РЕШЕНИЕ
Номер 4499 21.12.2018 г. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На двадесет и първи декември две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10546 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.439
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД твърди, че на
***** г. е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № ******** по
описа на *** ********, рег. № *** на К***, по което дело взискател е ответното
дружество „Билиив“ ЕООД. Заявява, че изпълнителното производство е образувано
на основание издаден на 01.06.2018 г. в полза на Д.В.Л. обратен изпълнителен
лист по гр.д. № 12249/ 2017 г. по описа на ПРС ХХ гр.с., за сумата от
462,50лв., представляващи събрани по принудителен ред суми по изп.дело ***по
описа на *** *****, рег. № *** на К***. Вземането по този изпълнителен лист е
цедирано с договор за цесия от 05.06.2018 г. на ответното дружество.
Заявява, че не дължи процесните суми на ответното
дружество, тъй като ищецът извършил прихващане с Л. на насрещни, ликвидни и
изискуеми вземания, а именно за сумата от 300лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение съгласно Решение № 4105/ 24.11.2017 г. по гр.д. № 12250/ 2017 г.
на ПРС, VІІІ гр.с., сумата от 100лв. - разноски за юрисконсултско
възнаграждение съгласно Решение № 412/ 23.03.2018 г. по в.гр.д. № 161/ 2018 г.
на ПОС, VІІІ гр.с., изменено в частта за разноските с Определение № 1111/
28.05.2018 г., както и 90лв. – разноски по влязла в сила Заповед за изпълнение
№ 3727/ 23.04.2012 г. по ч.гр.д. № 5938/ 2012 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с.
Заявява, че прихващането има обратно действие – от
датата, на която е можело да се извърши – 28.05.2018 г., представляваща датата
на влизане в сила на последния от посочените съдебни актове. Предвид липсата на
съгласие от страна на ищеца за прехвърляне на вземанията на трето лице по смисъла
на чл.103, ал.3 от ЗЗД, уведомили Л. за това и извършили прихващане с
изявление, връчено на Л. на 24.06.2018 г. при условията на отказ, удостоверено
от връчител към *** ***, рег. № *** на К***.
Навел е и възражение за погасяване на част от
процесната сума в размер на 402,50лв. по давност поради изтичане на петгодишния
давностен срок. Заявява, че сумите, постъпили по изп.дело въз основа на наложен
от съдебния изпълнител запор на трудово възнаграждение на Л. в периода
15.11.2011 г. – 27.08.2012 г. са погасени по давност, тъй като в периода
27.08.2012 г. – 27.08.2017 г. Л. не е извършвала изпълнителни действия, с които
да е прекъснала давността, а молбата й за издаване на обратен изпълнителен лист
е депозирана на 29.05.2018 г., но и тя не прекъсва давността.
С оглед изложеното, моли съда да установи недължимост
на сумата от 462,50лв., представляващи събрани по принудителен ред суми по
изп.дело № ****** г. по описа на *** *****, рег. № *** на К***, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на молбата за издаване на
обратен изпълнителен лист – 29.05.2018 г. При условията на евентуалност, моли
да се признае недължимост на сумата от 402,50лв. поради погасяването й по
давност. Претендира разноски. Ангажирани са доказателства.
Ответникът депозира в предоставения му срок отговор на
исковата молба. Счита исковете за неоснователни. Заявява, че не са осъществени
всички елементи от фактическия състав на извънсъдебното прихващане, тъй като
вземанията не са насрещни – носител на вземането е ответното дружество, а
волеизявлението за прихващане е отправено към цедента Л.. Заявява, че ако
волеизявлението за прихващане е направено след получаване на съобщението за
извършена цесия, то трябва да е отправено към цедента и към цесионера. С оглед
изложеното, счита, че прихващането не е породило правопогасителния си ефект.
Правният ефект на прихващането настъпва с факта на отправяне на изявлението за
прихващане, от който момент насрещните вземания си считат погасени.
Дори съдът да приеме, че е достатъчно отправяне на волеизявлението
само до цедента, то ответникът оспорва такова волеизявление да е достигнало до
Л.. На посочената дата същата не е била в жилището си и не е правила отказ от
получаване на документите. По –късно разбрала от своя съседка, че е търсена от
връчител на ***, но не е срещала същия, нито получавала документи от него. От
друга страна, не била налице и ликвидност на част от вземането на ищеца, а
именно за сумата от 90лв., тъй като същата била присъдена със заповед за
изпълнение, като дължимостта на същата не била установена със сила на пресъдено
нещо.
Оспорва и твърдението на ищеца за погасяване на част
от вземанията по давност, като заявява, че давностният срок е започнал да тече
на 19.04.2018 г. – с влизане в сила на Решение № 67/ 05.01.2018 г. по гр.д. №
12249/ 2017 г. на ПРС, ХХ гр.с., тъй като се касае за вземане въз основа на
отпаднало основание, а не за такова при начална липса на основание.
С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски. Моли разноските в производството да не бъдат
присъдени на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото,
тъй като е действал добросъвестно и не е знаел, че длъжникът има вземания срещу
цедента, с които може да извърши прихващане, както и за извършеното прихващане,
което и станало след образуване на изпълнителното производство.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
приложеното изпълнително дело се установява, че изп.д. № ******** по описа на ***
********, рег. № *** на К***, по което дело взискател е ответното дружество
„Билиив“ ЕООД, е образувано на основание издаден на 01.06.2018 г. в полза на
Д.В.Л. обратен изпълнителен лист по гр.д. № 12249/ 2017 г. по описа на ПРС, ХХ
гр.с., за сумата от 462,50лв., представляващи събрани по принудителен ред суми
по изп.дело № ********* г. по описа на *** *****, рег. № *** на К***,
образувано въз основа на изпълнителен лист
от 05.02.2004 г. по гр.д.№ 337/ 2004 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с. и
изп.лист от 14.03.2005 г. по ч.гр.д. № 1087/ 2005 г. по описа на ПРС, І гр.с.,
за сумите по които изпълнителни листове е налице влязло в сила съдебно решение,
че не се дължат, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на молбата – 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Молбата за образуване на
изпълнителното производство била подадена на 06.06.2018 г. от „Билиив“ ЕООД в
качеството му на цесионер – нов кредитор относно процесните вземания.
Липсва спор, а и от представения
договор за цесия от 05.06.2018 г., сключен между Д. Л. и „Билиив“ ЕООД, се
констатира, че тези вземания са прехвърлени от Л. в качеството на цедент на
ответното дружество в качеството на цесионер на 05.06.2018 г., като цедентът е
уведомил ищцовото дружество за цесията на същата дата.
На 13.06.2018 г. ищцовото дружество
получило покана за доброволно изпълнение.
С изявление от 18.06.2018 г. на ищцовото дружество,
отправено до Л., същото заявило, че не е съгласно с прехвърлянето на вземането
и е отправило възражение за прихващане на вземанията на Л. със свои такива, а
именно за сумата от 300лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно
Решение № 4105/ 24.11.2017 г. по гр.д. № 12250/ 2017 г. на ПРС, VІІІ гр.с.,
сумата от 100лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно Решение №
412/ 23.03.2018 г. по в.гр.д. № 161/ 2018 г. на ПОС, VІІІ гр.с., изменено в
частта за разноските с Определение № 1111/ 28.05.2018 г., както и 90лв. –
разноски по влязла в сила Заповед за изпълнение № ****/ 23.04.2012 г. по
ч.гр.д. № 5938/ 2012 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с.
Ответникът оспорва на цедента Л. да е било надлежно
връчено волеизявление на длъжника – настоящ ищец, за прихващане, като е открито
производство по чл.193, ал.1 от ГПК за оспорване истинността на
удостоверителното изявление на връчител Д. при *** ***, че Л. е отказала да
получи книжата на 24.06.2018 г. в 17,45ч.
От разпита на св.Ц. Г. Д., работещ при ******** като
*****, се установи, че той ходил на ул. „***“ № *** за връчване на книжа на Д.
Л. от името на ч. с. и. Било пролетта, в *****. Опитал се да ги връчи книжата,
но получил отказ. Получил документите и започнал посещения. Няколко посещения
направил, но не си спомня като бройка точно колко, при които не могъл да открие
на адреса никого. Имали практика да слагат на вратата едни самозалепващи
уведомления с номера на делото, с телефонните номера на ч.с.и., евентуално
човекът да се обади. Два или три пъти ходил и не могъл да открие никого. Тогава
поискал помощ от кантората, дали му неин телефон и по телефона успял да
осъществи контакт, като няколко пъти си правили уговорки – един или два пъти,
за определен ден да се видят. Казал за какво я търси, но на уречения ден първо
не му се вдигала телефона и второ, при посещение на адреса, не му се отваряла
вратата. Последният опит, който направил, при който успял да се срещне вече с
жената, отворила му се вратата, но като дата не си спомня кога било. Бил
неделен ден, привечер. Отворила му се вратата, споменал имената Д. Л., тя
казала: „Да“, казал кой е, за какво е и тогава получил отказ да получи тя
документите. Помолил я да му се подпише, че отказва да получи документа, не му
се подписала и това било. На предявената разписка свидетелят заяви, че това е
неговият подпис. Заяви, че за този случай разказва. На датата, на която
осъществил контакт на място с *** Л., той единствено задал въпроса, казал:
„Търся *** Д. Л.“, тя казала: „Да, аз съм“. Св. заяви, че смята, че няма право
да иска документ за самоличност. Св. заяви, че не си спомня колко дни ходил.
Това, което гледал, за да успее да връчи документите, било да ходи в различно
часово време, примерно сутрин, на обед, следобед, с надеждата да открие човека.
При положение, че не може да връчи книжата през седмицата, по пътя на логиката
стигал до заключението, че по-голяма вероятност има в почивните дни.
От
разпита на св. Д.В.Л. се установи, че не била търсена от *****, но комшийка й
казала, че някакъв ***** я бил търсил. По принцип в неделя излизали с приятелки
и се прибрала по-късно. Тя била на входа жената и й казала, че някой я търсил
да й връчи призовка. Жената била касиер на входа, но починала преди два месеца.
Казала, че човекът, който носи призовки я търсил. Св. заяви, че не си спомня да е имало случаи в този ден или някъде около
тази дата да била посещавана от *****, който да иска да й връчи нещо, а тя да
била отказала.
Съдът
кредитира показанията на св.Д. като логични, последователни, обективни и не възприема
тези на св.Л. като заинтересовани и неподкрепени от други доказателства. С
оглед изложеното, съдът намира, че при лежаща върху оспорващия доказателствена
тежест да установи неистинност на документа, същият не стори това, поради което
и съдът приема, че е налице надлежно връчване на адресата – Д. Л., на
изявлението на ищцовото дружество.
Ответникът е направил възражение за
липса на една от предпоставките за прихващане, а именно за липса на ликвидност
относно вземането на ищеца за сумата от 90лв. – деловодни разноски съгласно
Заповед за изпълнение№ ****/ 23.04.2012г., издадена по ч.гр.д. № 5938/2012 г.
по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с., тъй като това вземане не било установено със сила
на пресъдено нещо, а с влязла в сила заповед за изпълнение, която има само
изпълнителна сила. Съдът не възприема това възражение, тъй като заповедта за
изпълнение подлежи на обжалване единствено в частта за разноските, като след
изтичане на срока за възражение и съответно за частна жалба в частта за
разноските, заповедта се стабилизира в тази част и не може вземането за
разноски да бъде оспорвано в друго производство. В този смисъл заповедта е
стабилизирана в частта относно разноските и вземането се явява ликвидно.
Ответникът е навел възражение в
насока, че след сключването на договор за цесия, Л. не е кредитор на ищцовото
дружество, а носител на вземането се явява ответното дружество в качеството на
цесионер, поради което и не са налице насрещни субекти, между които да се
извърши прихващане, т.е. не е налице една от изискуемите предпоставки за
извънсъдебно прихващане.
Компенсацията е способ за погасяване на две насрещни
задължения до размера на по-малкото от тях. Първата предпоставка, за да може да
се извърши прихващането, е наличието на две насрещни задължения, а втората - идентичност
на субектите на двете правоотношения или компенсацията е допустима само между
лица, които взаимно си дължат. При извършена цесия длъжникът и кредиторът по
всяко едно насрещно задължение вече са различни лица. Въпреки това и в тези
случаи е допустимо да се направи компенсация при наличието на определени
условия. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. ЗЗД, ако длъжникът се е
съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да противопостави и прихване
задължението си срещу свое вземане към цедента - предишния кредитор. По
аргумент на противното, ако се е противопоставил на прехвърлянето, изразил е
своето несъгласие с цесията, то тогава би могъл да направи прихващане на задължението
си към цесионера със свое вземане против предишния кредитор. В конкретния
случай няма спор, че цесионният договор има действие спрямо длъжника, тъй-като
изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
за уведомяване на длъжника е спазено. На **** г. цесията от същата дата е
съобщена от предишния кредитор Л. на длъжника - "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД.
Съгласно даденото в теорията
тълкуване, а именно това на ******, длъжникът може да компенсира задължението
си към цесионера с вземането си срещу цедента, стига условията за
компенсиране да са съществували преди съобщаване на цесията. Това
разрешение следва логично от обратното действие на компенсационното изявление.
Насрещните задължения се смятат погасени още преди цесията, още от деня, в
който прихващането е могло да се извърши – макар компенсационното изявление да
се отправя след съобщаване на същата. Цесионният договор, в който длъжникът
изобщо не участва, не може да го лиши от вече придобитото от него
компенсационно право. Затова длъжникът ще може да го противопостави с успех и
на цесионера. Същият не може да има по – големи права, отколкото лицето, от
което ги черпи – от цедента. Това разрешение ни се налага още и от чл.103, ал.3
от ЗЗД. Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, тогава той не
може да прихваща своето вземане спрямо предишния кредитор срещу задължението си
към същия. Ако пък обратно, не се е съгласил с цесията – ако не сме в
хипотезата на т.нар. приета цесия – тогава той ще може да прихваща и спрямо
цесионера. Компенсацията се извършва с едностранно изявление на един от двамата
длъжници. Това изявление трябва да бъде отправено до насрещния длъжник.
Следва да се има предвид, че с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на насрещната
страна - цесионер, изявлението на ищцовото дружество за противопоставяне на
извършената на **** г. цесия и изявлението за извънсъдебно прихващане с
вземания на длъжника към цедента е достигнало и до цесионера.
Съдът намира, че връчването на
изявлението на цедента е достатъчно и не се налага връчване и на цесионера,
защото изискването за връчване и на цедента и на цесионера едновременно на
съобщението по смисъла на чл. 104,
вр. чл. 103 от ЗЗД не намира опора в закона.
Цесионерът е носител на цедираното вземане в отношенията между него и цедента,
а след съобщаване на цесията на длъжника – и по отношение на него и на трети
лица. С неприемането на цесията и отправяне на изявление за прихващане
длъжникът всъщност се противопоставя на тази сделка / по продажба на вземането
в полза на цесионера/, като релевира възражение за погасяване на двете
насрещни, ликвидни и изискуеми вземания до размера на по – малкото от тях. С
достигането на изявлението му до насрещната страна / в случая до цедента/
длъжникът упражнява потестативното си право да изпълни чрез погасяване със свое
насрещно вземане. Волеизявлението следва да бъде отправено именно до цедента,
какъвто е и смисълът на разпоредбата на чл.103, ал.3 от ЗЗД. Противопоставянето
на цесионната сделка всъщност представлява изявление на длъжника, че цесията
няма действие по отношение на него, защото той погасява своето задължение чрез
„плащане“ със свое вземане. Ако отправи
това свое волеизявление до цесионера, прихващането няма да произведе действие,
тъй като е налице противопоставяне на длъжника на цесията. Дори да уведоми
цесионера за прихващането, то това изявление ще има информативен характер, а
няма да се яви елемент от фактическия състав на прихващането.
Действието на цесията по отношение на длъжника е
обусловено от уведомяването му по реда на чл. 99, ал. ал. 3 и 4 ЗЗД. Съгласно последните цитирани норми
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, като
цесията има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на
съобщаването й на длъжника от предишния кредитор. Задължението има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор,
напълно логично е изискването на закона съобщението за прехвърлянето на
вземането да бъде извършено от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване
създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и обезпечава точното изпълнение на задълженията му, тоест
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента, но не и съобщението, извършено от цесионера. В този
смисъл е задължителното за съда, постановено по чл. 290 ЗЗД, решение № 123 от 24. 06. 2009
г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о.
До момента на получаването на съобщението от длъжника
негов кредитор е цедентът. Длъжникът се освобождава, ако изпълни на цедента.
Аналогично е действието и на заместващите изпълнението способи като
прихващането, даване вместо изпълнение, новация и др. След съобщаването на
цесията на длъжника от цедента, за длъжника и третите лица – правоприемниците и
кредиторите на цедента и цесионера титуляр на вземането е новият кредитор, а
цедентът изгубва качеството си на кредитор на длъжника. Длъжникът следва да
съобрази настъпилата промяна в кредитора, за която е уведомен, и да осъществи
дължимата престация по отношение на новия кредитор като зачита и всички
привилегии на вземането, преминали към новия кредитор. Същият трябва да следва
и указанията на новия кредитор – цесионера по отношение на начина на
изпълнение.
Независимо от изложеното дотук следва
да се посочи, че в момента, в който изявлението на длъжника за прихващане с
насрещни задължения към цедента, е достигнало до последния, ефектът на
прихващането е настъпил, поради което следва да се приеме за осъществил се
правопогасяващият ефект на прихващането като погасителен способ, в частност
цедираното вземане, предмет на настоящото производство, е било погасено. В този
случай длъжникът не дължи изпълнение на никого и последиците от прекратяването
на цесията засягат само страните по този договор. Горният извод е пряко
следствие от естеството на прихващането като способ за прекратяване на две
насрещни задължения до размера на по-малкото от тях и от възникването на
правото да се извърши прихващане по силата на закона при осъществяване на
фактически състав, включващ следните елементи: две задължения/вземания,
вземанията да са насрещни, да имат за предмет или пари или еднородни и
заместими вещи, активното вземане да е изискуемо, ликвидност на вземанията и
действителност на вземанията (чл.
103, ал. 1 ЗЗД
). Прихващането има погасително действие с оглед
задължението на прихващащия и се явява способ, заместващ изпълнението на
неговото задължение. В случая са били налице визираните елементи от горния
фактически състав, като между страните не е съществувал спор по отношение
основанието и размера на насрещните задължения на цесионера, а само относно
ефекта на прихващането. Неоснователно в тази връзка е възражението на
ответника, че е невъзможно извършването на прихващане, защото страните по
цедираното вземане и вземането на длъжника от цедента не съвпадат, както и за
недостигане на изявлението за прихващане до цедента.
Ищецът претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 380 лв.
Ответникът е направил възражение за неприсъждане на разноски на ищеца, като
заявява, че не е дал повод за завеждане на делото, като към датата на завеждане
на изпълнителното дело ответникът е действал добросъвестно. Съдът не възприема
така наведеното възражение. Отговорността за разноски се разпределя между
страните съобразно основателността на претенциите им, като вината или
добросъвестността на страните не подлежи на изследване относно тази
отговорност. Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не намира приложение в
настоящия случай, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане
на делото, тъй като е образувал и поддържал висящността на изпълнително
производство, а и не е признал иска. Ето защо направените от ищеца разноски ще
се възложат в тежест на ответната страна.
Ответникът претендира разноски, но предвид изхода на делото, такива не
следва да бъдат присъждани.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.