№ 811
гр. София, 09.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Б. М. Вранчева
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20231100601444 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба от адв. В.В. – упълномощен защитник
на подс. В. Б. М. срещу определение от 28.02.2023г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 17 състав, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.
№ 1059/2023г. по описа на СРС , с което е отказано прекратяването на съдебното
производство по делото и същото е насрочено за разглеждане по общия ред и с което е
потвърдена мярката за неотклонение „ задържане под стража“ на подс. М..
Във въззивната частна жалба се твърди, че атакуваното определение е
незаконосъобразно, тъй като е неправилно като в тази насока защитникът изтъква
довода, че е налично отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване правото на защита на подс. М. и свързано с предявяване на
всички материали по делото, вкл. и след приключване на инициираното производство
по реда на чл. 65 от НПК. На следващо място се сочат доводи за смекчаване на
процесуалната обвързаност на подсъдимия – изтеклия 9-месечен срок то задържането
му, липсата на нарушения на определената мярка за неотклонение „ домашен арест“ ,
възрастта на подсъдимия и необремененото му съдебно минало, инкриминираните
деяния и наличието на здрава семейна среда. Прави се искане за отмяна на
определението на съда в посочените части и връщане на делото на СРП изменение на
мярката за неотклонение на подс. М. от „задържане под стража“ в по – лека такава.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното
определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
1
Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт,
с който обв. В. Б. М. е предаден на съд за престъпления по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК,
по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК, по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.2, вр.
ал.1 от НК, по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК, по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от
НК, по чл. 325, ал.2, вр. от НК, по чл. 131, ал.1, т.6 и т.12, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от
НК и по чл. 131, ал.1, т.6 и т.12, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В хода на д.п. подс.М. е бил задържан от органите на реда на 15.06.2022г., а с
определение на СРС от 16.06.2022г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение "
задържане под стража“. С определение на СГС от 27.10.2022г. марката за
неотклонение на подс. М. е била изменена в „ домашен арест“, а поради нарушаване
на задълженията, произтичащи от определената мярка за неотклонение „ домашен
арест“, с определение на СГС от 10.11.2022г. мярката му за неотклонение е отново е
изменена в „ задържане под стража“, която продължава да съществува и понастоящем.
В д.п., на 20.12.2022г. материалите по разследването са предявени на
упълномощените защитници – адв. В. и адв. Д. и на майката – Б. М.а на подс. М. и на
самия М., при което защитниците са направили съвместно възражение, че
предявяването на материалите е преждевременно, тъй като са инициирали
производство по изменение на мярката за неотклонение.
В производство по реда на чл. 270, ал.2 от НПК, проведено в о.с.з. на
09.02.2023г. СРС, НО, 17 с – в е оставил без уважение молбата на подс. М. за
изменение на мярката му за неотклонение от „ задържане под стража“ в по – лека
такава.
В проведеното разпоредително заседание по делото на 28.02.2023г. защитниците
са изтъкнали идентични с наведените във въззивната частна жаба основания, с които
са поискали от състава на съда прекратяване на съдебното производство по делото и
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия, които са приети от съдебния
състав за неоснователни.
Въззивният съд прецени, че определението на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 17 състав, постановено в разпоредителното заседание по
н.о.х.д № 1059/2023г. по описа на СРС от 28.02.2023г. е законосъобразно в
обжалваните му части и като такова следва да бъде потвърдено.
Не е допуснато нарушение по см. на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК, което да е
съществено и отстранимо единствено на д.п. на правото на защита на подс. М.. По
същество аргументът на защитата се корени в липсата на предявяване на всички
материали по разследването. Обективно това не е така – на 20.12.2022г. всички
материали са предявени на подсъдимия и защитниците му. Фактът, че към онзи момент
не е било проведено производство по реда на чл. 65 от НПК въпреки предходно
депозирана молба за изменение на мярката за неотклонение на М., не променя
2
обстоятелството, че всички съществуващи материали по разследването са предявени на
легитимираните лица, а начина на протичане на производство по реда на чл.65 от
НПК, предпоставящ участието на обвиняемия и защитниците му прави безпредметно
запознаването им с протокола от проведеното заседание. В тази смисъл и доводът за
наличие на отстранимо съществено нарушение на правото на защита на обвиняемия се
явява неоснователен. Единствено за пълнота на изложението следва да бъде посочено,
че непредявяването на материалите по разследването само по себе си не може да бъде
третирано като основание за прекратяване на съдебното производство по делото, тъй
като страните ( подсъдим, защитник, пострадал) разполагат с възможността да сторят
това след внасяне на обвинителния акт в съда и преди провеждането на
разпоредителното заседание по делото, като за съда съществува корелативно
задължение да им осигури достатъчно ( съобразено с обема материали, събрани на д.п.)
време за това.
В този смисъл въззивната частна жалба в тази й е неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на мярката за неотклонение на подс. М., настоящият състав
намери, че и към настоящия момент са налице всички законоустановени предпоставки
за продължаване съществуването на най – тежката такава – „ задържане под стража“.
Обосноваността на предположението за съпричастността на М. в извършване на
вменените му престъпления е била изследвана от множество съдебни състави, като
констатациите им за нейното наличие не се разколебават от новосъбрани източници на
доказателства; напротив - самият факт на внесен в съда обвинителен акт и образувано
съдебно производство е показателен за сериозността на обвинителната теза,
инициирала състезателната част от наказателното производство. Продължават да
съществуват и констатираните опасности с висока степен на вероятност подс. М. да се
укрие или извърши престъпление. Несъмнено подс. М. е на млада възраст и не е
осъждан, но на тези обстоятелства се противопоставят инкриминираната му
деятелност, разкриваща го като личност с завишена степен на обществена опасност,
непризнаваща неприкосновеността на телесния интегритет на другите и
съществуващия обществен ред. Опасността от укриване е изводима от неизпълнението
на задълженията, произтичащи от мярката за неотклонение „ домашен арест“, което
обстоятелство е установено с влязъл в сила съдебен акт и пререшаването му е
недопустимо. Срокът на задържане на подс. М., макар и продължителен, е съобразен с
фактическата сложност на разследването, броят на инкриминираните деяния и
множеството процесуално - следствени действия, извършени в хода на д.п. Не без
значение в тази насока е и обстоятелството, че всички съдии от РС Перник са си
направили самоотвод от разглеждането на делото , обусловен от заеманата от бащата
на подсъдимия магистратска длъжност в ОП Перник, което неминуемо е довело да
забавяне на съдебното производство. При постъпването на делото в СРС след
3
определението на ВКС по чл. 43, т.3 от НПК от 17.01.2023г. настоящият съдебен
състав не констатира забавяне на производството, напротив – съставът на СРС
приоритетно и в съответствие с изискванията на чл. 22, ал.3 от НПК е провел съдебно
заседание по реда на чл. 270, ал.2 от НПК и разпоредително заседание по делото. В
тази смисъл не са налице нововъзникнали обстоятелства, които да обуславят
изменение на съществуващата процесуална обвързаност на подсъдимия М. и в тази му
част определението на СРС, НО, 17 с-в се явява правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски
градски съд, НО, ХІV в.с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, поставено в разпоредително заседание от
28.02.2023г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17 състав по н.о.х.д.№
1059/2023г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение искането за прекратяване
на съдебното производство по делото и е потвърдена мярката за неотклонение „
задържане под стража“ спрямо подс. В. Б. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4