М О Т
И В И към
Присъда N 325/17.11.2016г., постановена по НОХД
№ 3003/2016г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с.
Районна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г.М.Т. – роден на ***г***, живущ
***, **, български гражданин, с начално образование, неработещ, неженен, осъждан,
ЕГН: ********** за това, че в периода
от 24.05.2014г. до 24.02.2016г. в гр.Пловдив, след като е бил осъден с Решение №
1550/11.04.2014г., постановено по гр.д.№ 18658/2013г. по описа на РС – Пловдив,
влязло в сила на 24.05.2014г., да
издържа своя низходяща – дъщеря си А.Г.Т., като й заплаща чрез нейната майка и
законна представителка К.В.Г., месечна издръжка в размер на 90 лв., съзнателно
не е изпълнил това си задължение за две и повече месечни вноски от издръжката,
а именно за 21 месечни вноски на обща сума 1890 лв. – престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
Производството е проведено по реда на Глава XXVII
в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив
поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за
доказано по категоричен начин. Прави анализ на събраните по делото
доказателства, като счита, че последните подкрепят изцяло фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт. С оглед на това прокурорът предлага на
Съда да признае подсъдимият за виновен по така повдигнатото му обвинение, като при
условията на чл.54 от НК му наложи наказание „Пробация“
за срок от една година със задължителните пробационни мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Сл.защитник на подс.Т. – ***.С.
моли съда с оглед пълните самопризнания на подзащитният му и изразеното от него
съжаление, да наложи наказание „Пробация“ със
задължителна пробационна мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“, за срок, ориентиран към минималния предвиден в
закона.
Подсъдимият Г.Т. разбира обвинението си, признава
вината си и изложените факти в обвинителния акт. Поддържа направеното от
защитника му искане и моли Съда да му наложи наказание „Пробация“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Г.М.Т. е роден на ***г***, б., български
гражданин, с начално образование, неработещ, осъждан, неженен, ЕГН: **********.
Подсъдимият Г.М.Т. нямал придобита професия, поради
което набавял доходи от епизодична работа и чрез извършване на кражби. Същият е
осъждан пет пъти за кражби, като осъжданията му нямат отношение към
квалификацията на деянието, предмет на настоящото производство.
Подс.Т. и св.К.В.Г. заживели заедно на съпружески
начала през 2004 г. в дома на родителите на Т. ***. От съвместното им съжителство имали дете – А.Г.Т.,
ЕГН: **********, припознато от подсъдимия като негова дъщеря. Родителите се
разделили в края на 2005 г., след като св.Г. разбрала за наркотичната
зависимост на подсъдимия. До началото на 2009 г. малолетното дете живеело заедно с майка си, в
дома на родителите на последната в гр.Пловдив. След като св.Г. решила да живее
с друг мъж на съпружески начала, от когото очаквала дете, по нейно решение и на
подсъдимия Т. било образувано бр.дело № 968/2008 г. по описа на РС-Пловдив, с
чието решение родителските права върху малолетната А.Т. били предоставени на
бащата Г.Т.. Майката Г. била осъдена да
заплаща месечна издръжка за същото дете в размер на 30 лева. Впоследствие св.Г.
увеличила своите финансови възможности и поради факта, че детето А. било
отглеждано в неблагоприятна за неговото развитие битова и семейна среда,
майката завела граждански иск по чл.127, ал.2 от СК за промяна на мерките за
упражняване на родителските права върху детето и за присъждане на издръжка за
същото. С решение № 1550/11.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 18568/2013 г. по
описа на РС-Пловдив, ІІ бр.състав, влязло в сила на 24.05.2014 г., било
изменено първоначалното съдебно решение по бр.д.№ 968/2008 г. на РС-Пловдив. Упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете А.Г.Т. били предоставени на майката К.В.Г., като
подсъдимият Т. бил осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 90 лева, считано от
влизане в сила на съдебния акт. Въпреки това подс.Т.
не изпълнявал съдебният акт и не плащал издръжка на детето си А.Т. в размер на
90 лева месечно. Същият не се възползвал от предоставения му режим за лични
контакти с детето и не полагал грижи за него. Последните били поети изцяло от
св.Г., подпомагана от нейните родители.
Подсъдимият Т. не плащал дължимата месечна издръжка нито
докато бил на свобода до 29.05.2015 г., нито след постъпването му в Затвора
Пловдив за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за поредната извършена
от него кражба. По време на престоя в
затвора получавал пощенски записи от свои близки в общ размер на 265 лева за
периода до 09.11.2015 г.
По този начин за периода от 24.05.2014 г. до
24.02.2016 г. подс.Т. не платил 21 месечни дължими
вноски от издръжката, всяка в размер на 90 лева на обща сума от 1890 лева. Същият
не давал дължима издръжка и под никаква друга форма, не полагал грижи за детето
и се противопоставил на молба на св.Г. да подпише декларация, с която да даде
съгласие детето да замине с майка си във Франция за временно лечение.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от самопризнанието на подс.Г.М.Т.,
направено по реда на чл.371 т.2 от НПК, както и от показанията на свидетелите К.В.Г.
и С.Б.Г.. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
като непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
При така установената по несъмнен и
категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият Г.М.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК за това, че в периода от 24.05.2014г. до 24.02.2016г. в гр.Пловдив,
след като е бил осъден с Решение № 1550/11.04.2014 г, постановено по гр.дело №
18658/2013 г. по описа на РС-Пловдив, влязло в сила на 24.05.2014 г., да
издържа своя низходяща – дъщеря си А.Г.Т., ЕГН: **********, като й заплаща чрез
нейната майка и законна представителка К.В.Г., месечна издръжка в размер на 90
лева, съзнателно не е изпълнил това си задължение за две и повече месечни
вноски от издръжката, а именно за 21 месечни вноски с обща сума 1890 лв.
От обективна страна се събраха достатъчно
доказателства, от които се установи, че подс.Т. е бил
осъден с влязло в сила решение, да заплаща месечна издръжка на свой низходящ. От
събраните по делото доказателства се установява, че за периодът на обвинението подс.Т. не е изпълнил задължението си по заплащане на двадесет
и една месечни вноски по 90 лева на детето си. Последното води до извода, че
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183,
ал.1 от НК.
От субективна страна формата на
вината на подсъдимия е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици. Същият е съзнавал, че с
поведението си нанася вреди, наясно е бил, че дължи ежемесечна издръжка на
детето си, но не е изпълнил в цялост това си задължение.
За
извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или пробация. Видно от представеното по делото
свидетелство за съдимост подс.Г.Т. има предишни
осъждания, които не се отразяват на правната
квалификация на престъплението, предмет на настоящото производство. Не следва
да бъде пропуснат факта на относително голямата продължителност на периода,
през който не е плащана издръжка, броя и размера на неплатените вноски /21
вноски от по 90 лв./, пълна незаинтересованост на подсъдимия от детето и
неговите нужди. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете направеното
самопризнание и затрудненото материално положение на подсъдимия. Предвид на това Съдът счита, че следва да
избере по-лекото измежду двете предвидени в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК
наказания или на основание чл.57, ал.1 от НК следва да определи и наложи
наказание „пробация”. На основание чл.54, ал.1 от НК Съдът счита, че
наказанието „пробация” следва да бъде в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА със следната
съвкупност от пробационни мерки на основание чл.42 а, ал.2, т.1 и т.2, вр. с
ал.1 от НК, а именно:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за
срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42 б, ал.1 от НК определя
периодичност на явяване и подписване на подсъдимия пред пробационния
служител на „ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО”;
-
Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
По
този начин Съдът счита, че наказанието ще изиграе своята превантивна и
възпитателна роля върху дееца и обществото, като наред с това подсъдимият ще
има възможност да оцени противоправното си поведение
и да се поправи.
Причини за извършване на деянията –
ниска правна култура.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.