Сливенски районен съд, Х-ти състав, в публичното заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа гр.д. № 667
по описа за
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ (отм.).
Образувано е по предявен от „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 срещу Община Сливен, с адрес: гр. Сливен, ул. „Цар Освободител” № 1, осъдителен иск с правна квалификация чл. 213 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД, за сумата от 234,54 лева, съставляваща престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” за вредите, причинени на товарен автомобил „Нисан Кашкай”, рег. № СН 0222 ВВ управляван от водача М.Л.К. от настъпило на 12.01.2012 г. ПТП- в гр. Сливен, на ул. „Добри Добрев”, западен вход на 10 СОУ „Йордан Йовков” по време на движение товарния автомобил попада в необезопасен отвор /дупка/ на пътното платно вследствие на което настъпват материални щети на МПС, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване.
В исковата си „ЗД ЕВРОИНС” АД твърди, че по отношение на МПС била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС” със застрахователен договор № **********, със срок на действие от 06.02.2011 г. до 05.02.2012 г., по силата на която застрахователят-ищец след като завел щета под № **********, извършил оглед на увредения автомобил, възложил да се извърши ремонт на увредения автомобил определил и изплатил на застрахованото лице лизингополучател на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 212,94 лева и сумата от 21,60 на автосервиз „ДАРС -АУТО” ЕООД. Причината за настъпилото ПТП била неравности на пътното платно и отговорността за неостраняването, несигнализирането и необезопасяването на пътното платно била на Община Сливен. Общината не била изпълнила задължението си по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за общинската собственост. Застрахователят бил изпратил регресна покана на общината на 20.02.2012 г., като до този момент не била заплатена сумата. Претендира разноски по делото.
Ответникът, Община Сливен, е депозирала в срока на чл.131 ГПК
отговор на исковата молба, като оспорва иска по основание и размер. Въвежда
правопогасяващо възражение като твърди, че е извършено плащане на претендираната
сума на 05.08.2015 г. Моли да се отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. Представя писмено
доказателство –платежно нареждане от 05.08.2015 г.
В открито съдебно заседание, на което делото е разгледано, ищецът, чрез процесуалния си представител, в депозираната от него молба поддържа, че претендираната главница е погасена от ответната община на 05.08.2015 г., като е останало за погасяване единствено вземането за законна лихва, за периода от подаване на исковата молба-27.01.2018 г. до окончателното плащане на главницата на 05.08.2018 г., както и сторените в исковото производство разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец - застраховател, изпълнил свое задължение за заплащане на обезщетение по застраховка "Каско на МПС" и суброгирал се в правата на увреденото лице против причинителя на вредата. Тази претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 213 КЗ /отм./, според която с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и застрахования по договор за имуществена застраховка "Каско на МПС", настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие, а именно - реализиране на ПТП, вследствие на противоправно бездействие на лице, за което отговаря ответника, в резултат на което са причинени имуществени вреди на застрахованото МПС, изпълнение на договорното си задължение да изплати на застрахования застрахователно обезщетение в претендирания размер. По делото се установява от събраните доказателства, че увреденото МПС е застраховано по застраховка "Каско стандарт" в ищцовото дружество за период, в рамките на който е настъпило процесното ПТП.
Страните не спорят относно обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право по главния иск, а именно наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС” между собственика на увредения автомобил и застрахователя, за настъпилото ПТП в рамките на застрахователното покритие, относно наличието на виновно и противоправно бездействие на служителите на ответната община и неизпълнение на задължението й за поддържане на общинските пътища и причинната връзка между това поведение и настъпилите имуществени вреди върху процесния автомобил, както и относно изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице от страна на застрахователя. С оглед извършеното от процесуалния представител на ищеца изявление в депозираната молба преди открито съдебно заседание, на което е разгледано делото, съдът приема, че ответната община е погасила главното ищцово вземане на 05.08.2015 г., респ. след предявяването на иска. Факта на погасяването на главния дълг на общината към застрахователното дружество се установява и от представеното от ответника с отговора на исковата молба платежно нареждане от 05.08.2015 г. Извършеното плащане по главния иск е след предявяването на иска и се взима предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съдът дължи произнасяне и по искането на ищеца ответника да бъде осъден да му заплати законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на извършеното плащане на главния дълг. Настоящата инстанция намира за безспорно, че към датата на извършеното от ответника плащане, ищецът е имал вземания към ответника в размер на 234,54 лв., представляваща главница по регресното вземане, както и вземане за законна лихва върху горната главница от датата на предявяване на иска до 04.08.2015 г. - денят, предхождащ деня на извършеното от ответника плащане (05.08.2015 г.), което съдът, на основание чл. 162 ГПК приема, че е в размер на 12,46 лв. С извършеното плащане, ответникът е погасил своето главно задължение, за платеното от ищеца застрахователно обезщетение. Главното задължение е било и най - обременително по смисъла на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и с извършеното плащане е било погасено, а в тежест на ответника е останало задължението за законна лихва върху главното задължение, като забавеното изпълнение на последното (в случая извършено в хода на настоящото производство), няма за последица, погасяване на акцесорното вземане за законна лихва върху главницата, което вземане ответникът дължи от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главното задължение. Акцесорното вземане за законна лихва от подаване на исковата молба следва да е заявено само искане за присъждането на главницата, каквото искане в настоящия случай се съдържа в петитума на исковата молба. По изложените съображения, съдът намира, че с оглед петитума в исковата молба следва да присъди акцесорното вземане на ищеца за законна лихва върху главното задължение от 234,54 лв., за периода от подаване на исковата молба – 27.01.2015 г. до 05.08.2015 г., последният ден, в който главното задължение не е било погасено, което акцесорно вземане е в размер на 12,46 лв.
От изложеното по - горе съдът намира, че следва да отхвърли исковата молба за присъждане на главното вземане в размер на 234,54 лв. по предявения от ищеца иск, поради извършеното от ответника плащане след предявяване на иска и да уважи ищцовата претенция за вземането за законна лихва върху главницата от 234,54 лв.
Ищецът претендира сторените разноски в исковото производство, за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в исковото производство в общ размер на 7,56 лв., съобразно уважената част на иска , като в този размер се включват разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и заплатена държавна такса в размер на 50 лв. Разноските, съставляващи възнаграждения на вещи лица по назначените съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, както и за депозит за разпит на свидетел остават в тежест на ищеца. Същите следва да му бъдат върнати, тъй като ищецът се отказал от изготвянето на експертизите и разпита на свидетел с молбата си депозирана преди откритото съдебно заседание. Затова на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 94,96 лв., съобразно отхвърлената част на иска, като в тях се включва възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. съобразно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление: ……….. иск с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ (отм.) във вр. с чл. 49 ЗЗД против Община Сливен, за сумата от 234,54 лв., съставляваща престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” за вредите, причинени на товарен автомобил „Н.К.”, рег. № СН ………… ВВ управляван от водача М.Л.К. от настъпило на 12.01.2012 г. ПТП- в гр. Сливен, на ул. „Добри Добрев”, западен вход на 10 СОУ „Йордан Йовков” по време на движение товарния автомобил попада в необезопасен отвор /дупка/ на пътното платно вследствие на което настъпват материални щети на МПС като ПОГАСЕН поради извършеното в хода на исковото производство ПЛАЩАНЕ от страна на ответника.
ОСЪЖДА по предявения иск от „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление…………….. с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ (отм.) във вр. с чл. 86 ЗЗД, Община Сливен да заплати на„ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление: …………… „………………… сумата от 12,46 лв., представляваща законна лихва върху регресното вземане от 234,54 лв. за периода от дата на подаване на исковата молба – 27.01.2015 г. до датата на окончателното й плащане-05.08.2015 г.
ОСЪЖДА Община Сливен да плати на „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление: ……………. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7,56 лв., съставляваща разноски в исковото производство, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК ………., със седалище и адрес на управление……………… да плати на Община Сливен, на основание чл. 78 ГПК сумата от 94,96 лв., разноски в исковото производство съобразно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Сливен в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.