и за да се произнесе,взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция “ОИТ” – гр.Кърджали, против Решение № 106/04.08.2005 год. по НАХД № 75/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд. Със същото решение е отменено Наказателно постановление № 9-162/02.08.2004 год. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което за извършено нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ, на Ленко Асенов Стоянов от гр.Момчилград е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв., на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ. Касатора твърди в жалбата си, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като било постановено по недопустима жалба. Основава оплакването си с обстоятелството, че жалбодателят пред първоинстанционния съд е подал жалба против наказателното постановление след изтичане срока за обжалване, видно от обратна разписка R-1040, удостоверяваща, че жалбодателят бил получил лично наказателно постановление № 9-162/02.08.2004 год. на 21.10.2004 год., при което срока за обжалване бил изтекъл на 28.10.2004 год., а жалбата му против същото наказателно постановление била подадена на 16.03.2005 год.. Твърди, че необжалваните в срок наказателни постановления влизали в сила, и като не съобразил това обстоятелство, а се е произнесъл по жалбата на Ленко Стоянов, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Моли същото да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Представя като ново доказателство заверено ксероксно копие от обратна разписка № R-1040. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. По жалбата на касатора е направил писмени възражения, в които излага твърдения, че е получил препис на наказателното постановление на 10.03.2005 год. с обратна разписка № R-183/07.03.2005 год., като в законоустановения срок го обжалвал пред РС – Момчилград. Представя като нови писмени доказателства заверени копия от Удостоверение изх.№ 146/30.08.2005 год.на ТПС – с.Дрангово и плик с надпис “R-183/07.03.2005 год.” от Дирекция “ОИТ” – гр.Кърджали, адресиран до Ленко Стоянов. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че жалбата е основателна, тъй като от обратната разписка, представена от касатора в съдебното заседание изрично се установявало какво е изпратено на ответника Стоянов, докато от доказателствата на ответника не ставало ясно каква кореспонденция се е водила с него през м.март 2005 год. Счита, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, поради което моли да бъде отменено същото. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Момчилградския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираното с жалбата касационно основание е това по чл. 218б ал.1 б.”б” от ГПК – недопустимост на първоинстанционното решение. Момчилградският районен съд с обжалваното решение е отменил Наказателно постановление № 9-162/02.08.2004 год. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което за извършено нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ, на Ленко Асенов Стоянов от гр.Момчилград е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв., на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че на 24.06.2004 год. служители на Дирекция “ОИТ” – Кърджали извършили проверка в шивашки цех в с.Дрангово, общ.Кирково на ответника по касация – едноличен търговец, където установили, че Хайрие Караджова била седнала на шевна машина и шиела, като предложили списък на работниците в цеха, които последните саморъчно попълвали. Хайрие Караджова им казала, че работи в цеха, както и че няма трудов договор, но ще има такъв. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установявало, че Хайрие Караджова подала молба на 25.06.2004 год. за назначаване на работа като шивачка в същия цех, като на същата дата бил сключен писмен трудов договор с ответника по касация – едноличен търговец, който договор бил регистриран в НОИ, съгласно разпоредбата на чл. 62 ал.4 от КТ. Кредитирал е показанията на св.Делчева – отговорник в цеха, от които се установявало, че на 24.06.2004 год. Хайрие Караджова посетила цеха в с.Дрангово с цел да се срещне с ответника по касация, за да започне работа. Самата Караджова помолила отговорничката на цеха да седне на шевна машина, за да изпробва дали ще се справи с работния процес. Дали й ненужни парцали, но тя поискала нещо, което шият и другите шивачки, като в този момент дошли проверяващите от Дирекция “ОИТ” – Кърджали. От правна страна съдът е направил извода, че по делото не е установено по безспорен начин жалбодателя да е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като Хайрие Караджова сама изявила желание да се упражнява относно работата, която й предстои да Ôърши, като тези нейни действия не били насърчавани от страна на работодателя, който в момента дори не бил в цеха и не можел да осъществи контрол над нейните действия. Направил е също извода, че не било установено обстоятелството Караджова да е полагала труд в цеха, нито да е получила възнаграждение за това. С оглед изложеното е приел, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което го е отменил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационно основание недопустимост на решението на първоинстанционния съд. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”б” от ГПК касационно основание – недопустимост на обжалваното решение, за неоснователен. За да обоснове така заявеното касационно основание, касаторът развива съображения за пропуснат срок от ответника по касация за обжалване на наказателното постановление пред РС – Момчилград, респ. че наказателното постановление е влязло в сила в 7-дневен срок след получаване на наказателното постановление на 21.10.2004 год., изпратено му с обратна разписка № R-1040, заверено ксероксно копие от която е представено като ново доказателство пред настоящата инстанция, при което подадената на 16.03.2005 год. жалба против наказателното постановление е недопустима, като подадена след срока за обжалване. Тези доводи на касатора са неоснователни. Това е така, тъй като в производството пред първоинстанционния съд са били представени като доказателства заверени от касатора копия от 2 бр. обратни разписки - № R-1040 и № R-183, като и в двете обратни разписки, изпратени от Дирекция “ОИТ” – гр.Кърджали до ответника по касация Ленко Стоянов е отбелязано, че на последния се изпраща наказателно постановление № 9-162/2004 год. Внимателният преглед на обратна разписка № R-1040 показва, че в същата е нанесена дата на получаване 21.10.2004 год., като фигурира подпис на получателя, без да е отбелязано кой точно я е получил / за разлика от копието от същата разписка, представено като доказателство пред касационната инстанция от процесуалния представител на касатора, където е след подписа е отбелязана думата “лично”/. Докато в обратна разписка № R-183 е вписана дата на получаване – 10.03.2005 год., посочено е, че пратката е получена лично от адресата Ленко Стоянов, като е нанесен и ЕГН на последния. Настоящата инстанция намира, че при наличие на две обратни разписки с посоченото по-горе различно съдържание, втората от тях с по-голяма степен на достоверност установява датата на получаването от ответника по касация на преписа от наказателното постановление – 10.03.2005 год., каквито са и твърденията на последния. Още повече, че в подкрепа на твърденията му са и представените пред настоящата инстанция заверени копия от Удостоверение изх.№ 146/30.08.2005 год.на ТПС – с.Дрангово и плик с надпис “R-183/07.03.2005 год.” от Дирекция “ОИТ” - Кърджали, адресиран до Ленко Стоянов, като такива доказателства, удостоверяващи получаването именно от ответника по касация на препис от наказателното постановление на 21.10.2004 год., изпратен му с обратна разписка № R-1040, не са представени по делото. Същевременно, ако бъде възприета тезата на касатора – че наказателното постановление, изпратено на ответника по касация с обратна разписка № R-1040, е получено от последния на 21.10.2004 год. лично, не може да намери логичен и смислен отговор въпроса кое е наложило касатора да изпрати отново препис от наказателното постановление на Ленко Стоянов с обратна разписка № R-183/07.03.2005 год., получено от последния на 10.03.2005 год., което обстоятелство по същество не се отрича от процесуалния представител на касатора и е безспорно установено от доказателствата по делото. Или, настоящата инстанция намира, че е безспорно установено от доказателствата по делото, че наказателното постановление, предмет на административнонаказателното производство пред РС – Момчилград, е получено от ответника по касация на 10.03.2005 год., при което с подаването на жалба против същото на 16.03.2005 год. е спазен законоустановения срок за обжалване на наказателното постановление от ответника. Или, от изложеното по-горе следва да се направи извода, че ответника по касация е подал жалба против наказателното постановление в законоустановения срок за обжалване, при което жалбата му е допустима и подлежи на разглеждане по същество, каквото е сторил и първоинстанционния съд, т.е. обжалваното в настоящото производство решение не е недопустимо, като постановено по отношение на влязло в сила наказателно постановление, каквото е възведеното от касатора касационно основание. С оглед императивната разпоредба на чл. 218ж, изр.1-во от ГПК, установяваща, че касационната инстанция се произнася само по заявените касационни основания, и тъй като недопустимостта на обжалваното първоинстанционно решение е единственото възведено от касатора касационно основание, съдът намира, че не следва да се произнася по отношение правилността на същото. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Момчилградския районен съд е допустимо, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106/04.08.2005 год. по Н.а.х.дело № 75/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |