Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 715/ 2020 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по преддявен от В.Г. срещу Н.Н. иск
с правно осн. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от
2 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл.
18, ал. 1 НК, установено с влязла в сила присъда № 20/31.01.2019г. по НОХД №
4518/2018г. по описа на Районен съд – Варна, изразяващи се в стрес и
неудобства.
Претендират се и сторени по делото съдебно –
деловодни разноски.
Ищецът В.Г. твърди, че с влязла с сила
присъда по НОХД 4518/2019г. по описа на ВРС ответникът Н.Н.
е осъден за това, че на 28.09.2019г. в гр. Варна направил опит да отнеме чужда
движима вещ – сумата от 600 лв. от владението му в обект, находящ се в гр.
Варна, ***********, собствен на „О.” ЕООД с насочване на газов револвер, като
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини,
явяващо се престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18,
ал. 1 НК, за което е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2
години, изпълнението на което следва да се изтърпи при първоначален строг
режим.
Поддържа се, че в резултат на извършеното
престъпление срещу собствеността, чрез използване на газов револвер, ищецът е
бил изключително уплашен и благодарение на намесата на две други лица, е бил и
спасен. След инцидента се чувствала напрегната, а споменът за нападението, не я
напуска и към настоящия момент. Трудно се концентрира и справя с ежедневните си
задължения. Кошмарите съпътстват съня й.
Въз основа на изложеното се настоява за
присъждане на обезщетение за вреди в претендирания размер, намираща се в пряка
и непосредствена последица от противоправното
поведение на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер.
Поддържа се, че ищецът В.Г., не е претърпял
никакви вреди, вкл. не е страдал от посттравмативно
стресово разстройство, снабдявайки се с амбулаторен лист една седмица след
извършеното деяние, изискващо и налагащо терапия или настаняване в болнично
заведение. Изтъква се, че психо-емоционалния стрес не е бил голям и е отшумял
бързо без да оставя никакви последици върху психиката на ищеца.
Счита се, че получените неприятни усещания и
чувства не дават основание за присъждане на обезщетение за вреди, поради което
се настоява за отхвърлянето на предявения иск.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
присъда № 20/31.01.2019г., постановено по НОХД № 4518/2018г. по описа на
Районен съд – Варна, подсъдимият Н.Н. е признат за
виновен за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18,
ал. 1 НК в това, че на 28.09.2018г. в гр. Варна е направил опит да отнеме чужда
движима вещ – сумата от 600 лв. от владението на В. Н., находящ се в гр. Варна,
***********, собственост на „О.” ЕООД, като употребил за това заплашване с
насочване на газов револвер марка „EKOL Vi”,
рег. № E2VP16p70095 cal. 9 mm
R./R.A.Ko, като
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален общ режим.
Присъдата
е потвърдена с решение № 79/02.04.2019г., постановено по ВХОХД № 255/2019г. на
Окръжен съд – Варна, а с решение № 118/16.08.2019г. на Апелативен съд – Варна
по НДВ № 211/2019г., искането на осъдения за възобновяване на наказателното
производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда, е оставено без
уважение.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила
на пресъдено нещо единствено за изчерпателното
посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е задължителна за съда,
разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние, но само по въпросите дали то е извършено или отречено, дали
е противоправно и дали деецът е виновен.
Следователно, съдът следва да зачете
задължителната сила на присъдата по наказателното дело, с която е установена противоправността на извършеното виновно от Н.Н. деяние, осъществяващо състава на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал.
1 НК.
Ангажираните
писмени доказателства установяват, че на 08.10.2018г. г-жа Г. е посетила лекар
специалист, който в амбулаторен лист № 160 от същата дата е поставил диагноза ‚посттравматично
стресово разстройство“, за което е предписано медикаментозно лечение.
При
прегледа, лекарят е установил, че г-жа Г. е психомоторно спокойна, ориентирана
и в ясно съзнание. Мисловният процес е протичал при леко удължено реактивно
време, граматически правилно структуриран без налудна
продукция с понижено настроение до степен на дистимия.
По
данни на пациента, поради преживяния стрес от опит за грабеж на работното място
се е чувствала напрегната, сънувала кошмари, без настроение с чести спомени за
преживяното и изпитва затруднения с ежедневните задължения.
Така
издаденият документ носи подпис на лекар специалист д-р Н.Н.,
както и на пациента В.Г..
Истинността
на документа, в частта досежно автентичността на
подписа, положен за „пациент”, е оспорен от ответника, като в откритото
производство по чл. 193, ал. 1 ГПК, е изслушано заключение на допусната и
неоспорена от страните съдебно - графологична
експертиза, от което се установява, че подписът е изпълнен от В.Г..
Следователно,
документът е истински и установява, че на посочената в него дата г-жа Г. е
посетила специалист, който е възприел обективното й състояние, поставил е
диагноза „посттравматично стресово разстройство” и е предписал медикаментозна
терапия.
За
установяване претърпените вреди, по инициатива на В.Г. са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпита на водения от ищеца свидетел – К.Т.-П., които
установяват следните релевантни за делото факти: непосредствено след инцидента
г-жа Пеева, която е работила с ищеца в магазина, в който е извършен опита за
грабеж, е узнала от свои колеги за инцидента. Прегледала е записа от камерите и
е видяла извършителя да заплашва ищеца с пистолет. Позвънила на колежката си с
молба да се видят и поговорят, но г-жа Г. отказала, защото била стресирана и не
искала да напусне дома си. В проведения разговор, г-жа Г. споделила, че е
разстроена и изплашена от насочения пистолет. Няколко дни не е посещавала работно
си място. След завръщането си отказала да работи през нощта. След като се
срещнали, свидетелят доловил страха в поведението на своята колежка. Споделила,
че вечер не се чувства добре. В резултат на притесненията получила алергична
реакция, водеща до поява на петна по тялото.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпените от деликта болки и страдания, съдът
следва да отчете действителните морални вреди с оглед характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, пълното
възстановяване, евентуалните бъдещи последици, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането.
При преценката относно размера на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди настоящият състав на съда съобразява полученото
посттравматично разстройство, продължило най-малко 12 дни до поставянето на
диагнозата, за което е предписано медикаментозно лечение, породеният страх от
извършения опит за грабеж, довел до безсъние, заставил ищеца да остане в дома
си няколко дни след инцидента и нежеланието му да полага труд изобщо в първите
дни, а по-късно през нощта, поради което справедливо обезщетение по смисъла на
чл. 52 ЗЗД възлиза на сумата от 2 000 лв., като предявеният иск, следва да бъде
уважен в пълния му претендиран размер.
Законна лихва не се претендира, поради което
и такава не се присъжда.
При този изход на спора, в полза на ищеца В.Г.
следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 370 лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Ответникът Н.Н.
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 80 лв., представляваща следващата се за
производството държавна такса и 100 лв., депозит за изготвяне на СГЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Г., ЕГН **********,***
сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл.
198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, установено с влязла
в сила присъда № 20/31.01.2019г. по НОХД № 4518/2018г. по описа на Районен съд
– Варна, изразяващи се в стрес и неудобства, на осн.
чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Г., ЕГН **********,***
сумата от 370 лв. /триста и седемдесет
лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: