№ 122
гр. Благоевград , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501333 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по
въззивна жалба,подадена от Д. Б. Б. от гр.П. против решение № 7890 от
28.09.2020г.,постановено по гр.д.№ 206/2020 по описа на РС гр. Г.Д. .С
обжалваното решение е отхвърлен иска му по чл.344 ал.1 т.1
КТ.Въззивникът,прави оплаквания,че постановеното решение е
необосновано,изводите на съда са направени в противоречие със закона и не
са спазени процесуалните правила за обсъждане на доказателствата и тяхната
преценка.Оспорва и извода на първоинстанционния съд,че по делото не е
предявен от негова страна иск по чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение
за времето през което е останал без работа.Моли да се отмени решението и се
постанови друго,с което се уважат исковите му претенции.
От ответната страна „С.Т.“ ЕООД гр.Х. е постъпил писмен отговор,в
който се оспорва жалбата.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от
страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения акт.
1
ОС Благоевград съблюдавайки правомощията си по чл.269 ГПК
намира,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по правилността му
съобрази следното:
Ищецът е подал искова молба против ответника „С.Т.“ ЕООД в РС
гр.П. на 03.10.2019г.В същата Б. е твърдял,че на 02.01.2019г. е сключил
трудов договор с ответника и започнал работа като „главен счетоводител“ при
него.Тъй като не е получил трудовото си възнаграждение , сигнализирал
„Инспекция по труда“ и на 21.08.2019г. получил отговор от това
учреждение,че на 01.02.2019г. трудовото му правоотношение е било
прекратено.По данни на „Инспекцията по труда“,трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ.Счита,че
работодателят е нарушил трудовото законодателство и е издал незаконна
заповед,като моли да бъде отменена.
След размяна на книжата,в отговора на ответника работодател е
направено възражение за изтекла давност за предявяване на иска,като се
поддържа,че заповедта е изпратена на 15.02.2019г. и му е изпратена с
куриерска фирма „Еконт Експрес“.След това ответникът получил известие,че
пратката е доставена лично на Б. на дата 16.02.2019г.Към отговора е
представена фактура от 15.02.2019г.,от която се установява,че е отразено
данъчно събитие за предадена пратка от ответника на куриерската фирма и
стойността на куриерската услуга.От описа към фактурата се установява,че
пратката от името на ответното дружество е предадена от С.К..Представена е
и справка от НАП,от която е видно,че на 07.02.2019г. е регистрирано
уведомление,че дружеството е прекратило трудов договор с Б..Също така
ответника представя дневник за изходяща кореспонденция,от която е видно
,че на 15.02.2019г. е изпратена в гр.П. с куриерска фирма заповед № 01 от
01.02.2019г., а така също към отговора е представена и самата заповед.От нея
се установява,че трудовото правоотношение с Б. на длъжността
гл.счетоводител е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ –поради
съкращение в щата.
Спора пред съда се е концентрирал върху установяване на
обстоятелството,изтекъл ли е давностния срок за предявяване на иска. Следва
да се отбележи,че от представените от ответника доказателства към отговора
2
не може да се установи обстоятелството получена ли е заповедта от ищеца и
на коя дата.РС гр.Г.Д. е дал още една възможност за отговор на ответника,в
който той е поддържал становището си пред РС П. и не е представил
допълнителни доказателства.
С определение №2072 от 29.06.2020г. по гр.д.№206/2020г. на РС Г.Д.
,съдът е изготвил доклад по делото,като е дал правна квалификация на
предявения иск като такъв по чл.344 ал.1 т.1 КТ.В становището на ищеца по
това определение,същият е посочил,че уточнява исковата си молба,като на
основание чл.344 ал.1 т.3 КТ претендира и обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в
размер на 4836лв.Това становище не е повлияло на окончателния доклад на
съда,като в него е посочено претенция единствено по чл.344 ал.1 т.1
КТ.Становището на ищеца не е изпратено на ответника.
В първото по делото заседание ищецът е пояснил,че с пратката от
фирма „Еконт“ е получил друг документ и самият ищец е представил
отрязъка удостоверяващ получаване на пратката на 16.02.2019г.Твърдението
му е,че с нея е получил не заповедта за прекратяване на трудовия договор,а
извъсъдебно споразумение.Съдът е приел този документ-извънсъдебното
споразумение между страните- на л.81 от делото.
За обстоятелството какво е изпратено на ищеца с представената
разписка за получаване са събрани гласни доказателства.Св.П. дава
показания,че през месец февруари ,непосредствено преди обяд е откарал с
колата си ищеца до пощата,той е взел плик и след това в канцеларията,докато
си пиели кафето,ищецът отворил пратката и в нея имало документ от два
листа.Не уточнява датата.
Свидетелят на ответника К. твърди,че той лично,като син на
управителя на ответното дружество е изпратил по куриер заповедта.
РС Г.Д. е кредитирал показанията и на двамата свидетели,но е
приел,че св.П. може да е присъствал на получаване на друга пратка,докато
св.К. сочи обстоятелства около конкретната заповед и макар,че отчита
родството му с управителя,приел,че следва да се кредитират показанията му.
Ищецът е оспорил достоверността на датата на дневника за изходяща
кореспонденция,който е частен писмен документ.
3
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът
съобрази следното:
В тежест на работодателя е да установи наличието на предпоставките
за законосъобразно упражняване на потестативното му право да прекрати
трудовото правоотношение с работника.В случая с оглед възражението му за
погасяване правото на ищеца за предявяване на иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ в
негова доказателствена тежест също така е да установи обстоятелствата
относими към това негово възражение,а именно,че заповедта за прекратяване
на трудовия договор е връчена на ищеца,съответно датата на това събитие.
Според въззивния съд при условия на пълно и главно доказване това
не е установено.Както бе посочено по-горе от представените към отговора
писмени доказателства въобще не се установява връчване на заповедта,още
по-малко на коя дата.Самият ищец е представил отрязък за получена пратка
на 16.02.2019г. ,но твърди,че с нея са получени други документи, а не
процесната заповед.В отрязъка удостоверяващ получаване на пратката не са
отразени в предвиденото за това място какви точно документи съдържа
пратката,което подлежи на попълване от ответника.
По реда на насрещното доказване ищецът е представил
доказателства,което правят вероятно твърдението за узнаване съдържанието
на заповедта едва на 16.08. на 2019г. с получаване на отговора от „Агенцията
по труда“.Това са показанията на св.П. и копие от разписката за получаване,а
ответника не е представил такава.Показанията на св.К. могат да удостоверят
само изпращане на заповедта,но не и нейното получаване от
ищеца.Дневникът за изходящата поща,като частен писмен документ,без
подпис на автор,съдържащ изгодни за ответника факти не може да се прецени
като обективно доказателство и от него съдът да приеме,че ответникът е
установил релевантната дата за връчване на заповедта.
Съгласно чл.335 ал.2 т.3 КТ трудовия договор се счита прекратен от
момента ,в който на работника или служителя е връчено изявлението на
работодателя за прекратяване на трудовия договор. Поради това и визираният
в закона 2- месечен давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на
исковата молба.
4
С оглед така приетото от ОС Благоевград,спорът следва да се
разгледа по същество.
Ищецът поддържа,че при подаване на исковата молба е узнал
единствено текста от КТ на основание на който е прекратено трудовото му
правоотношение и то от друг източник.Ето защо в тежест на работодателя
при твърдения за незаконосъобразно уволнение е да установи,че са били
налице всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение.
Приложеното от работодателя- ответник основание за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца по чл.328 ал.1 т.2 КТ- "съкращаване на
щата", изисква премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на
отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието или учреждението, поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции. Законосъобразността на уволнението
на посоченото основание изисква съкращаването на щата да се основава на
такива промени в щатното разписание, които са извършени от компетентния
орган по установения за съответния работодател ред. То може да бъде
извършено само след утвърждаване на промените в щатното разписание.
Освен това е необходимо същото да е реално, а не фиктивно, т. е. съответната
трудова функция да се премахва, а не да се променя само наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната
работа. За установяване законността на уволнението в случая би следвало да
се установи, че преди неговото извършване е било налице утвърдено ново
/следващо възникването на трудовото правоотношение между страните/
щатно разписание на длъжностите на заетите по трудово право-отношение
при ответника и че съгласно това ново щатно разписание вече не е
съществувала длъжността, заемана от ищеца.
Ответникът работодател не е представил писмени доказателства
удовлетворяващи горното изискване.По делото не е представено нито
предходно/при назначаване ищеца на работа/,нито следващо утвърдено по
надлежния ред щатно разписание,което да сочи,че действително длъжността е
премахната.
С оглед на това и предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
5
В жалбата на Б. се поддържа,че следва да бъде уважен иск по чл.225
ал.1 КТ.Според въззивния съд такъв иск не е предявен.В исковата молба не
се съдържа претенция за възмездяване на вредите от неправилно
уволнение,поради оставяне без работа на ищеца.Изявлението на Б. в
становището по доклада на съда не е предизвикало процесуални действия по
реда на чл.131 ГПК или чл.146 ГПК,поради което такава искова претенция не
следва да се счита,че е заявена по надлежния ред.
По изложените съображения решението на РС Г.Д. следва да се
отмени,като се постанови друго,с което се уважи претенцията.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 7890 от 28.09.2020г.,постановено по гр.д.№
206/2020 по описа на РС гр. Г.Д. изцяло,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразна Заповед № 001/01.02.2019г. на
управителя на „С.Т.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.Х.,с която е
прекратено трудовото правоотношение с Д. Б. Б. от гр.П. поради „съкращение
в щата“.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7