Р Е Ш Е Н И Е

№ 260185

 

Димитровград, 30.11.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№306 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че на 01.11.2015г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника В.Г.З. бил сключен Договор за кредит с №CREX-11673013. Кредитът по Договора бил предназначен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, считано от 01.11.2015г. до 20.10.2016г., съгласно погасителен план. Сумата по договора била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, като по този начин задължението на кредитора било изпълнено. От своя страна кредитополучателят бил задължен да заплати на ищеца 12 месечни погасителни вноски всяка в размер на 139,39 лева. Месечната погасителна вноска включвала част от главницата по кредита и надбавка, представляваща печалба на кредитора. Наред с това, в Договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни вноски, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.06.2016г., като към тази дата е погасила 7 от вноските. Съгласно Договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.07.2016г. За настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на длъжника било изпратено от страна на кредитора изрично уведомление на 16.11.2017г.

На 20.10.2020г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против ответника-длъжник за сумите дължими по горепосочения договор. Образувано било ч.гр.д.№1276/2020г., по което на 29.10.2020г. съдът издал Заповед №260162 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 650,11 лева– главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX -11673013 от 01.11.2015г., възнаградителна лихва за периода от 20.06.2016г. до 20.10.2016г. в размер на 34,84 лева, мораторна лихва за периода от 20.07.2016г. до 16.10.2020г. в размер на 272,15 лева, законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски, от които сумата от 25 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Така издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на ищеца било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, съобразно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите посочени в горепосочената заповед за изпълнение. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски. 

При условията на евентуалност, в случай, че така предявения установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, иска съдът да приеме, че е предявен осъдителен иск, както и че същия има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответника.  

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът В.Г.З. не депозира отговор на исковата молба. На основание чл.47 ал.6 от ГПК, съдът е констатирал редовността на връчването на съобщението до нея, като й е назначил особен представител, посочен от АК-Хасково- адв.В.Т., възнаграждението за когото е било предварително внесено от страна на ищеца. В срока за отговор на исковата молба, такъв от страна на особения представител на ответника отново не е постъпил по делото. В проведените по делото две съдебни заседания особения представител на ответника адв.Т. се явява лично, като поддържа, че исковата претенция е неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Счита, че плащането по процесния договор е било застраховано, като при неизпълнение на задължението от ответника, същото ще бъде изплатено от застрахователя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта  с №CREX-11673013 от 01.11.2015г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е предоставила на В.Г.З. потребителски паричен кредит в размер на 1326 лева за финансиране закупуването на стока- Домашно кино „SONY“ и аксесоари за аудиотехника и озвучителни тела, на обща стойност 1218 лева. Наред с това, ищецът поел заплащането на услугата „ТМ Гаранция +“ на стойност 108 лева, както и  застраховка „Сигурност на плащанията“ със застрахователна премия от 106,08 лева. От своя страна ответникът се е задължил да върне на кредитора сумата от 1672,68 лева, като това трябвало да стане на 12 месечни вноски през периода от 20.11.2015г. до 20.10.2016г., съобразно приложен към Договора погасителен план. Всяка от тези вноски била в размер на 139,39 лева. В общо дължимата сума от 1672,68 лева били включени застрахователна премия от 108 лева, възнаградителна лихва за периода на договора от 240,60 лева и застраховка „Сигурност на плащанията“ от 106,08 лева.

В Договора е определен ГПР от 36,58%, както и Лихвен процент от 31,57%. Наред с това, ответникът изрично декларирал, че с подписването на Договора в качеството на кредитополучател, той удостоверява, че е получил стоката, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и тя му е била предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор, както и че е получил опосредствен чрез стока кредит за сума, посочена в поле „Размер на кредита“ и платима от кредитополучателя на търговските партньори при получаване на вещта. Към Договора е бил приложен и Погасителен план, съгласно който първата погасителна вноска е била дължима от ответника на 20.11.2015г., а последната на 20.10.2016г.

В чл.3 от Договора, страните се договорили, че при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателя дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора  за настъпването на предсрочната изискуемост. Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила за текущата година плюс 10%. Видно от представения по делото договор, ответника В.Г.З. е подписала същия като кредитополучател на 01.11.2015г. 

От приетия като доказателство по делото Погасителен план CREX-11673013, представен от страна на ищеца, се установява, че ответника е платила общо 7 дължими вноски за периода от 20.11.2015г. до 16.06.2016г., с които е погасила задължение в размер на общо 1047,73 лева.

Поради това, че В.Г.З. не изпълнила задължението си по Договора, на 26.10.2020г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за изпълнение по отношение на длъжника, с която да й разпореди да заплати сумата от 650,11 лева главница по Договор за покупка на стоки или услуги CREX- 11673013 от 01.11.2015г., възнаградителна лихва за периода от 20.06.2016г. до 20.10.2016г. в размер на 34,84 лева, мораторна лихва за периода от 20.07.2016г. до 16.10.2020г. в размер на 272,15 лева, законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски, от които 25 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

В РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№1276/2020г., по което съдът издал Заповед №260162/29.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед съдът разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което възникнали предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на настоящия установителен иск от страна на ищеца.

За изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на тази експертиза, Потребителски кредит с №CREX- 11673013 за закупуване на стоки или услуги е усвоен на 01.11.2015г. в размер на 1432,08 лева по следния начин: чрез превод в размер на 1326 лева по сметка на търговеца Техномаркет България ЕАД, от който ответника закупува стоката- домашно кино и аксесоари, както и 106,08 лева за застраховка „Сигурност на плащанията“. Съгласно  предоставените от ищеца счетоводни данни, към датата на заявлението по чл.410 от ГПК /27.10.2020г./ са извършени плащания в общ размер на 1047,73 лева, като остават непогасени общо 684,95 лева, от които 650,11 лева главница и 34,84 лева лихва за периода от 20.06.2016г. до 20.10.2016г. Към момента на изготвяне на експертното заключение няма промяна в горепосочените размери на задълженията.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №260162/29.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1276/2020г.

Между страните не се спори, че на 01.11.2015г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и В.Г.З. са сключили Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта  с №CREX-11673013. Безспорно се установи, че по този договор ищецът е превел в полза на свой търговски партньор парична сума чрез която ответника е закупил стока- домашно кино, аксесоари за аудиотехника и озвучителни тела. Няма спор и относно това, че предоставената в кредит сума е трябвало да бъде върната от В.З. на 12 месечни вноски, през периода от 20.11.2015г. до 20.10.2016г., като общо дължимата сума на кредитора е определена в размер на 1672,68 лева. Безспорно установено е по делото и че в срока на договора ответника е платила общо 7 погасителни вноски, като последната е от 16.06.2016г.

Спорно по делото е дължи ли ответника на ищеца претендираните с исковата молба суми и какъв е техния размер; налице ли са били основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и прекратяване на договора; уведомен ли е бил ответника надлежно за прекратяването на договора и настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.

На първо място, съдът намира за безспорно установено, че в настоящия случай  уговорената в договора сума, представляваща цена на стоки, е реално преведена по сметка на упълномощения търговски партньор на ищеца, както и че В.З. е получил стоката по договора. Приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 11673013 от 01.11.2015г. е подписан от ответника, като положения срещу името й подпис не е оспорен от страна на особения представител. На стр.4 от този Договор е налице изявление на В.З., че с подписа си като кредитополучател тя удостоверява, че е получила стоката, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и тя й е била предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор, както и че е получила опосредствен чрез стока кредит за сума, посочена в поле „Размер на кредита“ и платима от кредитополучателя на търговските партньори при получаване на вещта. Предвид това и с оглед подписването на Договора от ответника, съдът счита, че същата е заявила изрично, че е получила реално стоката Домашно кино „SONY“ и аксесоари за аудиотехника и озвучителни тела, като това обстоятелство не би било възможно в случай, че ищеца не беше заплатил на търговеца стойността им в размер на 1218 лева. 

Видно от съдържанието на процесния Договор е, че задължението по него е трябвало да бъде платено от страна на ответника разсрочено на общо 12 месечни вноски, всяка в размер от 139,39 лева. Първата от тези вноски е била дължима на 20.11.2015г., а последната на 20.10.2016г. По делото не бяха представени доказателства и не беше оспорено от особения представител на В.З., че тя е заплатила дължимите за периода от 20.06.2016г. до 20.10.2016г. общо 5 месечни вноски. Въпреки това, по делото не се установява ищецът, на основание чл.3 от Договора, да е обявявал пред ответника вземането си за изцяло предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на втората непогасена месечна вноска, а именно тази дължима на 20.07.2016г. Същевременно, към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда- 26.10.2020г., вече е бил настъпил падежа и на последната месечна вноска /на 20.11.2016г./, поради което цялото вземане по договора за кредит вече е било изискуемо без да е необходимо това да бъде обявявано изрично на длъжника.

Съгласно процесния Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 11673013 от 01.11.2015г., за закупуване на Домашно кино „SONY“ и аксесоари за аудиотехника и озвучителни тела, В.Г.З. е получила кредит от ищеца в размер на 1218 лева, представляващи стойността на закупените стоки. Освен тази сума, кредиторът поел и задължението на кредитополучателя да заплати за услугата „Сигурност на плащанията“ по Групова полица №5/2008, премия в размер на 106,08 лева. Наред с тези две суми, като част от размера на дължимата главница е била включена и сумата от 108 лева, като същата е за плащане на „ТМ Гаранция+“. Така общия размер на отпуснатия на ответника кредит бил 1432,08 лева. Във всяка една от дванадесетте погасителни вноски, които тя трябвало да върне на кредитора била включена и възнаградителна лихва, като общия размер на задължението, което З. трябвало да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е 1672,68 лева. В този смисъл, освен главница в размер на 1432,08 лева, ответникът дължала за периода от 20.11.2015г. до 20.10.2016г. и възнаградителна лихва в размер на общо 240,60 лева, съгласно представения по делото Погасителен план /стр.12/.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, както и от представения от ищеца Погасителен план /стр.12/, ответника В.З. е платила първите 7 месечни вноски по Договора, като исковата претенция е насочена към останалата част от задължението в размер на 650,11 лева- дължима главница за периода от 20.06.2016г. до 20.10.2016г. и възнаградителна лихва в размер на 34,84 лева за същия период.

От съдържанието на процесния Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 11673013 от 01.11.2015г., както и от останалите представени от ищеца писмени доказателства не се установява на какво основание в първоначално формираната сума, представляваща дължима главница в размер на 1432,08 лева, са включени сумите от 108 лева, представляваща „ТМ Гаранция +“ и 106,08 лева- сигурност на плащанията. В хода на настоящото производство ищецът не ангажира доказателства, че е платил на търговския си партньор освен стойността на посочената в Договора стока и т.нар. „ТМ Гаранция +“ на стойност от 108 лева, като по никакъв начин не беше установено какво точно представлява тя, защо е включена в цената на закупените стоки, как е формирана и на какво основание се иска да бъде заплатена от ответника.

На следващо място, съдът счита, че в хода на производството по делото не се събраха доказателства за наличието на застрахователен договор или групова полица, във връзка с които на ответника да е начислена за плащане сумата от 106,08 лева- „сигурност на плащанията“. По делото не бяха представени каквито и да е доказателства, от които да се установи, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е страна по застрахователно правоотношение, възникнало във връзка със сигурността на плащанията по процесния договор, сключен с В.З..

Предвид изложеното, съдът счита, че не се доказва извършването на горепосочените разходи от страна на ищеца в размер на общо 214,08 лева, нито основанието му за това. Поради това, тази сума следва да бъде извадена от размера на претендираната главница, като оставащата дължима за периода от 20.06.2016г. до 20.10.2016г. такава е в размер на 436,03 лева, представляваща неплатен остатък от цената на закупената от ответника стока. С оглед на това, искът за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца по процесния договор главница трябва да бъде уважен за сумата от 436,03 лева, като над нея до пълния предявен размер от 650,11 лева същия следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

 Съгласно сключения Договор между страните, освен предоставения й кредит, В.З. дължи на ищеца и надбавка, представляваща печалба на кредитора /възнаградителна лихва/, която тя следва да заплаща разсрочено на месечни вноски, през периода от 20.10.2015г. до 20.10.2016г. Доколкото по делото се установи, че ответника е преустановила плащането на дължимите вноски, считано  от 20.06.2016г. до 20.10.2016г., то същата дължи на ищеца начислената й съгласно Договора възнаградителна лихва за този период в размер на общо 34,84 лева.

На последно място, ищецът претендира, че ответника му дължи по процесния договор обезщетение за забава за периода от 20.07.2016г. до 16.10.2020г. в размер на 272,15 лева. Предвид това, че вземането по процесният договор не е било обявено за изцяло предсрочно изискуемо с изрично писмено изявление на кредитора, връчено на ответника, то мораторната лихва не следва да се начислява върху остатъка от дължимата главница, считано от 20.07.2016г., а от 20.10.2016г., когато е настъпил падежа на последната вноска и цялото неплатено задължение е станало изискуемо. С помощта на калкулатор за изчисляване на законна лихва от сайта на НАП съдът изчисли дължимата мораторна лихва за горепосочения неплатен остатък от главницата  в размер на  436,03 лева за периода от 20.10.2016г. до 16.10.2020г. /крайна дата посочена в исковата молба/, като установи, че тя е в размер на 176,61 лева. Предвид изложеното съдът намира предявения иск за мораторна лихва за основателен и доказан за периода от 20.10.2016г. до 16.10.2020г. и за сумата от 176,61 лева, като в останалата му част за периода от 20.06.2016г. до 19.10.2016г. и за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 272,15 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.    

Поради частичното уважаване на предявения основен установителен иск, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален осъдителен иск от страна на ищеца още повече, че същия не е конкретизиран по размер и основание.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски във връзка с предявения от него иск за платени държавна такса, възнаграждение за вещо лице, особен представител на ответника и юрисконсулт, съразмерно с уважената му част, а именно- 456,64 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№1276/2020г. по описа на РС-Димитровград в размер на 50,74 лева.

Водим от горното, съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Г.З., с ЕГН **********,***, че дължи на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, със седалище и адрес на управление във Франция, гр.Париж,бул.“Осман“ №1, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с ЕИК: *********, гр.София район „Младост” ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров сумата от 436,03 лева /четиристотин тридесет и шест лева и три стотинки/ – главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 11673013 от 01.11.2015г., възнаградителна лихва за периода от 20.06.2016г. до 20.10.2016г. в размер на 34,84 лева /тридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, мораторна лихва за периода от 20.10.2016г. до 16.10.2020г. в размер на 176,61 лева /сто седемдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/, законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №260162/29.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№1276/2020г. по описа на РС-Димитровград, като иска за главница над 436,03 лева до пълния предявен размер от 650,11 лева и за мораторна лихва над 176,61 лева до пълния предявен размер 272,15 лева и за периода от 20.07.2016г. до 19.10.2016г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА В.Г.З., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, със седалище и адрес на управление във Франция, гр.Париж,бул.“Осман“ №1, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с ЕИК: *********, гр.София район „Младост” ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров, сумата от 456,64 лева /четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело, както и такива по ч.гр.д.№1276/2020г. по описа на РС-Димитровград в размер на 50,74 лева /петдесет лева и седемдесет и четири стотинки/.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: