№ 335
гр. Кюстендил, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20241500500411 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Л. С. Н., ЕГН: **********, адрес:
общ. Кюстендил, с. ***, ул. „***“ №3, чрез: адв. С. М. от САК,с адрес гр. София, ул.
„***” № 99, ет.3, насочена против Решение № 538/23.05.2024 г., постановено от
Районен съд Кюстендил, XV-ти състав, по гр. д. № 20221520101778, в частта, в която
съдът е отхвърлил исковата претенция на жалбоподателя за допускане извършването
на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в с. ***, общ. ***, с площ от 1 320 кв. м., съставляващо парцел IV-3, кв. 1,
по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от
56 кв. м., второстепенна постройка със застроена площ от 42 кв. м. и стопанска
постройка - навес, със застроена площ от 40,00 кв. м., при съседи: улица, парцели № V-
4, III-3.
Жалбоподателят счита, че в атакуваната част решението е неправилно.
Сочи, че процесният имот е получен по наследство от родителите на страните в
настоящото съдебно производство при равни права. В т.см. по делото била
представена данъчна декларация, изготвена от майката на страните в настоящото
съдебно производство, депозирана в МДТ Община ***. Били събрани и гласни
доказателства за съсобствеността на процесния имот на основание наследство. Освен
това жалбоподателката винаги заплащала данък за своята идеална част от процесния
имот, за което се прилага копие от разписки за платен данък.
Сочи се още, че действително страните не притежавали нотариален акт,
удостоверяващ правото на собственост за този имот, но същият бил вписан в
1
разписната книга на селото като собственост на родителите на двете страни в
настоящото съдебно производство, т.е налице била обща вещ, като основателно се
искало от съда да реализира субективното потестативно право да се ликвидира
съсобствеността по отношение на този съсобствен имот и превръщането му в
индивидуална собственост.
Наведени са доводи, че ищецът не желае да се снабди заедно с жалбоподателя с
нотариален акт за процесния имот чрез извършване на обстоятелствена проверка.
С оглед изложеното съдът достигнал до неверния и необоснован извод, че
собствеността на този имот не установено, както и правата на всяка от страните върху
него.
Поддържа се искане атакуваното Решение № 538/23.05.2024 г., постановено от
Районен съд Кюстендил, XV-ти състав, по гр. д. № 20221520101778, да бъде отменено
в частта, в която съдът е отхвърлил исковата претенция на жалбоподателя за допускане
на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в с. ***, общ. ***, с площ от 1 320 кв. м., съставляващо парцел IV-3, кв. 1,
по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от
56 кв. м., второстепенна постройка със застроена площ от 42 кв. м. и стопанска
постройка - навес, със застроена площ от 40,00 кв. м., при съседи: улица, парцели № V-
4, III-З, като неправилно и да се постанови друго, с което въззивната инстанция да се
произнесе по същество на спора.
Заявени са доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа. Във връзка с указанията
на съда се пояснява, че процесният имот е придобит от страните в съсобственост по
силата на наследяване и давностно владение от родителите на страните – С. Б. К. и В.
В. К., от 01.09.1960 г. и до настоящия момент. Въззиваемата страна чрез
пълномощника си адв. А. И. от КАК оспорва жалбата.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И. С. К.
против Л. С. Н., ЕГН: **********, адрес: общ. Кюстендил, с. ***, ул. „***“ №3, за
извършване на съдебна делба на съсобствени на страните имоти.
В исковата молба е било поддържано, че страните са съсобственици на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.1861.1.3,
находящ се в гр. Кюстендил, ул. „***“ 12 А, ет. 2, със застроена площ от 83, 00 кв. м.,
който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 41112.1861.1, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, ведно с източното
мазе, както и ¼ ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор 41112.503.1861.1.2, под обекта –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.1861.1.1, над обекта – няма,
по кадастралната карта на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-96/28.10.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и 1/6 ид. ч. от поземления имот, в който
е изградена сградата с идентификатор 41112.503.1861 с площ от 413 кв. м., номер по
предходен план 2026, квартал 205, парцел I, при съседи имоти с идентификатори:
41112.503.1849; 41112.503.1860; 41112.503.1864; 41112.503.1862 и 41112.503.1848 при
2
равни за тях права от по ½ ид.ч. от същия.
Съсобствеността възникнала по наследство от родителите на страните – С. и В.
К..
Понастоящем съделителите не могли доброволно да уредят отношенията си
досежно този имот, поради което се породил интерес от предявяване на настоящия
конститутивен иск за делба.
Заявено е било искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което
да бъде допуснат до делба посоченият недвижим имот при права, както следва: по ½
ид. ч. за всеки от двамата съделители.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не
оспорил твърдението, че този имот е съсобствен между страните на основание
наследствено правоприемство от починалите им родители при равни – по ½ ид. ч.
Твърди обаче, че ищецът възпрепятствал достъпа му до собствената на Н. ½ ид.
ч. от същия, поради което и на 28.07.2022 г. му била връчена нотариална покана за
заплащане на Н. месечно на сума от по 200, 00 лв. – сочена за месечен наем, поради
лишаването й от право на ползване на имота, според правата си в съсобствеността.
В срока по 131 от ГПК е направено и искане по чл. 341, ал. 2 от ГПК,
материализирано в „насрещна искова молба“ с вх. № 10399/22.11.2022 г., за включване
в делбената маса и на недвижим имот, представляващ: ДВОРНО МЯСТО, находящо се
в с. ***, общ. ***, с площ от 1 320 кв. м., съставляващо парцел IV-3, кв. 1, по плана на
селото, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м.,
второстепенна постройка със застроена площ от 42 кв. м. и стопанска постройка –
навес, със застроена площ от 40, 00 кв. м., при съседи: улица, парцели № V-4, III-3,
съсобствен на страните по давност и наследство от починалите им родители при равни
за съделителите права от по ½ ид. ч. от същия.
Поддържано е искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което
да бъде допуснат до делба и този недвижим имот между съделителите при права: по ½
ид. ч. за всеки от тях.
Направено е и искане с правно осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на И. С.
К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 12 да заплаща на Л. С. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: с. ***, общ. Кюстендил, ул. „***“ № 3, обезщетение в
размер на 200, 00 лв. (двеста лева) месечно, считано от датата на постановяване на
решението по допускане на делбата до окончателното извършване на последната,
ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, дължимо поради
възпрепятстване на ответницата Н. да ползва съсобствения недвижим имот, находящ
се в гр. Кюстендил, според правата си в съсобствеността.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, с който Л.
С. Н. ЕГН: **********, иска да бъде осъден И. С. К., ЕГН: **********, да й заплати
сумата от 487, 16 лв. или по 119, 54 лв. месечно за периода от 28.07.2022 г. – датата на
връчване на нотариална покана, до датата на първото открито съдебно заседание по
делото, представляващо обезщетение, поради недопускане на Н. до съсобствения й
апартамент, индивидуализиран по-горе, както и законна лихва до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е депозирал писмен
отговор, с който е изразил становище за недопустимост на претенцията и
неоснователеност. Твърди още, че искането за включването в делбената маса и имота в
3
с. *** е неоснователно, тъй като искането не е подкрепено с никакви годни
доказателства относно собствеността на този имот.
Ангажирани са писмени доказателства, като Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 101, том III, дело № 1024/1972 г. от 29.11.1972 г. на съдия от
Кюстендилски районен съд, скица на поземлен имот № 15-1079523- 16.09.2022 г.,
схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1079530-16.09.2022 г., според които С. Б.
К. приживе е бил собственик, на основание договор за покупко-продажба, на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.1861.1.3, в сграда с
идентификатор 41112.1861.1, както и 1/6 ид. ч. от поземления имот, в който е изградена
сградата с идентификатор 41112.503.1861 с площ от 413 кв.м., номер по предходен
план 2026, квартал 205, парцел IV.
Установено е от приобщеното Удостоверение за наследници изх. №
5121/12.09.2022 г., издадено от Община Кюстендил, че ищецът И. С. К. и ответницата
Л. С. Н. са единствени наследници на своя баща С. Б. К., починал на 18.03.1995 г.,
както и своята майка В. В. К., починала на 05.08.2016 г.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. Г. С.,
която сочи, че познава процесния имот в с. *** от около 30 години, който се състои от
къща и две постройки - една селскостопанска постройка и една стаичка. Заявява, че
имотът принадлежи на ответницата и брат й като им е оставен в наследство от техните
родители. Твърди, че ответницата посещавала имота до преди 7-8 години, а една
година след като майката на страните починала, Л. Н. не била допускана в имота от
брат си. Било й забранено да ходи в къщата, карала се със своя брат - ищеца, който не
й позволявал да влиза в двора. Свидетелката заявява, че преди около 6 години видяла
страните да се карат в с. ***, при което И. К. заявил на ответницата, че няма да я пуска
в имота. Виждала как ответницата се опитва да влезе в имота, но нямала достъп, тъй
като ключовете били сменени. Свидетелят описва и границите на имота.
Приобщена е в заверен препис и данъчна декларация, подадена от майката на
страните В. В. К., видно от данните в която тя е декларирала като съсобствен имотът в
с. *** при права 4/6 ид.ч. за себе си и по 1/6 ид.ч. за останалите двама наследници.
След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено
съдебно решение, с което съдът е допуснал извършване на съдебна делба на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 41112.503.1861.1.3, ведно с
източното мазе, както и ¼ ид. ч. от общите части на сградата, както и 1/6 ид. ч. от
поземления имот, в който е изградена сградата с идентификатор 41112.503.1861 с
площ от 413 кв.м., страните по делото, при права по ½ ид.ч. за всеки от тях.
Разпределил е на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, ползването на съсобствения на
страните недвижим имот, описан по-горе, до окончателното приключване на делбата с
влязъл в сила съдебен акт, като е предоставил ползването му на И. С. К., но го е
осъдил да заплаща на Л. С. Н., месечно сума в размер на 119, 54 лв. от влизане в сила
на решението по допускане на делбата до окончателното й извършване.
С това си решение първостепенният съд е отхвърлил като неоснователен
предявения от Л. С. Н. против И. С. К. иск за допускане извършването на съдебна
делба по отношение на дворно място, находящо се в с. ***, общ. ***, с площ от 1 320
кв. м., съставляващо парцел IV-3, кв. 1, по плана на селото, ведно с построената в него
жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м., второстепенна постройка със
застроена площ от 42 кв. м. и стопанска постройка – навес, със застроена площ от
40,00 кв. м., при съседи: улица, парцели № V-4, III-3, при равни права за страните.
4
В хода на въззивното производство и по указания на въззивния съд Л. Н., чрез
пълномощника си адв. М., е поддържала, че имотът в с. *** е съсобствен на страните
по делото като е бил оставен в наследство от родителите им, които са вадели като свой
от 01.09.1960 г. и до смъртта си.
Във връзка с горното са приети и Декларация (махленско свидетелство) с
нотариална заверка на подписите рег. № 2791/14.10.2024 г., както и Удостоверение за
наследници изх. №*********/05.07.2022 г.
При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
По допустимостта на въззивната жалба: Депозираната въззивна жалба
отговаря на изискванията по чл. 260 ал. 1, т. 1, т . 2, 4 и 7 и 261 ГПК, депозирана е в
срока по закон, от страна в първоинстанционното производство, с интерес от
обжалването, респ. е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата като
следи служебно за спазването на императивните материалноправни норми, по
указанията на т. 1 на ТР№ 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
се констатира, че то е валидно. Постановено е от надлежен орган в надлежен състав, с
оглед правораздавателната власт на съда, в писмена форма, и е подписано от
постановилия го съдия.
То и е допустимо в проверяваната част.
По доводите във въззивната жалба:
Производството е за делба във фаза на допускането. В този случай съдът има
задължение да установи със съдебния си акт между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Това е сторено от
първостепенният съд с постановения краен акт досежно част от процесните имоти,
като решението му се атакува единствено в отхвърлителната му част - в частта, в
която искът за делба на имот, находящ се в с. ***, е бил отхвърлен, респ. в останалата
му част е влязло в сила като необжалвано.
За да постанови този резултат в обжалваната част първостепенният съд е приел,
че ответницата не е установила с всички допустими доказателствени средства, че с
ответника са съсобственици на дворно място в с. *** с находящите се в него сгради.
Посочено е, че представеното заверено копие от данъчна декларация, подадена от
майката на страните не е годно доказателство за установяване на собственост, още
повече, че никъде в тази декларация не бил индивидуализиран надлежно процесният
имот. Дори и в съвкупност с гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит
на свидетелката С., този документ не доказвал основателността на искането по чл. 341,
ал. 2 ГПК. С тжова не можело да се направи извод относно собствеността на този
имот, правата на всяка от страните върху него, както и съществуването на права на
трети лица върху същия.
Горните изводи, по разбиране на настоящия съдебен състав, са несподелими и
по същество непълни.
По делото е приобщен заверен препис от данъчна декларация, видно от която
5
под страх от отговорността по чл. 313 от НК, В. В. К. – майка на страните по делото, е
декларирала като свой процесния имот в с. ***, при права за нея от 4/6 ид.ч. и по 1/6
ид. ч. за децата й. Тези именно данни са отразени и в приложеното по делото
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/16.09.2022 г. – на л. 22 от делото,
за процесния имот.
Този имот е отразен и в разписната книга към плана, одобрен със Заповед №
856/27.04.1968 г. на името на С. Б. К. – баща на страните по делото, като няма
твърдения, а и данни след 1968 г. имотът да е бил записан на друго лице.
Събраните гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетеля С. дават
представа, че този имот е владян и ползван като собствен от родителите на страните
повече от 30 години, но след смъртта на майка им, ищецът не допускал сестра си в
него.
Пред въззивната инстанция е приложена Декларация (махленско свидетелство) с
нотариална заверка на подписите рег. № 3791/14.10.2024 г. на нотариус М. М., вписана
в НК под № 696, в която под страх от наказателна отговорност К. П. П. и Г. С. Н. и А.
А. М., са декларирали, че имотът в с. *** е наследствен на страните по делото. Тази
декларация няма характер на свидетелстване в писмен вид, а на декларация за факт.
Тя по същество не може да установи принадлежността на правото на собственост към
патримониума на наследодателя/те към момента на неговата/тяхната смърт, но
данните от нея са индиция за съществуването й, която не се оборва от събраните по
делото доказателства.
Че имотът е бил собствен на родителите на страните не е било спорно, респ. и
не са ангажирани доказателства, които навеждат съмнение в този смисъл.
Последователният анализ на горните обстоятелства сочи на извод, че макар да
липсват писмени доказателства за собствеността на имота в с. ***, може да се направи
извод в т. см., като последица от косвените данни за това.
Може ли да се приеме за доказано правото на собственост върху недвижим имот
на дадено лице само въз основа на косвени доказателства като разписни листове,
данъчни декларации и други подобни разяснява ВКС в Решение № 141 от 04.01.2021 г.
по гр.д.№ 478 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. д. №
4578/2015 г. на ВКС, IV-то г.о., Решение № 131 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 1602 от 2009
г. на ВКС, ГК, І г.о. и др. Аргументирано е разбиране, че пълното доказване на правото
на собственост може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са
несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че
да установяват без съмнение главния факт. Именно в тази насока настоящият въззивен
състав приема веригата от косвени данни, описани по-горе. В разписния лист към
плана, одобрен със Заповед № 856/27.04.1968 г., този имот е записан на името на С. Б.
К. – баща на страните по делото. Събраните гласни доказателства не опровергават този
запис, а декларирането му като собствен от В. В. К. – съпруга на С. К., са индиция
именно в този смисъл. Събраните гласни доказателства също не го оборват, като
свидетелят сочи, че той бил на родителите на страните, а след смъртта им те имат спор
досежно ползването му. Видно и от приложеното Удостоверение за данъчна оценка
изх. № **********/16.09.2022 г. – на л. 22 от делото, декларираните обстоятелства са
намерили отражение в регистрите на данъчната администрация, като макар това да е
сторено за целите на данъчното облагане на процесния имот, също сочи, че имотът е
ползван като собствен от праводателите на страните.
Досежно правата на страните в съсобствеността приложимо е правилото на чл.
6
5, ал. 1 от Закона за наследството, което сочи, че децата на починалия наследяват по
равни части. В случая те са брат и сестра и са единствени наследници по закон на
своите родители В. и С. К. – спр. Удостоверение за наследници изх. № 5121/12.09.2022
г., изд. от Община Кюстендил, респ. правата им в съсобствеността са равни – по ½
ид.ч. за всеки от тях.
При тези съображения атакуваното Решение № 538/23.05.2024 г., постановено от
Районен съд Кюстендил, XV-ти състав, по гр. д. № 20221520101778, следва да бъде
отменено в частта, в която съдът е отхвърлил исковата претенция на жалбоподателя за
допускане извършването на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ***, общ. ***, с площ от 1 320 кв. м.,
съставляващо парцел IV-3, кв. 1, по плана на селото, ведно с построената в него
жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м., второстепенна постройка със
застроена площ от 42 кв. м. и стопанска постройка - навес, със застроена площ от
40,00 кв. м., при съседи: улица, парцели № V-4, III-3. Вместо това следва да бъде
постановено друго, с което този имот се допусне до делба при посочените по-горе
квоти – по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
По разноските: Претенции за присъждане на разноски са заявени от двете
страни.
Първоинстанционното решение обаче, не следва да се ревизира в т.см., с оглед
характера на производството и фазата, в която се намира. В тази насока са
Определение № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г., Решение № 3/6.02.2012 г. по
гр. д. № 189/2011 г. ВКС и мн.др., която приема, че решението по първата фаза на
делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски.
При въззивно обжалване сторените във въззивното производство разноски се
дължат на общо основание по правилата на чл. 78 от ГПК, респ. се и претндират. В
този смисъл Определение № 406/17.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4031/2015 г. на І г. о.,
Определение № 282/19.12.2016 г. по гр. д. № 2107/2016 г. на І г. о. и цитираните там
определения. Тази практика се основава на разбирането, че в производството по
съдебна делба се реализира потестативното право на делба не само на ищеца, но на
всеки от съсобствениците на общата вещ. Тяхното участие в процеса е задължително,
като в първата инстанция всеки от съсобствениците има едновременно качеството на
ищец и на ответник по искането за прекратяване на съсобствеността. При обжалване
на решението по допускане или извършване на съдебната делба правното положение
на съделителите е различно. Всеки от тях участва в делото вече в точно определено
процесуално качество като жалбоподател или насрещна страна-ответник по жалбата.
Поради това при обжалване разноските се присъждат съобразно разпоредбата на чл.
78 от ГПК,която урежда отговорността за разноски като санкция срещу страната, която
е предизвикала неоснователен правен спор.
С оглед горното и при този изход на делото в полза на въззивника следва да
бъдат присъдени разноски. Липсва представен списък по чл. 80 от ГПК, но от
приложените към молба с вх. № 8531/16.07.2024 г. доказателства се установява
платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., както и държавна такса в
размер на 40 лв. Претенцията за разноски следва да се уважи в сочения размер, като
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е поддържано.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение подлежи на касационен
контрол, съобразно императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията на чл.
7
280 и чл. 284 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 538/23.05.2024 г., постановено от Районен съд
Кюстендил, XV-ти състав, по гр. д. № 20221520101778, в частта, в която предявеният
от Л. С. Н., ЕГН: **********, адрес: общ. Кюстендил, с. ***, ул. „***“ №3, против И.
С. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №12, иск за допускане
извършването на съдебна делба е отхвърлен по отношение на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ***, общ. ***, с площ от 1 320 кв. м.,
съставляващо парцел IV-3, кв. 1, по плана на селото, ведно с построената в него
жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м., второстепенна постройка със
застроена площ от 42 кв. м. и стопанска постройка - навес, със застроена площ от
40,00 кв. м., при съседи: улица, парцели № V-4, III-3, като неправилно и
незаконосъобразно, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Л. С. Н., ЕГН: **********,
адрес: общ. Кюстендил, с. ***, ул. „***“ №3 и И. С. К., ЕГН: **********, адрес: гр.
Кюстендил, ул. „***“ №12,
НА ИМОТ, представляващ ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ***, общ. ***, с
площ от 1 320 кв. м., съставляващо парцел IV-3, кв. 1, по плана на селото, ведно с
построената в него жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м., второстепенна
постройка със застроена площ от 42 кв. м. и стопанска постройка - навес, със
застроена площ от 40,00 кв. м., при съседи: улица, парцели № V-4, III-3,
ПРИ ПРАВА:
½ идеална част за Л. С. Н., ЕГН: ********** и
½ идеална част за И. С. К., ЕГН: **********.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ Решение № 538/23.05.2024 г., постановено от Районен
съд Кюстендил, XV-ти състав, по гр. д. № 20221520101778 е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №12, да
заплати на Л. С. Н., ЕГН: **********, адрес: общ. Кюстендил, с. ***, ул. „***“ №3,
сумата в размер на 840,00 лв. (осемстотин и четиридесет лева и нула стотинки),
представляваща сторени деловодни разноски пред настоящата въззивна инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9