Р Е Ш Е Н
И Е
№ ............./............. 2020г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-В.,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 4275 по
описа на РС-В.
за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, предявен от М.В.М., ЕГН **********, против З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***
за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 200.00 лева, изменен по реда на чл. 214 от ГПК в
хода на о.с.з., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 20.06.2018 г. до 18.02.2019 г. върху присъденото със
съдебно Решение № 3647/08.08.2019г., постановено по гр. д. № 2750 по описа за 2019 г. на РС-В., обезщетение
по чл. 432 от КЗ от 2957.71 лева – за претърпени имуществени
вреди от ПТП настъпило на 20.06.2018 г. в гр. В..
В исковата молба ищецът твърди, че е с
влязло в законна сила Решение № 3647/08.08.2019 г. по гр. д. №2750 за 2019 г. на РС-В., ответното дружество е осъдено да му заплати сумата 2957.71 лева, която съставлява обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска – 19.02.2019г.
до изплащането. Твърди още, че съобразно чл. 496 от КЗ ответникът е бил длъжен
да плати горепосоченото обезщетение в деня на уведомяването /20.06.2018г./,
т.е. твърди ответникът да е в забава от тази дата /20.06.2018г./. Тъй като
плащане не последвало и до приключването на делото относно главния дълг, за
периода от 20.06.2018 г. /сочената дата на забава/ до 18.02.2019 г. /датата преди
предявяването на главния иск/, ищецът претендира законна лихва за забава, в
размер на горепосочената искова сума. Моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът,
редовно призован, чрез адв. К. К. поддържа иска и моли същият да бъде уважен,
като го изменя по чл. 214 от ГПК чрез увеличаване размера му от 100.00 лева до 200.00
лева.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание,
не се представлява. С молба от 06.10.2020 г. моли съда искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Настоящият съдебен състав, като
съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания
и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно от представеното уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС, на 20.06.2018 г. ищецът е уведомил засрахователя-ответник
за настъпилото застрахователно събитие в гр. В. с подробни данни за механизма
на ПТП, за увреденото МПС и МПС, управлявано от виновния водач.
От
влязлото в сила Решение № 3647 от 08.08.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2750/2019 г. по описа на РС-В. по несъмнен начин се
установява, че между страните е водено съдебно производство, по което
ответникът З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати на ищеца сумата от 2957.71 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се щети по собствения на ищеца лек автомобил марка „С.“, модел „К.“,
с ДКН № ***, а именно – увредени облицовка задна броня, панел заден ляв, лайсна
задна броня лява, панел под стоп ляв, водач задна броня ляв, подкалник ПВЦ заден ляв, вентиолационна
решетка задна лява в основа калник, основа задна броня, основа калник заден
ляв, престилка задна, водач задна броня среден, врата на багажник, греда
багажник напречна и стоп ляв вътрешен, при ПТП настъпило на 20.06.2018 г. около
13:30 часа в гр. В., по бул. „С.“ преди кръстовеището
с бул. „Г. К.“, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава на
изплащането на дължимо застрахователно обезщетение.
За да
бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи
от фактическия състав на предявения осъдителен иск, а именно настъпилото увреждащо го застрахователно
събитие; правото му на обезщетение по чл. 432 от
КЗ; соченото съдебно решение, което установява последното; изпълнение на задълженията
си за уведомяване
на застрахователя за ПТП на сочената дата; изпадането в забава на ответника от
дата 20.06.2018г.; размерът и периода
на акцесорното си вземане.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване по тези юридически факти и да докаже
възраженията си, а при установяване на горното – да докаже, че е удовлестворил претендираното гражданско притезание.
Между страните няма спор и се установява и от
представеното влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 2750/2019
г. по описа на РС-В., че застрахователят е осъден да заплати на увреденото лице
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 2957.71 лева – във
връзка с настъпилото 20.06.2018 г. в гр. В. застрахователно събитие.
Спорният въпрос, който е поставен за разглеждане пред
настоящия съдебен състав, е дължи ли се обезщетение за забава за процесния
период в претендираните от ищеца размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2 от цитирания законов текст, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
конкретния случай по делото е ангажирано писмено доказателство, удостоверяващо
единствено датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие. В тежест на последния е да докаже по-ранната дата
измежду уведомяването му от застрахования за настъпилото ПТП и предявяването на
застрахователната претенция от увреденото лице, доколкото именно той оспорва
размера на предявения осъдителен иск, което обаче не е сторено, видно от
доказателствената съвкупност по делото, поради което за съда правнорелевантният момент, от който застрахователят е
поставен в забава е 20.06.2018 г.
Наред с изложеното, в Решение № 128 от 4.02.2020 г. по
т.д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че на основание чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността
на делинквента за дължимата лихва за забава от датата
на уведомяване/предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
вреди за собствената си забава. Т.е. доводите касателно начална дата на
забавата от 20.09.2018 г. са несъстоятелни и не се споделят от настоящия
съдебен състав, доколкото за периода от уведомяването до изтичането на срока за
произнасяне по заведената щета застрахователят отговаря за забавата на самия
застрахован делинквент.
От датата на уведомяване на застрахователя /20.06.2018 г./
до момента на удовлетворяване интереса на кредитора чрез погасяване на
вземането му за главница се дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва, която има парична стойност – арг. от чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Безспорно е че ответникът е
осъден да заплати на ищеца главница в размер на 2957.71 лева. Дължимостта на главното вземане обуславя дължимостта и на
мораторната лихва, имайки предвид нейния акцесорен характер.
Дължимата мораторна лихва за периода от 20.06.2018 г. до 18.02.2019
г. върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от 2957.71 лева е в
размер на 200.48 лева, изчислена посредством лихвения калкулатор от официалния
сайт на НАП – http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице
произнасяне по претенцията за лихва със съдебното решение по гр. д. № 2750/2019
г. на РС-В.. Със съдебния акт е присъдена законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на исковата молба – 19.02.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението. Със СПН не е обхванат периодът преди
предявяване на иска.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения
осъдителен иск.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските извършени в хода на производството, а именно 50.00 лева – държавна
такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС, за които са представени
списък с разноски и договор за правна помощ и съдействия, имащ характера на
разписка съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 200.00 лева /двеста лева/, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 20.06.2018 г. до 18.02.2019 г. върху сумата от 2957.71
лева – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило
на 20.06.2018 г. в гр. В. застрахователно събитие, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3, вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ.
ОСЪЖДА
З. „Б.И."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер от 410.00 лева /четиристотин и десет лева/, представляваща сторени в хода на
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, от които – 50.00 лева
държавна такса и 360.00 лева с ДДС адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен
срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: