Р Е Ш Е Н И Е
№ 496 02.12.2019
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар: Сребрена Русева
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 476 по
описа за 2019 г.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Н.Р.
*** против наказателно постановление № 16-1075-001217/16.03.2017г. на ВПД Началник
група към ОДМВР Разград, С-р Пътна Полиция, с което за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено наказание глоба в размер на
2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. На основание
Наредба №Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са му отнети 12 контролни точки. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебното заседание на
РРС за жалбоподателя не се явява представител.
За наказващия орган не се явява представител.
Разградският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Като подадена против
акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № 16-1075-001217/16.03.2017г. на ВПД Началник група към ОДМВР Разград, С-р Пътна
Полиция за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст на
жалбоподателя В.Н.Р. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение №Г193011/13.11.2016г. издаден от мл. автоконтрольор към ОД на МВР
Разград. В акта и НП се сочи, че на 13.11.2019г. около 15.10 часа в гр. Разград
на бул. България жалбоподателят е
управлявал лек автомобил «Пежо 205» с рег. №Р4189АХ, като при извършената
проверка е отказал да му бъде направена проверка с техническо средство Алкотест
Дрегер №7410, за установяване употребата на алкохол – отказал да издиша въздух в
техническото средство. Прието е, че така жалбоподателят нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. Сочи се още едно нарушение – управление на МПС след като
е лишен от това право по адм. ред, но за същото нарушение жалбоподателят не е
наказан с НП, тъй като е наказан по наказателен ред /копие от протокол по НОХД
№463/2017г. на РРС/.
Пред РРС е
разпитан като свидетел актосъставителят К. К., който си спомня бегло случая, но
в основни линии потвърждава отразеното в акта. Спомня си, че именно
жалбоподателят управлявал автомобила, когато го спрели за проверка. Водачът
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер, който полицейските служители носели. Съдът кредитира показанията на полицейския
служител и като има предвид и доказателствената сила на съставения акт, приема
за доказани отразените в НП обстоятелства.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното: Съдът намира, че
АУАН и НП покриват нормативните изисквания и не страдат от пороци, които
да са от естество, че да се приемат за съществени и да налагат отмяна на НП. Не
е налице неяснота, доколкото в правната квалификация са посочени алтернативните
състави – във фактическата част ясно е посочено, какво деяние е извършил
жалбоподателят, а именно отказ да бъде тестван с техническо средство. По
–късното връчване на НП също не се явява процесуално нарушение, доколкото не са
изтекли давностните срокове за ангажиране на административнонаказателната
отговорност. Вмененото на жалбоподателя нарушение се доказва. Жалбоподателят е
имал качеството на водач на МПС и в това
си качество е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство и сам по себе си този отказ е съставомерен. Водачът на МПС не може да откаже да бъде тестван с
техническо средство. В този смисъл разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП наказва
алтернативно отказите за тестване с техническо средство или за медицинско
изследване. Това означава, че сам по себе си отказът за изпробване с уред е
съставомерен. При това жалбоподателят е извършил това нарушение умишлено.
Наложените му наказания за това нарушение са в рамките на абсолютно определения
законов размер от 2000 лв глоба и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС,
поради което не могат да се намаляват. С оглед всичко изложено съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
16-1075-001217/16.03.2017г. на ВПД Началник група към ОДМВР Разград, С-р Пътна
полиция, с което за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП на основание същия текст на жалбоподателя В.Н.Р. *** е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: