Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание, в
състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове:
ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия
Стоева ч.гр.д. № 1674 по описа за 2021г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.435, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя
Р.К.С. срещу постановление от 30.12.2020г. по изп.д.№ 20197810400381 по описа
на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, за отказ от извършване на въвод във
владение.
Жалбоподателат счита отказа за
незаконосъобразен, тъй като имотът, част от който следва да му се предаде, е индивидуализиран
по площ и граници в изпълнителния лист, а неговото точно местоположение
установено по изпълнителното дело.
Длъжникът „И.Д.“ ООД изразява
становище за неоснователност на жалбата по съображения, че въводът във владение
е с невъзможен предмет, защото изпълнителният лист не съдържа надлежна
индивидуализация на подлежащите на предаване 3200 кв. от целия имот с площ 6300
кв.м.
В мотивите ЧСИ счита жалбата за
допустима, но неоснователна. Сочи, че като орган по изпълнението е обвързан от
обективните предели на изпълнителния лист, но в случая в него не е посочено
къде в рамките на имота с обща площ 6300 кв.м. е разположена и при какви
граници присъдената реална част от него в размер на 3200 кв.м., поради което
въводът във владение е практически неизпълним.
Съдът, след като разгледа жалбата
и прецени данните по делото намира следното:
По подадена от Р.К.С. на
09.10.2014г. молба е образувано изп.д.№ 20147800400378 по описа ЧСИ В.Л., с
район на действие СГС, с приложен изпълнителен лист, издаден въз основа съдебно
решение по гр.д.№ 2796/2011г. по описа на САС. Съгласно изпълнителния лист „И.Д.“
ООД следва да предаде на основание чл.108 ЗС на собственика Р.К. Стоянова
владението на неурегулиран поземлен имот-нива-имот с пл.№ 391, находящ се в
местността „Гара Искър“ по кадастралния план на гр.София, одобрен през 1959г.,
попадащ по сега действащите регулационен и кадастрален план на гр.София в УПИ IV, кв.3, местността „Индустриална зона Гара Искър“, ул.*******,
целият с площ от 3200 кв.м., при съседи по нотариален акт: Л.Т., К.Л., по мъж А.,
Ц.Ст.Л.и братя Г..
Искането на взискателя е да бъде
въведен във владение на присъдения му имот.
В съставения от ЧСИ на
26.07.2016г. протокол е посочено, че процесния имот представлява част от имот
на длъжника, находящ се в местността „Индустриална зона Гара Искър“ и
административен адрес ул.*******. До него няма самостоятелен достъп и не могат
да бъдат установени границите му. Посочено е още, че имота не може да бъде ползван
реално и правата на взискателя да бъдат реализирани, поради което въвод във
владение не е бил извършен.
Впоследствие с молба от
21.06.2019г. взискателят представил на ЧСИ нов изпълнителен лист от
07.06.2019г., издаден след провеждане на производство по поправка на очевидна
фактическа грешка по чл.247 ГПК. Според неговото съдържание длъжникът следва му
да предаде владението на 3200кв.м. от неурегулиран поземлен имот-нива-имот с
пл.№ 391, находящ се в местността „Гара Искър“ по кадастралния план на гр.София,
одобрен през 1959г., попадащ по сега действащите регулационен и кадастрален
план на гр.София в УПИ IV, кв.3, местността „Индустриална зона Гара Искър“, ул.*******,
целият с площ от 6300 кв.м., при съседи по нотариален акт: Л.Т., К.Л., по мъж А.,
Ц.Ст.Л.и братя Г..
След тази молба изпълнителното
производство е прехвърлено при ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, и образувано
изп.д.№ 20197810400381, по което насрочен въвод във владение, какъвто отново не
бил извършен. В съставения протокол на 21.07.2020г. е отразено, че при
посещението на място присъстващото вещо лице-геодезист инж.В.С.може да трасира
в момента имота с площ 6300 кв.м., но не може да означи къде в него са притежаваните
от взискателя 3200 кв.м.
По изпълнителното дело е
изготвено заключение на вещото лице С., според което имот с пл.№ 391 от стария
кадастрален план на гр.София, м.гара Искър, одобрен през 1959г., попада в
западната част на имот с идентификатор 68134.1502.826 от кадастралната
карта на гр.София, одобрена със Заповед
№ РД-18-27/03.04.2013г. на изп.директор на АГКК и има координати в кадастрална
координатна система 2005, съгласно приложената скица от 12.2020г.
С обжалваното постановление от
30.12.2020г. съдебният изпълнител отказал да извърши въвод във владение в
рамките на посочените от вещото лице граници на имот с пл.№ 391 с площ от 6300
кв.м., тъй като същите излизат извън /надхвърлят/ предмета, очертан от
изпълнителния лист, а именно 3 200 кв.м. от имот с пл.№ 391.
Жалбата е подадена в срока по
чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител-чл.435, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Въводът във владение по чл.522 ГПК е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват притезания за предаване на
недвижим имот. Той се изразява в действие на съдебния изпълнител по принудително
отстраняване на длъжника от имота и фактическото му предаване на взискателя. Предметът
и страните, спрямо които следва да се осъществи се определят от изпълнителния
лист и органът по изпълнението е длъжен да ги съблюдава. Когато изпълнението е
за реална част от недвижим имот, въвод
във владение се извършва по отношение онази част от имота, която е означена в
изпълнителния титул.
В случая предмет на изпълнението са 3200 кв.м. от имот с пл.№ 391 в м.„Гара Искър“ по
кадастралния план на гр.София от 1959г., понастоящем попадащ в УПИ IV, кв.3,
местността „Индустриална зона Гара Искър“, ул.*******, целия с площ 6300 кв.м.
За тези 3200 кв.м. с влязло в сила съдебно решение жалбоподателят Р.С. е
признат за собственик, а ответникът по жалбата „И.Д.“ ООД осъден да му предаде
владението, за което издаден изпълнителен лист от 07.06.2019г. Изпълнителният
лист е издаден след проведена процедура по поправка на очевидна фактическа
грешка в съдебното решение по чл.247 ГПК и неговото съдържание следва да бъде
зачетено. В рамките на изпълнителното дело имотът с площ 6300 кв.м., в който
попадат присъдените 3200 кв.м., е идентифициран и с помощта на вещо лице
установени неговите граници.
За да откаже с обжалваното
постановление въвод във владение вероятно съдебният изпълнител е възприел съдържанието
на първоначално издадения изпълнителен лист от 21.04.2012г., в който целият
имот е бил посочен с площ 3200 кв.м. и не е съобразил последващия от
07.06.2019г., от който недвусмислено следва, че подлежаща на предаване е реална
част от него и тя е по-малка по площ от имота, в който попада.
В противовес с доводите на
ответника по жалбата предметът на изпълнението е възможен. Очевидно
затруднението произтича от това, че както в първия изпълнителен лист, така и в
последващия след поправката на решението липсва индивидуализация на собствената
на взискателя реална част, в която следва да бъде въведен във владение-не е
посочено къде са разположени 3200 кв.м.
и при какви граници в рамките на целия имот от 6300 кв.м. Това обаче не би
могло да послужи като основание за отказ от извършване на действието по чл.522 ГПК /макар и мотивите на ЧСИ да са други/, но същевременно съставлява пречка за
съдебния изпълнител да упражни правомощията си по принудителното изпълнение,
защото е обвързан от изпълнителния титул и не разполага с правомощие да индивидуализира
подлежащата на предаване част. Това е от компетентността на съда постановил
съдебното решение, чиито правни последици следва да се приложат.
Затова според настоящия съдебен
състав в случая се касае за неяснота в съдебното решение по въпроса относно
индивидуализацията на подлежащата на предаване реална част и в този смисъл
необходимост от неговото тълкуване по реда на чл.251 ГПК, при положение, че
вече е била проведена процедура по поправка на очевидна фактическа грешка по
чл.247 ГПК. Както взискателят, така и длъжникът, които са били страни в
исковото производство, имат интерес от тълкуването по аргумент от чл.251, ал.2 ГПК и всеки от тях може да сезира постановилия решението съд.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на взискателя Р.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, постановление от
30.12.2020г. по изп.д.№ 20197810400381 по описа на ЧСИ Г.Д., с район на действие
СГС, за отказ от извършване на въвод във владение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.