Р
Е Ш Е Н И Е
№
/ 19.03.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на девети
март, две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при
Окръжна прокуратура - Добрич, ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА, разгледа докладваното от съдия
Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 42 по описа
на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Добрич, чрез ст.юрисконсулт Г.Н., против Решение № 263/13.12.2020 г.,
постановено по нахд № 917/2020 г. на Районен съд- Добрич, с което е отменено Наказателно
постановление № 08-001952/281 от 27.07.2020г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич, А.П..
В касационната жалба са направени оплаквания за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради наличие на отменителни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание процесуалният представител
на Дирекция „Инспекция по труда, юрисконсулт Г.Н., заявява, че
поддържа касационната жалба, моли решението на районния съд да бъде отменено, а
вместо него да се постанови решение за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът, "Р. 2015" ЕООД, представляван от адв.Д.К.,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност
на постановеното решение, поради което моли решението на въззивния съд да бъде
оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на
постановеното решение, тъй като от доказателствата по делото се установявало,
че свидетелката Н. е подписала трудов договор с ответника по касация след
проверката на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“.
Административният съд намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна при доказана
представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалбата е основателна.
С оспореното решение Районен съд - Добрич е отменил Наказателно
постановление № 08-001952/281 от 27.07.2020г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич, А.П., с което на „Р. 2015“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, бул. „25-ти
септември“ № 49, представлявано от С.Ч.Р., в качеството му на работодател, е
наложена имуществена санкция по реда на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за
нарушаване на чл.63, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
За да постанови този резултат, съдът е обсъдил събраните по
делото писмени и гласни доказателства и е приел за доказана фактическата
обстановка, описана в съставения акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и в наказателното постановление (НП).
В мотивите на решението са изложени съображения за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в производството по ЗАНН при
издаване на АУАН и НП.
За да отмени НП съдът е изложил мотиви, че преди
постъпването си на работа, свидетелката Н., нямала сключен трудов договор с
работодателя. Съдът е цитирал нормата на чл.63, ал.1 от КТ, според която работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на НАП и
е приел, че извършеното от работодателя деяние било несъставомерно по чл.63,
ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
Настоящата инстанция намира, че районният съд, при изяснените
и доказани факти, е приложил неправилно материалния закон.
По делото е установено, че дружеството-работодател е
санкционирано затова, че на 25.03.2020г. е допуснало до работа в цех за
производство на обувки г-жа И.Н.П.да работи като „производител на обувки/ръчно“
преди да регистрира в НАП сключения с нея на 25.03.2020г. трудов договор и
преди да й връчи копие на уведомлението до НАП за регистрирането на трудовия
договор. Нарушението е квалифицирано от административно наказващия орган като
неспазване на чл.63, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
Съдът е приел за установено, че на 25.03.2020г. инспектори
от Дирекция „ИТ“ - Добрич са извършили проверка в Цех за производство на
обувки, находящ се в гр.Добрич, бул.“25-ти септември“ № 49, стопанисван от „Р.
2015“ ЕООД, в който заварили да работи И. Н. П.. Тя попълнила собственоръчно
декларация, в която посочила, че от 25.03.2020 г. е наета от „Р. 2015“ ЕООД.
На 30.03.2020 г. работодателят представил трудовите досиета
на заварените при проверката работници, в т.ч. и трудов договор №
87/25.03.2020г., сключен с работничката Искра Петрова, както и справка от ТД на
НАП, от която се установява, че трудовият договор на г-жа И.П.е регистриран в
ТД на НАП на 25.03.2020 г. в 11:17:37 часа.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства на
29.05.2020г. срещу „Р. 2015“ ЕООД е съставен АУАН № 08-001952, връчен на
01.06.2020г., а на 27.07.2020г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич
е издал оспореното пред районния съд НП, в което е посочено, че дружеството-работодател
е допуснало до работа на 25.03.2020г. в
цех за производство на обувки г-жа И.Н.П.да работи като „производител на
обувки/ръчно“ преди да регистрира в НАП сключения с нея на 25.03.2020г. трудов
договор и преди да й връчи копие на уведомлението до НАП за регистрирането на
трудовия договор.
Нарушението е квалифицирано от административно наказващия
орган като неспазване на чл.63, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
Настоящият състав не приема изводите на първоинстанционния
съд, че деянието е несъставомерно по чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Правилно административно-наказващият
орган е квалифицирал деянието като нарушение и на двете императивни правни
норми, съдържащи задължителни правила за
поведение при наемане на работа на работници.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите. Според чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по, ал.
1.
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за
неспазването на горепосочените императивни правила в случая са установени със
събраните по делото доказателства и по тях не се спори и това са фактите, че в
момента на проверката от контролните органи, при която е заварена г-жа Н. да
работи в цеха на работодателя, тя не е разполагала с екземпляр от трудов
договор и копие на уведомлението до НАП.
Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят
няма право да допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата
документа по чл. 63, ал. 1 от КТ, т. е. невръчването на който и да е от тях е
пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение
и е основание за ангажиране на имуществената отговорност.
Предвид изложеното съдът намира, че от обективна страна
ответното дружество е извършило нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ - основание за
реализиране на административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 414,
ал. 3 от КТ.
Предвид изложеното настоящият състав намира решението на
Районен съд – Добрич за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено.
При извършването на преценка за законосъобразност на
издаденото НП съставът на Административен съд –Добрич приема, че административно
наказващия орган, в кръга на правомощията си, е издал законосъобразно НП, в
което подробно е описал нарушението, посочил е времето и мястото на
извършването му, административно отговорното лице, както и правната норма,
която е нарушена. От данните в административно-наказателната преписка не се
установяват нарушения на материалноправните разпоредби на закона, а
имуществената санкция е определена в законовия й минимум.
Нарушението, за което е санкционирано ответното дружество,
не е маловажен случай, тъй като тази
квалификация е изключена от закона. Съгласно чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Но според
чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
В случая, нарушението, за което е санкционирано ответното
дружество, попада сред изключенията посочени в чл. 415в, ал. 2 от КТ, за които
законодателят изрично е приел, че не са маловажни, поради което приложението на
този правен институт е неоснователно и неприложимо.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на въведената забрана е
да се гарантират правата на работника преди той да започне да престира труда си
при работодателя, като законът не изисква да са настъпили някакви вредни
последици от неизпълнението на това задължение на работодателя. Следователно се
касае за формално нарушение и липсата на вредоносен резултат не може да води до
изводи за маловажност на нарушението.
Процесуалният
представител на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич е направил своевременно
искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая
за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото бе
проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение за изготвянето на касационна
жалба и защитата пред касационната инстанция в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във
вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 263/13.12.2020 г., постановено по нахд №
917/2020 г. на Районен съд - Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-001952/281 от
27.07.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич, А.П.,
с което на „Р. 2015“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател, е
наложена имуществена санкция по реда на чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда за нарушаване на чл.63, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Р. 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Добрич, бул. „25-ти септември“ № 49, представлявано от С.Ч.Р.,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич, сумата от 80 (осемдесет)
лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: