№ 1936
гр. Варна, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Св. Христова
Членове:Светлана К. Цанкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20213100502177 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:25 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ ” АД, редовно призован, представлява се
от адв. М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемата страна Д. Ж. УЗ., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице Св. Д. Д. не се явява, не е депозирал заключение в срок.
Съдът докладва депозираната от вещото лице Д. Молба вх. № 22037/01.11.2021 г. с
която уведомява съда, че е необходимо повече технологично време за изследване на
процесното СТИ, поради което не е изготвил заключението си в срока за днешното с.з.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Образувано е въз основа на подадена от “Енерго - Про Продажби" АД, чрез
1
процесуален представител адв. Хр. И., въззивна жалба срещу Решение № 261855/07.06.2021
г., с което прието за установено в отношенията между страните, че Д. Ж. УЗ. не дължи на
въззивника сумата от 8163,82 лева, представляваща продажна цена за преизчислено
количество електрическа енергия, натрупано в невизуализиран регистър за периода
11.09.2017 г. до 10.09.2018 г. за обект, находящ се в с. Раковски, общ. К., обл. Добрич, ул.
„***, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № 02844396579/26.08.2019 г., и последният е осъден да и заплати извършените
́
разноски в размер на 1131,56 лева. Жалбоподателят излага становище, че
първоинстанционното решение неправилно, като постановено при допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила, както и че същото е необосновано. На
първо място оспорва извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕЕ по отношение на показанията в скритите регистри, като същевременно твърди, че
не е извършена едностранна корекция на начисленото количество електроенергия, а е
начислена сума, представляваща стойност на доставена и потребена такава. Подкрепя
становището на първоинстанционния съд, че цената е формирана въз основа на
технологични разходи по отчетената в скрития регистър енергия, но счита, че по този начин
потребителят е поставен в по-благоприятно положение, тъй като е значително по-ниска от
тази за електроенергия по дневна и нощна тарифа. На следващо място въззивникът счита, че
в хода на първоинстанционното производство безспорно е установено, че отчитането на
консумация в скрития регистър е следствие на неправомерно софтуерно вмешателство в
паметта на СТИ, което цели отклоняване на потребената от абоната електрическа енергия в
невизуализиран регистър, поради което последният дължи заплащане на стойността на
същата по общите правила на договора за продажба. Позовавайки се на цитирана практика
на Върховния касационен съд излага становище, че дори и да се приеме, че към момента на
извършване на проверката липсва специална нормативна уредба, регламентираща правото
на енергийното дружество да извърши корекция на сметката на потребителя, приложение
намира разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, според която при неизпълнение на задължението за
заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе
своята договорна отговорност. Твърди, че точното количество на неотчетената ел.енергия е
установено след прочитане на регистър 1.8.3, което е потвърдено и от проведената по делото
СТИ, необсъдена от първоинстанционния съд, допускайки процесуално нарушение. По
изложените съображения отправя искане към съда за отмяна на обжалваното съдебно
решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноски в
производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Ж. УЗ., представлявана от
адв. Ц. Д., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се изразява становище за
правилност и обоснованост на обжалваното решение. В същото време въззиваемата страна
счита, че по делото не е установено по безспорен начин дали между страните е налице
облигационно правоотношение, съответно дали тя се явява потребител по смисъла на ДР на
ЗЕ на претендираната от ответника услуга. Излага становище, че проведената по делото
експертиза се основава единствено на предположение, без да е прочетена пред експерта
2
паметта на СТИ, като обръща внимание, че за това следва да бъде използван специален и
сертифициран софтуер. На следващо място въззиваемият сочи, че по делото не е установено
точно консумираната енергия по тарифи, тъй като в Т3 е записана такава, която не може да
се определи по часове и периоди, а е изчислена по цена за технологичен разход, който е с
пъти по-висока стойност от нощната тарифа. Твърди, че съществуването и отчитането на
скрити или невидими регистри противоречи на разпоредбата на чл. 662 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и на чл. 16, т. 2 от
ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Мрежи“ АД. От друга страна въззиваемата страна счита, че
съобразно нормите на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 30 от ПИКЕЕ отговорността за правилното
функциониране и поддръжка на измервателните уреди е на техния оператора, поради което
при липса на виновно поведение на потребителя, последиците от неправомерното
въздействие не могат да бъдат вменени в тежест на последния. В заключение излага
твърдения, че неотменените и единствено действащи към проценсия период разпоредби на
чл.48–чл.51 от ПИКЕЕ не регламентират възможност в полза на доставчика едностранно да
извърши корекция на сметките на потребителя за отминал период, поради което с изтичане
на отчетния такъв, той не разполага с правото едностранно да преизчислява количеството и
цената на фактурираната електрическа енергия. Позовавайки се на законодателството на
Европейския съюз сочи, че потребителите следва да имат достъп за тяхното потребление и
да бъдат надлежно информирани за неговите реални стойности. Въз основа на
гореизложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното съдебното решение и
присъждане на сторените разноски в производството.
АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора.
АДВ. Д.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Желая да получа удостоверение,
което да послужи пред АК „Пластроник“ АД - заводът производител на процесното СТИ, по
силата на което да предостави информация предоставило ли е дружеството софтуер и
парола на “Енерго-Про Продажби ” АД за параметризиране на електромери от типа Карат
М02 и може ли с този софтуер и парола да се променят параметрите на процесния
електромер № 1115031500795563.
АДВ. М.: Счита,в че искането е несвоевременно направено. Не мога да преценя
относимостта към предмета на делото. Ако е направено във връзка с изготвяне на
заключението считам, че вещото лице също се нуждае от тази инфрмация и има средства и
начини да я получи.
АДВ. Д.: Доколкото се касае за софтуерно манипулиране на процесния електромер,
изразяващо се в промяна на параметрите – тарифния план и доколкото става ясно, че
електроразпределителното дружество не предоставя информация на вещите лица дали
притежава парола или не считам, че с това доказателство ще се установи дали
електроразпределилтелното дружество притежава софтуер и парола, с която да променя по
3
софтуерен път тарифата на електромера.
АДВ. М.: Кой относим по производството факт ще се установява с това
доказателствено средство? Следва да се събират релевантни доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните намира следното: В предмета на
спора е въведен факта дали “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ ” АД, или
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД разплагат с парола за въздействие върху
софтуера на изследваното измервателно устройство. Такъв въпрос е допуснат към СТСЕ.
Вещите лица са го адресирали към страната, в случая въззивника. Въззиваемият прави
искане за изследване на този въпрос от страна на завода производител, поради което не е
налице идентичност между предмета на СТСЕ и искането за снабдяване със съдебно
удостоверение.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от въззиваемата страна съдебно удостоверение, което да
послужи пред АК „Пластроник“ АД, по силата на което да предостави информация
предоставило ли е дружеството софтуер и парола на “Енерго-Про Продажби ” АД и
„Електроразпределение Север" АД за параметризиране на електромери от типа Карат М02 и
може ли с този софтуер и парола да се променят параметрите на процесния електромер №
1115031500795563.
Съдът, като взе предвид, че липсва заключение по допуснатата СТСЕ намира, че
производството по делото следва да бъде отложено като се даде възможност на вещото лице
да изготви заключение.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице Д. да изготви заключение по допуснатата
СТСЕ в срок до 31.12.2021 г.
Съдът намира, че за събиране на допуснатите доказателства производството по
делото следва да се отложи за друга дата и час, поради което
ОТЛАГА производството и го насрочва за 11.01.2022 г. от 9.00 часа., за която дата и
час страните са уведомени.
Да се уведоми вещото лице.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.31часа.
Председател: _______________________
4
Секретар: _______________________
5