Решение по дело №735/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 271
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Грета Илиева Чакалова
Дело: 20215300900735
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Грета Ил. Чакалова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело №
20215300900735 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от Л. К. Л., ЕГН **********, със
съдебен адрес: **** против Гаранционен фонд, ЕИК *********, София, ул.“Граф Игнатиев“
2, ет.4 с правна квалификация чл. 557, ал.1,т.1 КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на 14.11.2020 г. в гр.Пловдив, ж.к. Тракия, пред
блок 131 автомобил, движещ се с висока скорост, удря ищцата и в резултат на удара е
получила: черепна травма с мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана в окосмената част
на главата; компресионна фрактура на гръбначен прешлен ТХ12 с дислокация и притискане
на гръбначния мозък; фрактура на две ребра; притискане на нервни коренчета на
гръбначния стълб; разкъсно-контузни рани по крайниците и травми с хематоми по цялото
тяло. След ПТП Л. е настанена в болнично заведение за лечение, като след болничен
престой от петнадесет дни лечението е продължило в домашни условия. Слез настъпилото
ПТП ищцата е изпитвала силни физически болки, което налагало прием на обезболяващи
медикаменти, изцяло е била обездвижена и се е налагало да ползва грижите на **а си и **
си. Едва след първия месец е започнала да се изправя и да прави опити за придвижване
вкъщи, като е полагала огромни усилия и е търпяла силни физически болки и е имала нужда
от придружител и помощ при всички ежедневни обичайни дейности – къпане, хранене,
обличане и други. За период от три месеца ищцата е успявала да се придвижва единствено с
придружител, ползвайки проходилка и се е наложило да смени леглото си с по-високо, за да
може да става. След повече от пет месеца успява да излиза самостоятелно извън дома си.
Изпитваните от ищцата силни физически болки са довели до разстройство на съня. След
1
настъпилото ПТП ищцата изпитва притеснения от това, че е изцяло зависима от грижите на
близките си, че е в тежест на семейството, че в резултат на ПТП се е наложило
скъпоструващо лечение. Изпитва страх при пресичане на пътното платно, избягва
социалните контакти. Дори и след проведеното лечение към настоящия момент Л. не е
възстановена изцяло, продължава да не е в състояние да извършва някои дейности при
обслужването си – например не може да се навежда, не е в състояние да ходи повече от
няколко минути, оплаква се от болки в кръста при слизане и изкачване на стълби, дълго
ходене или стоене. Във връзка с лечението си след настъпилото ПТП ищцата е направила
разходи за лечение – заплащане на импланти – 6091 лв, заплащане за болничен престой – 52
лв и болнична стая – 720 лв в общ размер 6869 лв. Образуваното по случая ДП 131/2020 на
РП - Пловдив е спряно, тъй като не е установен нито виновният водач, нито управляваното
от него МПС.
На 21.06.2021 г. ищцата е сезирала Гаранционен фонд с искане за заплащане на
обезщетение, по което искане е образувана Щета 21210123/21.06.2021 г., като Гаранционен
фонд отказва да изплати претендираното обезщетение.
Ето защо се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на ищцата сумата от 90 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 14.11.2020 г., причинено от
неизвестен извършител, изразяващи се във физически болки и страдания, неудобство от
обездвижването, притеснения от невъзможността да се обслужва самостоятелно и
зависимостта от грижите на близките си, както и заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение в общ размер от 6869 лв, ведно с обезщетение за
забава върху горните суми от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът дава становище за неоснователност на исковете по следните
причини:
- не се представят доказателства, от които да се установява наличието на
предпоставка от нормата на чл.558, ал.1,т.1 КЗ – неидентифицирано МПС, която обуславя
претенцията за заплащане на обезщетение от Гаранционен фонд; не се установява и
престъпление, от което да произтичат уврежданията, за които се претендира заплащане на
обезщетение;
- оспорва се наличие на причинна връзка между настъпилите увреждания и
ПТП от 14.11.2020 г.;
- оспорва се механизмът на настъпване на ПТП, като се твърди, че Констативен
протокол в частта относно посочването на механизма на настъпване на ПТП няма
качеството на официален свидетелстващ документ;
-прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, тъй като се е движела по платното за движение в нарушение на чл.113 и чл.114 от
ЗдвП;
2
- оспорва се искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
заявения размер, като се твърди, че е завишен. Претендира разноски.
Предвид доказателствата Съдът приема за установено:
Разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 КЗ предвижда Гаранционният фонд да
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно
средство/.
Съгласно чл.558, ал.2 КЗ за определянето и изплащането на обезщетенията от
ГФ съответно се прилагат Глава четиридесет и шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ,
като според чл.558, ал.5 КЗ увреденото лице може да предяви претенция пред Съда, ако ГФ
не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380 от КЗ.
От представените по делото Претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП от 14.11.2020 г. вх.№
24-01-306/21.06.2021 г. и Писмо изх.№ 24-01-306/14.09.2021 г., изпратено от Гаранционен
фонд до Л.Л., се установява, че ищцата е сезирала Гаранционен фонд с искане за заплащане
на обезщетение предвид изискването на чл. 380 КЗ, като искът е предявен в хипотезата на
чл. 558, ал.5 предл. второ КЗ – поради отказ да се изплати обезщетение. Исковата молба е
подадена след отказа на ГФ да заплати обезщетение за посочените вреди, което обуславя
допустимостта на предявените искове в хипотезата на чл. 558, ал. 5, предл. второ КЗ.
От представения по делото препис от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 14.11.2020 г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР – Пловдив – С-р
„Пътна полиция“, се установява, че е настъпило ПТП в гр.Пловдив – ж.к. „Тракия“ – пред
блок 131, като водачът на МПС е напуснал местопроизшествието и е неустановен, а
пострадалото лице е Л.Л..
С Постановление от 12.03.2021 г. на Прокурор при Районна Прокуратура –
Пловдив досъдебно производство 131/2020 г. на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив,
пр. пр. 10551/2020 г. на Районна прокуратура – Пловдив за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.Б във връзка с чл.342, ал.1 НК е спряно.
От заключението на СМЕ с в.л. Д-р Ш., което Съдът кредитира като
неоспорено, се установява че на 14.11.2020 г. Л.Л. е хоспитализирана със следните
травматични увреждания: контузия на главата и на гръдния кош, контузии на долните
крайници и на десния горен крайник, разкъсно-контузна рана в дясната тилно-теменна
област на главата, компресионно счупване на 12-ти гръден прешлен с дислокация на
фрагментите, стесняване на гръбначния канал и притискане на гръбначния мозък на същото
ниво, неразместено счупване на задния израстък на 7-ми шиен прешлен, счупване на 11-то и
12-то ребро отляво, счупване на 12-то ребро отдясно, обширно кръвонасядане на дясната
3
предмишница и на лакътната става, множество кръвонасядания и охлузвания на долните
крайници. Извършена е операция с репозиция на тялото на 12-ти гръден прешлен, като е
постигната декомпресия на вертебрелния канал, след което е извършена метална
остеосинтеза и стабилизация на гръбначния стълб чрез фиксация на четири прешлена от
десети гръден до втори поясен прешлен. Счупването на 12-ти гръден прешлен с дислокация
на фрагментите е довело до трайно затрудняване движението на тялото за срок от около
шест месеца, счупването на три ребра също е довело до трайно затрудняване движенията на
тялото за повече от един месец. Предвид характера на травмите и извършената оперативна
интервенция с метална стабилизация на гръбначния стълб е възможно все още Л. да има
затруднения при продължително ходене, навеждане, обуване на обувките и други подобни
действия.
Експертът установява, че всички травматични увреждания са причинени по
механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по начин и време да са
получени при пътно-транспортно произшествие при удар от лек автомобил, отхвърляне на
тялото и падане върху твърда повърхност. С оглед събраните по делото доказателства и
предвид медицинската характеристика на травмите може да се приеме, че най-вероятно
сблъсъкът е настъпил с предните части на автомобила в областта на долните крайници,
около и над коленните ямки, както и по двете подбедрици; при отхвърлянето от автомобила
и падането на тялото върху твърда повърхност се е получило компресивното счупване на 12-
ти гръден прешлен и на останалите травматични увреждания по тялото; при падането
главата се ударила в ръба на бордюра, при което се е получила ивичеста разкъсно-контузна
рана на дясната тилно-теменна област.
В конкретния случай като доказателства за съприкосновение между
автомобила и пострадалата могат да се посочат кръвонасяданията в долната част на двете
бедра, коленните ямки и двете подбедрици. Констатират се и травми, които се получават
при падане от собствен ръст. Тогава травматичните увреждания са разположени
едностранно върху тялото в частта, с която влиза в контакт със земната повърхност. При
този вид нараняване се получават охлузвания по кожата от страната на падането, като се
наблюдават и травми по горните и долните крайници, навяхвания, изкълчвания и
характерни счупвания на кости. В случая се наблюдават двустранни травми и по-тежки в
различни анатомични области на тялото, двустранно разположени обширни кръвонасядания
по долните крайници, охлузвания и по двете коленни стави, обширно кръвонасядане на
дясната предмишница и лакътната става, контузна рана на главата в тилно теменната
област, поради което експертът приема, че тези увреждания, които са двустранни и много на
брой, не биха могли да се получат само при падане от ръста, а е необходима по-голяма
кинетична енергия, придадена при удар от лек автомобил в областта на долните крайници,
отхвърляне на тялото и падане върху твърда повърхност.
От заключението на СТЕ с в.л. Д., което Съдът кредитира, се установява, че
ПТП настъпва на ул. „Васил Атанасов“ в ж.к. „Тракия“, пред блок 131, вход З. Точно пред
блок 131, вх.З тротоарът е с широчина 2,5 метра, като се прекъсва и се оформя вход за
паркоместа пред вход З; дължината на това прекъсване е 7 метра, следва нов тротоар и ново
прекъсване за паркинг пред магазин „Идея“ от североизточната му страна. Следва отново
тротоар, който достига до ул.“Ангел Коджаманов“. От другата страна няма оформен
тротоар, а само монтиран бордюр. От намираща се на пътното платно шахта до зелена площ
4
в предблоковото пространство разстоянието е шест метра и в тези шест метра са
разположени контейнери за смет и остават около четири метра пространство за преминаване
на пешеходци. С оглед събраните по делото доказателства заключението на експерта е, че
причина за настъпилото ПТП е, че върху платното, предназначено за движение на
автомобили, се намира пешеходец, който би следвало да се движи по тротоара. Доколкото
по делото не са събрани доказателства относно скоростта на автомобила, причинил ПТП,
както и състоянието на водача, не може да се отговори на въпроса дали водачът на МПС би
избегнал настъпването на ПТП.
От показанията на свидетеля К. Л., които Съдът кредитира като непосредствени,
като отчита възможната и заинтересованост от изхода на делото предвид родствената и
връзка с ищцата – св.Л. е ** на ищцата, се установява, че на 14.11.2020 г., към 23.45 часа
свидетеля К. Л., ищцата и С.Л. – ** на ищцата и ** на св.К. Л. се движат пред блок 131 в
ж.к. „Тракия“, Пловдив. За да заобиколят разположени върху тротоара контейнери за смет,
слизат на пътното платно, като се движат в колона по един – първо ** на ищцата, след него
св.Л. и последна се движи ищцата плътно вляво до разположените контейнери – максимално
близо до тротоара. Наложило се да се движат по пътното платно, тъй като заобикалянето на
разположените контейнери за смет на тротоара било възможно или чрез навлизане в пътното
платно, или чрез преминаване през цветна площ в предблоковото пространство. За много
кратко време пред себе си виждат светлините от фаровете на автомобил, който се движи с
висока скорост и водачът удря ищцата. Св.Л., тъй като се движела пред пострадалата, е
разбрала за удара по специфичния звук, който е чула от падащото тяло на пострадалата и по
това, че след удара ищцата е извикала. След настъпването на удара водачът на МПС е спрял
за около три-четири секунди и след това е напуснал местопроизшествието, като свидетелите
не са успели да установят марката и номера на автомобила. След инцидента уведомили
Бърза помощ и органите на реда.
От показанията на свидетелите К. Л. и С.Л., които Съдът кредитира като
непосредствени, като отчита възможната им заинтересованост от изхода на делото предвид
родствената им връзка с ищцата – св.Л. е ** на ищцата, а св.Л. е ** на ищцата, се
установява, че след удара ищцата загубила съзнание, била неконтактна и неподвижна.
Състоянието и наложило оперативна намеса. Дори и след болничния престой ищцата не
била в състояние сама да се обслужва, да се движи и за период от около четири месеца за нея
се грижили близките и. Ищцата изпитвала неописуеми физически болки дори и при
незначителни движения, приемала обезболяващи, не можела да спи. След четвъртия месец
започнала рехабилитация, която подобрила състоянието и, движела се с придружител, но
изпитвала страх да излиза извън дома си сама. Шест месеца ползвала отпуск поради
временна нетрудоспособност. И към настоящия момент трудно се обслужва, движенията и
са затруднени, не е в състояние да изпълнява много от домашните си дейности, при промяна
на времето – захлаждане – болките се усилват. Не успява да забрави случилото си, което
рефлектира върху съня и спокойствието и.
По отношение установяването на механизма на настъпването на ПТП Съдът не
кредитира показанията на св.Л., тъй като същите са неясни, релевантните обстоятелства не
са възприети по категоричен начин от свидетеля, като на болшинството от въпросите
отговаря, че не е в състояние да си спомни конкретно обстоятелство.
От постъпилите снимки на електронните картони на приети повиквания към
Дирекция „Национална система 112“ – РЦ Кърджали на дата 14.11.2020 г., Писмо изх.№
105850-208/08.04.2022 г., издадено от МВР - Дирекция „Национална система 112“ – РЦ
Кърджали на дата 14.11.2020 г. и записа на телефонните обаждания към Дирекция
„Национална система 112“ – РЦ Кърджали на дата 14.11.2020 г. се установява, че на
14.11.2020 г. в 23.47.11 часа е прието повикване от лице, представило се за К. Л., което
съобщава за настъпило ПТП в Пловдив, ж.к. „Тракия“ пред блок 131, като пострадалата е
5
нейна майка. Постъпили са още три повиквания във връзка с настъпилото ПТП – от лицето
Д. Т. и две повиквания от лица, които не са се представили.
От представените по делото преписи от Фактура **********/16.11.2020 г.,
Фактура **********/30.11.2020 г. и Фактура **********/30.11.2020 г., издадени от УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД, се установява, че ищцата е заплатила сумата 6 869 лв, от които сумата
6091 лв, представляваща стойността на осем тораколумбални титаниеви
мултиаксиални/моноаксиални/ фенестрирани винта, сумата 58 лв, представляваща
потребителска такса и сумата 720 лв за болничен престой. Предвид заключението на СМЕ и
показанията на св.К. Л. и св. С.Л., че непосредствено след ПТП ищцата е постъпила в
болнично заведение, претърпяла е оперативно лечение, като е извършена метална
остеосинтеза и стабилизация на гръбначния стълб, Съдът приема, че заплатените разходи са
в причинна връзка с настъпилите увреждания при ПТП от 14.11.2020 г.
В случая Съдът приема, че водачът на МПС е нарушил правилата за движение
по пътищата по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като на водачите на МПС по силата на
чл.20, ал.2 ЗДвП е вменено задължение за избор на такава скорост на движение, която им
позволява да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят.
