Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................................2021г.,
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание на девети юни 2021г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2755/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК, вр. чл. 215, ал.4
от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на В.С.З.,
Г.Н.З. и К.Н.З.,***, против Заповед № 422/16.11.2020г.
на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с
която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Масивна стена, изградена
по продължение на югоизточната страна на постройка с идентификатор № ******по
КККР на гр. Варна“, находящ се в ПИ с идент.******по
КККР, -------
В жалбата оспореният
индивидуален административен акт се оспорва като нищожен. Алтернативно се
твърди незаконосъобразност на същия поради допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство и
постановяването му в противоречие с разпоредбите на приложимия материален
закон. Конкретно се сочи, че производството е опорочено, тъй като при
развитието му са констатирани обстоятелства, неотговарящи на действителната
фактическа обстановка. Противно на приетото от административния орган, няма
други притежатели на идеални части от целия поземлен имот освен тримата
жалбоподатели, поради което и липсва правна нужда от прехвърляне на собственост
от всички съсобственици. Твърди се, че липсват доказателства, от които да е
видно как актосъставителите са установили кога е извършено т. нар. „строителство на масивната стена“. Както и че констативния акт, в
графичната си част е неверен, тъй като създава погрешно впечатление за свободно
пространство, оградено с незаконна стена. Освен това земята не е обща част, тъй
като не принадлежи на всички собственици. Твърди се, че процесната страна е
изградена изцяло в ПИ *****, който принадлежи само на жалбоподателите, не
засяга нито общи части, нито хипотетични прилежащи части на сградата, а само ПИ
с идентификатор ******и сграда с идентификатор *****.2. Въпросната стена не
води до присъединяване на обща част в сградата етажна собственост към самостоятелен
обект в етажната собственост или създаване на самостоятелен обект от общата
част на сградата етажна собственост, поради което и няма никаква нормативна
нужда да се сключва договор. На подробно изложените основания, до съда е
отправено искане след събиране и обсъждане на доказателствата по делото, да се
постанови решение, с което обжалваната заповед да се признае за нищожна,
евентуално същата да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание и в допълнително
депозирани писмени бележки, тримата жалбоподатели, чрез пълномощника си – адв.Р.Ш., поддържат жалбата и молят същата да я
уважи.
Ответникът - Кметът на
район „Приморски“ при Община Варна, чрез
пълномощник ст.юриск. Ц.Ц., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита така оспорената заповед за правилна и
законосъобразна, издадена в съответствие с приложимия материален закон и при
липса на процесуални нарушения по мотивите изложени в акта
и съобразно доказателствата събрани в хода на съдебното производство, в т.ч. е заключението
по приетата СТЕ. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на общината да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбите основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството
по издаване на оспорената заповед е започнало по жалба рег.№ УСКОР19002279ПР/28.09.2018
г. от С.К.И. в качеството й на собственик на офис с ид.№ 10135.122.1.12 по КК
на гр.Варна, съгласно нотариален акт № 143, том І, рег.№ 5028, дело № 122/2018
г., за извършване на проверка относно наличието на незаконно строителство на
масивна стена в съседното помещение, намиращо се в имот ид.№ 10135.122.1.14 по
КК на гр. Варна по КК
на гр. Варна.
Във връзка с така
депозираната жалба на г-жа И. е извършена проверка на място от служители на
районната администрация при район „Приморски“ на 10.10.2018г., при която е
установено „наличието на изградена стена по начина, описан в жалбата“. За
резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 351/10.10.2018 г.
(л.89 от адм.преписка) и на собствениците на стопанската сграда (помещение -
офис 14) е връчено съобщение за представяне на строителни книжа за извършеното
строителство със срок до 22.10.2018 г..
От собственика на стопанската
сграда (помещение - офис № 14), със заявление peг.№ АУ113668ПР/19.11.2018г. е поискано от Главния архитект на Район „Приморски“ издаването на удостоверение за търпимост на обекта
(стопанска постройка на един етаж - помещение - офис № 14, с ид. № ******по
КККР на гр. Варна). След преценка на приложените документи към искането,
главният архитект на района е издал Удостоверение за търпимост № 197/26.11.2018
г. за строеж: „Офис (ателие) в сграда на ул. „Генерал Паренсов“ № 50, кв.686, 2-ри м.р. в ПИ *****, с ПИ ******по КК на
гр. Варна, със застроена площ 31,00 кв.м.
На 23.12.2019 г. с писмо peг.
№ УСКОР19002732ПР-001ПР/23.12.2019 г. на Кмета на Район „Приморски“ на жалбоподателите е дадено разпореждане да предоставят
договор за прехвърляне на собственост, сключен в нотариална форма и от всички
собственици в етажната собственост на ул. „Генерал Паренсов" № 50, каквато
е разпоредбата на чл.185, ал.3 от ЗУТ, с цел удостоверяване на законността на
завземане на общи части и увеличаване на площта на обект с ид.№ *****.2, както
и определянето на извършеното преустройство като търпим строеж. Същото се е
върнало като непотърсено, видно от Известия за доставяне № HflPS901000A8XSY,
HflPS901000A8XU0 и № HflPS901000A8XW2.
На 10.02.2020 г. копие на
писмо с peг. № УСКОР19002732ПР-001ПР/23.12.2019 г. на Кмета на Район „Приморски“ е поставено на входната врата на жилищната сграда,
находяща се на ул. „Ген. Паренсов“ № 50, както и на
таблото за съобщения в сградата на районната администрация, което е
удостоверено с Констативен протокол № 2А/10.02.2020 г.
Поради
непредоставяне на гореописания договор от собствениците на стопанската сграда
(помещение - офис 14) и невъзможността за удостоверяване на законността на
завземане на общите части на жилищна сграда с ид.№ *****.1, както и
определянето на извършеното преустройство на обект с ид.№ ******като търпим
строеж, на 14.08.2020 г. служители на Район „Приморски“ съставят Констативен
акт № 12/14.08.2020 г. за незаконен строеж: „Масивна стена, изградена по
продължение на югоизточната страна на постройка с ид.№ ******по КККР на гр. Варна“, находящ се в ПИ с ид.№ ******по
КККР на гр. Варна, -------
Прието е, че строежът:
„Масивна стена, изградена по продължение на югоизточната страна на постройка с
ид.№ ******по КККР на гр. Варна“ приема категорията на стопанската постройка и
жилищната сграда, която съгласно разрешение за строеж и удостоверение за
въвеждане в експлоатация, е IV-та категория, съгласно Наредба № 1/30.07.2003 г.
за номенклатурата за видове строежи и чл.137, ал.1, т.4, б.„б“
от ЗУТ, и към момента се ползва като приобщено помещение към постройка.
От
материалите по административната преписка е установено, че строителството е
извършено след издаване на Разрешение за ползване строеж № 138/12.04.2000 г.,
без издадено разрешение за строеж или подадено заявление за узаконяване по §183
и §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а имайки предвид липсата на договор за прехвърляне
на собственост, сключен в нотариална форма и от всички собственици в етажната
собственост на ул. „Генерал
Паренсов“ № 50 - обектът не попада в хипотезата на §16
от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Констативен акт №
12/14.08.2020г. е връчен лично на Г.Н.З. в сградата на
районната администрация на 25.08.2020г., като в
законоустановения 7-дневен срок, в районната администрация срещу същия е постъпило възражение с peг.№
УСКОР20001385ПР-001ПР-001ПР/26.08.2020г., подписано и от тримата жалбоподатели.
Възражението е оставено без уважение от страна на административния орган, който
е приел, че то не е в състояние да обори направените до момента фактически констатации.
Във връзка
с посочените констатации и на основание чл.46, ал.1, т.12 от ЗМСМА, чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ,
производството е приключило с издаване на оспорената
Заповед № 422/16.11.2020 г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с
която е наредено премахването на незаконен строеж: „Масивна стена, изградена по
продължение на югоизточната страна на постройка с идентификатор № ******по КККР
на гр.
Варна“, находящ се в ПИ с ид.№ ******по КККР на гр. Варна, -------
По делото е
представена цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед.
В хода на
производството пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Н.И.А.
и П.А.Р..
В показанията си
свид. А. заявява, че познава семейство З. от много
години.
Още от предучилищна възраст е бил с Г. и е запознат с апартаментите, които
притежава семейството му в сградата на ул.“Ген.Паренсов“, а именно – апартаменти, две стаи в двора и
магазинче с мазе. Посочва, че в двора имат самостоятелни стаи, като постройка,
къщичка, но не знае за какви нужди се ползват. Семейството се е нанесло да
живее в тази сграда преди 2000г. Посочва, че за да се стигне до пристройката се
минава през основния
вход на жилищната кооперация, „минава се през едно лабиринтче вляво и вдясно, минава се през
две-три стълбички и се излиза в задния двор…. Там няма друго, освен празно място и тази пристройка“. Същата е на варова мазилка, не е боядисвана
никога. Посочва, че от момента на нанасянето на Г. и семейството му в тази
сграда, до настоящия момент няма промяна в тази постройка. Свидетелят посочва,
че не е запознат кога сградата е въведена в експлоатация.
В показанията си
свид.Р. посочва, че от много години се познава със семейство З.. Закупила е къщата в съседство, на ул. „Ген. Паренсов“ № 48. Къщите им са строени от
един и същи строител. Сочи, че тя се е нанесла в имота си през 1998г., а
сем.З., доколкото знае, около година
и нещо след тях, като заедно са посрещали там Новата 2000г. По спомени на свидетелката, З. са
се нанесли през септември 1999г., като е оставало да се
правят само
вътрешни довършителни работи. Посочва, че всеки един от тях обитава по един етаж, а вътре в двора имат нещо като
гарсониера - една голяма стая, коридор, в дъното баня и тоалет, и нещо като
кухня. Тези помещения са разположени в отделна пристройка, залепена за сградата, като тя има подобна
в своя двор. Заявява, че от балкона си вижда техния
вътрешен двор. Тази пристройка
още отначало са я измазали, но не са я боядисвали и към настоящия
момент не са
правили промени по нея. Посочва,
че помещението представлява една голяма стая – врата, през която се влиза, малко коридорче, в дъното
тоалетна и баня, и малка стаичка. Свидетелката не знае дали в съседство на това
помещение има и друго.
За изясняване
на обстоятелствата относно естеството на обекта, за който се отнася обжалваната
заповед са назначени СТЕ и допълнителна СТЕ. От заключенията на вещото лице инж. Б.В. по тях, приети от съда като обективно и
компетентно дадени, се установява, че в процесния имот с ид.№ ******има
една сграда с четири самостоятелни обекта на приземния етаж. По одобрената
екзекутивна документация тези четири обекта са два офиса и два магазина, както
следва: - Офис - 20.55 кв. м., с помещения, обозначени с номера 11,12 и 13; -
Офис - 32.00 кв.м., с помещения, обозначени с номера 14 и 15; -Магазин - 52.85
кв.м., с помещения с номера 5, 6, 7 и 8; - Магазин (който е бил гараж по
първоначален проект, а с екзекутива се променя на магазин) - 18.00 кв.м, с
помещения, обозначени с номера 9 и 10. Посочва също, че в кадастралната карта,
в границите на сградата по проект, погрешно са отразени две сгради с различни
идентификатори и различна етажност - съответно сграда с идентификатор *****.1 -
Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 6, брой самост. обекти
13, застроена площ 124 кв. м. и сграда с идентификатор
******- Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 31 кв. м.
Според вещото лице това се е получило, заради различната етажност в отделните
части на сградата. Посочва, че самостоятелният обект на офиса с площ от 32,00 кв.м. (помещения 14 и 15 от
екзекутив) погрешно е отразен като самостоятелна сграда в кадастралната карта с
идентификатор *****.2. Самостоятелният обект на офиса, с площ 32,00 кв.м., който е собственост на жалбоподателите, граничи
със самостоятелен обект офис, с площ 20,55 кв.м. (помещения
11,12 и 13 по екзекутив). Общата граница между двата обекта се намира между
помещение, обозначено с № 15 - WC (от офис, с площ 32,00
кв.м.) и помещение с номер 12 (от офис с площ 20,55 кв.м.). Границите на
незастроената част от ПИ с идентификатор 10135.2575.122 са: на югоизток и
североизток граничи с масивна ограда, изградена по имотните граници на имота,
от запад-северозапад граничи със самостоятелен обект офис, с площ 32,00 кв.м. (по екзекутив обозначен с номера на помещенията 14
и 15), собственост на жалбоподателите, от юг, югозапад граничи с помещения,
обозначени с номера 6 и 7 на екзекутива - част от магазин и с врата към
вътрешното стълбище на сградата, което е единствения изход от незастроената
част на двора към улица „Ген. Паренсов“. Процесната стена е изградена от
североизточния ъгъл на помещение с номер 12 до югоизточния ъгъл на помещение с
номер 14 (по екзекутив). В заключението си по допълнителната съдебно-техническа
експертиза вещото лице посочва, че процесната масивна стена отговаря по
местоположение, вид и размери на отразената в Констативен акт № 12/14.08.2020 г., съставен от служители на район „Приморски“. Посочва
също, че тази стена не е предвидена в одобрените за строежа на сградата
строителни книжа - Разрешение за строеж № 221/17.07.1996г., Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 235/22.12.2005 г. на Главен архитект на район
„Приморски“ и приложените проекти и екзекутивни чертежи.
При разпита си в
съдебно заседание, експертът поддържа така даденото заключение, като допълва,
че в сега действащата кадастрална карта има доста грешки. Посочва, че на място
и по архитектурни проекти там няма две сгради, а сградата е една, като това,
което е в двора, едноетажното, е самостоятелен обект от цялата сграда и е трябвало да бъде отразено като такъв в
кадастралната карта - като
отделна сграда, каквато е към
настоящия момент. Достъпът до тази постройка става единствено и само през
общите части на сградата. Пояснява, че цялата документация по строителството на
сградата е изготвена така, че това да е отделен обект от сградата, а не
самостоятелна сграда. По архитектура е така, с един зид между двете помещения.
Няма конструктивно условие да се говори за две сгради.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, пред надлежен съд, от легитимирани лица с правен
интерес от оспорването по чл.147 ал.1 от АПК. Заповедта представлява
индивидуален административен акт по чл.214 т.1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и
съдебен контрол за законосъобразност. Предвид изложеното, същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна по
следните съображения:
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган, Кмета на район „Приморски“, действащ в рамките
на преотстъпени от Кмета на Общината правомощия по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ в
съответствие с т.6 от Заповед № 0508/ 07.02.2020 г. - да издава мотивирани
заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Съгласно мотивите на обжалваната заповед, строежът, за който се отнася, е пета
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.10 от Наредба № 1 от 2003 г.
на МРРБ.
Изпълнени са изискванията за
писмена форма и съдържание на заповедта, в която са посочени фактическите и
правните основания за издаването й в достатъчна степен, позволяваща
упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. Строежът, обект на
разпореждането за премахване, е описан в достатъчна степен, за да позволи на
адресата да разбере точно какъв е обхватът на оспорваната заповед.
Предвид изложеното, не са
налице основания за прогласяване нищожността на процесната заповед, каквото
искане е направено с жалбата.
Не се констатират допуснати в
административното производство съществени процесуални нарушения. Зачетено е
правото на адресатите да участват
в административното производство, което те надлежно са упражнили в хода на кореспонденцията с
администрацията, с подаденото възражение срещу констативния
акт и с обжалването на заповедта.
Съдът намира оспорената
заповед и за материално законосъобразна поради
следните съображения:
Не е налице спор по фактите.
Спорът основно се свежда до периода на изграждане на процесния строеж, респ. изследване въпроса за търпимостта му. Според твърденията в
заповедта, строежът представлява „Масивна стена, изградена по продължение на
югоизточната страна на постройка с идентификатор № ******по КККР на гр. Варна“,
собственост на жалбоподателите, като е извършен слез издаване на Разрешение за
ползване на строеж № 138/12.04.2000 г., без да е
издадено разрешение за строеж или да е подадено заявление за узаконяване по
§183 и §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, респ. строежът не
попада в хипотезата на §16 от ПЗР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Според
твърденията на жалбоподателите, тази стена се е намирала там от момента на
построяване на сградата и постройката във вътрешния двор през 2000 г., като до
настоящия момент не са правени никакви промени и подобрения, респ. представлява търпим строеж по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ.
Събраният доказателствен материал по делото
установява, че в ПИ с ид.№ ******по КККР на гр. Варна, ул.“Ген. Паренсов“ № 50, гр.Варна е изградена „Масивна стена, изградена по
продължение на югоизточната страна на постройка с идентификатор № ******по КККР
на гр. Варна“, която има характеристиките на строеж по смисъла на §5, т.38 от
ДР на ЗУТ, пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“
от ЗУТ. За тези строежи се изисква одобряване на инвестиционен проект и
издаване на разрешение на строеж. Безспорно по делото е, че за процесното
строителство няма строителни книжа и документи. От страна на жалбоподателите, в
чиято тежест е да установят годината на строителство на процесната стена, не са
представени писмени доказателства. За установяване на това обстоятелство са
разпитани двама свидетели от страна на жалбоподателите - А. и Р., чиито показания съдът не кредитира относно подлежащите на установяване
факти, тъй като същите са в
противоречие с представените по делото писмени доказателства и заключенията на
вещото лице по тях.
От заключенията на вещото лице по СТЕ и
допълнителната СТЕ, и наличните по делото доказателства се установява, че
процесния строеж („масивна стена“) не е предвиден в одобрените за строежа на
сградата строителни книжа – Разрешение за строеж № 221/17.17.1996г.,
Удостоверение № 235/22.12.2005г. за въвеждане в
експлоатация на строеж на Гл. архитект на район „Приморски“ и приложените
проекти и екзекутивни чертежи. Следователно, щом не попада в обхвата на проекта
и не е била предмет на узаконяване с посочените документи, последният от които е от
2005г., не може да се приеме и
че стената е била изградена до 31.03.2001г., каквато е тезата на
жалбоподателите в настоящото производство.
Предвид времето на изграждане, правилно в
оспорената заповед е прието, че в конкретния случай не намира приложение §127
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба, строежи, изградени до 31
март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. От текста следва, че даден строеж, който е
незаконен, не се премахва, ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е
търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е
изграден до 31 март 2001г. и да е бил допустим по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон. Строежът е нетърпим при липсата, на
която и да е предпоставка и в този случай разпоредбата за забрана за
премахването му е неприложима. В конкретния случай разпоредбата на § 27 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ не може да намери приложение, тъй като строежът е изграден след
31 март 2001 г.
Що се отнася за издаденото от
Главен архитект на район „Приморски“ Удостоверение за търпимост №
197/26.11.2018 г., съдът намира, че същото касае
единствено описания „офис (ателие) в сградата на ул. „Генерал Паренсов“ № 50, кв.686, 2 м.р., в ПИ ******с ПИ ******по КК на гр.
Варна“ със ЗП от 31 кв.м.“, но не и за процесната
незаконна „Масивна стена, изградена по продължение на югоизточната страна на
постройка с идентификатор № ******по КККР на гр. Варна“.
Строеж, който е незаконен по
смисъла на чл.225, ал 2, т.2 от ЗУТ, не е узаконяван и не е търпим строеж по
смисъла на §16 от ПЗР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, подлежи на
премахване. В този смисъл правилен е изводът на административния орган, че
стената е незаконна по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
При
служебната проверка за съответствие на административния акт с целта на закона
не се установява основанието за отмяна по чл.146, т.5 от АПК, доколкото целта
на ЗУТ е строежите да бъдат извършвани, само ако са разрешени по този закон и
съответно да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство в
интерес на правилното развитие на обществените отношения, свързани с
проектирането и строителството.
За пълнота, с оглед възраженията на жалбоподателите
съдът намира за необходимо, че обстоятелството, че имота и строежа са нанесени
по определен начин в кадсастралната карта, не означава безспорно, че това
отразяване отговаря на действителното фактическо положение. Нито, че с
нанасянето се узаконява даден строеж. Именно поради това е нелице и изрично
уредена в ЗКИР процедура за коригиране на грешки.
По гореизложените съображения
съдът намира, че не са налице нито твърдяните в жалбата основания, нито
останалите основания за незаконосъобразност на заповедта в обхвата на съдебната
проверка по чл.168 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и предвид своевременно заявената претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателите следва да бъдат осъдени на
основание чл.143, ал.4 от АПК, да заплатят солидарно в полза на Община Варна
сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
По гореизложените съображения
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.З., Г.Н.З. и К.Н.З., тримата
с адрес: ***, срещу Заповед № 422/16.11.2020г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Масивна стена, изградена по
продължение на югоизточната страна на постройка с идентификатор № ******по КККР
на гр. Варна“, находящ се в ПИ с идент.******по КККР, -------
ОСЪЖДА В.С.З., Г.Н.З. и К.Н.З.,***, да заплатят солидарно в полза на Община Варна съдебно-деловодни разноски в
размер на 100 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: