№ 119597
гр. София, 28.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20231110151433 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение срещу Л. Н. Ц. ,ЕГН : ********** ,за вземане в размер на :
- сумата от 500 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит,
ведно със законна лихва от 18.09.2023 г. до изплащане на вземането ;
- сумата от 110лв. ,просрочена такса „Експресно разглеждане“ на искания кредит ;
- сумата от 105лв. разноски във връзка с извънсъдебно събиране на вземането ;
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница, договорна и
законна лихва, както и за разноските .
По отношение на претендираните сума ,представляваща 110лв. – такса „Експресно
разглеждане“ на искания кредит ,както и разходи и такси за извънсъдебно събиране в
размер на 105лв., съдът намира ,че съответните клаузи в договора кредит, с които се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава.
По отношение на неплатената такса "Експресно разглеждане":
От съдържанието на договора става ясно, че обсъжданата такса се дължи за
експресна обработка на кандидатурата на потребителя в срок до 20 минути от постъпването
й при кредитора, ако искането е постъпило в работен ден и се разглежда с приоритет на
следващия работен ден, ако е постъпило в неработен ден. Следователно допълнителната
услуга се явява свързана със сключването на договора за кредит и отпускането на
1
потребителския кредит.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугата касае действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя, е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението, с което неминуемо се
нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от
които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. За
пълнота следва да се посочи, че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза,
изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ -
неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв
е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. какво преимущество в
тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Ето защо съдът
приема, че възнаграждението, така уговорено с договора, попада в хипотезата на
императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Заявлението по отношение на процесната сума
следва да се отхвърли.
Претендираните такси в размер на 105 лева, представляващи разходи „за
ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13
от договора“, също са уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, което не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Събирането на вземането по кредита представлява част от неговото управление.
Също така, разноски за адвокатско възнаграждение се дължат в съдебното производство и то
при уважаване на исковата претенция. Всякакви извънсъдебни разноски заплатени за
консултации, съвети, писма, покани и т.н. остават за сметка на лицето, което ги е направило.
Освен това, по същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за
неизпълнение на задължението за плащане на вноските в срок. С така уговорената клауза се
цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК ограничение относно максимално
допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя. Изпадането на
длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за
периода в размер на законната лихва, като всякакви други договорни клаузи, уговарящи
допълнителни задължения, независимо от тяхното наименование като „такси“, „разходи“
„разноски“ и др., които по същността си имат за цел обезщетяване на същата вреда за
кредитора от настъпилата забава, са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не
пораждат действие.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за посочените суми.
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на
заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със
заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 17,48 лева
до сумата от 25 лева, както и за сумата над 209,72 лева до сумата от 400 лева - адвокатско
възнаграждение, доколкото не се установява заявителят да е платил по-висок размер на
2
възнаграждение от договорения минимален такъв съгласно представения договор, сключен
на 23.03.2022 г. /преди последното изменение на Наредба № 1/2004 г./
Мотивиран от изложеното ,съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 257113/18.09.2023 г., подадено от „Кредито“ ЕООД,
чрез адв. А. Н., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Н. Ц. ,ЕГН :
********** в ЧАСТТА относно сумата в размер на 110 лева ,представляваща просрочена
такса "Експресно разглеждане", сумата 105 лева - разходи за извънсъдебно и съдебно
събиране на вземанията, както и в частта за разноските за сумата над 17,48 лева до сумата
от 25 лева, както и за сумата над 209,72 лева до сумата от 400 лева - адвокатско
възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3