на мен какво
ми е". Е. отговорила, че не й е дотегнало да учи с децата,
но децата не могли два
дни да вдигнат
глава от уроците. Е. започнал
да й крещи: "Ти ма курво!
Ти не си
майка на тези деца! Целият град знае колко
ти е тарифата! Всички знаят къде
си спала с командированите!". Съдът приема, че с тези думи ответникът е осъществил
психическо насилие спрямо молителката. Психическото насилие представлява оказване на натиск върху
пострадалия чрез думи или действия,
в резултат на което се стига
до разстройване на емоциите и нарушаване
на душевното равновесие. Свидетелката М. станала очевидец на случилото
се, малко преди да дойдат родителите на Е.Х. -М. и Ц. Х., поради което нейните показания до този момент са схематични и избирателни,
като свидетелката цитира реплики, изречени само от Е.. След пристигането на
родителите на Е. показанията на свидетелката М. са по- обстойни, същата обяснява за какво се водил
спора /домашните на децата/ и възпроизвежда реакцията на участните
в спора. По изложените съображения въззивният съд
счита, че молбата следва да се уважи и спрямо молителката, като Е.Ц.Х. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Е.Г.Ч.. В тази част въззивната жалба е
основателна и следва да се уважи.
Парвилен е извода на първоинстнционния
съд относно уважаване на молбата за защита на децата, предявена чрез майка им
Е.Ч. и задължаване на баща им Е.Ц.Х. да се въздържа от извършване на домашно
насилие. Децата са били свидетели на упражненото спрямо майка им психическо
насилие, а съгл. разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН
за психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. След идването на
родителите на Е.Х. децата са били изпратени във входа от М.Х., което се установява
от показанията на св. М. До този момент те са възприемали случващото се, което
представлява емоционално насилие върху тях. Безспорно родителите имат влошени
взаимоотношения, но демонстрирайки това пред децата, те влияят
негативно върху все още неоформената психика на децата, като това
се отразява негативно и върху цялостното им поведение. Двамата родители
следва коренно да преосмислят поведението си по такъв начин,
че той да
е в интерес на децата и най-вече да е ясно
и за тях, че нуждата от контакт с всеки
родител е еднакво важна за развитието
и възпитанието на децата. Естествено не може да бъде толерирано и
поведението на майката, употребявайки нецензурни думи, установено от
показанията св. М. /
"Ще ве еба майката на
всички!Ще ви съсипя!"/, поради което съдът намира,
че и майката следва да преосмисли своето поведение за в бъдеще, което да е в
интерес на децата. В тази част решението следва да се потвърди. При определяне на вида
и продължителността на мерките за защита,
съдът се е съобразил с тежестта на осъществените от ответника проявни форми на
насилие и настъпилите от това последици.
Неоснователна се
преценява от въззивния съд жалбата на Е.Ч., като
майка и законен представител на децата спрямо ответницата М.Х.. Съдът кредитира
показанията на св. М., която посочва, че децата били изпратени от баба си във
входа на блока, за да не стават свидетили на
скандала. Съдът не кредитира в тази част показанията на св. Ч., която твърди,
че децата се скрили в храсти, тъй като после посочва, че тримата Х. се обърнали и
свидетелката с дъщеря си също се обърнали и си тръгнали, и не са гледали кой къде и как си тръгва.
В тази част решението
също е правилно, съобразено с установената фактическа обстановка и следва да се
потвърди.
Съдът намира за
правилно и законосъобразно постановеното решение № 144/22.02.2019
г. по гр.д.
№ 719/2018 г. по описа на РС-Пирдоп в частта, с която е отхвърлена молбата на Е.Ч. за допълване на Решение № 195 от
14.01.2019 г. относно промяна местоживеенето на децата при нея и бащата Е.Ц.Х.
да бъде задължен да посещава специализирани програми. Разпоредбата на чл. 5,
ал. 3 от ЗЗДН предвижда, че мярката по ал. 1, т. 4 /временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия
родител или при родителя, който
не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда,
ако това не противоречи на интересите на
детето/ не
се налага при висящ съдебен
спор между родителите по упражняване
на родителските права, по определяне
местоживеенето на детето или режима
на личните отношения. От представените доказателства по
делото се установява, че е налице такъв спор между родителите, който е предмет
на гр.д. №. 64/2017 г. по описа на РС-Пирдоп.Неподходяща се явява и
предложената мярка по чл.5, ал. 1 т. 5 ЗЗДН.
По разноските
С оглед изхода на
делото следва да бъде преразгледан въпроса за разноските в първоинстанционното
производство.Ответникът Е.Ц.Х. следва да бъде осъден да заплати на молителката
Е.Г.Ч. разноски в размер на 405 лева. Молителката Е.Г.Ч. следва да заплати на
М.К.Х. сумата от 400, 00 лева за адвокатско възнаграждение, редуцирани след
възражението за прекомерност.
За производството
пред въззивната инстанция Е.Ц.Х., с оглед изхода на
делото следва да бъде осъден да заплати на Е.Г.Ч. разноски в размер на 400
лева.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 195/14.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 719/2018 г. по описа на РС-Пирдоп в частта, в която е
отхвърлена молбата на Е.Г.Ч. с ЕГН: ********** за издаване на заповед за защита
срещу Е.Ц.Х. с ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Е.Г.Ч. с ЕГН: ********** И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА
на Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, следните мерки за защита срещу домашно насилие по
молбата на Е.Г.Ч. с ЕГН: **********, а именно: ЗАДЪЛЖАВА Е.Ц.Х. с ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН спрямо Е.Г.Ч. с ЕГН: **********.
ОТМЕНЯ решение № 195/14.01.2019 г.,
изменено с решение № 144/22.02.2019 г. в частта, в която Е.Ц.Х. е осъден да
заплати на Е.Г.Ч. с ЕГН: **********, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски в размер на 202, 50 лв., и в частта, в която Е.Г.Ч. с ЕГН:
********** е осъдена да заплати на Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на 400,00 лв.
/четиристотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
195/14.01.2019 г., постановено по гр.д. № 719/2018 г. по описа на РС-Пирдоп в
следните части:
1.
в частта, в която е отхвърлена молбата на Е.Г.Ч. с ЕГН: ********** за издаване
на заповед за защита срещу М.К.Х. с ЕГН: ********** да се въздържа от
извършване на домашно насиле спрямо Ц. Е. Х. с ЕГН:
********** и/или Е. Е. Х. с ЕГН:
**********;
2.
в частта, в която е наложена на Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН "глоба" в размер на 200
лв. /двеста лева/;
3.
в частта, в която Е.Ц.Х. с ЕГН: ********** е осъден да заплати по сметка на
РС-Пирдоп държавна такса в размер на 25, 00 лв. /двадесет и пет/ лева;
ПОТВЪРЖДАВА решение №
144/22.02.2019 г. постановено по гр.д. № 719/2018 г. по описа на РС-Пирдоп в
частта, в която е отхвърлена молбата на Е.Г.Ч. с ЕГН: ********** за допълване
на диспозитива на съдебно решение № 195/14.01.2019 г.
по същото дело със следните мерки за защита: Да се определи местоживеене на
децата при пострадалия родител - Е.Г.Ч. с ЕГН: **********, с адрес ***, което
не противоречи на техния интерес, предвид факта, че описаните актове на домашно
насилие са извършени в условията на вече определени от съда привременни мерки
за упражняване на родителските права от бащата, в сила считано от 18.01.2018
г., съгласно които местоживеенето на децата е определено да съвпада с това на
бащата, както и да се задължи извършителя Е.Ц.Х. да посещава специализирани
програми, като се определят съответните условия и максималния предвиден в
закона срок, за който да бъдат наложени исканите мерки.
ОСЪЖДА на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Е.Ц.Х. с ЕГН: **********,
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд, държавна такса в размер на 12.50
лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Е.Ц.Х. с ЕГН:
********** да заплати на Е.Г.Ч. с ЕГН: ********** направени по делото разноски
в общ размер на 805, 00 лв. /осемстотин и пет/ лева, от които пред РС-Пирдоп в
размер на 405, 00 /четиристотин и пет/ лева,
и разноски за въззивно производство в размер
на 400, 00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.Г.Ч. с ЕГН:
********** да заплати на М.К.Х. с ЕГН: ********** ***
разноски за първоинстанционното производство в размер
на 400, 00 лв. /четиристотин/ лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на Е.Г.Ч. с ЕГН: **********, на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН по настоящето решение, която да съдържа и
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
Препис от заповедта
да се изпрати на районното управление на Министерството на вътрешните работи по
настоящия адрес на извършителя Е.Ц.Х. с ЕГН: ********** и пострадалото
лице Е.Г.Ч. с ЕГН:
**********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.