О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
255 04.02.2021г. гр.Бургас
Административен
съд – град Бургас, ХVI-ти административен състав, на четиринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
като разгледа докладваното от
съдия Д.Гальов ЧКАД № 11 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Образувано e по частна жалба на Р.И.Р., чрез пълномощника- адвокат
Й.Й. от САК, със съдебен адрес ***, против
Определение № 431 от 17.07.2019г. на Районен съд- гр.Поморие, постановено по гражданско
дело № 336 по описа за 2017г. ПРС, с което е оставена без разглеждане жалбата и
е прекратено производството по делото, образувано по негова жалба против Отказ
на Поземлената комисия да се възстанови правото на собственост по Заявление, с
вх.№ 1 от 10.09.1991г., подадено от наследниците на Гюро
Дросев Карастоянов. Твърди се, че друго съдебно
производство е спряно до приключване на гр. Дело № 336 от 2017г. на
РС-гр.Поморие, което е преюдициално спрямо посоченото
съдебно производство – гр.дело № 718 от 2015г. по описа на същия съд. Според касатора, с отказа на Поземлената комисия незаконосъобразно
се засягат правата на Р.Р., поради което е налице
правен интерес от оспорването му пред съда. Сочат се основанията по чл.146,
т.1, 4 и 5 от АПК, като основания за незаконосъобразност на адм.
акт.
Сочи се, че съдът не е аргументирал нито едно от основанията за
прекратяване на делото, съгласно чл.159 от АПК. Оспорва се наличието на което и
да от възможните основания за прекратяване на делото, посочени в разпоредбата
на чл.159 от АПК, а липсата на мотиви досежно
основанието за недопустимост, каквото съдът обосновава, ограничавало и правото
на защита на жалбоподателя.
На следващо място, изтъква неправилния извод на съда за влизане на
административния акт /отказ на ПК/ в законна сила, при положение, че претендираната от жалбоподателя нищожност може да бъде
прогласена без ограничение във времето, което също обуславяло допустимост на
подадената жалба.
Релевират се и допуснати съществени
нарушения в хода на съдебното производство, при положение, че съдът е обявил
делото за решаване, а без да бъде отменен хода по същество е постановено
оспореното определение за прекратяване на производството, с което жалбата е
оставена без разглеждане. Отказът да бъде разгледана жалбата съставлявала и
отказ от правосъдие. Позовава се на принципа на служебното начало в
административния процес, по реда на който се провежда и процесното
производство. Възразява се и срещу начина на събиране на доказателствата, тъй
като съдът въобще не се е произнесъл по направеното доказателствено
искане за назначаване на експертиза, която според касатора
има съществено значение за изхода на делото и установяване основания за
нищожност на процесния отказ на ПК.
Иска се отмяна на оспореното съдебно определение и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените
действия, съответно разглеждане на жалбата по същество, както и задължителни
указания до първоинстанционния съд за назначаване на
експертиза.
Ответната страна, депозира писмен отговор на подадената частна касационна жалба, с
който я оспорва като неоснователна. Застъпва становището, че съдът правилно е
оставил жалбата без разглеждане и е прекратил делото. Оспорват се основанията
за прогласяване нищожността на процесния отказ на ПК.
Изложените от жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност имали отношение
към материалната незаконосъобразност на решението на ПК по същество, а не се
отнасяли до нищожността на това решение, доколкото не била оспорена
компетентността на този орган да издаде решение, нито се твърди друг порок на
акта, а единствено се оспорвало неговото съдържание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на жалбата или
нейното оттегляне, а в условието на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора, като се иска присъждане на по-нисък размер на
евентуално претендирани разноски.
Заинтересованите страни Д.Ангелова и М. Шаркова депозират
писмен отговор на частната жалба, чрез пълномощника си- адвокат Й.Кебеджиев- АК-гр.Бургас, със съдебен адрес:***. Изразява се
становище за неоснователност на оспорването, респективно за оставяне на
частната жалба без уважение. Релевират се доводи за
законосъобразност на определението на съда, с което производството е
прекратено. Сочи се, че с жалбата въобще не се твърдят други основания за
нищожност на административния акт по чл.146, т.1, 4 и 5 от АПК, защото
оспорващата страна твърдяла само нищожност, на основание чл.10 и чл.14 от ЗСПЗЗ. Оспорва се правния интерес на
жалбоподателя, като се оспорва и факта, че това производство е единственият ред
за защита на жалбоподателя по висящото и спряно към момента производство по
гр.дело № 718 от 2015г. на ПРС. Изтъква се, че това друго съдебно дело касае
спор за имуществено материално право, който следва да се разреши по съвсем
различен процесуален ред, т.е. в гражданско съдебно производство, а не в такова
от административен характер. Оспорва се и връзката на исканата експертиза от
жалбоподателя с предмета на настоящото съдебно производство, респективно с
твърдяната нищожност на решението на ПК-Поморие в Протокол № 25 от 25.05.1992г.
Иска се произнасяне на касационната инстанция в този смисъл, респективно
осъждане на касатора да плати на заинтересованите
страни сторените разноски пред втората съдебна инстанция.
Останалите заинтересовани страни не вземат становище по
оспорването.
Бургаският административен
съд, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба по наведените в нея основания, ангажираните по делото
доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна, за която
постановеният прекратителен акт е неблагоприятен. Разгледана
по същество, същата е и основателна, по следните съображения:
Настоящото съдебно производство е
образувано в Районен съд- гр.Поморие по жалба от Р.И.Р. срещу административен
акт- Отказ на Поземлена комисия- Поморие да се възстанови правото на
собственост по Заявление, с вх.№ 1 от 10.09.1991г., подадено от наследниците на
Г. Д. Карастоянов. На първо място
в жалбата се сочи, че този административен акт е нищожен. Сочи се, че са
нарушени императивни норми на ЗСПЗЗ. Описват се фактите и обстоятелствата
свързани с одържавяване собствеността на имотите на наследодателя. Счита се, че
поземлената комисия е била длъжна в условията на обвързана компетентност да
издаде административен акт, с който да възстанови посочените недвижими имоти на
наследниците на лицето, но вместо това издала оспорения отказ. В петитума на жалбата са формулирани две искания. На първо
място, иска се оспореният административен акт да бъде отменен, а на следващо място е поискано обявяването му
за нищожен. Направено е искане и за решаване на спора по същество, с което да
се постанови решение за възстановяване правото на собственост. Описани са и доказателствени искания в хода на производството,
включително назначаване на съдебно- техническа експертиза с поставена задача
към вещо лице- геодезист.
Районен съд- гр.Поморие е дал ход на делото в открито заседание на
30.04.2018 г., приел е писмените доказателства по делото и без да се произнесе
по други искания на страните, включително по искането за допускане на
експертиза е приключил събирането на доказателства, даден е ход по съществото
на делото, като е обявена и датата, на която съдът ще се произнесе с решение-
30.05.2018г. На посочената дата решение не е постановено, нито впоследствие.
На 23.05.2018 г. по делото постъпва молба от Р.Р.,
чрез неговия пълномощник /вх.№ 2497 от 23.05.2018 г./, с която се иска отмяна
на протоколното определение за даване ход по съществото на делото, както и
задължаване на същата страна да внесе конкретно определен от съда размер на
депозит, с оглед извършване на поисканата експертиза.
В материалите по делото не са
налични данни за произнасяне на съда по това искане на жалбоподателя.
С Определение № 431 от 17.07.2019
г. съдът действително не е отменил дадения в заседанието на 30.04.2018г. ход по
съществото на делото /устните състезания/,
като е уточнено, че се произнася в „закрито
заседание през 2019г.“ без да се сочи датата, нито датата на проведеното
ОТКРИТО заседание на 30.04.2018г., когато е обявено за решаване и е оставил
жалбата на Р.Р. без разглеждане, съответно е
прекратил производството по гр.дело № 336 от 2017г. по описа на РС-гр.Поморие.
При постановяване на този прекратителен акт съдът на първо място е посочил, че
искането за обявяване нищожност на административен акт може да се направи
безсрочно във времето, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. На следващо място,
изтъква, че допустимостта на жалбата по такова искане следва да се преценява на
две основания, а именно наличие на правен интерес на оспорващия и надлежно
проведен съдебен контрол за законосъобразност на акта- чл.177, ал.3 от АПК.
Сочи, че правният интерес от подаването на жалбата се преценява към момента на
подаването й. Направена е съпоставка между пороците обуславящи нищожност на адм. акт и тези водещи до неговата незаконосъобразност,
като в зависимост от конкретният случай, актът се обявява за нищожен или се
отменя, като незаконосъобразен.
Обсъдено е, че в настоящата
хипотеза, жалбоподателят сочи нищожност на административен акт, породено от
неизпълненото според жалбоподателя задължение на Поземлената комисия да издаде
решение за възстановяване собствеността, което била длъжна да стори в условието
на обвързана компетентност, съгласно чл.14 и чл.10 от ЗСПЗЗ, а вместо това
издала отказ.
Решаващият състав на ПРС посочва,
че в жалбата не се сочи нищожност на някое от основанията предвидени в чл.146
от АПК, като доводите на оспорващата страна били относими
към материалната законосъобразност на акта, но не и до неговата нищожност. При
тези констатации, съдът приел, че с оглед съдържанието на жалбата в случаят
става въпрос за оспорване на решението на ПК, по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ,
което би могло да се направи в 14-дневен срок от съобщаването на това решение
на ПК. Съдът преценил, че не се и твърди в този срок да е предприето такова
обжалване, поради което същото следва да е влязло в сила. Като допълнителен
аргумент в съдебния акт се сочи, че от съдържанието на жалбата се извежда извод
за съществуващ спор за материално право, а именно между наследниците на Г. Д. Карастоянов и наследниците
на П. К. Атанасов по повод
земеделските земи предмет на решението, чиято нищожност се претендира, а за
разрешаването на този спор било инициирано гр.дело № 718 от 2015г. по описа на
същия съд, в който съдебен спор лицата следвало да установят правата си.
При така изложените фактически констатации,
съдът приел оспорването за недопустимо и оставил жалбата на Р. без разглеждане,
съответно прекратил производството по гр. дело № 336 от 2017г. по описа на ПРС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ГР.БУРГАС намира, че така постановеното
определение на РС-гр.Поморие е незаконосъобразно.
Няма спор по делото, че в настоящото производство следва да намери
приложение нормата на чл.149, ал.5 от АПК, според която административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на тяхната нищожност без
ограничение във времето.
Съдът също е посочил този факт в началото на изложението си, като
правилно е цитирал и критериите за преценка допустимостта на жалбата. В този
смисъл, ако са налице данни за проведено съдебно обжалване на решението на
поземлената комисия, в срока по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, т.е. в 14-дневният срок
от съобщаването на акта, действително би било налице недопустимост на
оспорването на Р., дори само да се иска обявяване нищожността на акта. Това е
така, предвид факта, че съдът в изпълнение на служебното начало в
административния процес, съгласно чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК проверява
законосъобразността на акта на всички основания, съгласно чл.146 от АПК,
независимо от доводите на жалбоподателя, като следва да обяви акта за нищожен
дори въобще да не е направено такова искане и да не са изложени подобни
оплаквания от оспорващата страна. Правилно е обоснован извод в обжалваното
определение, че ако бе проведено такова оспорване в срока по чл.14, ал.3 от
ЗСПЗЗ и същото е било отхвърлено, като неоснователно, следва да се приеме, че съдът
служебно е проверил и валидността на акта, т.е. дали не е нищожен, поради което
последващо оспорване с искане за обявяването на
решението за нищожно несъмнено би било недопустимо, по аргумент от
императивната норма на чл.177, ал.3 от АПК.
Както обаче е констатирал и предходният състав на съда, не се и
твърди наличието на такова оспорване на решението на ПК във времето, поради
което очевидно не е налице пречка за настоящото оспорване, въз основа на
посоченото в чл.177, ал.3 от АПК.
