№ 41765
гр. София, 19.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20241110106568 по описа за 2024 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ДРУЖЕСТВО срещу Й. М. С. Претендират се сумите в
размер на 690,69 лева - главница, и 59,94 лева - законна лихва за забава, и
175,00 лева - неустойка за забава, въз основа на Договор за паричен заем №
627228 от 28.01.2022 г.
Предвид основанието за вземанията съдът счита, че следва да намерят
приложение правилата на ЗПК. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения
кредит. В конкретния случай, в чл. 3, ал. 1, т. 5 от Договора е посочен процент
на ГПР от 49,81 %. Съдът счита, че са налице основания за съмнение за
нищожност на договора, тъй като действителният ГПР не отгваря на
посочения в договора, предвид това, че предоставеният кредит е в размер на
700,00 лева, а сумата за връщане съгласно погасителния план 2250,00 лева -
надхвърлящо над 3 пъти заетата сума. Предвид това съдът счита, че
действителният ГПР надвишава размера, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето
1
защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което клаузите на договора са нищожни на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а когато договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само
на чистата стойност на кредита – главницата (Решение № 50174 от 26.10.2022
г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС). Предвид това съдът счита, че
следва да отхвърли заявлението за сумите в размер на 59,94 лева - законна
лихва за забава, и 175,00 лева - неустойка за забава, и съответната част от
разноските (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ размер от
50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от ДРУЖЕСТВО срещу Й. М. С. в частта за: сумите в размер
на 59,94 лева - законна лихва за забава, и 175,00 лева - неустойка за забава,
както и в частта за разноските над сумата от 6,35 лева до сумата от 25,00 лева
за държавна такса, и над сумата от 12,69 лева до сумата от 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2