МОТИВИ
към присъда по НОХД № 2135/2014 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия М.В.Р. за това, че на 01.12.2013 г. в
гр. Пловдив в маловажен случай е направил опит да отнеме чужда движима вещ –
бутилка уиски марка „Балънтайнс” 1 л., на стойност
30,99 лв. от владението на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД гр. София без
съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да я присвои, като
деянието е останало недовършено по независими от волята на дееца причини –
престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК.
Граждански иск не е предявен и приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Прокурорът поддържа изцяло
повдигнатото на подсъдимия обвинение по посочената в обвинителния акт правна
квалификация на деянието, като моли съда да наложи на Р. предвиденото в закона
наказание за престъплението по чл.194 ал.3 от НК пробация в размер към средния,
както и да възложи в тежест на подсъдимия разноските по делото.
Служебният защитник не оспорва
извършеното от подсъдимия, нито правната квалификация на деянието. Моли съда да
наложи на Р. наказание глоба в максимално предвидения размер.
Подсъдимият М.В.Р. не се явява в
съдебно заседание, производството спрямо него по делото се води като задочно
такова.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият М.В.Р. е роден на *** ***,
с постоянен адрес в гр. П., българин, български гражданин, разведен, със средно
образование, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.В.Р. е осъждан четири
пъти като никой от осъдителните му актове не оказва влияние върху правната
квалификация на деянието, предмет на настоящото наказателно производство.
Последното му осъждане е с определение по НОХД № 157/2012 г. по описа на РС
Асеновград, влязло в сила на 28.03.2012 г., с което е бил признат за виновен за
извършено на 07.01.2012 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.194 ал.1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер
на три месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Около 14 часа на 01.12.2013 г.
подсъдимият М.Р. влезнал в магазин „Кауфланд” на „КАУФЛАНД
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД гр. София, намиращ се на бул. „М.” № в гр. П. От щанда за алкохол той взел една
бутилка уиски „Балънтайнс” и я скрил в якето си.
действията му обаче били видени от свидетелката Г.Д., работеща като цивилна
охрана в магазина. Подсъдимият не минал през касите, а се насочил към изхода
при отдел „Информация”. Там обаче бил заловен от свидетелката В.А. – колежка на
Д., уведомена за кражбата на алкохол от Р. от последната. Уведомен бил
управителят на търговския обект свидетелят Е.Т.. Пред свидетелите М.Р. си
признал за взетото уиски, извадил го от якето си и им го предал.
За случая била уведомена полицията.
Стойността на бутилката уиски „Балънтайнс”
от 1 л. била според заключението на вещото лице по изготвената СОЕ /л.33 от
досъдебното производство/ 30.99 лева.
Според заключението на вещото лице по изготвената СПЕ
/л.28 – 30 от досъдебното производство/ М.В.Р. не се води на учет към ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване. Не
страда от наркотична или друга зависимост. Към момента на инкриминираното
деяние е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на: обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез
прочитането им на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2
от НПК, от показанията на свидетелите А. и Я., дадени в хода на съдебното
следствие при условията на усност и непосредственост,
от показанията на свидетелите Д. и Т., дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК, както и от
събраните по делото писмени доказателства, а именно СОЕ, СПЕ, протокол за
доброволно предаване, протокол за предаване на задържано лице, справки,
извлечение от Търговски регистър, справки за съдимост, бюлетини за съдимост,
характеристична справка.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетелите като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица по изготвените СОЕ и СПЕ като компетентни, изготвени с необходимите
професионални познания и опит в съответните области, неоспорени от страните и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
При така установената безспорна
фактическа обстановка съдът прие, че с деянието си подсъдимият М.В.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.18
ал.1 от НК тъй като на 01.12.2013 г. в гр. Пловдив в маловажен случай е
направил опит да отнеме чужда движима вещ на стойност 30,99 лв. от владението
на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД гр. София без съгласието на ръководството
и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено
по независими от волята на дееца причини.
От обективна страна – с действията
си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на престъплението
кражба, тъй като с присвоително намерение е направил опит да отнеме посочената
вещ, без съгласието на ръководството на пострадалото търговско дружество „КАУФЛАНД
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД гр. София, като е прекъснал досегашното владение върху
нея и е установил своя фактическа власт.
Кражбата е останала недовършена –
престъпление във фазата на опита, тъй като по причини извън волята на
подсъдимия Р. не е бил реализиран съставомерния
престъпен резултат.
От обективна страна съдът прие, че
случаят следва да се квалифицира като маловажен такъв с оглед на ниската
стойност на вещта предмет на престъплението, обстоятелството, че реално не са
настъпили вредни последици за ощетеното лице, доколкото деянието е останало недовършено,
от признанието на вина на подсъдимия в хода на досъдебното производство и
оказаното от същия съдействие за разкриване на обективната истина при
залавянето му на местопрестъплението и при разпита му от разследващ орган. За
това и процесната кражба се квалифицира като такава
по чл.194 ал.3 от НК.
От субективна страна –
престъплението е извършено с пряк умисъл, със съзнавани, целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
С оглед на посочената и приета по – горе
правна квалификация за извършеното от подсъдимия М.В.Р. престъпление, като се
съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и с обстоятелствата по
чл.54 от НК съдът счете, че наказанието на същия следва да се определи при баланс
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдебният състав прие даването на обяснения относно
обстоятелствата по извършването на деянието в хода на досъдебното производство,
с което улеснява в максимална степен разкриването на обективната истина, ниската
стойност на предмета на престъплението, степента на довършеност
на деянието – останало във фазата на опита. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства се приеха лошите характеристични данни за подсъдимия, изведени от
обремененото му съдебно минало – осъждан 4 пъти, както и това, че
инкриминираното деяние е сторено в изпитателния срок на предходно осъждане на лишаване
от свобода пак за кражба. Ето защо най -справедливо би било да му бъде наложено
наказание в размер към средния, а като най и целесъобразно се счете това
наказание да бъде глоба. За това и съдът определи и наложи с присъдата си на Р.
наказание глоба в размер на 200 лева, което наказание в най – голяма степен
съответства на личността на виновния и обществената опасност на деянието и би
оказало своето поправящо и превъзпитаващо въздействие.
Подсъдимият М.В.Р. следва да заплати
на основание чл.189 ал.3 от НПК сумата от 110 лв., представляваща направените
по делото разноски за вещи лица, по сметка на РС Пловдив в полза на ВСС.
Разноските за служебен защитник не могат да се присъдят с настоящата присъда,
тъй като размерът им се определя от НБПП, а не от съда.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК
