РЕШЕНИЕ
№ 2042
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110209920 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-006013 от
13.04.2022 г., издадено от началника на група на Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което срещу М. Л. П. е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.
1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена му е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал.
1 от ЗДвП;
3. наложена му е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 157, ал.
6 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), с оглед на което
се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява.
1
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът, като установи събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 31.03.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 12:40
часа, в гр. София, по бул. Климент Охридски, управлява товарен автомобил
Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ, с рег. № СА 5429 РХ, с посока на движение от
бул. Андрей Ляпчев към Околовръстен път без да е поставил обезопасителен
колан – нарушени по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за
това че на същото време и място в хода на извършената проверка е било
констатирано, че управлява превозно средство, за което не е представил талон
за преминат технически преглед.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, за
това че на същото време и място в хода на извършената проверка не е
представил контролен талон, като вместо това е представил съставен АУАН
за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 47 и чл. 53 от
ЗАНН срещу жалбоподателката е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП;
2. наложена му е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал.
1 от ЗДвП;
3. наложена му е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 157, ал.
6 от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на
свидетелите И. Т. и М. Х. (л. 55 от делото), както и от писмените
2
доказателства на л. 40-43 от делото, се установява, че на процесните време и
място жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като при спирането за
проверка от служители на пътна полиция е установено, че същият е
управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, въпреки че превозното
средство е имало такъв колан, не е представил талон за преминат технически
преглед на управляваното от него МПС и не е представил контролен талон
към свидетелството за управление на МПС. Обсъдените доказателствени
източници са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си,
поради което съдът ги кредитира като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е
управлявал МПС без да постави обезопасителния колан, въпреки че
управляваното МПС е било с поставен обезопасителен колан, с което не е
изпълнил вмененото му задължение от разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, като по този начин виновно е нарушил същата. Нарушението е било
извършено с форма на вината пряк умисъл– деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е искал неговото извършване. С
оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е
необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно
общественоопасните му последици.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят, в хода на извършваната му проверка, е било установено, че
управлява МПС, което не е било представено на технически преглед, с което
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В АУАН и НП е
била посочена и датата, до която е бил валиден периодичният технически
преглед (10.03.2021 г.), като по този начин са били описани и всички
съставомерни признаци на деянието. Съдът намира за неоснователно
3
възражението на жалбоподателя, че в качеството си на водач, а не собственик
на МПС, не се явява задължен субект по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Подобно възражение, не намира опора в действащото позитивно право,
поради което и не може да бъде възприето. Аргумент за това е разпоредбата
на чл. 165, ал. 2, т. 1, съгласно която при изпълнение на функциите си по този
закон, определени от министъра на вътрешните работи служби, имат право да
спират пътните превозни средства, да проверяват документите за
самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички
документи, свързани с превозното средство, сред които и документите за
преминат технически преглед. След като е управлявал автомобила, то
жалбоподателят е водач по смисъла на параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. А
задължение на всеки водач е да управлява МПС с изрядни документи, както
касателно статута му на водач, така и касателно управляваното от него МПС.
Това свое задължение жалбоподателят не е изпълнил, поради което и
правилно му е била ангажирана отговорността.
Нарушението е било извършено с форма на вината пряк умисъл– деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал неговото
извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто
извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца,
относно общественоопасните му последици.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят не е представил контролен талон към свидетелството за
управление на МПС. След извършване на възведеното деяние и
съобразявайки принципа за действие по време на
административнонаказателния закон, прогласен в чл. 3 от ЗАНН, следва да се
вземе предвид, че разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, към момента на
постановяване на съдебния акт е отменена, с което е отпаднало и
задължението за представяне на контролен талон и е налице по-благоприятен
закон за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и в тази част
наказателното постановление следва да се отмени.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, за
нарушенията по т. 1 и 2, АНО е наложил наказания, които са с абсолютно
определени размери, поради което и същите не могат да бъдат намалявани.
4
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от броя на нарушенията и на нарушителя
(жалбоподателят е извършил множество нарушения на правилата по ЗДвП),
както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, в частта му по т. 3, следва да бъде отменено, а в останалата му
част следва да бъде потвърдено като – законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото сторените от страните разноски следва да
останат за тяхна сметка, така като са били направени. Наред с това, по делото
не са били представени и доказателства в тази насока, нито пък се
претендират такива, поради което не следва да се присъждат разноски по
делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-006013 от 13.04.2022
г., издадено от началника на група на Отдел „Пътна полиция” при СДВР
срещу М. Л. П., В ЧАСТТА МУ , с която на М. Л. П. му е наложена глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6