Р Е Ш
Е Н И Е
№ 482 22.11.2019г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина
Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1237 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова
молба от М.Г.М., в която заявява, че работи в ОД на МВР-Хасково, като към
момента заемал длъжността „командир на отделение“, група ООР, РУ-Димитровград.
Поддържа, че през периода от 09.07.2016г. до 09.07.2019г. изпълнявал служебните
си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа /дневни и
нощни работни смени/, съгласно месечни графици, при сумарно отчитане на
работното време по правилата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. През този период отработил
278 нощни смени, в които положил труд между 22.00 часа и 06.00 часа. Съгласно
чл.179 ал.1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащали допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 06.00 часа.
Поддържа, че поради липса на специална уредба, касаеща служителите на МВР,
трябвало при определяне размера на възнаграждението за положен нощен труд от
тях субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата от 26.01.2007г., където било предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заявява, че
така положения от него труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа за периода
от 09.07.2016г. до 09.07.2019г. е в размер на 2208 часа, които следва да бъдат
приравнени към дневен труд с коефициент 1,143 и да му бъдат изплатени 2524
часа. Такова преизчисление не било направено от неговия работодател ОД на
МВР-Хасково- ответник по делото, в резултат на което не му били изплатени 316
часа нощен труд, представляващи допълнително възнаграждение в размер на 1817
лева. Иска ответника да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение
за положен нощен труд, преизчислен към дневен за периода от 09.07.2016г. до
09.07.2019г. в размер на 1817 лева, ведно с лихва за забава в размер на 100
лева, изчислена върху всяко неплатено задължение-допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане, да датата на предявяване на иска- 09.07.2019г., както и
законна лихва до окончателното им изплащане. Претендира заплащане и на
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът ОД на МВР-Хасково депозира отговор на
исковата молба, в който поддържа, че предявените искове от ищеца са допустими
но неоснователни и недоказани, поради което иска тяхното отхвърляне. Заявява,
че ищеца е държавен служител, като твърденията му, че неправилно е изчислявано
работното му време и поради това той е
бил ощетен в следствие на незаплатен извънреден труд, не отговарят на
действителното положение. Твърди, че през исковия период ответника се е
съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда
и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от
държавните служители. Поддържа, че не е вярно посоченото в исковата молба, че
при отчитане на полагания нощен труд от ищеца, ответника неправилно е превръщал
нощните часове в дневни, което довело до натрупване на допълнителни такива
извънреден труд, който не му бил заплатен. Заявява, че съгласно заповед на
Министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положен труд за
времето от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 0,25 лева на отработен час.
Съдът,
като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото, с протоколно определение от 4.11.2019г,
е прието изменение на претенциите, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, като искът
с правно основание чл. 178 ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1
от ЗМВР, е приет за разглеждане за сумата от 2172.99 лв., за периода 9.7.16г. до 9.7.2019г.
и искът с правно основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД- за сумата от 258.89 лв., за периода 1.11.2016-9.7.2019г, съобразно заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда.
По делото е
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, факта, че са се намирали
в служебни правоотношения, за процесния период.
По
делото е безспорно също, че за процесния
период, ищецът осъществява трудовата си дейност, по утвърдени графици и
протоколи, на двусменен режим с продължителност на работната смяна-12 часа,
както следва от 7.00 до 19.00 часа и от 19.00 часа до 7.00 часа. По делото, в
тази връзка, са изискани и представени от страна на РУ- Димитровград- ОД на
МВР- Хасково, в заверено копие кадрова справка на ищеца.
По
делото, от страна на ответника са представени и приети, в заверени копия,
платежните бележки, за изплатени на ищеца, за периода, трудови възнаграждения,
в които съдът констатира, че е начислен и заплатен нощен труд.
По делото е
изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: след
съответна проверка на представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и
графици на дежурства, ВЛ е установило, че ищецът е полагал труд на 12 часови
смени, в т.ч. и нощни часове, дадени в табличен вид от ВЛ- с общ брой часове
нощен труд за периода -2218; същите са отразени в платежните ведомости на
отчетен период- 277.25 смени с нощен труд. ВЛ е установило при извършената
проверка, че по отношение на положеният от ищеца нощен труд, няма съответно
преобразуване на нощен към дневен труд, с коефициент 1,143 и на ищеца не е
заплащано допълнително възнаграждение за положените нощни часове, превърнати в
дневни с коефициент равен на 1.143. ВЛ е дало в табличен вид преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен, преизчислени с коефициент 1,143 и е
констатирало общо за периода 2535 часа, положен от ищеца труд, /след
преизчислението/, на стойност 2172.99 лв., която сума не е изплатена на ищеца.
ВЛ е изчислило лихвата за забава за периода от 1.11.2016г. до 9.7.2019г. в
размер на 258.89лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР , брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения, е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР
„Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. Съдът
намира че в процесния период 9.7.2016г.–
9.7.2019г., са действали последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в посочените
наредби са идентични,и гласят, че „При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба №8121з-407/
11.08.2014г., чл.31, ал.2, изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч., за
отчетния период, се умножава по 0,143. Цитираната наредба е отменена с приемане
на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от
своя страна, е отменена с Решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по адм. д. №5450/2016г.
Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., поради
което до този момент е била действаща предходната Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г., липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд, с коефициент 1.143.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, каквато изрична забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е
предвидено, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се
превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място-1,143.
Предвид изложените съображения,
исковата претенция на ищеца за заплащане на извънреден труд в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1.143, е посочената
норма на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието
й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, такова
основание се явява субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 . По делото безспорно се
установи, видно от представените и приети графици и заключение по ССЕ, че за
процесният период, ищецът е полагал нощен труд, в посочените в ИМ часове, за процесния период.
По делото няма представени от страна на ответника
доказателства, а и няма и твърдения, за
изплащане на извънреден труд, след преобразуването на положен нощен труд
в дневен.
На основание изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като ответникът ОД на МВР- Хасково,
бъде осъден да заплати на ищеца, сумата
от 2172.99лв, съставляващо обезщетение за положен от него извънреден труд, резултат на преобразуване
на нощен към дневен труд, за периода 9.7.2016г. – 9.7.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 9.7.2019г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед на основателността на главната претенция-
по чл.178, ал.1, т.3, вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР,
основателна се явява и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на лихва за забава. Възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок,
месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да
заплати дължимото се възнаграждение. В случая, ищецът е заявил период на претенцията си за лихва за забава 1.11.2016г.-9.7.2019г,
в размер на 258.89лв. При съобразяване на заключението на вещото лице съдът
приема, че дължимата се лихва за забава за 1.11.2016г.-9.7.2019г. върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 2172.99лв., за периода от 1.11.2016г.-9.7.2019г., възлиза общо на сумата от 258.89 лв.В този размер предявеният иск
следва да се уважи.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, исковата молба
има характер на покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва
от завеждане на ИМ до окончателното плащане, е основателна и ще се уважи.
С
оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят направените разноски.
Ищецът
претендира и доказва направени разноски само за адв. възнаграждение – 400 лева
по исковете за заплащане на изв. труд и мораторна лихва, за които се представя
списък. Видно от договора за правна защита и съдействие тези суми са заплатени
от ищеца на пълномощника му в брой.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с
т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС дължимата държавна
такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 136.92
лева, от които 86.92 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50 лева по
иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ, които
са направени от бюджета на съда, а именно – 150 лева.
Водим от
горното, Димитровградският районен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково, със седалище и адрес на
управление: град Хасково, бул.„България” № 85, представлявана от А.Ц.-Директор,
ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.З.-*** сумата от 2172.99/две хиляди сто седемдесет
и два лева и 99 ст./, представляваща обезщетение за положен извънреден
труд, резултат
на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 9.7.2016г. – 9.7.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 9.7.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление: град Хасково,
бул.„България” № 85, представлявана от А.Ц.-Директор, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Г.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.З.-***, сумата от 258.89/двеста петдесет и осем лева и 89 ст./,
съставляваща лихва за забава върху главницата от 2172.99 лв, за периода 1.11.2016г.-9.7.2019г.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление: град Хасково,
бул.„България” № 85, представлявана от А.Ц.-Директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.М., ЕГН ********** ***,
чрез адв. Д.З.-***, сумата от 400/четиристотин/лева
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление: град Хасково,
бул.„България” № 85, представлявана от А.Ц.-Директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд-Димитровград, сумата от 136.92/сто тридесет и шест лева и 92 ст./- държавна
такса и 150/сто и петдесет/ лева-
разноските за ССЕ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала
Съдебният акт е обявен на 22.11.2019 г.
Секретар: Д.Петрова