№ 4195
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20221110213737 по описа за 2022 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. К.-В. срещу наказателно постановление № 1 от 11.10.2022
година на ръководителя на Главния инспекторат към Министерския съвет М.Д.Т., с което на
С. Г. К.-В. е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 лева за
нарушение на член 303, т.2 във връзка с чл.152, ал.2 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Жалбоподателят чрез адвокат Р. твърди, че не е извършила виновно
вмененото й административно нарушение. Поддържа се, че срокът по член 152, ал.2 от АПК
е инструктивен, както и че след окомплектоването на жалбата от друга дирекция на
Министерство на правосъдието С. К.- В. е спазила срока по член 152, ал.2 от АПК за
изпращане на протеста на прокурор от ВАП в АССГ. Посочва, че освен протеста на
прокурора е имало още три производства, инициирани от нотариус Н.И.-П. във връзка с
преместването й в друг район на действие като се изтъква и комплексния характер на
производствата по ЗННД. Алтернативно твърди, че са налице предпоставките за приложение
на член 28 от ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез процесуален представител Д. оспорва
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съображения в писмен
вид посочва, че срокът по член 152, ал.2 от АПК не е спазен и при невъзможност да бъде
изпратена преписката в срок в съда е следвало да се иска спиране. Оспорва твърдението на
жалбоподателя, че АУАН е бил предварително съставен, а не в нейно присъствие. Посочва,
че не са налице предпоставките за приложение на член 28 от ЗАНН.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
1
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Със Заповед № ЧР-01-219 от 16.04.2021 година С. К.-В. е освободена от длъжността Главен
секретар на Народното събрание, която е заемала временно, и възстановена на заеманата
длъжност директор на дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието. Със
Заповед № ЛС-04-860 от 29.12.2021 година на Министъра на правосъдието на С. К.-В. е
възложено да подписва придружителните писма до съдилищата, с които се изпраща жалба
или протест срещу акт на министъра на правосъдието, ведно със заверено копие от цялата
административна преписка.
Със заповед № СД-05-286 от 10.12.2021 година на Министъра на правосъдието е отказано
преместването на нотариус Н.И.-П. с район на действие Районен съд-Пазарджик с район на
действие Районен съд-София. На 31.12.2021 година нотариус И.-П. е подала жалба срещу
заповедта на министъра на правосъдието до ВАС. Главният секретар на МП е насочил
жалбата към С. К.-В. чрез автоматизираната информационна система на министерството,
която ползвала разрешен годишен отпуск. На 10.01.2022 година в Министерство на
правосъдието постъпил протест на прокурор В.М., завеждащ отдел „Надзор за законност“
във ВАП срещу издадената заповед на министъра на правосъдието, с която се отказва
преместване на нотариуса в друг район на действие. На 10.01.2022 година Главният
секретар на МП насочил протеста чрез АИС на МП към С. К.-В.. На 11.01.2022 година
Главният секретар на МП поставил писмена резолюция върху протеста, с която възлагал
администрирането му на К.-В.. С докладна записка № 94-Н-78 от 11.01.2022 година К.-В.
изискала от директора на дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ Л.В. да
окомплектова протеста с оглед изпращането му в АССГ и да представи в дирекция „Правни
дейности“ заверено копие на цялата административна преписка, както и документ,
удостоверяващ датата, на която оспорената заповед на министъра е връчена на нотариус И.-
П.. Наред с това е изискано представянето на становище относно основателността на
протеста и законосъобразността на оспорената заповед. В посочената докладна записка не
бил посочен срок за изпълнение. С докладна записка № 94-Н-78/18 от 14.01.2022 година
(петък) директорът на дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ Л.В. и изразила
становище относно допустимостта и основателността на протеста и е представила
административната преписка по издадената и оспорена заповед № СД-05-286 от 10.12.2021
година на Министъра на правосъдието. С придружително писмо изх. № 94-Н-78/18 от
19.01.2022 година С. К.-В. изпратила в АССГ протеста на прокурор М. от ВАП заедно със
заверено копие на административната преписка като не уведомила прокурора за това
съобразно изискването на член 152, ал.2 от АПК.
На 21.01.2022 година се провело заседание на експертния консултативен съвет към
Министъра на правосъдието във връзка с член 34б от ЗННД ( протокол № 26, т.17 на лист
111-116 от делото на съда) във връзка с подаденото заявление на нотариус И.-П. за
преместване. Било взето решение да се изчака произнасянето на съда по постъпилата жалба
от нотариуса и от протеста на прокурор от ВАП.
2
С определение от 14.03.2022 година на АССГ по адм. дело 489/2022 година по описа на
съда подаденият протест е оставен без разглеждане. С определение от 07.07.2022 година на
ВАС определението е отменено и делото върнато за произнасяне по същество на АССГ. На
21.03.2022 година завеждащият отдел „Надзор за законност“ във ВАП е отправил сигнал до
ръководителя на Главния инспекторат на МС във връзка с нарушение на член 152, ал.2 от
АПК. По заповед № Р-54 от 29.03.2022 година на ръководителя на Главния инспекторат на
МС била извършена проверка в Министерство на правосъдието във връзка с постъпилия
сигнал от ВАП. Бил съставен доклад № 23-00-37 от 19.05.2022 година, според който К.-В. е
изпратила протеста на прокурора извън законоустановения 3-дневен срок по член 152, ал.2
от АПК и не е уведомила подателя на протеста за това (страница 6-7 от доклада).
Бил съставен АУАН № 1 от 09.06.2022 година в сградата на Министерство на правосъдието
за нарушение на член 303, т.2 във връзка с член 152, ал.2 от АПК, връчен лично срещу
подпис на С. К.-В. на същата дата. Въз основа на него било издадено обжалваното НП.
В законоустановения срок, на 16.06.2022 година К.-В. депозирала възражения срещу АУАН.
В качеството на свидетел е разпитан актосъставителят А. И. – държавен инспектор в
Главния инспекторат на МС. И. посочва, че е извършил проверка относно изпълнение на
служебните задължения на К.-В. относно изпращане на жалби и протести до съдилищата.
Посочва, че относно подадената жалба от нотариуса срещу заповедта на Министъра на
правосъдието, с която й се отказва преместване в друг район на действие, не е констатирал
нарушение, тъй като забавянето при изпращането й се дължало на уважителни причини –
отсъствие на К.-В.. Посочва, че в представените от МП документи е имало представени
документи от експертния консултативен съвет в МП. Посочва, че АУАН бил съставен в
кабинета на К. в нейно присъствие и в присъствието на двама инспектори, които били
свидетели по съставяне и връчване на АУАН. Посочва, че тя му предоставила лична карта, за
да снеме личните й данни. След изготвянето му АУАН бил принтиран и предоставен на К.-
В. за запознаване и същата собственоръчно удостоверила получаването на екземпляр от
АУАН. И. й разяснил правото да подаде възражения срещу АУАН, както и възможността да
сключи споразумение с АНО. Свидетелят И. посочва, че при излагането на фактическата
обстановка в АУАН бил използван докладът за извършената проверка и актосъставителят
винаги разполагал с флаш памет. Свидетелят И. заявява, че при предишни проверки са
отправяни препоръки във връзка със своевременното подписване на съпроводителните
писма и изпращане на жалбите и протестите до съдилищата.
В качеството на свидетел е разпитана и главният юрисконсулт в дирекция „Правни
дейности“ м МП П.Р.-А. Тя посочва, че на датата на съставяне и връчване на АУАН К.-В. я
помолила да я придружи в кабинета на Главния секретар, където трябвало да й се връчи
АУАН. До връчване на АУАН не се стигнало, тъй като актосъставителят не носел флаш
памет, от която да разпечата на хартия АУАН. Връчването станало същия ден следобед в
кабинета на К.-В., където АУАН бил разпечатан от флаш памет от нейния служебен
компютър, защото преносимият компютър на инспекторите не могъл да осъществи връзка с
принтера. За конкретния случай Рътарова-Алексиева посочва, че бил по-особен, тъй като
3
имало няколко отделни производства във връзка с оспорената заповед на министъра.
Описаната фактическа съдът приема за установена от събраните по
административнонаказателната преписка и в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, както и от гласни доказателствени средства – разпита на свидетелите А. И. и
П.Р.-А. Показанията и на двамата свидетели са логични, относими, незаинтересовани и
кореспондиращи на останалите събрани писмени доказателства
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона – Заповед № В-150 от 09.08.2022 година
и Заповед № Р-54 от 29.03.2022 година на Министър-Председателя на Република България.
Правомощието на длъжностни лица от Главния инспектора към МС произтича от
изричната законова разпоредба на член 307, ал.1 от АПК във връзка с член 46а, ал.1 от
Закона за администрацията.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с всички изисквания
на процесуалния закон.
Не може да бъде споделен доводът на защитата за нарушение на член 40, ал.1 от ЗАНН при
съставяне на АУАН. Обстоятелството, че фактическата обстановка и съответните правни
изводи в АУАН са технически оформени в отсъствие на нарушителя не са ограничили
правото му на защита. Както посочва и свидетелят И., който е актосъставител, в текста на
АУАН са използвани констатациите от доклада от извънплановата проверка, но това не е
довело до нарушение на член 40, ал.1 от ЗАНН – АУАН е бил съставен и разпечатан в
присъствието на К.-В. и й е връчен лично. Текстът на член 40, ал.1 от ЗАНН не следва да
бъде тълкуван стеснително: при част от административните нарушения, установени от
компетентните контролни органи, непосредствено след извършването им, АУАН се съставя
веднага в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при установяване на
административното нарушение, в други случаи обаче, при извършване на документална
проверка, административното нарушение и самият нарушител се установяват в един по-
късен спрямо датата на самото нарушение момент. Предвид обема на фактическите
констатации, обуславящи извода за извършено административно нарушение, част от текста
на АУАН е бил изготвен предварително, за да отговаря на изискванията на член 42, ал.1, т.4
и т.5 от АУАН като това по никакъв начин не е препятствало възможността на К.-В. да се
запознае с неговото съдържание, каквато й е била осигурена. Допълнителен аргумент за
това, че изискването АУАН да се съставя в присъствие на нарушителя не бива да се
абсолютизира е и разпоредбата на член 40, ал.2 от ЗАНН, която предвижда при определени
4
законоустановени предпоставки АУАН да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя.
Неотносимо, според настоящия съдебен състав, е и позоваването на Тълкувателно решение
№ 1 от 17.09.2018 г. на ВАС по т. д. № 4/2016 г., ОСС, I и II колегия. В него се приема, че
„определянето на характера на срока за произнасяне на компетентния административен
орган е само доктринално. Няма легална дефиниция за инструктивен и преклузивен срок.“
Цитираното тълкувателно решение обаче касае сроковете за издаване на индивидуален
административен акт и се приема, че срокът по член 215, ал.7 от ЗУТ (отм.) е специален
спрямо нормата на член 57 от АПК, но в настоящия случай органът, издал акта, действа в
условията на обвързана компетентност относно изпълнението на задължението си по член
152, ал.2 от АПК. Задължението на органа да изпрати жалбата или протеста възниква в
тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица. В този
смисъл, К.-В. законосъобразно е поискала информация относно това на коя дата е връчена
заповедта на министъра на нотариус И.-П. с оглед съобразяване на срока по член 149, ал.1
от АПК.
Възражението на жалбоподателката, подадено срещу АУАН, че се изисквала проверка за
подадена жалба от Съвета на нотариусите по член 34б, ал.5 от ЗННД, е основателно.
Съгласно член 34б, ал.5 от ЗННД заповедта за преместване може да се обжалва от Съвета на
нотариусите, когато преместването е станало в нарушение на законовите изисквания, а
отказът за преместване може да се обжалва от нотариуса. Буквалното тълкуване на
посочената разпоредба води до извода, че Съветът на нотариусите има правен интерес да
обжалва заповедта на министъра на правосъдието само в случаите, когато молбата за
преместване на нотариуса е уважена и е издадена съответната заповед. Макар в докладната
записка от 11.01.2022 година К.-В. да не е поискала от директора на дирекция
„Взаимодействие със съдебната власт“ информация дали е постъпила жалба от Съвета на
нотариусите, съгласно член 34б, ал.4 от ЗННД заповедта на министъра се съобщава на
нотариуса, на Съвета на нотариусите и на ВАП по реда на член 18а, ал.10 от АПК. Съгласно
член 34б, ал.5 от ЗННД Съветът на нотариусите има право да обжалва заповедта на
Министъра на правосъдието, с която се премества нотариус от един съдебен район в друг, но
не и отказът за преместване, каквато е оспорената заповед. Преценка дали дадена жалба е
допустима или не може да извърши само съдът като жалбоподателката е нямало как да
разполага с информация кога е съобщена заповедта на министъра и дали има подадена
жалба от Съвета на нотариусите.
Формално срокът по член 152, ал.2 от АПК за изпращане на протеста на прокурора от ВАП
в АССГ е изтекъл на 13.01.2022 година. Неспазването на този срок обаче, не може да
вменено във вина на С. К.-В.: тя е предприела своевременни действия да изиска с докладна
записка от 11.01.2022 година от директора на дирекция „Взаимодействие със съдебната
власт“ Л.В. релевантната информация и заверено копие от административната преписка. От
разпечатките на АИС на МП В. е изпълнила задачата на 13.01.2021 година в 17.21 часа като
я насочила към Р.А., а докладната записка относно постъпилия протест е изготвена от Р.А. на
14.01.2022 година като в 14.56 часа в АИС е отбелязано, че задачата е изпълнена. На
5
14.01.2022 година в 14.35 часа С. К.-В. е насочила в АИС към П.Р. задача за изпълнение
свързана с окомплектоване на административната преписка и протеста за изпращане в
АССГ. Срокът по член 152, ал.2 от АПК е нормативно определен и не е било необходимо да
бъде цитиран в докладната записка от 11.01.2021 година, изготвена от К.-В.. Той не може да
бъде дерогиран с вътрешно ведомствени актове като вътрешните правила за дейността на
дирекция „Правни дейности“ в МП. Член 15, ал.4 от тези правила разглежда хипотезата, в
която определеният от съда срок за изпращане на жалбата със заверено копие на цялата
преписка не може да спазен, в който случай юрисконсултът подава молба за продължаване
на срока до съда. Тази разпоредба освен че не може да дерогира член 152, ал.2 от АПК, е и
неотносима, защото в процесния случай срокът е определен в закона, а не от съда. Към
14.01.2022 година, когато К.-В. е получила заверено копие на преписката и докладна записка
година от директора на дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ Л.В. срокът е бил
изтекъл предишния ден -13.01.2022 година. Без да е получила информация за датата на
уведомяване на лицата, които могат да обжалват заповедта – нотариус И.-П. И съвета на
нотариусите и без заверено копие от административната преписка жалбоподателката е била
в невъзможност да спази срока по член 152, ал.2 от АПК, нито да знае дали той е изтекъл,
доколкото началният му момент зависи от изтичане на сроковете за оспорване по член 149,
ал.1 от АПК от останалите лица – нотариус И.-П. и Съвета на нотариусите. По изложените
съображения съдът счита, че липсва субективната страна на административното нарушение,
а именно умисъл от страна на С. К.-В..
Действително, протестът и завереното копие от административната преписка не са
изпратени на 14.01.2022 година, а това е сторено на 19.01.2022 година, но за това са налице
уважителни причини по смисъла на член 303, т.2 от АПК – жалбоподателката е представила
доказателства по административнонаказателната преписка за служебната си натовареност
през разглеждания период, обстоятелството, че в Министерство на правосъдието са били
висящи няколко различни по характер административни производства, инициирани от
нотариус Н.И.-П., както и обстоятелството, че 15.01 и 16.01.2022 година са били почивни
дни.
Алтернативно, съдът намира, че административното нарушение представлява маловажен
случай по смисъла на член 28 от ЗАНН във връзка с §1, т.4 от ДР на ЗАНН. С Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 год. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно
приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни
административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида
нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93 т. 9 от НК, за
да се определи един случай като „маловажен” се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая
нарушение) от съответния вид. Този постулат е възприет и с въведената с ДВ брой 109 от
2020 година дефиниция на „маловажен случай“ в § 4 от ДР на ЗАНН. В конкретния случай
съдът счита, продължителността на закъснението за администриране на протеста не е
6
голяма, а два от шестте дни забава са били почивни и неработни. Следва да бъде взета
предвид и служебната натовареност на жалбоподателката, както и спецификата на случая,
че са били налице няколко различни административни производства с идентични страни.
Освен това, въпреки че със Заповед № ЛС-04-860 от 29.12.2021 година на Министъра на
правосъдието на С. К.-В. е възложено да подписва придружителните писма до съдилищата, с
които се изпраща жалба или протест срещу акт на министъра на правосъдието, не може да
не се отчете обстоятелството, че окомплектоването на преписката до съда се е извършило от
различни длъжностни лица в Министерство на правосъдието, включително такива извън
ръководената от К.-В. дирекция, в каквато насока са и приложените докладни записки и
извлечения от АИС на МП. Тези аргументи, обосноваващи тезата, че забавянето не е
причинено единствено поради субективни фактори, свързани с умишлено бездействие на
жалбоподателката, поради което дори и да беше извършено виновно, административното
нарушение би било квалифицирано като маловажно, се припокриват с вече изложеното, че
според настоящия съдебен състав са били налице уважителни причини по смисъла на член
303 от АПК срокът по член 152, ал.2 от АПК да не бъде спазен.
На основание член 63д от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева съобразно представения
списък на разноските и доказателства за тяхното извършване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1 от 11.10.2022 година на ръководителя на Главния
инспекторат към Министерския съвет М.Д.Т., с което на С. Г. К.-В. е наложено
административно наказание глоба в размер на 150,00 лева за нарушение на член 303, т.2 във
връзка с чл.152, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
ОСЪЖДА Главния инспекторат към Министерския съвет на Република България да заплати
на С. Г. К.-В., ЕГН **********, сумата от 480,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7