№ 12064
гр. София, 13.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110146857 по описа за 2021 година
намери следното:
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „ф-ма, като
обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши
дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това
задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането съдът намира за основателно.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да се приложи ч.гр.д. по заповедното производство.
Следва да бъде задължено третото лице помагач да представи документите свързани с
отчитане на доставената до имота ТЕ.
Налице са предпоставките за насрочване на открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач
– „ф-ма.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д.№ 12144/2021 г. на СРС, 118 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „ф-ма., в срок до съдебното
заседание, да представи посочени в исковата молба намиращите се у него документи,
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия.
ОТЛАГА за съдебно заседание произнасянето по исканията за назначаване на експертизи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.06..2022 г. от 09,30 часа, за когато да се
1
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „ф-ма, ЕИК ****, представляван от Ал.
Сл. Ал., с адрес населено място срещу Р. С. СТ., ЕГН **********, с адрес населено място,
БЛ. 40, ЕТ. 4, АП. 22, и М. С. СТ., ЕГН **********, с адрес населено място, БЛ. 40, ЕТ. 4,
АП. 22, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на вземане за сумата от 1844,22 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: населено място, БЛ. 40, ЕТ.
4, АП. 22, аб.№ *** за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 231,14 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 99,11 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна
лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11,01 лв., за
периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12144/2021г. по описа на СРС,
118 състав, в условията на разделна отговорност, като всеки един от двамата длъжници
отговаря за 1/2 част от посочените суми, а именно:
1/ по отношение на ответника Р. С. СТ. - сумата от 922,11 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
населено място, БЛ. 40, ЕТ. 4, АП. 22, аб.№ *** за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2020 г.
ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 115,57 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 49,55 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г.
до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5,50 лв., за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 12144/2021г. по описа на СРС, 118 състав,
2/ по отношение на ответника М. С. СТ. - сумата от 922,11 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
населено място, БЛ. 40, ЕТ. 4, АП. 22, аб.№ *** за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2020 г.
ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 115,57 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 49,55 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г.
до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5,50 лв., за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 12144/2021г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
2
Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „ф-ма. Поддържа, че съгласно общите
условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от всеки от ответниците.
Всеки от ответниците прави възражение за недължимост на претендираните суми за периода
от м.10.2017 г. до м.02.2018 г. поради погасяване на вземанията с изтичане на тригодишна
погасителна давност. В останалата част, а именно за сумите, начислени за периода от
м.03.2018 г. до м.04.2020 г., признават исковете. Претендират разноски.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендираните размери.
Във връзка с направеното възражение за погасяване на част от задълженията по давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, за което МУ УКАЗВА, ЧЕ не сочи доказателства.
По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на
ответниците в забава съгласно Общите условия.
ОТДЕЛЯ като безспорни в настоящото производство обстоятелствата, че ответниците са се
намирали в облигационно правоотношение с ищеца, което е съществувало към процесния
период, че ищецът е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена, което
не е било изпълнено в срок.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност
да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
3
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да
посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали
желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от двата отговора на
исковата молба, а на третото лице помагач – препис от исковата молба и доказателствата,
както и от двата отговора на ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4