Необходимо е да се отбележи, че ПТП на 14.11.20202 г. е настъпило в тъмната част на
денонощието при намалена видимост и управление на МПС на изкуствена светлина -
улично осветление и фарове на автомобила, както и че ПТП е настъпило в населено място,
където се допуска появата на пешеходец на пътя и това налага изключително внимание от
страна на водача на МПС и изисква управление на автомобила с такава скорост, макар и в
рамките на допустимата, позволяваща да се предприемат действия за предотвратяване на
възможна опасност и настъпване на ПТП.
Предвид изложеното Съдът счита, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на Гаранционен фонд при условията на чл. чл.557, ал.1, т.1 КЗ, доколкото
на 14.11.2020 г. на територията на Република България на Л.Л. са причинени имуществени
и неимуществени вреди от настъпило ПТП от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство); налице противоправно поведение от страна на водача на МПС – причиняване на
ПТП поради неспазване на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗдвП, тъй като той не е управлявал
МПС с такава скорост, съобразена с обстоятелството, че се управлява МПС в тъмната част
на денонощието и че е възможно появата на опасност, на която трябва да реагира адекватно,
за да бъде предотвратено настъпването на ПТП; на Л.Л. са причинени телесни увреждания,
като ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания,
невъзможност да се движи и самообслужва за продължителен период от време, затруднение
в обслужването, безпокойство, както и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение.
Преди да определи размера на дължимото обезщетение, следва да се разгледа
направеното от ответника Гаранционен фонд възражение за съпричиняване:
При определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице Съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за настъпване на уврежданията и въз основа на това да определи
обективния му принос.
Безспорно е, че ищцата не се е движила по тротоара, напротив към момента на
настъпване на ПТП ищцата се е движела по пътното платно, с което е нарушила
задължението си по смисъла на чл.108 ЗДвП.
Същевременно следва да се отчете и обстоятелството, че съгласно чл.20, ал.2
6
ЗДвП на водачите на МПС е вменено задължението за избор на такава скорост за движение,
която им позволява да спрат в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя,
което водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди.
Доколкото и двамата участници в ПТП са нарушили правилата за движение по
пътищата, е необходимо да се съпоставят действията и да се определи конкретният принос
за настъпването на ПТП за всеки един от тях. Като се има предвид допуснатите от
участниците в ПТП нарушения, Съдът счита, че приносът на ищцата е по-незначителен за
настъпването на ПТП и е в размер от 25%, което обосновава с това, че макар и ищцата да се
е намирала на пътното платно, се е движела максимално вляво, непосредствено до тротоара,
не е навлязла в пътното платно, а нарушенията на пътната дисциплина, допуснати от страна
на водача на МПС са с по-значителна тежест – несъобразена с обстановката скорост
/управление на МПС в тъмната част на денонощието, на изкуствена светлина/, която скорост
не му е позволила да предотврати настъпването на ПТП, като създалата се опасност – поява
на пешеходец на платното за движение е бил длъжен и е могъл да я предвиди.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди Съдът
съобразява характера на причинените телесни увреждания, продължителността на
възстановителните периоди за отделните телесни увреждания и интензитета на търпените
болки и страдания – на ищцата са причинени множество травми при ПТП от 14.11.2020 г. -
контузия на главата и на гръдния кош, контузии на долните крайници и на десния горен
крайник, разкъсно-контузна рана в дясната тилно-теменна област на главата, компресионно
счупване на 12-ти гръден прешлен с дислокация на фрагментите, стесняване на гръбначния
канал и притискане на гръбначния мозък на същото ниво, неразместено счупване на задния
израстък на 7-ми шиен прешлен, счупване на 11-то и 12-то ребро отляво, счупване на 12-то
ребро отдясно, обширно кръвонасядане на дясната предмишница и на лакътната става
множество кръвонасядания и охлузвания на долните крайници, което е довело до
невъзможност за движение първоначално и до затруднение в придвижването за
продължителен период, до трайно затрудняване в движенията и невъзможност за
самостоятелно обслужване; за продължителен период от време ищцата търпи физически
болки и страдания, търпи неудобства от невъзможността да се обслужва сама, да се
придвижва сама без помощни средства, както и от обстоятелството, че е подпомагана в
обслужването от трети лица, като и до настоящия момент ищцата не е напълно възстановена
и не е в състояние да извършва или се затруднява при извършаването на редица действия.
Предвид изложеното и прилагайки критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
Съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди в случая следва да бъде
определено в размер от 90 000 лв. С оглед приетото от Съда съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата в размер на 25% дължимото обезщетение следва да се намали
до размера от 67 500 лв, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от 90 000 лв искът следва да се
отхвърли.
Следва да се ангажира отговорността на Гаранционен фонд да заплати
7
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди. Предвид приетото от Съда
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 25% дължимото
обезщетение следва да се намали до размера от 5151.75 лв, ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане като до пълния предявен размер
от 6869 лв искът следва да се отхвърли.
На ищцата разноски не се дължат, тъй като не се представят доказателства за
направени такива.
На основание чл.38 ЗА на адв.Д. следва да се определи адвокатско
възнаграждение съобразно правилата на чл.7,ал.2, т.3 и т.4 от Наредба № 1/2004 г. за двата
обективно съединени иска в размер на 2555 лв – за иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и 587 лв – за иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
или общо 3142 лв, платим от ответника.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на
ответника направените по делото разноски с оглед отхвърлената част от исковете в размер
на 263 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по
сметка на ОС – Пловдив дължимата се държавна такса за производството в размер на
2906.07 лв и разноски за експертизи в размер на 350 лв.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, София, ул.“Граф Игнатиев“ 2,
ет.4, със съдебен адрес: **** – адв.М. да заплати на Л. К. Л., ЕГН **********, със съдебен
адрес:****:
-сумата 67 500 лв /шестдесет и седем хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП от 14.11.2020 г. от
неизвестен водач на МПС, изразяващи се във физически, болки и страдания, безпокойство,
неудобства от невъзможност продължително време за самостоятелно обслужване,
затруднения при придвижването и обслужването, при отчитане на 25% съпричиняване от
страна на Л. на вредоносния резултат, ведно с обезщетение за забава от подаването на
исковата молба – 18.10.2021 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 90 000 лв отхвърля иска
-сумата 5151.75 лв /пет хиляди сто петдесет и един лева и 75 ст/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП от
14.11.2020 г. от неизвестен водач на МПС, изразяващи се в разходи за болнично лечение,
при отчитане на 25% съпричиняване от страна на Л. на вредоносния резултат, ведно с
обезщетение за забава от подаването на исковата молба – 18.10.2021 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 6869 лв отхвърля иска
8
Осъжда Гаранционен фонд, ЕИК *********, София, ул.“Граф Игнатиев“ 2, ет.4,
със съдебен адрес: *** – адв.М. да заплати по сметка на ОС – Пловдив в полза на Съдебната
власт дължимата се държавна такса за производството в размер на 2906.07 лв /две хиляди
деветстотин и шест лева и 07 ст/ и разноски за експертизи в размер на 350 лв /триста и
петдесет лева/
Осъжда Гаранционен фонд, ЕИК *********, София, ул.“Граф Игнатиев“ 2, ет.4,
със съдебен адрес: **** – адв.М. да заплати на адвокат Г.Д., **** адвокатско
възнаграждение в размер на 3142 лв /три хиляди сто четиридесет и два лева/
Осъжда Л. К. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес:**** да заплати на
Гаранционен фонд, ЕИК *********, София, ул.“Граф Игнатиев“ 2, ет.4, със съдебен адрес: –
адв.М. направените по делото разноски с оглед отхвърлената част от исковете в размер на
263 лв /двеста шестдесет и три лева/
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9