Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2406 11.06.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI
граждански състав, в публично заседание на четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5331 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 327 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Надежда“, ул. „Рожен“ № 24, представлявано от *** *** А.М., чрез пълномощника си адв. Х.М., е предявил против УМБАЛ „Пловдив” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 234, представлявано от *** *** *** А.А., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер на 2 290, 52 лева с ДДС- главница, представляваща неизплатена цена на доставени лекарствени продукти, за която са издадени пет броя фактури, както и сумата от общо 310, 41 лева- обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до 04.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното плащане.
В исковата молба за твърди, че ищецът доставил на ответника лекарствени продукти, но между страните нямало сключен договор, а всяка доставка представлявала отделен договор. При предаване на лекарствата се подписвал протокол, като доставката била до болничната аптека на лечебното заведеното заведение. За всяка доставка се издавала отделна фактура, която се предавала при получаване на стоката, като плащането се извършвало по банков път, но било отложено за срок от 60 дни от датата на доставката. Били извършени пет доставки на лекарства, като във всеки от случаите се подписал приемо- предавателен протокол и се издала фактура. Лекарствата били приети от ответника, фактурите се осчетоводили от страните, като стоката била заприходена в болницата, но плащания липсвали. За извършените доставки били издадени общо 5 броя фактури- фактура № **********/ 04.09.2017 г. на стойност 690, 12 лева с ДДС; фактура № **********/ 16.10.2017 г. на стойност 690, 12 лева с ДДС; фактура № **********/ 06.11.2017 г. на стойност 690, 12 лева с ДДС; фактура № **********/ 08.06.2018 г. на стойност 460, 08 лева с ДДС и фактура № **********/ 03.09.2018 г. на стойност 460, 08 лева с ДДС. Общото задължение по всички пет фактури възлизало на сумата от 2 290, 52 лева с ДДС, но нито една от тях не била платена на падежа или до момента. Така ответникът бил изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва в общ размер на 310, 41 лева, както следва: сумата от 91, 76 лева за периода 04.04.2017 г.- 03.04.2019 г. по фактура № **********/ 04.09.2017 г.; сумата от 84, 29 лева за периода 16.12.2017 г.- 03.04.2019 г. по фактура № **********/ 16.10.2017 г.; сумата от 80, 55 лева за периода 06.01.2018 г.- 03.04.2019 г. по фактура № **********/ 06.11.2017 г.; сумата от 34, 38 лева за периода 09.07.2017 г.- 03.04.2019 г. по фактура № **********/ 08.06.2018 г. и сумата от 19, 43 лева за периода 03.11.2018 г.- 03.04.2019 г. по фактура № **********/ 03.09.2018 г. В тази връзка се предявявали осъдителни искове срещу ответника за заплащане на дължимите суми по фактурите, ведно с лихвите. Прави се искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Претендират се и разноските. В съдебно заседание пълномощникът на страната моли за постановяване на решение при признание на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който признава иска по основание и размер, както в частта за главницата, така и досежно лихвата за забава. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. В с.з. страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети извлечение от сметка- вземания от клиенти и дневник продажби, както и фактури с приемо- предавателни протоколи за доставените лекарства.
Приложена е и справка за размера на лихвата за забава по всяка фактура, изчислена посредством електронен on line калкулатор.
Предвид признанието на иска и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание, без да излага мотиви по същество, изследвайки аргументите на страните.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че ищецът е доставил на ответника по негова заявка лекарства, които обаче не са му били заплатени в срок, предявеният осъдителен иск за заплащане на продажната цена на стоките следва да бъде уважен изцяло, ведно със акцесорните вземания за лихви.
Предвид изхода на делото-
уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство,
които се претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са
налице доказателства за действителното им заплащане- държавна такса в размер на
141, 62 лева (лист 28 от делото), както и адвокатско възнаграждение в размер на 988, 80 лева с ДДС (л. 43). По отношение на направеното възражение за
прекомерност, следва да се посочи, че по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата
страна може да присъди и по- нисък размер на разноските. В случая са налице
предпоставките за това: от една страна- ниска фактическа и правна сложност на
делото, признание на иска от ответника и производство приключило само в едно
с.з. без каквито и да е усложнения. От втора страна- минималният размер на
адвокатското възнаграждение на ищеца според чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г., с оглед общата цена на исковете тук от 2 600, 93 лева, възлиза
на сумата от 494, 48 лева с ДДС (като тук следва да се има предвид и нормата на
параграф 2 а от ДР на Наредбата при начисляването на ДДС върху тази сума, който
става неразделна част от размера на възнаграждението). Именно до този размер
съдът намира, че е справедливо да намали хонорара на адвоката на ищеца, като
присъди в тежест на ответника минимално дължимата по Наредбата сума.
Поради изложеното и на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА УМБАЛ „Пловдив” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 234, представлявано от *** *** *** А.А., да заплати на „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Надежда“, ул. „Рожен“ № 24, представлявано от *** *** А.М., сумата в общ размер на 2 290, 52 (две хиляди двеста и деветдесет лева и петдесет и два стотинки) лева с ДДС- главница, представляваща неизплатена цена на доставени лекарствени продукти, за която са издадени пет броя фактури, съответно с № **********/ 04.09.2017 г., № **********/ 16.10.2017 г., № **********/ 06.11.2017 г., № **********/ 08.06.2018 г. и № **********/ 03.09.2018 г., както и сумата от общо 310, 41 (триста и десет лева и четиридесет и една стотинки) лева- обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до 04.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска- 04.04.2019 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото: държавна такса в размер на 141, 62 (сто четиридесет и един лева и шестдесет и две стотинки) лева и адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер на 494, 48 (четиристотин деветдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД