Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 323

17.05.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Петър Мидов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №107 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Т и В Амиго“ ЕООД, гр.Д., представлявано от управителя Д. Т. П., подадена чрез пълномощник адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 8, против Решение №150/13.12.2021 г., постановено по АНД №507/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неправилно съдът кредитирал правната квалификация и съставомерността на изпълнителното деяние, за което била ангажирана имуществената отговорност на дружеството жалбоподател. Твърди се, че разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ изисквала кумулативно да са изпълнени две предпоставки, а санкцията била наложена само за едната, т.е. неправилно било приложено материалното право. Неправилна била и правната квалификация на административнонаказателното производство – разпоредбите на АПК не били приложими в производство по ЗАНН. Игнорирани били и възражения относно съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.

В уточняваща касационната жалба молба се развиват съображенията, че незаконосъобразно било прието, че нарушението е съставомерно по обхвата на чл.63, ал.2 от КТ, която разпоредба забранявала допускане до работа на работник, на който не били връчени два документа, визирани в чл.63, ал.1 от КТ, т.е. забраната не се отнасяла за работник, на който бил връчен единия от документите – трудов договор. Това било безспорно от доказателствата по делото и от констатациите в АУАН и обжалваното НП. В решението било игнорирано това законодателно изискване – кумулативно да не са връчени на работника два основни документа – трудов договор и уведомление за регистрацията му. Не било налице нарушение на закона при връчването само на един от документите.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Димитровград като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №26-001194 от 17.09.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково, с което на „Т и В Амиго“ ЕООД, гр.Д., за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че няма извършени нарушения в административнонаказателната процедура, водещи до отмяна на постановлението като незаконосъобразно. Приел е, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно установено и доказано, и правилно санкционирано с имуществена санкция в предвидени законов минимум. 

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.

Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Правилен е изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена. Според настоящата инстанция, съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на дружеството нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото на наказаното лице да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Настоящата инстанция споделя и извода, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. Този извод е направен след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства. От същите се установява, че на посочената в АУАН и НП дата – 01.06.2021 г., санкционираният работодател е допуснал лицето М. М.до работа като „готвач“ в стопанисваното от дружеството бистро „Амиго“, намиращо се в гр.Д., ул***, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В чл.63, ал.2 от КТ е предвидено, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Видно е от цитираните разпоредби, че посочените в ал.1 на чл.63 от КТ документи следва да бъдат предоставени преди допускане на работника или служителя до работа.  За да е налице извършване на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ, е достатъчно, преди допускането му до работа, на работника или служителя да не е бил предоставен който и да е от двата документа по ал.1. В случая е безспорно установено, че регистрацията на трудовия договор е била извършена в 13:27 ч. на 03.06.2021 г., което обстоятелство се установява от представената справка за приети и отхвърлени уведомления, а освен това не се и оспорва от касатора. Така установеното е достатъчно да обоснове извод за осъществено на 01.06.2021 г. нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, независимо от това, че трудовият договор, съгласно отразеното в него, е бил връчен на работника на 31.05.2021 г. Всички събрани по делото доказателства водят до извода, че е доказано извършването на нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.

Настоящият състав намира, че в случая законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. С оглед правната му квалификация, процесното нарушение попада в нормативно изброените деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни. Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. Наложената на юридическото лице имуществена санкция е правилно определена от АНО в минималния предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ размер.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и като такова следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира искането за основателно по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №150/13.12.2021 г., постановено по АНД №507/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА „Т и В Амиго“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

                                                                                            2.