Неправилно, в нарушение на процесуалните правила, съдът е
прекратил делото въз основа на извода, че от съдържанието на жалбата не можело
да се обоснове извод за нищожност на оспореното решение на Поземлена комисия, а
направените оплаквания по същество били доводи за материална незаконосъобраз-ност на акта, с което жалбата е приета за
процесуално недопустима. Независимо, дали се уважава или отхвърля искане за
обявяване на акта за нищожен, съдът се произнася с РЕШЕНИЕ, в което обсъжда
доводите и становищата на страните, своите фактически констатации, въз основа
на събраните доказателства и обоснованите правни изводи, а не прекратява делото
с определение, както е сторил в случая РС-гр.Поморие.
Съдът е длъжен да се произнесе по направените искания, независимо
от изложените доводи. В тази връзка, не е съобразено от решаващият състав, че
освен направеното искане за отмяна на акта, като незаконосъобразен, в жалбата е
направено и изрично искане за обявяване на неговата нищожност.
Независимо какви са съображенията на оспорващата страна, с които
подава жалбата с такова искане, съдът е длъжен служебно, по силата на чл.168,
ал.2, вр. ал.1 от АПК да провери дали актът е нищожен
и да го обяви за такъв дори да не е направено искане за това. В случаят, такова
искане е направено изрично, но са изложени съображения за противоречие на
постановения отказ на ПК с императивни норми на ЗСПЗЗ. Въпреки това, съдът
следва да провери наличието на всички основания за нищожност на акта и ако е
налице такова основание да прогласи нищожността, а ако не са налице тези
възможни хипотези, да постанови решение, с което да отхвърли жалбата в тази
част.
По отношение искането за отмяна на акта на поземлената комисия,
като незаконосъобразен, действително съдът следва да провери служебно
допустимостта на жалбата и ако оспорването е просрочено, да го остави без
разглеждане, на основание чл.159, т.5 от АПК, но само в тази част- по
отношение искането за отмяна, като липсва пречка това да се случи и с
крайния съдебен акт, за процесуална икономия. Обаче, преди да бъде направен
такъв извод за просрочие на оспорването с искане за
отмяна на акта, като незаконосъобразен, съдът следва да събере доказателства за
съобщаването на оспорения Отказ, съдържащ се в Протокол № 25 на ПК от
22.05.1992г., с който е отхвърлено искането за възстановяване на собствеността
на наследниците на Г. Д. Карастоянов.
По делото е приложен
цитираният Протокол № 25, но не се съдържат данни кога и на кого е съобщен обективираният в него отказ, поради което преди да се
направи извод за просрочие на оспорването с искане за
отмяна на акта, като незаконосъобразен, съдът следва да събере необходимите
доказателства.
Основателно е изтъкнато в частната касационна жалба, че в
обжалваното определение не се сочи нито едно от основанията за недопустимост на
жалбата, съгласно хипотезите на чл.159, т.1-8 от АПК, а съображенията на съда досежно влизане в сила на оспорения административен акт,
поради липса на подадена жалба в срока по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ нямат връзка с
искането за прогласяване на неговата нищожност, което може да се прави
безсрочно във времето, след като и според съда пречката по чл.177, ал.3 от АПК
очевидно не е налице. Другите аргументи за наличие на спор за материално право
също нямат отношение към допустимостта на жалбата, а са въпроси по същество и
са свързани с нейната основателност.
Основателно е и оплакването за съществено нарушаване процесуалните
права на оспорващата страна, доколкото съдът въобще не се е произнесъл по
искания за събиране на доказателства чрез допускане на СТЕ, с поставена задача
към вещо лице-геодезист. Разбира се, съдът следва да прецени относимостта на това искане към предмета на делото, като не
е длъжен да уважава всички искания на страните, включително и за назначаване на
каквато и да било експертиза. Обаче, в случаят въобще липсва произнасяне на
решаващият орган по така направеното искане и по този начин действително се
нарушава правото на жалбоподателя да ангажира по своя инициатива доказателства
в процеса, като възпрепятства и правото му на защита да оспори впоследствие съответният
съдебен акт, без да е наясно с мотивите на съда защо не е уважено дадено искане
за събиране на доказателства.
Съдът не е изложил други фактически констатации, за да направи
извод за недопустимост на оспорването с искане за прогласяване нищожността на
акта, а касационната инстанция не може за първи път да установява такива факти,
необсъдени в обжалваното определение, предвид забраната, съгласно чл.220 от АПК, субсидиарно приложима и в производството по
разглеждане на частни жалби, на основание чл.236 от АПК.
Колкото до доводите на заинтересованите страни Д.Ангелова и
М.Шаркова за липсата на правен интерес у оспорващия Р., преценен на плоскостта
на връзката между гр.дело № 336 от 2017г. на ПРС и другото посочено съдебно
производство- гр. дело № 718 от 2015г. на ПРС, доколкото според тези страни цитираните
дела се развивали по различен процесуален ред, следва да се отбележи, че
правният интерес от оспорване на адм. акт с искане за
обявяването му за нищожен не се преценява въз основа на това дали е налице
връзка между две или повече дела, нито в зависимост от реда, по който се
провеждат. Правният интерес се съобразява според установените факти какви
заявления са подавани във времето до поземлената комисия, от кои лица и за кои
имоти, както и съответната връзка между лицата при осъществено правоприемство, респективно въз основа на преценката дали
актът е неблагоприятен за жалбоподателя и засяга неговата правна сфера или не.
В този смисъл, обстоятелството по какъв процесуален ред се разглеждат двете
посочени дела или наличието на преюдициалност на едно
от висящите производства по отношение на другото е ирелевантно
за преценката дали принципно е налице правен интерес от оспорване решението на
ПК от страна на жалбоподателя с искане да бъде обявено за нищожно.
В заключение, оспореното определение, с което жалбата е оставена
без разглеждане и е прекратено делото е незаконосъобразно, при съществени нарушения на производствените
правила и следва да бъде отменено, а делото да се върне на РС-гр.Поморие за
продължаване на съдопроизводствени действия.
Съдът дължи произнасяне на исканията на жалбоподателя, а и на
всички страни при наличие на такива искания, с оглед събиране на доказателства,
независимо от факта дали същите са относими към
предмета на делото, дали са необходими за правилното му решаване или са
неоснователни. Тук следва да се отбележи, че настоящата инстанция не може да
дава задължителни указания до първоинстанционния съд
за назначаване на експертиза, както предлага касатора.
При положение, че е оспорено определение за оставяне на жалбата без разглеждане
и прекратяване на делото, а не на акт по съществото на спора /решение/,
касационният съд не може да проверява дейността на предходната инстанция във
връзка със събирането и оценката на доказателствата, които аспекти могат да
бъдат обект на инстанционен контрол едва при
обжалване на съдебен акт по съществото на спора, но не и понастоящем. Едва след
постановяването на съдебно решение и произнасянето на съда по основателността
на оспорването, респективно по основателността на искането за обявяване
нищожност на адм. акт, би могло да се обсъжда дали са
спазени процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствата, а
ако това не е така и при съответни констатации да се дават задължителни
указания при евентуално ново разглеждане на делото по същество.
В случаят, РС-гр.Поморие следва задължително да се произнесе по
искането за допускане на експертиза, но дали да бъде уважено или не е изцяло в
неговата преценка и на този етап в процеса не могат да се дават задължителни
указания за назначаване на експертиза.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.235, вр.
с чл.234 от АПК, Административен съд– град Бургас, ХVІ– ти състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 431 от 17.07.2019г. на
Районен съд- гр.Поморие, постановено по г.д. № 336 по описа за 2017г., с което
е оставена без разглеждане жалбата от Р.И.Р., против Отказ на Общинска
поземлена комисия –Поморие да бъде възстановено правото на собственост по
Заявление № 1 от 10.09.1991г. на наследниците на Г. Д. Карастоянов и е прекратено
производството по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ВРЪЩА делото на РС-гр.Поморие за продължаване
на производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.