№ 1622
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Областна дирекция
по безопасност на храните – Пловдив, ЕИК *********, против решение
№260443 от 15.08.2022 г., постановено по гр.д. № 7922/2020 г., по описа на
Пловдивски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
„Глобал Транс Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, получената без основание
сумата в общ размер от 2 016.57 лева , представляваща разликата между
заплатената от търговското дружество на Областна дирекция по безопасност
на храните – Пловдив обща стойност от 3 375.44 лева и дължимата обща
стойност на таксите, определена, съгласно чл. 54, т. 1 от Тарифата за таксите,
които се събират от Българската агенция по безопасност на храните, по
следните фактури: фактура № **********/04.01.2019 г., фактура №
**********/05.01.2019 г., фактура № **********/26.01.2019 г., фактура №
**********/31.01.2019 г., фактура № **********/01.02.2019 г., фактура №
**********/12.02.2019 г., фактура № **********/28.02.2019 г. и фактура №
**********/06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 08.07.2020 г. до
окончателното й погасяване, както и сумата в размер на 830.66 лева -
разноски по делото.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване
на ново по съществото на правния спор , с което да се отхвърли исковата
1
претенция като неоснователна. Жалбоподателят претендира присъждане на
разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Глобал транс трейд“ ЕООД чрез адв. Я., с който се взема становище за
нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и обосновано.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на „Глобал
Транс Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, против Областна дирекция по
безопасност на храните – Пловдив, с която е предявен кондикционен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД, за връщане на
недължимо платена от търговското дружество държавна такса в размер от 2
016.57 лева, за осъществен през периода 04.01.2019 г.– 06.03.2019 г. внос от
Еквадор на банани „Don Antonio“, определена, съгласно чл. 54, т. 1 от
Тарифата за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност
на храните.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил така
предявения иск, като е приел , че за осъществения през периода 04.01.2019 г.–
06.03.2019 г. внос на банани „Don Antonio“ от Еквадор , търговското
дружество е заплатило такса по чл. 54, т. 1 от Тарифата за таксите, които се
събират от Българската агенция по безопасност на храните в размер от
3375,44 лева, а дължимата такава възлиза в размер от 1354 лева, поради
което разликата в общ размер на 2 021.44 лева е получена без основание от
Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив и дължи връщането
й на ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК в правомощията на въззивния
съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Извършвайки тази служебна проверка по
чл. 269 ГПК, съдът приема, че решението на РС – Пловдив е валидно, но
недопустимо, тъй като първоинстанционният съд е разгледал и се произнесъл
по правен спор, който не е подведомствен на гражданските съдилища.
Процесното правоотношение, което се развива между държавата и
юридическото лице по повод събирането на публични държавни вземания,
каквито са държавните такси, неизчерпателно изброени в чл. 4 ЗДТ, и
изрично посочени в други закони – чл.3, ал.4 от ЗБАБХ, е с публичноправен
характер. Когато съответното лице е платило недължимо или е надвнесло в
полза на бюджета суми като държавна такса, вземането му има частноправен
характер. В някои случаи за такива вземания, когато законът изрично посочва
процесуален ред за събиране на таксите , редът за възстановяване на надвзети
2
или недължимо събрани държавни такси следва да е редът на съответния
процесуален закон. В други случаи, когато заплащането на таксата е условие
за даване на търсената защита или съдействие, редът за възстановяване на
надвзети или недължимо събрани държавни такси е искане, отправено до
държавния орган, в чиято полза е събрана таксата. Тъй като източник на
вземането не е гражданско правоотношение, възстановяването на недължимо
внесени или надвнесени такси не може да се осъществи по пътя на
предявяване на кондикционен иск. Когато при или по повод изпълнението на
тази административна дейност бъдат причинени вреди от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на държавните органи, лицата имат право
да търсят обезщетение за понесените вреди, в който смисъл е Решение
№74/29.05.2018г., постановено по гр.д.№1465/2017г. на ВКС, 4 –то гр.отд.
В процесния случай в Закона за българската агенция за безопасност на
храните не се съдържа правна уредба относно реда, по който подлежат на
възстановяване недължимо платени държавни такси по Тарифата за таксите,
които се събират от Българската агенция по безопасност на храните, в частно
по чл.54, т.1 за проверка и за издаване на сертификат за съответствие на
обявеното качество на пресни плодове и зеленчуци.
Предвидените в чл.3,ал.4 от ЗБАБХ и Тарифата за таксите, които се
събират от Българската агенция по безопасност на храните , такси, в частност
- таксата по чл. 54,т.1 за проверка и за издаване на сертификат за съответствие
на обявеното качество на пресни плодове и зеленчуци, са вид държавна такса
по чл. 4, б. "о" ЗДТ и по аргумент от § 2 ПР на ЗДТ са подчинени на режима
на ЗДТ. В ЗДТ - чл. 4б, съществува изрична разпоредба относно реда за
възстановяване /според терминологията на закона "връщане"/ на недължимо
платени такси, който ред е приложим и за таксите по чл.3,ал.4 от ЗБАБХ и
Тарифата за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност
на храните. Съгласно чл. 4б вр. чл. 1 ЗДТ, недължимо платените държавни
такси се връщат по искане на заинтересованата страна, отправено до органа,
който ги е събрал. Внесената държавна такса на основание чл.3,ал.4 от
ЗБАБХ във вр.с. чл. 54,т.1 от Тарифата за таксите, които се събират от
Българската агенция по безопасност на храните е публично държавно вземане
по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, и подлежи на възстановяване по
административен ред - чрез отправяне на искане от заинтересованото лице до
административния орган, в чиято компетентност е издаването на съответния
акт. Преценката дали таксата е дължимо платена също е от компетентността
на административния орган, който се произнася по реда на чл. 21 АПК.
Административният характер на производството, за целите на което е събрана
таксата, предопределя и административния характер на правоотношението по
повод връщането на таксата, като тази предопределеност изключва
възможността вземането на заинтересованото лице за недължимо платена
такса да бъде реализирано по общия исков ред на ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че не е обвързан с определение №
260446 от 17.02.2021 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 56/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, доколкото същото е задължително само за
първоинстанционният съд на основание член 278, алинея 3 от ГПК. Освен
3
това подведомствеността на спора е процесуална предпоставка от категорията
на абсолютните, т. е. обуславя правото на иск. Съдът е длъжен да следи за нея
при всяко положение на делото.
По тези съображения настоящият състав на съда приема, че районният
съд се е произнесъл по спор, който не е подведомствен на гражданските
съдилища, поради което решението му следва да се обезсили, а
производството по делото следва да се прекрати на основание чл. 270, ал. 3
ГПК.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените във въззивното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер от 40,33 лева, за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева и за
първоинстанционното производство в същия размер, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 23, т. 4 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260443 от 15.08.2022 г., постановено по гр.д.
№ 7922/2020 г., по описа на Пловдивски районен съд, ХVIII-ти гр.с., с което
Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 86, е
осъдена да заплати на „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“,
местност „Динките“, получената без основание сумата в общ размер от 2
016.57 лева , представляваща разликата между заплатената от търговското
дружество на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив обща
стойност от 3 375.44 лева и дължимата обща стойност на таксите, определена,
съгласно чл. 54, т. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Българската
агенция по безопасност на храните, по следните фактури: фактура №
**********/04.01.2019 г., фактура № **********/05.01.2019 г., фактура №
**********/26.01.2019 г., фактура № **********/31.01.2019 г., фактура №
**********/01.02.2019 г., фактура № **********/12.02.2019 г., фактура №
**********/28.02.2019 г. и фактура № **********/06.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 08.07.2020 г. до окончателното й погасяване, както и сумата в
размер на 830.66 лева - разноски по делото, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 86,
сумата от 40,33 лева-разноски заплатена държавна такса, сумата от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
4
производство, както и сумата от 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5