Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на двадесет и трети февруари 2022г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна
Ширванян
при секретаря Пенка Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 1371 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗдр/ вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба вх.
№ на НЕЛК от 25.06.2021г. на Н.А.Н. срещу ЕР № 1212 от зас. № 110/ 15.06.2021г.
изд. МЗ-НЕЛК, с което е отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на работосп. и СИ и
изд.ново и потвърждава по останалите
поводи ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина“ № 0874 от 01.03.21г. Решението е
оспорено само в частта, в която е определена датата на инвалидизиране
29.10.2020г.
Жалбоподателят лично в жалбата и в подадени в хода
на делото молби и чрез процесуален представител сочи, че при издаване на
решението не е съобразена Епикриза от 03.06.2020г. на МБАЛ „Св.Марина“ съгласно
която параноидното му личностово разстройство е от 03.06.2020г. или от
20.05.2020г. Намира, че следвало по отношение на заболяването му да се приложи
чл.70, ал.3 от НМЕ и да се вземе начална дата на инвалидизацията 13.07.2018г. –
денят, в който спрял да работи, поради заболяването му, а при евентуалност –
датата 12.03.2020г. – денят, в който е освидетелстван с диагнозата – параноидно
личностово разстройство или датата на експертизата – 20.05.2020г. или
03.06.2020г. – датата на експертизата на МБАЛ „Св.Марина“ .
В уточняваща жалба с.д.10232/07.07.2021г. сочи, че
жалбата срещу решението на НЕЛК е в срок. Намира, че заболяването му е по
чл.69, ал.4 от НМЕ и иска да му се определи пожизнен срок на инвалидността.
Иска в решението на НЕЛК да бъде посочена дата на инвалидизирането 23.02.2008г.
В уточняваща жалба с.д. 11291/27.07.2021г. иска
началната дата на инвалидизирането да бъде установена на 20.05.2020г., когато
му е поставена диагноза налудно разстройство.
Ответникът в писмено становище с.д. 10759/15.07.2021г.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че при постановяване
на оспорения акт са съобразени спецификите на здравословното състояние на г-н Н.
и, че е даден мотивиран отговор на възраженията му и моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултксо възнаграждение.
Заинтересованите страни Национален осигурителен
институт, Агенция за хората с увреждания, Агенция за социално подпомагане и Национална здравна осигурителна каса не
изразяват становища по жалбата.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, в частта относно началната дата на
инвалидизацията е подадена от лице с
активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на
проверка в настоящото производство е ЕР № 1212 от зас. № 110/ 15.06.2021г. изд.
МЗ-НЕЛК, с което е отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на работосп. и СИ и изд.ново
и потвърждава по останалите поводи ЕР на
ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина“ № 0874 от 01.03.21г. Оспореният акт е издаден от
компетентен орган в предвидената форма и при спазване на процесуалните правила
по издаването му, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка.
В оспореното решение е отменен установеният
процент на инвалидност 50% в ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина“ № 0874 от
01.03.21г. и е установена инвалидност по причина „Общи заболяване“ – 80% трайно
намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 29.10.2020г.
Водещата диагноза е установена като „параноидно
разстройство на личността“ F60.0. Посочено е общо
заболяване: Параноидно разстройство на личността с чести декомпенсации,
параноидна ангажираност, импулсивност, кверулантни прояви, емоционално-волева
неустойчивост, значителни затруднения в социалната адаптация.
Решаващият орган е посочил, че постановява
решението по документи на основание чл.50 от ПУОРОМЕРКМЕ. Констатирал е, че в
приложената медицинска документация в МЕД е представена Епикриза от Първа психиатрична
клиника, съдебна психиатрия пре УМБАЛ „Света Марина“ гр.Варна, в която г-н Н. е
постъпил за съдебно-психиатрично освидетелстване от 07.05.2020г. до
03.06.2020г. уточнена стационарна диагноза: Параноидно личностово разстройство.
Обективиран е следния психичен статус: вътрешно леко напрегнат и мнителен, ориентиран
всестранно, леко ускорен по темп мисловен процес, на моменти обстоятелствен,
като в съдържанието персистира себеотносно тълкуване на реални житейски
ситуации. В МЕД е представена и Епикриза от ДПБ Карвуна, в която г-н Н. е
лекуван стационарно от 30.06.2020г. до 30.09.2020г. с окончателна диагноза:
Параноидно личностово разстройство.
При горните констатации НЕЛК е приел, че се касае
за Параноидно разстройство на личността с чести декомпнсации, възбидни кризи,
емоционално-волева неустойчивост и импулсивност, параноидна ангажираност,
кверулантни прояви, значителни затруднения и социална адаптация, състояние,
което обуславя 80% ТНР, на основание т.1.2, р.6, ч.2 от Наредбата за
медицинската експертиза – НМЕ/2020, код по МКБ - F60.0.
Срокът на инвалидността е определен на три години.
За да разреши спора съдът е приел заключение по
Съдебно психиатрична експертиза. Съгласно заключението, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено по отношение на г-н Н. са налице данни да
Параноидно разстройство на личността, като констатираното от вещото лице
заболяване съответства на възприетото от ТЕЛК. Вещото лице е посочило, че
проявите на личностовото разстройство започват след 18-годишна възраст и
продължават в зряла възраст. Вещото лице е посочило, че в практиката е прието
датата на инвалидизацията да съответства на датата на първоначалния документ,
както е в конкретния случай.
Съдът намира, че съставът на ТЕЛК, съответно НЕЛК,
обосновано от медицинските документи приложени в хода на експертизата е
установил водещото заболяване на г-н Н.. Данните подкрепени и от заключението
на СМЕ сочат на параноидно разстройство на личността.
Спорът между страните е формиран съгласно
първоначално подадената жалба за датата на инвалидизирането на г-н Н. и съгласно
допълнително подадената уточняваща молба с.д. с.д.10232/07.07.2021г. за срока на действие на инвалидизирането.
Съгласно чл.70, ал.1 от Наредбата на медицинската експертиза (НМЕ) датата на инвалидизиране се определя, когато се определя
процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). В
разпоредбата на чл.70 от НМЕ са посочени правилата за определяне на датата на
инвалидизиране. Тези правила поставят определянето на датата на
инвалидизирането в зависимост от настъпването на конкретни факти. Констатацията за настъпването на
конкретния факт или наличието на конкретно посоченото в разпоредбата
обстоятелство определя и приложимата към датата на инвалидизацията конкретна
разпоредба на чл.70, ал.2 до ал.5 от НМЕ. Така
когато лицето:
- е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове.
- поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация и документите за трудов стаж.
- не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК.
- работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването.
Датата на инвалидизиране може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му.
В случая е безспорно между страните, че г-н Н. не е бил във временна неработоспособност преминала непосредствено в инвалидност, не е бил трудоустроен на работа с по-ниска квалификация поради увреждането си, не е ползвал отпуск по болест и не е бил осигурен, не е работил и не е бил в платен или неплатен отпуск и не е имало създадени медицински документи установяващи развитието на състоянието му преди датата на която му е издадено медицинското направление за ТЕЛК № 20201029000455/29.10.2020г. от личния лекар на г-н Н..
При тези факти, т.е. при липсата на данни за наличие на което и да е от посочените условия и при констатацията, че липсва медицинска документация създадена във времето и отразяваща развитието на здравословното състояние на г-н Н. преди да му бъде издадено медицинското направление за ТЕЛК № 20201029000455/29.10.2020г., за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК. В конкретния случай не е издаден протокол от ЛКК, поради особения трудов статут на лицето – то не полага труд. Първият създаден съгласно изискванията на НМЕ и отговарящ на изискването за медицинска документация относно установяването на трайна неработоспособност документ е медицинското направление за ТЕЛК и правилно тази дата е посочена като дата на инвалидизацията на г-н Н..
Неоснователни са доводите на г-н Н. за установяване на различна дата
на начало на инвалидността. В НМЕ не
е предвидено за начална дата на инвалидността да бъде приета датата посочена в
епикриза или в съдебната експертиза
изготвена за целите на процес различен от съдебното оспорване на решението на
НЕЛК. Поради липса на доказателства, които г-н Н. да е събрал и представил,
както пред ТЕЛК, така и пред НЕЛК относно това, че е полагал труд по трудово
правоотношение и, че е бил трудоустроен не може да се приложи чл.70, ал.3 от
НМЕ и да се вземе начална дата на инвалидизацията 13.07.2018г. – денят, в който
спрял да работи, поради заболяването му.
Съдът намира, че са неотносими към оспорения
административен акт в частта за датата на инвалидността доказателствата относно
водените срещу г-н Н. наказателни производства, както и доказателствата, на
които разпоредбите на чл.70, ал.2 до 5 от НМЕ не придават правно значение, поради
което и не ги обсъжда.
Искането на г-н Н. направено за първи път в
с.д.10232/07.07.2021г. да му бъде определен пожизнен срок на инвалидността е
недопустимо за разглеждане. Така направеното искане е след изтичане на срока за
оспорването на решението на НЕЛК, а и е в противоречие с първоначално заявеният
предмет на спора – видно от жалбата на г-н Н. срещу решението на НЕЛК същият
изрично е посочил: „Не обжалвам срока 3 години и 80те% инвалидност, моля съда
да не се произнася дали е законосъобразно.“ Предвид изложеното съдът не следва
да се произнася по така направеното искане, поради което прекратява
производството в тази част.
Направено е искане от процесуалния представител за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото, което с оглед
определението за освобождаване на г-н Н. от такси е разноски по спора е
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2,
пр.второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата вх. № на НЕЛК от
25.06.2021г. на Н.А.Н. срещу ЕР № 1212 от зас. № 110/ 15.06.2021г. изд. МЗ-НЕЛК, с което е
отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на работосп. и СИ и изд.ново и потвърждава по останалите поводи ЕР на ТЕЛК
към УМБАЛ „Св.Марина“ № 0874 от 01.03.21г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
