Решение по дело №32/2024 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р. Н. К. от [населено място], област Ямбол, чрез адвокат К., *, със съдебен адрес [населено място], [улица],* против Заповед № 24-1670-000013/07.01.2024г. на И. Ж. И. командир на отделение към ОД на МВР, Сливен, РУ, Сливен, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Иска се отмяна на цитираната заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаване на процесната ПАМ.

В съдебно заседание оспорващият, своевременно и редовно призован, не се явява представител. Депозирана е молба от адвокат К., с която поддържа депозираната жалба по подробно изложените в нея съображения.

За ответната страна не се явява процесуален представител. Депозирано е становище, с което оспорва жалбата и излага съображенията си относно законосъобразността на издадени и оспорен адм.акт.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

На 07.01.2024г. около 3:35 на кръстовище Петолъчка от [населено място] в посока бензиностанция ОМВ оспорващия управлява лек автомобил МПС-*** с рег. № [рег. номер], негова собственост, като при проверка с драг тест 5000 фабричен номер-ARPK-0011 се установило, че управлява след употреба на амфетамини и метамфетамини, записано в паметта на устройството под № 304. На лицето е издаден талон за мед.изследване № 111143. Съставения от И. Ж. И. младши експерт при ОД на МВР, Сливен, РУ, Сливен АУАН № 1199655 в присъствието на свидетеля Т. Т. П. е подписан без възражения.Видно от АУАН иззети са СУМПС, СРМПС и два броя рег.табели.

На 07.01.2024г. И. Ж. И. командир на отделение към ОД на МВР, Сливен, РУ, Сливен, въз основа на така съставения АУАН е издал атакуваната заповед № 24-1670-000013/07.01.2024г., с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. като е допуснато предварително изпълнение на същата, считано от 3.35ч. на 07.01.2024г.

Заповедта е връчена лично на Р. Н. К. на 07.01.2024 г., видно от отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата му е входирана до Адм. съд – Ямбол на 19.01.2024г.

По делото е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023г. на Директора на ОД на МВР –Сливен видно от която, същият е оправомощил командирите на отделения при РУ при ОДМВР-Сливен да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“ и т.6 от ЗДвП.

Към административната преписка са приложени освен заверено копие на оспорената заповед и АУАН, въз основа на който е издадена ПАМ, талон за изследване № 111143 от 07.01.2024г., протокол за проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, видно от който К. отказва да даде кръвна проба за наркотици. Протоколът е подписан от медицинско лице.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна, с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Заповед № 24-1670-000013/07.01.2024г. на И. Ж. И. командир на отделение към ОД на МВР, Сливен, РУ, Сливен, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган – командирите на отделения при РУ при ОДМВР-Сливен да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“ и т.6 от ЗДвП, оправомощен за това, съгласно приложената по делото Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023г. на Директора на ОД на МВР –Сливен

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, т.е. съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Спазени са разпоредбите на материалния и процесуалния закон.

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1 б“б“ от ЗДвП. Съгласно същата в редакцията към момента на издаване на заповедта гласи: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Посочената законова норма съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване, на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП хипотези, а именно – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Тези обстоятелства съдът счита за безспорно доказани, с оглед събраните по делото доказателства. Поради това недоказани са твърденията в жалбата за нарушения на материалния и процесуалния закон. Видно от протокол за мед.изследване, подписан от медицинско лице оспорващия е отказал да даде кръвна проба.

Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа, на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

При наличие на установени наркотични вещества след управление на МПС, след употреба на наркотични вещества и техни аналози, административният орган не само е имал право, но за същия е съществувало и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т.1 б “б“ от ЗДвП принудителна административна мярка. Доколкото нормата е императивна, то и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. преценката и мотивите за прилагане на този вид принудителна мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

По своята правна същност принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Заповедите, с които се прилагат принудителните административни мерки, са индивидуални административни актове, налагат се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. В конкретния случай, фактически основания се съдържат, както в оспорената заповед за прилагане на ПАМ, така и в АУАН № 1199655, който изрично е посочен като основание за издаване на обжалвания административен акт. Именно АУАН е поставил и началото на административното производство по издаване на процесната заповед. Недоказано е твърдението в жалбата за наличие мед.изследване на кръвна проба. Видно от протокол за медицинско изследване от лекар в МБАЛ“Св.Иван Селимински“, АД, Сливен, от 07.01.2024г., 6.30ч, Р. К. макар и да се е явил в ЦСМП е отказал да даде кръвна проба и се е подписал за това, като протокола е подписан и от лекар. Съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 /19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози : „концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“. В конкретния случай е отчетен положителен резултат от теста и водачът е отказал да даде проба за изследване. В случая употребата на наркотични вещества се установява въз основа на направения тест.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл. 171, т. 1 б“б“ от ЗДвП, като нарушението е на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, посочено в ЗПАМ. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. До приключване на съдебното дирене не бяха оборени констатациите в цитирания АУАН.

При така изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изложеното се налага извода, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК, а именно издадена е от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са материалните и процесуалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е законосъобразна.

При този изход и с оглед липсата на направено искане за присъждане на разноски от ответната страна, такива не се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, втори административен състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Н. К. от [населено място], област Ямбол, чрез адвокат К., *, със съдебен адрес [населено място], [улица], * против заповед за ПАМ № 24-1670-000013/07.01.2024г. на И. Ж. И. командир на отделение към ОД на МВР, Сливен, РУ, Сливен.

Решението е окончателно.