О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 02.10.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав, в закрито съдебно
заседание на втори октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА
ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Райчева внчд № 477/20 г. по описа на АСНС, за да се
произнесе, взе предвид следното: Производството е
въззивно, по реда на глава 22, чл.341
ал.2 НПК.Образувано е по частна жалба от подс. Г.Н.Д. чрез защитника му адв.Д.Л.,
подс.М.Г.В. чрез защитника му Е.Й., подс.Д.А.Д. чрез защитника му адв. В.,
подс.В.П.П. чрез защитника му адв.И.В., подс.Б.Л.П. чрез защитника му адв.М.Т.,
подс. Д. Д.К. чрез защитника му адв.М.Х., подс.К.В.И., чрез защитника му адв.К.К.,
всички срещу протоколно определение на СНС XVI състав от 17.09.2020 по нохд №2017/2020г., с която е оставено без уважение искането на подсъдимите за изменение на изтърпяваната от всеки един от
тях мярка за неотклонение – за първите петима
Д., В., Д., П. и П. мярка за неотклонение „задържане под стажа“, а по отношение на
последните двама К. и И. мярка за неотклонение „домашен арест“ в по-лека. В жалбите са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението, поради приетото в него, че на този етап не са налице основания за
промяна на изпълняваната мярка за процесуална принуда на всеки един от
подсъдимите. Основните оплаквания на жалбоподателите са свързани с прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора във фазата на досъдебното производство, при което
следвало на основание чл.234 ал.8 НПК съдът да отмени взетите мерки за
неотклонение, поради изтеклия осеммесечен срок, също така продължителност на „задържането
под стража“, респективно на „домашния арест“, който се приравнява на
най-тежката мярка за неотклонение, неразумност на срока съгласно чл.5 ЕКЗПЧОС,
в който се изтърпяват мерките за неотклонение, липсата на опасности от укриване
и извършване на престъпление, изтъкнати индивидуално семейни и здравословни
причини. Защитниците на подсъдимите се
позовават на чистото съдебно минало на подсъдимите В.П., Д. К., К.И. и М.В. и
добрите им характеристични данни, които не обосновавали извод за завишена
обществена опасност на тези лица, както и намалелия интензитет на опасностите,
поради изтеклия срок от първоначалното задържане, които фактори не били преценени правилно от съда. Адв.Х. и
адв.В. оспорват обоснованото подозрение
по повдигнатите обвинения на техните подзащитни – подс.Д. К. и подс.В.П., с твърдения, че
прокуратурата през последните месеци не е извършвала процесуално-следствени
действия и не била събрала никакви допълнителни
доказателства за участието на тези двама подсъдими в престъпното сдружение. По отношение откритото количество наркотично
вещество в подс.П. адв.В. е на становище, че деянието съставлявало маловажен
случай съгласно чл.9 ал.2 НК. Адв.К. защитник на подс.К.И. се позовава на
тежкото семейно положение на този подсъдим, който имал малолетно дете и съпруга
в отпуск по майчинство, като единствените доходи на семейството били
обезщетението за отглеждане на детето, поради
което се иска облекчаване на процесуалната принуда, с оглед упражняване правото на труд за подсигуряване издръжката на
семейството. Подобни оплаквания от семейно естество е направил и адв.Й. –
защитник на подс.М.В., който също имал малолетно дете, родено на ***г., което
не бил виждал, тъй като месец преди това е бил задържан по делото. По отношение
на този подсъдим защитникът му се позовава на Заповед №513-3-12974/04.09.2020г., с която е
прекратено трудовото му правоотношение с
МВР, поради което нямало как да използва служебното си правоотношение, за да
влияе по някакъв начин върху доказателствата по делото. Адв.Т. също акцентира,
че продължителното действие на мярката
за процесуална принуда „задържане под стража“ вече било прекомерно и не
позволявала на нейния подсъдим Б.П. да полага грижи за малолетното му дете,
предвид факта, че жената, с която живеел на съпружески начала имала тежки
здравословни проблеми. От своя страна адв.В. защитник на подс.Д.Д. освен неразумност
на сроковете на задържане съгласно чл.5 и 6 от ЕКЗПЧОС намира за нарушен
принципа „ne
bis in idem“ тъй като нейния подзащитен бил изтърпял наказанието, наложено
му със споразумение от 22.10.2019г. по
НОХД №4297/2019г. на СГС 12 ти състав за държане и разпространение на
наркотични вещества по чл.354а ал.1от НК. Защитникът се позовава на
повдигнатото обвинение на подс.Д. по настоящото дело за престъпление по чл.321
ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр. ал.2 НК като член на организирана престъпна група с
цел извършване на престъпления по чл.354а ал.1 НК в периода м.март 2017г. – 29.11.2019г., като счита, че
става въпрос за същото деяние, с оглед идентичност на фактите, съставляващи
признаците на престъплението от обективна страна, каквато била и практиката на
ЕСПЧ. Освен това адв.В. изтъква и съображения от здравословно естество, които
били несъвместими с най-тежката мярка за неотклонение изпълнявана по отношение
на подс.Д.. Налице било бездействие и
отказано лечение от страна на прокуратурата във връзка със състоянието
на подс.Д. след операция на рана/ лезия плескус брахиолис/, което не било взето
под внимание от Специализираната прокуратура. Въпреки молбата вх.№
171/2017/16.12.2019г., проведените три прегледа в МВР Болница и издаденото от
там направление на подс.Д. да бъде
опериран във ВМА това не било направено от страна на наблюдаващия прокурор,
което нарушавало чл.3 ЕКЗПЧОС и демонстрирало нечовешко и унизително
отношение спрямо подсъдимия. Неоснователно
също
според защитниците съдът дал превес на обществения над личния
интерес при положение, че е изтекъл продължителен срок от първоначалното
задържане на лицата. Иска се определянето на
по-лека мярка за неотклонение по отношение на всички жалбоподатели.
Жалбите са процесуално
допустими, а разгледани по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ. Подсъдимите са предадени на съд на 27.07.2020г. с обвинителен акт на
Специализираната прокуратура №8462/27.07.2020г. пр.пр.171/2017г. по обвинения,
както следва: 1.Г.Н.Д. – за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.1 вр. ал.1 НК и
престъпление по чл.354а ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1 пр. НК,2.Б.Л.П. – за
престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр. ал.2 НК и престъпление по
чл.354а ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1 пр. НК, 3. В.П.П. – за престъпление по
чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.1 вр. ал.1 НК и престъпление по чл.354а ал.2 т.1 пр.2
вр. ал.1 изр.1 пр.4НК,4. Д. Д.К. – за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4
т.1 вр. ал.1 НК и престъпление по чл.354а ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1
пр.4НК,5.Д.А.Д. – за престъпление по
чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.1 вр. ал.1 НК, 6.К.В.И. – за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4
т.1 вр. ал.1 НК,7.М.Г.В. –за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.1 вр.
ал.1 НК, заедно с още три обвиняеми лица, въз основа на който обвинителен
акт е образувано настоящото нохд№2017/2020г на СНС XII състав. Подсъдимите търпят мерките за ограничаване на свободното
придвижване от 29.11.2019г., когато са им били предявени съответните обвинения
и съдът е взел по отношение на всеки един от тях съответната мярка за
неотклонение. Обвинениията, за които жалбоподателите
са предадени на съд касаят тежки умишлени
престъпления, всяко едно от които наказуеми
с лишаване от свобода, ако бъдат признати за виновни. Събраните в хода
на досъдебното производство показания на свидетели, протоколи за разпознаване, писмени и веществени
доказателства, както и заключения на експертизи към настоящият момент не
разколебават обоснованото предположение по обвиненията, за които всеки един от
подсъдимите е предаден на съд, при спазване и гарантиране призумцията за
невиновност. В конкретния случай действително първостепенния съд с
определението си от 17.09.2010г. чл.248
ал.1 т.3 НПК е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокурора, поради съществени процесуални
нарушения, свързани с изготвянето на обвинителния акт, в която част протест не
е бил депозиран в законно установения срок, което обаче не означава, че
автоматично производството се пренася в неговата досъдебна фаза. Посочените преклузивни срокове в чл.234 ал.8 НПК относно мерките за процесуална принуда
в досъдебното производство са въведени от законодателя за оптимизиране
на разследването, но не текат, докато производството се намира в съдебна фаза и
делото не е върнато /предадено/ на прокурора. Въпреки че този въпрос не е
изрично уреден е намерил трайно разрешение в съдебната пракатика, което на
кратко се изразява в броене на срока до внасянето на делото с обвинителен акт,
респективно до фактическото му осигуряване на прокурора. В този смисъл не може
да бъде за възприето оплакването на защитниците за изтекли срокове съгласно
чл.234 ал.8 НПК, тъй като
понастоящем в резултат на обжалване,
макар и не на основание чл.248 ал.1 т.3 НПК производството е все още в съдебна фаза и не е върнато на
Специализираната прокуратура. Според въззивния състав понастоящем все още не е
отпаднал риска от извършване на престъпление на привлечените към наказателна
отговорност лица – жалбоподатели в настоящото производство, независимо от данните за съдебното им минало.
Този риск е изводим не само от тежестта
на вменените им обвинения, които предстоят да бъдат разгледани
и обсъдени в съдебната фаза, характера и спецификата на инкриминираната
престъпна деятелност, свързана с разпространението на наркотични вещества
продължителен период от време, в широк периметър на действие, засягащи здравето
и живота на лице предимно млади хора в
подрастваща възраст, личният им каузален принос в претендираното от
прокуратурата престъпно дружение. Обстоятелството че някои от подсъдимите са
осъждани многократно като например Г.Д., Б.П., Д.Д. за тях в още по голяма степен е налице риска
от криминогенно поведение, тъй като данните от съдимостта им ги характеризират
като лица с висока степен на обществена опасност.Действително по отношение на
подс.М.В. според приложените писмени доказателства е образувано дисциплинарно
производство по чл.207 ал.1 т.2 НПК от ЗМВР и същият е бил отстранен временно
от длъжност, но твърденията на защитника му адв.Й., че подс.В. е дисциплинарно
уволнен от системата на МВР не са подкрепени с надлежни доказателства, тъй като
сочената от него заповед №
513-312974/04.09.2020г. не приложена нито към въззивната жалба, нито в
материалите по делото. На следващо място не може да бъде възприето оплакването
на защитниците, че съдебното
производство се провежда в неразумен срок, в това число и срокът, в който се
изтърпяват мерките за неотклонение „задържане под стража“ от страна на подсъдимите Д., П., П., Д., В. и „домашен арест“ от страна на подс. К. и И.. Действително
продължителността на задържането винаги се явява ново обстоятелство, въз основа
на което може да се претендира промяна в изпълняваната най-тежка мярка за
неотклонение, но разумният характер се
преценява от гледна точка на спецификите на конкретното производство,
обстоятелства по делото, неговият предмет, сложност и страни, поведението на
жалбоподателя и националните органи. В конкретния случай следва да бъде отчетено, че настоящото
производство се отличава с фактическа и правна сложност и е с множество страни:
подсъдими, защитници, свидетели,
експерти, води се срещу десет подсъдими лица, извършени са множество
процесуално следствени действия за разкриване на обективната истина, която
преди всичко е в интерес на привлечените към наказателна отговорност лица.
Мярката за неотклонение има за цел да обезпечи подсъдимия за нуждите на
наказателен процес, която процесуална принуда в конкретния случай е била съобразена
индивидуално с всички обстоятелства, предвидени в чл.56 ал.3 НПК, в това
число със семейното и здравословното
състояние на подсъдимите , длъжностното качество в системата на МВР, което са
заемали някои от тях, както и в съответствие
с целите в чл.57 в НПК, като в никакъв случай не може да се възприеме
изразеното от защитата становище, че е самоцел. Неоснователно е възражението на
адв.В., че обвинението на подс.В.П. по чл.354а
ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1 пр.4 НК съставлява маловажен случай. На
този етап в това производство такова становище не може да бъде ангажирано от
страна на съда, още повече, че касае евентуално бъдещия процес по съществото на
делото. Освен това следва да се преценява не само предмета на това вторично
деяние, но и цялостната негова характеристика, също обстоятелството, че този
подсъдим има и второ обвинение за участие в престъпно сдружение с цел
разпространение на наркотични вещества, в това число обследването на неговия
предполагаем каузален принос в инкриминираното сдружение. Правилно съдът е
отхвърлил възражението на адв.В. за нарушението на принципа „ne bis in idem“ по отношение обвинението на нейния подзащитен Д.Д. за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и
пр.4 т.2 вр. ал.2 НК. Независимо от
това, че на същия е било наложено наказание по чл.354а ал.1от НК със споразумение от 22.10.2019г. по друго дело става въпрос за
две различни форми на изпълнителни деяния съобразно НПК и съдебната практика,
които не са в състояние на поглъщане. Относно здравословното състояние на подс.Д. по делото са налице писмени доказателства, според
които неговото състояние е наблюдавано и контролирано от компетентните органи,
поради което не може да бъде споделено оплакването на неговия защитник адв.В. за нечовешко и унизително отношение
при изпълняваната по отношение него
мярка за неотклонение „задържане под стажа“. При всяко депозирано искане
прокурорът е давал необходимите разрешения с оглед правомощията си за
охраняване здравето и живота на лицето, за да направи необходимите изследвания
и консултации. Що се отнася до
операцията във ВМА тя следва да бъде инициирана и планирана за конкретни
дати по желание на заинтересованото лице, а не от прокурора или съда, като не
съществува пречка такова разрешение да бъде дадено при посочване на конкретен
времеви период. Претендираната от
защитата по-лека мярка за неотклонение
„домашен арест“ спрямо Д., В., Д., П. и П. на този етап и според въззивната
инстанция не би неутрализирала риска от криминална активност, особено предвид
инкриминираната роля на всеки един от жалбоподателите в предполагаемата организирана престъпна
група. Понастоящем липсват нови обстоятелства относно здравословния статус на
подсъдимите или от семейно естество, които да мотивират съда за необходимостта
от промяна на прилаганата спрямо всеки един от тях мярка за процесуална принуда,
такава, каквато е възприел за правилна и законосъобразна СНС в атакуваното
определение в частта относно мерките за неотклонение.
Поради това с оглед на гореизложеното настоящият въззивен
състав преценява частните жалби за неоснователни, а атакуваното определение в
частта, в която на основание чл.248 ал.1 т.6 НПК са потвърдени мерките за неотклонение
правилно и законосъобразно и на
основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС V с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.09.2020 г. по нохд №2017/20 г. на СНС XVI състав, с което на основание чл.чл.248 ал.1 т.6 НПК са оставени без
уважения исканията за изменение мерките за неотклонение на подсъдимите Г.Н.Д.
„задържане под стража“, Б.Л.П. „задържане под стража“, В.П.П. „задържане под
стража“, Д.А.Д. „задържане под стража“, М.Г.В. „задържане под стража“, Д. Д.К.“ „домашен арест“ и К.В.И.“ „домашен
арест с електронно наблюдение“ в по-
леки.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: