Р Е Ш
Е Н И Е № 260002
гр. Пловдив, 16.05.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в открито
заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търговско
дело № 126 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано
е Решение № 315 от 20.07.2020г. на О.С. - П., постановено по т.д. № 326/2019г.,
с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „П.и.б.“ АД ЕИК ...,
съдебен адрес: ***, искове против И.М.Г. ***, съдебен адрес:***, * – адв. С.Ж.,
за признаване съществуването на изискуемо парично вземане общо в размер на
сумата ....евро в полза на „П.и.б.“ АД /П. АД/, ЕИК ..., произтичащо от договор
за предоставяне на ю.у.“ с № ....../07.12.2007 г. /ипотечен банков кредит за
текущи нужди/, изменен и допълнен с анекс с изх. № 314-177/15.07.2010 г.,
сключени между „ю.“ ЕАД, в качеството си на универсален праводател на „П.“ и И.М.Г.,
за което вземане са издадени заповед № 754/24.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
№ 886/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1247/2019 г. на ПРС, Х-ти гр.с-в общо за
сумата ....евро, от които .........евро – главница; ..........евро – договорна
лихва за периода 15.08.2013 – 31.10.2018 г.; 9819.52 евро – наказателна лихва
за периода 15.08.2013 – 22.01.2019 г.; 6500.51 евро – непогасена разсрочена
договорна лихва, дължима съгласно т.1.3 от Анекс № 1 към договора; 377.84 евро
– непогасени разноски за подновяване на ипотеката, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението до окончателното изплащане
на сумата; 6112.13 лева ДТ и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и е осъдена
„П.и.б.“ АД /П. АД/, ЕИК ..., съдебен адрес:***, да заплати на И.М.Г. ***,
съдебен адрес:***, * – адв. С.Ж., направените по делото разноски в размер на
8280 лева.
Жалбоподателят „П.и.б.“ АД ЕИК ...,
чрез пълномощника си адв. В.В., със съдебен адрес:*** моли съда да отмени
обжалваното решение и признае за установено в отношенията между страните
съществуване на вземания на Банката против ответника, произтичащи от договор за
предоставяне на ю.у.“ с № ....../07.12.2007 г. /ипотечен банков кредит за
текущи нужди/, изменен и допълнен с анекс с изх. № 314-177/15.07.2010 г.,
сключени между „ю.“ ЕАД, в качеството си на универсален праводател на „П.“ и И.М.Г.,
за които вземания е издадена Заповед № 754/24.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
№ 886/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1247/2019 г. на ПРС, Х-ти гр.с-в общо за
сумата ....евро, от които .........евро – главница; ..........евро – договорна
лихва за периода 15.08.2013 – 31.10.2018 г.; 9819.52 евро – наказателна лихва
за периода 15.08.2013 – 22.01.2019 г.; 6500.51 евро – непогасена разсрочена
договорна лихва, дължима съгласно т.1.3 от Анекс № 1 към договора; 377.84 евро
– непогасени разноски за подновяване на ипотеката, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението до окончателното изплащане
на сумата, както и да бъде осъден И.М.Г. да заплати на „П.“ АД сумата 6112.13
лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, представляващи
разноски, направени в заповедното производство.
Твърди, че е неправилен извода на
съда относно опорочаване на процедурата по връчване на поканата, с която е
обявена предсрочната изискуемост. Твърди, че съдът е обсъдил само едно писмено
доказателство – покана с вх. №***68 от 14.11.2018г. на ЧСИ К.П. и то превратно
като се е позовал на заключение на съдебно – техническа експертиза. Не е
обсъдил изобщо копието от поканата /на стр.102 от делото/, което – според
заключението на експертизата – е идентично с оригинала на разписка за връчване
на покана, съхранявана от съдебния изпълнител. Твърди, че от съдържанието на
тази разписка се установява, че адресът е посетен на три дати – 25.11.2018г.,
11.12.2018г. и 28.12.2018г. – съответно неделя, вторник и петък, което води до
извод, различен от този, направен от първоинстанционния съд относно спазване на
процедурата по чл.47 от ГПК. Намира, че дори и да се приеме, че адресът е
посетен на 30.11.2018г., 11.12.2018г. и 28.12.2018г., процедурата по връчване
пак не се явява опорочена, тъй като са събрани данни, че адресатът не живее на
адреса, а в такава хипотеза задължението за посещение три пъти в рамките на
един месец е неприложимо. Намира, че презумпцията за редовно връчване не е
оборена от ответника, който не е установил дори, че е пребивавал на адреса на
посочените дати и че не е бил търсен от връчител.
Намира, че опорочаване на
връчването не е налице и счита, че предсрочната изискуемост е била обявена по
съответния ред. Посочва, че дори и да се приеме, че кредитът не е бил обявен за
предсрочно изискуем към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,
решението противоречи на дадените разяснения в т. 1 на ТР №8 от 02.04.2019г. на
ОСГТК на ВКС и искът е следвало да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо.
Твърди необоснованост на съдебния
акт. Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на
материалния закон.
Въззиваемата
страна на И.М.Г. ***, съдебен адрес:*** е депозирал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата и моли решението да се потвърди. Във връзка с
приложението на т. 1 на ТР №8 от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС счита, че не е
налице забава на плащанията по договора за кредит и анекса към него, тъй като
не е бил съставен погасителен план, затова и не може да се определи кога са
падежите на вноските. Въз основа на това счита, че не може да се установи
размера на падежиралите вноски. В случай че те все пак бъдат определени,
намира, че не ги дължи, поради изтекла давност.
Постъпила е частна жалба вх.
№270028/20.11.2020г. от „П.и.б.“ АД ЕИК ..., чрез пълномощника си адв. В.В.,
със съдебен адрес:*** против Определение №260371/21.10.2020г., постановено по
т.д. №326/2019г. по описа на О.С. - П., с което е оставено без уважение
искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
По частната жалба не е постъпил
отговор от въззиваемия И.М.Г..
Съдът
разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото
доказателства и намери за установено следното:
Претендирано
е от ищеца да се признае за установено по отношение на И.М.Г. ***, съдебен
адрес:*** съществуването на изискуемо парично вземане общо в размер на сумата ....евро
в полза на „П.и.б.“ АД /П. АД/, ЕИК ..., произтичащо от договор за предоставяне
на ю.у.“ с № ....../07.12.2007 г. /ипотечен банков кредит за текущи нужди/,
изменен и допълнен с анекс с изх. № 314-177/15.07.2010 г., сключени между „ю.“
ЕАД, в качеството си на универсален праводател на „П.“ и И.М.Г., за което
вземане са издадени заповед № 754/24.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №
886/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1247/2019 г. на ПРС, Х-ти гр.с-в общо за сумата ....евро,
от които .........евро – главница; ..........евро – договорна лихва за периода
15.08.2013 – 31.10.2018 г.; 9819.52 евро – наказателна лихва за периода
15.08.2013 – 22.01.2019 г.; 6500.51 евро – непогасена разсрочена договорна
лихва, дължима съгласно т.1.3 от Анекс № 1 към договора; 377.84 евро – непогасени
разноски за подновяване на ипотеката, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, както и да бъде осъден И.М.Г. да заплати на „П.и.б.“ АД сумите 6112.13 лева - ДТ и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по заповедното
производство, както и да заплати тези, сторени пред Окръжния съд в производството по
предявения иск по чл.422 от ГПК.
Правният интерес на ищеца от
установителния иск се мотивира с оглед на постъпилото на 08.03.2019г.
възражение /вх. №16040/ по чл.414 от ГПК за недължимост на претендираните суми,
депозирано по ч.гр.д. №1247/2019г. на РС - П.
От страна на ответника е подаден отговор
на исковата молба. С него се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се наличието на валидно
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и неговото
връчване на адресата. Оспорва се съдържанието, верността и датата на покани, изпратени
от ищеца до ответника от 22.03.2018г. и от 14.11.2018г. Твърди, че не е налице
валидно връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй
като адресът е бил посетен на три дати, но и трите посещения са били в присъствени
дни. Поради непосещаване на адреса в неприсъствен ден, счита, че е опорочена и
невалидна процедурата по връчване на покана изх. №219-307 от 14.11.2018г.
Намира, че след като не е надлежно връчена, тя не е произвела юридическо
действие – обявяване вземанията на Банката за предсрочно изискуеми.Твърди, че
забава на плащанията не е налице, тъй като липсва съставен погасителен план
както към договора, така и към анекса, а липсата на забава означава липса на
основание кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.
Не оспорва и изрично потвърждава
сключването на договор № ....../07.12.2007 г., между него и „ю.“ ЕАД в
качеството си на универсален праводател на „П.“ АД, както и на Анекс от
15.07.2010г. към договора. Признава, че същите са с предмет и условия, така,
както са изложени в производството пред ОС – П.. Не оспорва договора и анекса
като признава, че материализираните в тях волеизявления са така, както са
посочени в същите.
С допълнителна искова молба
ищецът посочва, че с покана вх. №21357/22.03.2018г. на ЧСИ П. ответникът е
уведомен за допуснатото просрочие, даден му е срок за плащане и му е указано,
че след изтичането на срока кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем.
Тази покана твърди да му е била връчена на 26.04.2018г. при условията на отказ
за получаването и. Твърди, че Банката е взела решение за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем на 01.11.2018г., за което кредитополучателят е уведомен
с покана вх. №***68/14.11.2018г. Посочва, че поканата е редовно връчена по реда
на чл.47 от ГПК – при направени три посещения – на 25.11.2018г. /неприсъствен
ден/, на 11.12.2018г. /работен ден/ и на 28.12.2018г. /работен ден/. Относно
аргументите, че не е налице забава, поради липса на погасителен план – оспорва
това твърдение. Посочва, че такъв е съставен и подписан и с исковата молба е
представен погасителен план към анекс №1 от 15.07.2010г., който е приложим в
случая, поради допуснато просрочие, считано от 15.09.2013г.
С допълнителен отговор ответникът
И.Г. поддържа доводите, изложени в първоначалния отговор относно неотносимост
на покана от 22.03.2018г., връчена при отказ и относно нередовност на
връчването по реда на чл.47 от ГПК на покана от 14.11.2018г. Поддържа, че
адресът не е посещаван в неприсъствен ден, което се установява от разписките за
връчване, в което се сочи като дата на посещение 26.11.2018г. /понеделник/, а
не 25.11.2018г. /неделя/. Счита, че така самият връчител е удостоверил, че не е
посещавал адреса в неприсъствен ден. Поддържа, че поради нередовното връчване,
поканата не е произвела своя юридически ефект. Счита, че опорочената процедура
по чл.47 от ГПК не може да бъде санирана чрез представяне на удостоверение от
ЧСИ относно датите на посещение на адреса, тъй като длъжностното лице, което
извършва връчването и който единствено може да го удостовери, е призовкаря.
Именно в това си качество той е съставил официален свидетелстващ документ
относно датите на посещенията.Поддържа и твърденията за липса на забава в
плащанията, поради несъставен погасителен план – както към договора, така и към
анекса.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че не е налице предсрочна изискуемост на
кредита, поради това, че изпратената от ищеца покана, не е редовно връчена на
ответника. Така е направен извод, че към подаване на заявлението за незабавно
изпълнение вземането в заявения размер не е било изискуемо и възникнало в
патримониума на ищеца на предявеното основание, поради което исковете подлежат на отхвърляне.
Недоволен от решението е останал
ищецът, който е подал жалбата, станала причина за започване на настоящето производство.
Пред ОС – П. са предявени
съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 и 124 от ГПК.
Видно от приетите по делото
писмени доказателства е безспорно, че по ч. гр. дело № 1247/2019 г. на ПРС,
Х-ти гр.с-в са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С
тях е разпредено на ответника да заплати на банката ищец суми, дължими на
основание договор за предоставяне на ю.у.“ с № ....../07.12.2007 г. /ипотечен
банков кредит за текущи нужди/, изменен и допълнен с анекс с изх. №
314-177/15.07.2010 г., сключени между „ю.“ ЕАД, в качеството си на универсален
праводател на „П.“ и И.М.Г., а именно: сумата ....евро, от които .........евро
– главница; ..........евро – договорна лихва за периода 15.08.2013 – 31.10.2018
г.; 9819.52 евро – наказателна лихва за периода 15.08.2013 – 22.01.2019 г.;
6500.51 евро – непогасена разсрочена договорна лихва, дължима съгласно т.1.3 от
Анекс № 1 към договора; 377.84 евро – непогасени разноски за подновяване на
ипотеката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението до окончателното изплащане на сумата.
По повод на така издадената
заповед за незабавно изпълнение длъжникът е уведомен на дата 08.03.2019 г. На същата
дата, т.е. в предвидения в чл. 414, ал.2 от ГПК
срок той е подал възражение. За същото банката е уведомена на 19.03.2019
г. и на 18.04.2019 г., т.е. в срока по чл. 415 от ГПК е предявила исковете за
установяване съществуването на вземанията предмет на заповедта.
Изложеното води до извод, че те
са допустими, което прави допустимо и
първоинстанционното решение. Спорът следва да бъде решен по същество.
Основанието на претендираното материално право по
установителния иск е вземане по договор № ....../07.12.2007 г., между него и „ю.“ ЕАД в качеството си на
универсален праводател на „П.“ АД, както и на Анекс от 15.07.2010г. към
договора, по които се твърди да е допуснато просрочие от страна на
кредитополучателя И.М.Г.. Възникването на предявените със заявлението вземания
се извежда от съществуването на договора, анексите към него и обявената поради
неизпълнение на задължения по същия предсрочна изискуемост на кредита от 01.11.2018
г., за което се твърди длъжникът да е уведомен на 14.11.2018г. Въпросите, които
следва да получат отговор са свързани със съществуването на договора за банков
кредит и анексите към него и с наличието на предсрочна изискуемост по същия.
Видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ
ответната банка е правоприемник на ТБ
„МКБ ю.“ АД - гр. С.
Не се спори между страните
относно сключване на договор за кредит и анекс към същия. На 07.12.2007г. между
„ю.“ ЕАД, в качеството си на универсален праводател на „П.“ и И.М.Г. е сключен
договор №....../07.12.2007г. за предоставяне на ипотечен кредит в размер на
105 000 евро, който е наименуван от страните – ю.у.“. С него на Г. е предоставена
сумата от 105 000 евро за текущи нужди за рефинансиране на задължения в
т.ч. лихви и главници по ползван потребителски ипотечен кредит от „У.Б.“ АД. В
т. 11 от същия е уговорено, че кредитът се погасява на 300 равни месечни
анюитетни вноски, т.е. за 300 месеца от момента на усвояването му, но не по-
късно от 07.01.2033 г.
В т.
6.1 от договора е постигнато съгласие, че за първата година от кредита
главницата ще се олихвява с годишен лихвен процент от 8,65 процента.
В т.
6.1.1. е договорено, че след изтичане на тази 1 година непогасената част от главницата ще се
погасява с плаващ лихвен процент, определен на действащия шестмесечен Еuribor /
6 месечни депозити в евро за Еврозоната
публикуван на страницата Еuribor на Reuters/ плюс фиксирана надбавка от 4, 37 пункта,
но не по- малко от 8, 65 %.
Съответно в т. 6.1.2 е посочено какво
представлява 6 месечен Euribor и как се определя.
В т.
6.2 страните са се уговорили, че при нарушаване на сроковете за погасяване на
главницата по кредита върху просрочената част от същата за времето на забавата
и/или при предсрочна изискуемост на кредита
банката събира от кредитополучателя наказателна лихва равняваща се на
договорната лихва + наказателна надбавка
от 10 пункта.
В чл. 6.3 от договора е
предвидено, че олихвяването се извършва ежемесечно на падежната дата, а лихвата
се събира служебно от банката от сметките на кредитополучателя с оглед клаузата
на чл. 21 от договора.
Към този договор е сключен анекса
на 15.07.2010 г. С него е договорен гратисен период от 12 месеца за издължаване
на остатъчната главница и е подписан нов погасителен план. Уговорено е и
запазването на останалите клаузи по договора. Уговорено е заплащане на такса за
промяна на условия по олихвяване на кредита в размер на 4479.63 евро и
заплащане на комисиона от 0.5 % върху дълга за предоговаряне на кредита в
размер на 510.78 евро, платима еднаократно.
В чл. 24 от договора са
декларирани и адресите за кореспонденция на страните по договора. За
кредитополучателя е посочен - ****.
По този повод следва да се
посочи, че в чл. 19.7, буква Б от договора кредитополучателят се е съгласил да
уведомява в 15 дневен срок банката за промени в посочения в договора постоянен
адрес или адрес за кореспонденция, като съобщи писмено за новия си адрес. При
неизпълнение на това задължение е предвидено, че всички уведомления, съобщения
и покани изпратени на стария адрес ще следва да се считат за връчени.
Съгласно уговорките в чл. 15 от
процесния договор банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при
настъпването на определени предпоставки. Сред тях в чл. 15.2 е и непогасяване в
срок, на която и да е анюитетна погасителна вноска, дължими лихви, такси или
комисионни или при неизпълнение в срок на задължение по чл. 19.9. Последното е
свързано с предоставяне на средства за подновяване на ипотеката.
Съгласно чл. 16 от договора при
обявяване на предсрочна изискуемост банката осчетоводява вземането си като
просрочен дълг, олихвява го при условията на чл. 6.2 и 6.3 от договора и
изпраща на кредитополучателя уведомление за изпълнение на цялото задължение.
Предвидено е и че кредитът се счита за предсрочно изискуем от датата, посочена
от банката в уведомлението.
Така изложеното свързва
предсрочната изискуемост с отпадане на правото кредитополучателя да ползва
предоставената му в кредит сума за определения с договора за кредит срок и с
възникване на задължението да върне напълно и незабавно всички получено по
договора, вкл. и падежираните и неплатени задължения за главница и лихва.
Казаното води до извод, че
настъпването на предсрочната изискуемост
предполага изменение в постигнатото съвпадение на две насрещни
волеизявления за отпускане от страна на
банката на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок и за задължаване на заемателя да ползва сумата съобразно уговореното и да
я върне след изтичане на срока.
Това сочи, че правото да се
измени договора, като се направи същия предсрочно изискуем е потестативно по
характер и съществува в патримониума на кредитора по съответния договор. То се
упражнява чрез едностранно волеизявление на носителя му до другата страна.
Фактът, че същото е свързано с изменение на един договор и породеното от него
правоотношение предполага, че настъпване на тази промяна изисква получаване на
волеизявлението от насрещната страна. Тя не може да стане факт автоматично при
настъпване на опредени събития, а изисква и извършване на действия от
правоимащата страна по упражняване на потестативното право, т.е. направа на
самото волеизявление в тази насока и връчване на същото на насрещната страна.
Това съобразено с чл. 60, ал. 2
от ЗКИ сочи, че изводът за предсрочна изискуемост на процесния кредит е
възможен при наличие на доказателства за неизпълнение на задължения по договора
за кредит и на такива за отправено изявление на кредитора за упражняване на
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което следва
да е достигнало до насрещната страна. Именно от момента на достигане на
изявлението до нея и дадените в същото евентуални срокове за плащане зависи и настъпването
на самото изменение на договора. В този смисъл е и направеното тълкуване в ТР №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая от страна на банката са
представени съобщения за връчване на документи чрез ЧСИ К.П., рег. №*** на
Камарата на ЧСИ и две покани, адресирани до ответника.
В покана изх. №219-120 от
22.03.2018г. от страна на банката е отправено уведомление до И.Г. за допуснато
от него неизпълнение на задълженията му по договор за кредит ю.у.“ с № ....../07.12.2007
г. /ипотечен банков кредит за текущи нужди/, изменен и допълнен с анекс с изх.
№ 314-177/15.07.2010 г., сключени между „ю.“ ЕАД, което към 22.03.2018г. е
54 091.82 евро, ат които 10 881.85 евро – просрочена главница,
40.952.80 евро - просрочени лихви,
756.73 евро – просрочени годишни такси за управление, 1122.60 евро – просрочени
разсрочени лихви и 377.84 евро – дължими нотариални такси за подновяване на
ипотека. Материализирано е волеизявление
на банката до ответника, свързано с наличието на просрочени задължения по
процесния договор за кредит за главница, лихви и такси. Посочен е размера им и
е материализирано изявление, че с оглед чл. 15.2 от договора длъжника се кани в
7 дневен срок за заплати същите, а ако това не стане кредитът ще следва да се
сита за предсрочно изискуем.
В поканата адресирана до
кредитополучателя И.Г. е посочен адрес ***. Това е точният адрес за
кореспонденция, уговорен с чл.24 от договора. Видно от съобщение изх. №40289/11.05.2018г.
тази покана е връчена на адресата на 26.04.2018г. при отказ на получателя.
Видно от разписката на л.27 от делото връчителят З. Г. е удостоверила отказа на
И.Г. след прочит на документите да получи същите. Това удостоверително
изявление е оформено с подписа и на свидетел – деловодителя Н. Т. Касае се за
редовно връчване съгласно чл.44 от ГПК. Няма никакво основание за изключване на
тази покана и на доказателствата за връчването и при отказ на ответника от доказателствата
по делото. Същата е относима към правния спор, тъй като с нея длъжникът е
уведомен за наличието на просрочени задължения по процесния договор за кредит
за главница, лихви и такси, които е поканен да плати, както и за последиците от
неплащането им в дадения срок.
С покана изх.
№219-304/14.11.2018г. от страна на банката е отправено уведомление до И.Г. за
обявяване на целия кредит за изцяло и предсрочно изискуем, поради неизпълнение
на задълженията му в дадения срок. Посочен е целия размер на дълга и размерите
на отделните пера, които го формират, както и намеренията на банката да
предприеме действия за принудителното му събиране. От изпратеното съобщение
изх. №4166/14.01.2019г. на ЧСИ К.П. се установява, че въпреки спазване на
процедурата по чл.47 ал.1 от ГПК получателят не е открит на посочения адрес,
поради което на 28.12.2018г. е залепено уведомление по чл.47 ал.2, но в
законния срок получателят не се е явил за връчване на документите. В писмото на
ЧСИ се сочи, че то е изготвено в три еднообразни екземпляра – за подателя, за
адресата и за съдебния изпълнител с
разписка за връчване на обратната страна. В разписката е посочено, че адресът е
посетен на 25.11.2018г., на 11.12.2018г. и на 28.12.2018г. и лицето не е било
открито при тези посещения. Разписката е подписана от връчител – М.А.
По повод определение на
първоинстанционния съд с писмо изх. №101304/18.11.2019г. частният съдебен
изпълнител, чрез който е връчено уведомлението, е изпратил по делото заверени
от него и съхранявани в канцеларията му съобщения за връчване на документи по
реда на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ с разписка на гърба и данни относно връчването на
ЧСИ К.П., както и от придружителната покана с изх. №219-304/14.11.2018г. на „П.“
АД, която е следвало да бъде връчена на адресата. Видно от разписката,
изпратена с това писмо, адресът е посетен на 25.11.2018г., 11.12.2018г. и
28.12.2018г. от служителя от кантората на ЧСИ, който е удостоверил това и се е
подписал. В тази разписка липсват каквито и да са поправки или зачертавания.
Поправка действително е налице в екземпляра, който е получен от банката по
повод на връчването. Според заключението на вещото лице М. С. в този екземпляр
първоначално под поставения бял коректор е изписан символа „30“, като
впоследствие е коригиран на „26“. Вещото лице е посочило също, че не
съществуват поправки в този документ така че цифрата 6 да се чете като 5.
Според настоящия съдебен състав
за оригинал на разписката за връчването следва се счита този, който се
съхранява от връчителя в неговата канцелария, а това е ЧСИ К.П.. Всякакви други
екземпляри представляват преписи и е напълно ирелевантно дали в тях е допусната
грешка, която да е била поправена, така че да съответства на оригинала. В
оригинала на разписката, която е изпратил по делото ЧСИ, няма никакви поправки.
В този документ първото посещение на адреса е на дата 25.11.2018г. Това е
неделя, неприсъствен ден. В същия смисъл и със същото съдържание е и
удостоверението, което ЧСИ е изготвил след справка с деловодните си книги и
което е представено по делото от ищеца. Това удостоверение, както и завереното
лично от ЧСИ копие от оригинала, съхраняван при него на разписката за връчване,
са официалните документи, които удостоверяват връчването – от кой, кога, на кои
конкретни дати е посетен адреса, намерен ли е адресата, залепено ли е
уведомление, кога е сторено това и явил ли се е адреса да получи документите. От
тях се установява, че и при трите посещения – едното в неприсъствен, а другите
две в присъствени дни, адресатът не е намерен на адреса, нито е открито лице,
съгласно да получи съобщението. Едва тогава е пристъпено към залепване на
уведомление. Ето защо не може да се бъде споделено оплакването, че връчването
на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по реда на
чл.47 от ГПК, е било опорочено. Адресът, на който е изпратено за връчване
уведомлението, съвпада с този, посочен в чл.24 от договора между страните. Не
са ангажирани доказателства ответникът да е уведомил писмено банката за промяна
в своя адрес в съответствие със задължението си по чл. 19.7, буква Б от
договора. Следва да се приеме, че волеизявлението на ищеца относно предсрочната
изискуемост е редовно връчено на ответника към 14.01.2019г.
Налице е отправено изявление на
кредитора за упражняване на потестативното право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което следва да се приеме за достигнало до насрещната страна.
Преди да се даде отговор на
въпроса налице ли е неизпълнение на задължения по договора за кредит, следва да
даде отговор на направените защитни възражения, които са много общи, направени
са едва пред въззивната инстанция, но за евентуалното наличие на неравноправни
клаузи, съдът следи и служебно.
Преценката за действителността на
договора или части от него се дължи служебно и с оглед факта, че нищожността е
едно фактическо състояние което има за последица непораждане действие на целия
договор, а и защото кредитополучателят е потребител по смисъла на ЗЗП. Това
според чл. 7, ал. 3 от ГПК изисква
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП е
казано, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Направено и примерно изброяване на уговорки даващи
основание да се достигне до извод за неравноправност. В чл. 145, ал.1 на ЗЗП се
посочва, че неравноправната клауза в договор сключен с потребител се преценява,
като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи. В ал. 2 на същата разпоредба са посочени уговорките /клаузите/, за
които не се прави преценка за неравноправност. Те касаят тези свързани с
определяне на основния предмет на договора. Изрично е посочено, че преценката
за неравноправност не се прави ако тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, т.е. при липса на такава съдът е длъжен да извърши преценка и на
тази част от уговорките в сделката.
Процесният договор има за предмет
предмет доставка на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП,
т.е. при преценката относно наличието на неравноправни клаузи следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП относно неприложимост на определени
разпоредби на чл. 143 от ЗЗП по отношение на договори с предмет доставка на
финансови услуги.
Неравноправните клаузи според чл.
146, ал.1 от ЗЗП са нищожни освен ако са уговорени индивидуално. На основание
чл. 146, ал. 5 от ЗЗП тежестта за доказване на това, че дадена уговорка е
индивидуална е в патримониума на търговеца или доставчика твърдящ това
обстоятелство, т.е. изключване на извод за нищожност поради неравноправност на
дадена клауза по договор с потребител е възможно само при възражение от страна
на търговеца, че същата е индивидуално уговорена и ангажиране на доказателства
в тази насока. Твърдения в тази насока по делото от страна на ищеца липсват.
Относно твърденията, че не е бил
съставен погасителен план: видно от представените с исковата молба договор и
анекс към него, неразделна част от последния е погасителен план, озаглавен
„Погасителен план на И.Г.“. С отговора на исковата молба ответникът изрично е
заявил, че приизнава сключването на договор № ....../07.12.2007 г., между него
и „ю.“ ЕАД в качеството си на универсален праводател на „П.“ АД, както и на
Анекс от 15.07.2010г. към договора, признава, че същите са с предмет и условия,
така, както са изложени в производството пред ОС – П. Представените от ищеца
договор и анекс, неразделна част от който е погасителен план, също не са
оспорени. Ето защо следва да се приеме, че възражението, че погасителен план
липсва, е неоснователно.
Относно възнаградителната лихва: От
изложеното по- горе съдържание на договора за кредит е видно, че за първата
година от същия страните са определили фиксирана лихва от 8,65 процента, а за следващите са договорили
плаващ лихвен процент, определен на действащия шестмесечен Еuribor / 6 месечни
депозити в евро за Еврозоната публикуван
на страницата Еuribor на Reuters/ плюс фиксирана надбавка от 4, 37 пункта, но
не по- малко от 8, 65 %.
От това
следва, че лихвеният процент за времето след първата година на кредита зависи
от 6 м. Euribor и фиксирана надбавка. Euribor от своя страна се определя се от Европейската
банкова федерация в Брюксел, която представлява интересите на 3000 кредитни
институции в страните-членки на Евросъюза, обявява се ежедневно в 11 часа
централноевропейско време и показва базовата лихва на междубанковия паричен
пазар за депозити в евро за 1, 3, 6 и 12 месеца. Това води до извод, че в
случая договорената възнаградителна
лихва не зависи от едностранната воля на доставчика на финансови услуги страна
по договора за кредит.От друга страна не може да се говори и за липса на яснота
при определянето му. Това изключва възможността да приеме неравноправност на
договорката определяща размера на възнаградителната лихва като сбор между 6 м. Euribor и надбавката от 4.37 %.
Относно уговорената наказателна
лихва: тя е равна на дължимата възнаградителна такава на годишна база плюс
надбавка от 10 пункта. Начисляването й е предвидено от датата на забавата до
изплащането на съответната просрочена сума.
Следва да се посочи, че срокът,
за който е предвидено да се начислява наказателната лихва /неустойка/ е
съобразен с нейната обезщетителна функция и не може да бъде основание за извод,
че с него се накърняват добрите нрави. Процесната неустойка е мораторна по
характер и дължимостта и е обусловена от неизпълнението в срок на едно парично
задължение. По тази причина при преценката за това дали размерът й накърнява
добрите нрави следва да се изхожда от размера на законно презумираните вреди за
забавено изпълнение на едно парично задължение.
Според чл. 86 от ЗЗД при липса на
друга уговорка при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Тя според ПМС №100 от 29.05.2012 г. е равна на основния
лихвен процент за съответната валута увеличен с 10 %. Това води до извод, че в
свободните отношения между страните е логично наказателната лихва /неустойката/
да се определя като сбор между дължимата договорна лихва увеличена с 10 %. Така
е сторено в процесния случай и за нищожност поради противоречите с добрите
нрави не може да се говори.
Видно от заключението на вещото
лице М.П.М. към 23.01.2019 год. са били просрочени 57 вноски за главница в
размер общо 12 596.83 евро и вноски за договорни лихви общо в размер на
41 501.85 евро, както и 13 вноски за непогасени вноски за разсрочени
договорни лихви общо в размер на 6500.51 евро. Подробно просрочените вноски
като конкретни падежни дати и размери са посочени в Таблици - Приложение №1 към
заключението на вещото лице М. /стр.121 – 130/ от делото на ОС/. Съгласно чл. 15 от процесния договор банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване в срок, на
която и да е анюитетна погасителна вноска, дължими лихви, такси или комисионни
или при неизпълнение в срок на задължение по чл. 19.9 от договора. Това е
сторено чрез отправената покана изх. №219-120 от 22.03.2018г., връчена на
ответника при отказ на 26.04.2018г. В поканата се посочва, че към 22.03.2018г.
е 54 091.82 евро, ат които 10 881.85 евро – просрочена главница,
40.952.80 евро - просрочени лихви,
756.73 евро – просрочени годишни такси за управление, 1122.60 евро – просрочени
разсрочени лихви и 377.84 евро – дължими нотариални такси за подновяване на
ипотека. Отправена е покана за доброволно плащане на задълженията в
едноседмичен срок, след изтичане на който кредиторът е предупредил, че ще пристъпи
към реализиране на правата си по реда на чл. 417 ГПК.
Не са представени доказателства
за издължаване на претендираните суми, за просрочието по които страната е
редовно уведомена.
Налице е действителен договор за
предоставяне на ю.у.“ с № ....../07.12.2007 г. /ипотечен банков кредит за
текущи нужди/, изменен и допълнен с анекс с изх. № 314-177/15.07.2010 г.,
сключени между „ю.“ ЕАД, в качеството си на универсален праводател на „П.“ и И.М.Г.,
по който ответникът е кредитополучател.
Налице е допуснато просрочие по
кредита. Същият е обявен за предсрочно изискуем от Банката, за което длъжникът
е уведомен, считано от 14.01.2019г..
Ето защо предявеният
установителен иск за признаване за установено признае в отношенията между
страните съществуване на вземания на Банката против ответника И.М.Г.,
произтичащи от договор за предоставяне на ю.у.“ с № ....../07.12.2007 г.
/ипотечен банков кредит за текущи нужди/, изменен и допълнен с анекс с изх. №
314-177/15.07.2010 г., сключени между „ю.“ ЕАД, в качеството си на универсален
праводател на „П.“ АД и И.М.Г., за които вземания е издадена Заповед №
754/24.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 886/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1247/2019 г.
на ПРС, Х-ти гр.с-в общо за сумата ....евро, от които .........евро – главница;
..........евро – договорна лихва за периода 15.08.2013 – 31.10.2018 г.; 9819.52
евро – наказателна лихва за периода 15.08.2013 – 22.01.2019 г.; 6500.51 евро –
непогасена разсрочена договорна лихва, дължима съгласно т.1.3 от Анекс № 1 към
договора; 377.84 евро – непогасени разноски за подновяване на ипотеката, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, се явява основателен и като такъв същият
следва да бъде уважен.
Следва да бъде уважена и
акцесорната претенция като бъде осъден И.М.Г. да заплати на „П.“ АД сумата
6112.13 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение,
представляващи разноски, направени в заповедното производство.
Като е приел неоснователност на
предявените искове и ги е отхвърлил, окръжният съд е постановил неправилно
решение, което ще следва да се отмени.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът И.М.Г. ***, съдебен адрес:*** следва да бъде
осъден да заплати на „П.и.б.“ АД ЕИК ..., съдебен адрес: *** сумата 6 127.05
лева – разноски по делото пред двете инстанции.
Доколкото
– с оглед изхода от правния спор – на ответника не са дължими разноски, следва
да се отмени и обжалваното Определение №260371/21.10.2020г., постановено по
т.д. №326/2019г. по описа на О.С. - П., с което е оставено без уважение
искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските
като на ответника разноски и за първата инстанция не следва да се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 315 от 20.07.2020г. на О.С. - П., постановено по т.д. № 326/2019г., с което
са отхвърлени като неоснователни предявените от „П.и.б.“ АД ЕИК ..., съдебен адрес:
***, искове против И.М.Г. ***, съдебен адрес:***, * – адв. С.Ж., за признаване
съществуването на изискуемо парично вземане общо в размер на сумата ....евро в
полза на „П.и.б.“ АД /П. АД/, ЕИК ..., произтичащо от договор за предоставяне
на ю.у.“ с № ....../07.12.2007 г. /ипотечен банков кредит за текущи нужди/,
изменен и допълнен с анекс с изх. № 314-177/15.07.2010 г., сключени между „ю.“
ЕАД, в качеството си на универсален праводател на „П.“ и И.М.Г., за което
вземане са издадени заповед № 754/24.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №
886/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1247/2019 г. на ПРС, Х-ти гр.с-в общо за сумата ....евро,
от които .........евро – главница; ..........евро – договорна лихва за периода
15.08.2013 – 31.10.2018 г.; 9819.52 евро – наказателна лихва за периода
15.08.2013 – 22.01.2019 г.; 6500.51 евро – непогасена разсрочена договорна
лихва, дължима съгласно т.1.3 от Анекс № 1 към договора; 377.84 евро –
непогасени разноски за подновяване на ипотеката, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението до окончателното изплащане
на сумата; 6112.13 лева ДТ и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и е осъдена
„П.и.б.“ АД /П. АД/, ЕИК ..., съдебен адрес:***, да заплати на И.М.Г. ***,
съдебен адрес:***, * – адв. С.Ж., направените по делото разноски в размер на
8280 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „П.и.б.“ АД ЕИК ...,
съдебен адрес: *** и И.М.Г. ***, съдебен
адрес:*** СЪЩЕСТВУВАНЕ на на вземания на Банката против ответника И.М.Г.,
произтичащи от договор за предоставяне на ю.у.“ с № ....../07.12.2007 г.
/ипотечен банков кредит за текущи нужди/, изменен и допълнен с анекс с изх. №
314-177/15.07.2010 г., сключени между „ю.“ ЕАД, в качеството си на универсален
праводател на „П.“ АД и И.М.Г., за които вземания е издадена Заповед №
754/24.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 886/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1247/2019 г.
на ПРС, Х-ти гр.с-в общо за сумата ....евро, от които .........евро – главница;
..........евро – договорна лихва за периода 15.08.2013 – 31.10.2018 г.; 9819.52
евро – наказателна лихва за периода 15.08.2013 – 22.01.2019 г.; 6500.51 евро –
непогасена разсрочена договорна лихва, дължима съгласно т.1.3 от Анекс № 1 към
договора; 377.84 евро – непогасени разноски за подновяване на ипотеката, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.М.Г.
***, съдебен адрес:*** да заплати на „П.и.б.“ АД ЕИК ..., съдебен адрес: *** сумата
6112.13 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение,
представляващи разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №
1247/2019 г. на ПРС, Х-ти гр.състав.
ОТМЕНЯ Определение
№260371/21.10.2020г., постановено по т.д. №326/2019г. по описа на О.С. - П., с
което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА И.М.Г.
***, съдебен адрес:*** да заплати на „П.и.б.“ АД ЕИК ..., съдебен адрес: *** сумата
6 127.05 лева – разноски по делото пред двете инстанции.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: