№ 3215
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110134431 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Аутотехника“ ЕООД, чрез
адв. М. В., срещу „ЗД „Бул Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.
1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
да заплати на ищеца сумата в размер на 418,12 лева, представляваща непогасен остатък от
дължимо обезщетение по щета № ********** за причинените от ПТП, настъпило на
31.03.2019 г., вреди по лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ********,
собственост на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 31.03.2019 г. в гр. София водачът С. С., управляващ
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ********, предприел маневра за смяна на
лентите от лява в дясна, без да се увери, че дясната лента е свободна, и реализирал ПТП с
движещия се попътно в дясната лента лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. №
********, собственост на „Аутотехника“ ЕООД. В резултат на произшествието на
собствения на ищеца лек автомобил били причинени вреди по следните детайли: предна и
задна лява врата, лайсна на предна и задна лява врата, ляв праг, панел заден ляв калник 5 вр.,
преден ляв калник. Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била
застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/ 118003201337.
Ищецът предявил пред застрахователя по задължителната застраховка претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на
965,35 лева, по която била образувана щета № **********, но ответникът признал и платил
сумата в размер на 547,23 лева. Разликата от 418,12 лева не била погасена от ответното
1
дружество. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения
иск. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗД „Бул Инс” АД
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Г.И.в.
Процесуалният представител оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва
описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и
твърденията на ищеца за допуснати от водача, застрахован при ответника, нарушения на
ЗДвП. В тази връзка възразява, че последният нямал вина за настъпване на произшествието.
Оспорва претендираното обезщетение и по размер, който бил твърде завишен и не
отговарял на действително претърпените вреди. Оспорва обстоятелството процесният
автомобил към датата на произшествието да е бил в гаранция, поради което не се налагало
ремонтът му да бъде извършен в оторизиран или официален сервиз. Оспорва увреденият лек
автомобил преди произшествието да е бил в добро техническо състояние и без щети. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Аутотехника“ ЕООД, редовно призован, се представлява
се от адв. К.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва отговора на
ответника. В хода на устните състезания изразява становище, че от събраните по делото
доказателства се установявали безспорно всички елементи от деликтния фактически състав,
а ответникът не успял да докаже възраженията си. Ето защо моли съда да уважи изцяло
предявения иск. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „ЗД „Бул Инс” АД, редовно призован, се представлява
от юрк. Илиев. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа
депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. № ******** по застрахователна полица № BG/02/118003201337,
поради което посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от
доказване.
Видно от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І, датата
2
на първата регистрация на увредения лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. №
********, собственост на ищеца, била 06.03.2019 г.
От приетия като доказателство двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие се установява, че на 31.03.2019 г., около 11,05 ч. в гр. София водачът С. Б. С.,
управляващ лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ********, предприел маневра
за смяна на лентите от лява в дясна, без да се увери, че дясната лента е свободна, и
реализирал ПТП с движещия се попътно в дясната лента лек автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“, с рег. № ********, управляван от С. Б. Х.. Вследствие настъпилото ПТП на
процесния автомобил били причинени щети, като видимите такива били описани в
протокола: лява врата, лайсна и праг. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали
в ПТП без забележки и възражения, като водачът С. С. отбелязал, че е виновен за
настъпване на произшествието. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на
закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени
само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в ПТП
не е имало спор относно неговия механизъм и вината за неговото настъпване, то съвсем
основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо
службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това
съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от
20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към
датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за
контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието, макар в случая това
да е било сторено. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без
посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен
свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила.
Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола,
действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в
протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За
последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед
на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на
двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение
подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по
т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ
Т.О., ВКС). Посоченият в двустранния констативен протокол за ПТП механизъм на
3
произшествието се потвърждава напълно от приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза и от показанията на свидетелите С. Б. Х. и С. Б. С..
За причинените на процесния автомобил повреди ищецът подал до ответника, в
качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, уведомление за настъпилото застрахователно събитие, по което била
образувана щета № **********. След извършен оглед на увредения автомобил и въз основа
на три описа на щетите, ответникът признал и заплатил на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 547,23 лева.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят С. Б. Х. – водач на увредения автомобил към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а по искане на ответника – свидетелят С. Б. С.,
който е бил другият участник в произшествието. От показанията и на двамата се установява,
че процесното ПТП настъпило на главен булевард в гр. София, като свидетелят Х. уточнява,
че е било около хотел „Грами“. На пътното платно имало три ленти за движение, като
водачът С. С. се движел в най-лявата, а попътно в средната лента се движел процесният
автомобил, управляван от другия свидетел. Тъй като при наближаване на кръстовище най-
лявата лента била само за завой наляво, а свидетелят С. трябвало да продължи направо към
летището, същият предприел маневра за пристрояване в средната лента, без да види
попътно движещия се по нея лек автомобил марка „Рено“. В резултат на това между двата
автомобила настъпил удар, като за процесния автомобил същият бил в лявата му част
(предна и задна леви врати и праг). И двамата свидетели са категорични, че между тях не е
съществувало разногласие по отношение на механизма и вината за настъпване на
произшествието, поради което съставили и подписали двустранен констативен протокол за
ПТП, който е приложен по делото. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като
обективни, последователни, подробни и логични. Същите, освен че се допълват и
съответстват помежду си, напълно кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсва
способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги
възпроизведат в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото документи. От заключението се установява, че
обстоятелствата и причините, при които настъпило процесното ПТП, били следните: на
31.03.2019 г. около 11,15 ч. лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******** се движил на
територията на гр. София, където водачът предприел маневра за завиване надясно, при което
реализирал ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №
********. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в Протокола за ПТП видими увреждания, се налагал изводът, че
щетите по процесния лек автомобил се намирали в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 31.03.2019 г. произшествие в гр. София. Вещото лице изчислило, че
4
стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, възлизала на 1237,43 лева. В
дадени пред съда устни разяснения вещото лице уточни, че произшествието е настъпило на
бул. „Александър Малинов“ в участъка между ул. „Самара“ и бул. „Цариградско шосе“. На
намиращите се там две кръстовища лявата лента била само за завой наляво и тъй като
водачът, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, трябвало да
продължи направо в посока летището, същият предприел маневра за преминаване в дясната
лента. Другият автомобил с марка „Рено“ се движел малко по-напред в тази лента и неговият
водач не е имал възможност да възприеме пристрояващия се автомобил. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда правото на иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане
на обезщетение за причинените му от застрахования вреди. Това право произтича от
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и причинителя на вредата и настъпване на застрахователното събитие.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност на
причинителя на вредата – деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената
връзка между ПТП и причинените вреди, противоправност. Това е така, защото
отговорността на застрахователя, изразяваща се в заплащане на обезщетение за
претърпените от пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди, е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на застрахования делинквент –
застрахователят дължи обезщетение за вредите само доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за тяхното репариране. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Не се оспорва от страните и е прието от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. № ******** по застрахователна полица № BG/02/118003201337.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От двустранния констативен протокол за ПТП, изслушаните
5
свидетелски показания и заключението на съдебната автотехническа експертиза беше
установен механизмът на настъпване на произшествието, както и противоправното
поведение на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са
неоснователни. С. Б. С. нарушил правилата за движение и по-точно задължението си като
водач на пътно превозно средство при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея (чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП). В резултат на противоправното поведение на
водача С. С. на лекия автомобил, собственост на ищцовото дружество, били причинени
щети, като вещото лице установило, че от техническа гледна точка е налице съответствие
между механизма на сблъсъка и повредите по автомобила. Следователно, доказана е и
причинно – следствената връзка между противоправното поведение на водача и
причинените щети. По делото липсват доказателства, които да оборват презумпцията за вина
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При
застраховка „Гражданска отговорност“ размерът на застрахователното обезщетение е
ограничен и от максималната застрахователна сума (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по
т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О.,
ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., І Т.О., ВКС).
6
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни цени в размер на
1237,43 лева представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който
размер следва да бъде определено застрахователното обезщетение, дължимо от ответното
дружество. Не се спори между страните, че по процесната щета ответникът е заплатил на
ищеца сумата в размер на 547,23 лева преди образуване на настоящото производство, т.е.
дължимият остатък възлиза на 690,20 лева. С оглед диспозитивното начало в гражданския
процес и предвид обстоятелството, че ищецът претендира заплащане на сума в по-малък
размер, а именно 418,12 лева, съдът следва да се съобрази с направеното искане.
С оглед изложеното искът по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото
производство ищцовото дружество е извършило следните разноски: 50 лева за внесена
държавна такса, 250 лева за депозит за вещо лице, 60 лева за депозит за призоваване на
свидетел и 660 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От
друга страна, в най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че
след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-
438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД)
съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от
СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна
услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения
между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
§ 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече –
фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т.
7
д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023
г., ІV г. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство бяха
проведени три съдебни заседания, с изслушване на една експертиза и събиране на
допълнителни писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и като взе
предвид, че действителната правна и фактическа сложност на делото е малка, намира, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева с ДДС не следва да
бъде редуцирано. Предвид изложеното, с оглед изхода на настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът „ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „ЗД
„Бул Инс“ АД сумата в общ размер на 1020 лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване
на свидетел и заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори С.С.П. и К.Д.К., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”,
бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителите А.Д. и З.В., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец“, бул. „Никола Й. Вапцаров“ № 53, ет. 2, по иска с правно основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 418,12 (четиристотин и
осемнадесет лева и 12 ст.) лева, представляваща непогасен остатък от дължимо обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по щета №
********** за причинените от ПТП, настъпило на 31.03.2019 г., вреди по лек автомобил
марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ********, собственост на ищеца, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на
„Аутотехника“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителите А.Д. и З.В., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Никола Й. Вапцаров“ №
53, ет. 2, сумата 1020 (хиляда и двадесет) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване
на свидетел и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9