Решение по дело №865/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 852
Дата: 26 април 2021 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20217180700865
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 852

 

гр. Пловдив, 26 април 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на шестнадесети април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,

 при секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №865 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.175, ал.1, т.4, чл.183, ал.1, т.1, пр.пр.1 и 2 и чл.185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Г.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат А.Б.- пълномощник, обжалва Решение №260312 от 01.03.2021г. по Н.А.Х. дело №2587 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., VII-ми наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №20-1030-002737 от 19.03.2020г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с което на жалбоподателя Т. са наложени три броя глоби в общ размер от 180,00 лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 3 месеца.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и постановяване на решение по същество, с което процесното НП да бъде отменено. В условията на евентуалност се претендира отмяна на оспореното по делото решение и постановяване на решение по същество, с което процесното НП бъде изменено в частта му, с която на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 150,00 лева и лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, заради извършено нарушение по смисъла на чл.103 от ЗДвП, като наказанията бъдат намалени до минимално предвидения от закона размер. На 15.04.2021г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№6807 от адвокат Б., подкрепяща касационната жалба.

Ответникът в производството- Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Гинка Лазарова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:  

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 26.02.2020г., около 20:40ч. е извършена проверка от служители в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, на място в гр. Пловдив, бул. “Цар Борис III Обединител“, до №58. В рамките на проверката е прието за установено, че касаторът Г. управлява в посока север – юг товарен автомобил “ОПЕЛ ВИВАРО“, с Рег.№***, лична собственост. На касатора е подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец от униформен полицай, при което Г. не спира. Г. ***. Прието е за установено, че Г. не носи свидетелство за управление на МПС (СУМПС) от съответната категория и контролен талон (КТ) към него. Прието е за установено, че Г. управлява МПС с наложено наказание глоба с НП с №19-0258-000160, влязло в сила на 21.06.2019г., която глоба не е заплатена в сока за доброволно изпълнение.

За установеното в рамките на проверката Т.Д.Д.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA, №139917 от 26.02.2020г., с който деянията на Г., изразяващи се в неспиране плавно в най-дясната част на платното за движение или на мястото, посочено му от контролен орган; неносенето на СУМПС и КТ към него; както и управлението на МПС с наложено наказания глоба с влязло в сила НП, която глоба не е заплатена в срока за доброволно плащане, се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.103, чл.100, ал.1, т.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.

Против съставения АУАН постъпва възражение УРИ 103000-3689 от 28.02.2020г.; изготвена е Докладна записка Рег.№1030р-8958 от 06.03.2020г. от мл. инспектор Т.Д., адресирана до началника на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив; изготвена е Докладна записка Рег.№1030р-9536 от 11.03.2020г. от инспектор И.Д., адресирана до началника на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, след което е издадено процесното НП.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В случа, обстоятелствата, че Г. управлява пътно превозно средство (ППС) като водач по смисъла на легалното определение на §6, т.25 от ДР на ЗДвП в рамките на извършената проверка на 26.02.2020г. и не спира на посоченото му място при подаден сигнал от представител на служба за контрол; че не носи СУМПС и КТ към него; както и че управлява МПС, след като му е наложена глоба с НП с №19-0258-000160, влязло в сила на 21.06.2019г., която глоба не е заплатена в срока за доброволно изпълнение, се явяват установени по делото. Съответно, налице са от обективна страна вменените на касатора Г. административни нарушения.

Също така, както правилно приема районният съд, адмнистративнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното НП, е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушени на процесуалните правила.

Ето защо, като потвърждава НП, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Следователно, решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Вярно е, че в оспореното решение на районния съд няма изложени съображения относно заявеното евентуално искане за изменение на процесното НП, като наложените на Г. наказания, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП (глоба в размер от 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца), заради извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, бъдат намалени до минимално предвидените от закона размери, съответно глоба от 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, но посоченото обстоятелство не предпоставя извод за неправилност и незаконосъобразност на решенето на районния съд.

Така посоченото евентуално заявеното искане за изменение на процесното НП, което е повторно заявено и в касационната жалба, настоящият състав на съда намира за неоснователно, доколкото налагането на глоба в размер от 150,00 лева (при законоустановен размер от 50,00 до 200,00 лева) и лишаването на касатора от право да управлява МПС за срок от 3 месеца (при законоустановен размер от 1 до 6 месеца) са съразмерни за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В тази връзка, настоящият състав на съда намира обстоятелството, че касаторът Г. е едноличен собственик на капитала и управител на “ХРИСИ КАР“ ЕООД, ЕИК *********, извършващо дейности по техническо обслужване и ремонт на автомобили, за неотносимо към спора.

По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260312 от 01.03.2021г. по Н.А.Х. дело №2587 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., VІI-ми наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №20-1030-002737 от 19.03.2020г. на началник на Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на Г.Т.Г., ЕГН **********, са наложени три броя глоби в общ размер от 180,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:    1………………

 

2………………