РЕШЕНИЕ- №252
гр.Самоков, 26.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковски районен
съд, ІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
при секретаря Екатерина
Бандрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 230/2020 год. по описа на
Самоковски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.200, ал. 1 КТ.
Производството е образувано по
искова молба от З.Я.Ж. и Я.Е.Я. като наследници на Емил Христов Я., починал на
03.05.2014г. в резултат на трудова злополука, настъпила на охранителен обект
„Въжена“ - водохващане „Бели Искър“, община Самоков срещу СДВР. Твърди се, че с
Протокол №1 от 23.02.2015 г. за резултати от извършване на разследване на
злополука, станала на 03.05.2014 г. са установени редица нарушения и
незаконосъобразно бездействие от страна на работодателя и осигурител СДВР,
довели до трудова злополука и последваща смърт на служителя Емил Христов Я. на
длъжност „старши полицай“. ТП на НОИ - София област е установило, че
работодателят не е осигурил писмена инструкция за безопасна експлоатация на
отоплителните уреди на твърдо гориво в служебните помещения, не са осигурени
защитни мероприятия за предотвратяване на риска от падане от височина на хора и
предмети от покривната конструкция, нарушен е чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. Тези
незаконосъобразни бездействия на работодателя са нанесли преки вреди на
служителя Емил Я.. Претендира се обезщетение в общ размер на 144 000 лв.,
представляващо претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
трудов доход, неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. и законна лихва от
датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба в съда
в размер на 85 296,04 лв., както и законната лихва от деня на завеждане на иска
до окончателното изплащане. Претендират разноските по делото. От ответника е
постъпил отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Прави се
възражение за погасяване на исковата претенция по давност, исковете се оспорват
по основание и по размер. По делото е конституирано като трето лице помагач на
страната на ответника — ДЗИ — Животозастраховане ЕАД, което изразява становище,
че по претенцията на ищцата З.Я.Ж. е определено и заплатено обезщетение в общ
размер на 650 лв. и допълнително сума в размер на 10350 лв., с което
застрахователят е изпълнил в цялост задълженията си по застрахователния
договор. Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ.
В
проведеното съдебно заседание ищците, чрез процесуалният си представител
поддържат исковете, представят подробни съображения в писмена защита. Ответникът
чрез упълномощения процесуален представител оспорва предявените искове. Третото
лице помагач оспорва предявените искове и се солидаризира със становището на
ответника.
Самоковският
районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Бе прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Емил Христов Я. е
работел на длъжност „старши полицай“ в СДВР, отдел „охранителна полиция“, с
място на работа – охранителен обект „Въжена“ – водохващане „Бели Искър“, към
момента на смъртта си.
Доказа
се, че ищците са наследници на починалия Емил Христов Я., като З.Ж. е съпруга,
а Я. Янякиев е син на починалия.
Установи
се от представения препис-извлечение от акт за смърт, че Емил Христов Я. е
починал на трети май 2014 година в 18:26ч.
Във
връзка с настъпилата смърт на Я. е било образувано досъдебно производство което
с постановление на Софийска Окръжна прокуратура е прекратено.
От
представените писмени доказателства се установи, че с разпореждане номер 17678
от 4 март 2015 година, във връзка с декларирана трудова злополука по декларация
с входящ номер 64 от 21 януари 2015 година от наследника на пострадалия, която
е настъпила с Емил Христов Я. е приета за трудова злополука по чл. 55 алинея 1
от Кодекса за социално осигуряване. Разпореждането за приета трудова злополука,
видно от удостоверението на НОИ не е обжалвано и е влязло в законна сила на 25
март 2015 година.
Установи се от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че пострадалият Емил
Христов Я. около 11:00 ч. на 3 май 2014 година е изпълнявал служебните си
задължения във връзка с осъществяваната от него сержантска длъжност към СДВР.
Установява се че към 10:50 ч. Емил Христов Я. се е бил качил през капандурата
на скатния покрив на служебната сграда с цел почистване на комина. Вероятно
поради подхлъзване е паднал от покрива от височина около 10 м в резултат на
което е настъпила смъртта му. С протокол номер 1 от 25 февруари 2015 година на ТП
София-област на Националния осигурителен институт е констатирано, че при
настъпване на злополуката са допуснати нарушения на наредба номер 7 от 23
септември 1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Като лице допуснало нарушенията е посочена Столична дирекция на вътрешните
работи, в качеството си на работодател.
Установи се че
като служител на СДВР пострадалият съгласно условията на групова застраховка
живот на МВР е бил застрахован при третото лице помагач във връзка с която
застраховка на наследниците на загиналия Емил Христов Я. е изплатено
застрахователно обезщетение в общ размер 11000 лв.
От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи размера на основното месечно
възнаграждение добавката за прослужено време, допълнителното възнаграждение за
специални служебни дейности за ваучерите за храна и допълнителните плащания
формиращи брутното трудово възнаграждение на починалия за месец април 2014
година.
Беше изслушано допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в която се установи размерът на
брутните трудови възнаграждения за длъжността която е заемал Я. за времето от
настъпване на неговата смърт до момента на изготвяне на заключението. Установи
се размерът на лихвата за забава върху посочените суми за посочените периоди от
31 декември 2014 година до 31 май 2021 година.
По делото бе
разпитан свидетелят Драгомир Гетов, от показанията на който се установи
психичното и емоционалното състояние на ищците след смъртта на техния
наследодател, финансовото им и здравословното им състояние.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане по настоящето дело е предявен иск с правно основание чл. 200 КТ, с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 144 000 лв.,
представляващо претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
трудов доход, неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. и законна лихва от
датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба в съда
в размер на 85 296,04 лв., както и законната лихва от деня на завеждане на иска
до окончателното изплащане.
Съгласно
законовата разпоредба на чл. 200, ал. 1 от КТ, за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Правото на работника на обезщетение по
този ред е предпоставено от наличието в кумулативна даденост на няколко
юридически факта: трудово правоотношение между правоимащия работник и
задължения работодател, наличие на професионална болест, временна
неработоспособност, инвалидност или смърт, вреди, както и причинна връзка.
Съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца бе да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на всеки един от юридическите факти, на
които основава твърдяното от него право на обезщетение.
Съгласно чл.
200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено за причинените вреди от
трудова злополука или професионално заболяване, довели до временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя.
Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това, дали
негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. При спор по
чл. 200 от КТ, следва да се установи наличие на трудовоправни отношения между
страните и наличие на трудова злополука или професионално заболяване, както и
наличието на причинна връзка между трудовата злополука или професионално
заболяване и настъпилия съставомерен резултат. Въпросът, в резултат на какво се
е стигнало до трудовата злополука, налице ли са виновни действия или
бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието-работодател, както и
причинна връзка между тях и злополуката, не представляват задължителен елемент
от състава на отговорността по чл. 200, ал. 1 от КТ.
Безспорно по
делото се установява трудовоправно отношение между ответника и праводателя на
ищците. Съдът намира за установено също така, че Емил Христов Я. е починал около
11:00 ч. на 3 май 2014 година, като смъртта му е настъпила в следствие на
призната с административен акт на НОИ, влязъл в сила, за трудова злополука.
Съдът счита, че
е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО, която е установена
за такава по съответния ред, видно от представените по делото доказателства.
Също така, съдът намира за установено, че настъпилата за ищеца вреда е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата злополука. Това се установява от
представените по делото доказателства. С оглед изложеното, настоящият състав
намира, че са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на работодателя
за обезщетяване на настъпилата за ищцата вреда.
Предвид на това,
че искът е доказан по основание, съдът счита, че следва да разгледа направеното
от ответното дружество възражение за погасяване на предявения иск по давност.
Съдът намира това възражение за основателно. Трудовата злополука е настъпила на
03.05.2014 г., и е призната за такава с акт, влязъл в сила на 25.03.2015 г. а
исковата молба е депозирана в АССО, с вх. № 1267/04.03.2020г. Съгласно
разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.3 КТ, исковете по трудови спорове, извън
посочените по т.1 и т.2 на същата разпоредба, се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Т.е., тригодишния давностен срок за предявяване на иска по
чл. 200 КТ, изтича към 25.03.2018 г.. В този смисъл, ищецът е предявил иска след
изтичане на давностния срок, поради което същия е погасен по давност, към
датата на подаване на исковата молба. Предвид изложеното, предявеният иск е
погасен по давност, като на това основание следва да бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Я.Ж.
и Я.Е.Я. *** дирекция на вътрешните работи искове с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение от 144 000 лв., представляващо претърпени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от трудов доход, обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. и законна лихва от датата на
причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба в съда в размер
на 85 296,04 лв., както и законната лихва от деня на завеждане на иска до
окончателното изплащане за трудовата злополука, при която Емил Христов Я. е
починал на 03.05.2014г. като погасени по давност.
Решението
се постановява при участието на трето лице помагач на страната на ответника —
ДЗИ — Животозастраховане ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийският окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: