№ 346
гр. Русе, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500457 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А. Ц. И., ЕГН: *****, с адрес
*******, чрез адв. М. Р. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, бул.
„Фердинанд“ № 4, ет. 1, против Решение № 42/17.01.2022 г. по гр.д. №
5380/2021 г. на РС – Русе, с което жалбоподателката е признато за установено,
че жалбоподателката дължи на З. Д. П., ЕГН: **********, с адрес *****,
кантора П.и, сумата от 100 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
извършена правна консултация по договор за правна защита и съдействие №
003655/18.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.07.2021 г. до окончателното изплащане, която сума е предмет на Заповед
№ 2290/11.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4465/2021 г. на РС – Русе.
Жалбоподателката счита решението за неправилно и необосновано.
Съобразно доклада по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца било да докаже, че на
18.07.2021 г. е осъществил правна консултация на ответницата в почивен ден
в нейното жилище, както и в какво и за какво се е отнасяла тази правна
1
консултация и че същата му дължала възнаграждение за нея в размер на 100
лв. Това не било сторено от ищеца, като същият представил само и
единствено договора. Докладът не бил оспорен от него. Нямало доказателства
П. да е давал твърдяната консултация, още повече същото да е станало в
неработен ден така както се твърдяло от него. Съобразно Етичния кодекс на
адвоката ищецът е бил длъжен да обяви пред клиента си пълния размер на
хонорара по договора и тогава, след неговото попълване, същият да бъде
подписан. В настоящия случай районният съд се произнесъл на принципа
„кьорав карти не играе“ като е отбелязал, че ищцата е имала познания да
работи с документи, поради което е трябвало да знае какво подписва.
Независимо това дали е логично или не документът да бъде подписан от
ответницата преди вписването на адвокатското възнаграждение в него, то
ответницата не е знаела дали сделката, за която посредничела, планирана да
се осъществи на 21.07.2021 г., ще се провали или не, като този факт безспорно
се установявал от разпитания свидетел очевидец на разговора между П. и
ответницата, от което следвал изводът, че последната била въведена в
заблуждение и се доверила на адвоката, тъй като двамата се познавали
отдавна. Моли за отмяната на обжалваното решение, като бъде постановено
ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна З. Д. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес
*****, кантора П.и, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала
отговор на жалбата, с който счита същата за неоснователна. Твърденията, че
ответницата не получила правна консултация на 18.07.2021 г., защото била
извън града, както и че подписала договора, без същият да е бил попълнен,
били абсолютно неоснователни. От обясненията на ответницата и
показанията на свидетелите било ясно, че първата работела като брокер на
недвижими имоти чрез своя фирма, като преди години работила заедно с
ищеца в тази област. Във връзка с дългогодишната си дейност тя следвало да
бъде напълно наясно какво е упълномощаване, включително и на адвокат,
какво е нотариален акт, договор за продажба, предварителен договор и т.н.,
каквито документи тя съставяла при извършването на своята посредническа
дейност. Давала противоречиви обяснения, като на първо място твърдяла, че
подписала пълномощни, а после заявила, че подписаните от нея документи
били с оглед завеждане на бъдещо дело, ако сделката на 21.07.2021 г. не се
осъществи. Тя не отричала, че собственоръчно попълнила своите данни в
2
процесния договор за правна защита и съдействие, т.е. е видяла, че подписва
такъв договор, а не пълномощно. Сключването на договор за правни услуги с
адвокат било двустранна сделка, при която срещу възнаграждения тя
получавала такива от адвоката, в този случай от ищеца. Не можело
подписаният договор да бъде за бъдещо дело, доколкото в противен случай в
него е следвало да се посочи номерът на делото, което нямало как да бъде
известно. При очакване да се образува дело за в бъдеще, то ответницата е
следвало да подпише пълномощно, а не договор. От самите обяснения било
ясно, че ищецът извършил правна консултация, изразила се в прочитане на
предварителния договор, като обяснил, че имала право на възнаграждение
за посредничеството и можела да заведе бъдещо дело по чл. 19 ЗЗД.
Твърденията, че ответницата отсъствала от града на датата на сключването на
договора правилно и законосъобразно не били възприети от районния съд,
тъй като на първо място това се установявало от свидетелски показания,
които следвало да се ценят през разпоредбата на чл. 172 ГПК, а и освен това
същите били недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК, като
ищецът се противопоставил на разпита на такива свидетели. В случая от
правна страна бил налице договор за поръчка, който не бил изпълнен от
ответницата, която дължала плащане на уговорената цена, твърдейки
всякакви версии с единствената цел да избегне нейното заплащане. Моли за
оставане на въззивната жалба без уважение и за присъждане на разноски по
производството.
Подадена е и частна жалба от А. Ц. И., чрез адв. М. Р. против
Определение № 2362/22.06.2022 г. по гр.д. № 5380/2021 г. на РС – Русе, с
което е оставена без уважение молбата на същата за изменение на Решение №
42/17.01.2022 г. по гр.д. № 5380/2021 г. на РС – Русе в частта за разноските.
Въззиваемата страна З. Д. П. в законоустановения едноседмичен срок е
депозирала отговор, с който взема становище за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
3
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, районният съд приел, че ищецът
адв. П. е извършил правна консултация на 18.07.2021 г. по силата на сключен
между него и ответницата А. И., в който било уговорено, че последната ще му
дължи сумата от 100 лв., платима до 21.07.2021 г. Съдът не е кредитирал
показанията на разпитаните свидетели – Я. З. Я. – син на жалбоподателката, и
св. В. С. И. – неин съпруг, защото е преценил, че същите се явяват
заинтересовани съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК. Съдът е взел предвид
обстоятелствата, че щом ответницата е извършвала посредническа дейност по
продажба на недвижими имоти, които тя е заявявала, че упражнява в
продължение на години, то тя е била достатъчно наясно относно какво
представлява всеки един документ и върху какъв полага своя подпис. Приел
е, че щом в договора за правна защита и съдействие, сключен между
страните, носещ нейния подпис, който тя не оспорва, е отразено, че е
извършена правна консултация в неработен ден на 18.07.2021 г., за което се
дължат 100 лв., то при липсата на други доказателства сам по себе си този
документ е достатъчен, за да обоснове извод за основателност на ищцовата
претенция.
Крайният извод на районния съд се явява неправилен.
По своя характер наведените оспорвания в отговора на исковата молба
се явяват оспорване на направените в документа изявления от страна на
жалбоподателката, като по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК следва да се приеме,
че ответникът по жалбата е оспорил автентичността му касателно
направените от него изявления, удостоверени с подписа му, че адв. П. е
извършил правна консултация в неработен ден, за което следва да му се
заплатят 100 лв. В настоящия случай не сме изправени пред това, което
районният съд е определил като установяване на писмени съглашения, в
които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното
изменение или отмяна, или опровергаване на съдържанието на изходящ от
страната частен документ – хипотезите, визирани в чл. 164, ал. 1, т. 5 и 6
ГПК. Това е така, защото в първата хипотеза следва да бъде налице твърдение
от страната, с което заявява, че така сключеното съглашение в писмена форма
между страните е с друго съдържание или впоследствие страните са
уговорили друго. Втората хипотеза визира оспорването на едно изявление,
4
при което страната ангажира твърдението, че макар и съзнателно да е
сключила договора и да е наясно със съдържанието така, както е отразено, то
последното не съответства на действителното положение в отношенията
между страните. В настоящия случай ответницата твърди, че не е изразявала
волята си за сключване на такъв договор. По своята правна характеристика
договорът за правна защита и съдействие, който клиентът сключва с адвоката,
е двустранен, възмезден, консенсуален, но е неформален, т.е. не е предвидена
писмена форма за действителност за неговото доказване. Това е още един
аргумент в полза на тезата, че няма пречка свидетелски показания да бъдат
използвани за доказване на неговото съдържание, доколкото такава забрана
има спрямо тези договори, за които е предвидена форма за действителност. В
настоящия случай е налице и оспорване на документ досежно това дали
клиентът е направил волеизявление да бъде обвързан от документа във вида,
в който е представен от ищеца. Касае се за оспорване авторството на частен
документ, доколкото чл. 180 ГПК предвижда формална доказателствена,
която обвързва съда относно обстоятелството, че положилото подпис лице е
действителният автор на документа. По делото е видно, че процесният
договор носи подписите и на двете страни, но клиентът твърди, че неговото
волеизявление, проявено външно като полагане на подпис върху документа, е
било насочено към други правни последици или по-скоро с хипотетични
правни очаквания – образуване на бъдещ съдебен процес, доколкото това би
било необходимо, ако планираната сделка не е могла да се осъществи.
Въззивната инстанция не намира причина да не кредитира показанията
на разпитаните свидетели. Вярно е, че същите са в съответната съпружеска
или родствена връзка с ответницата и че съобразно разпоредбата на чл. 172
ГПК съдът следва да държи сметката за тяхната възможна заинтересованост.
Настоящата инстанция не намира тези свидетели за заинтересовани.
Действително ответникът признава, че е предоставил договора на ищеца,
който го е прочел, това обстоятелство правилно е възприето от първата
инстанция като осъществено, още повече че се касае за признание на факт,
който е неизгоден за страната и следва да се кредитира съобразно чл. 175
ГПК. Следва обаче да бъдат съобразени и други обстоятелства, а именно, че
няма спор по делото за това, че сделката се е осъществила на 21.07.2021 г.
Ответницата е заявила, че е предоставила изготвения от нея договор на ищеца
П. на 20.07.2021 г., който е работен ден. Тук очевидно не става дума за датата
5
18.07.2021 г. – неработен ден, за която ищецът твърди, че е осъществил
правна консултация, следователно нямаме напълно признаване на всички
факти и обстоятелства, за да бъде прието, че действително адв. П. е оказал
правна консултация.
Районният съд е указал на ответницата, че следва да докаже отсъствието
си от града на датата, която е записана в договора. За това страната е
ангажирала свидетелски показания, които съобразно разпоредбата на чл. 194,
ал. 1 ГПК са допустими, с оглед установената възможност доказването да се
проведе посредством всички допустими доказателствени средства. Двамата
разпитани свидетели – св. Я. и св. И., заявяват, че на тази дата ответницата не
се е намирала в града, поради което ищецът е нямало как да извърши
консултация, а от друга страна последният не е изложил твърдения или
ангажирал доказателства тази консултация да е станала по телефон или по
друг начин от дистанция. Освен това ищецът не е изпълнил указанията,
дадени от районния съд, за представяне на договора за правна защита и
съдействие в оригинал. Страната е представила само пълномощното,
подписано от ответницата, което се намира на гърба на документа (л. 24 от
делото на РРС), като това не е спорно по делото. На лицевата страна
действително има документ, озаглавен „Договор за правна защита и
съдействие“, изготвен върху блА. на кочан на Адвокатска колегия – Русе, но
същият е индигиран екземпляр, на който ясно се вижда отпечатък на
положения върху оригиналното пълномощно подпис от ответницата, поради
което не може да бъде ценен като оригинален такъв.
С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че ищецът не е успял
да докаже, че действително е уговорен договор за правна защита и
съдействие, за което е постигнато съгласие да извърши правна консултация в
неработен ден – 18.07.2021 г., както и съгласие клиентът да заплати
възнаграждение в размер на 100 лв.
Поради тези съображения обжалваното решение следва да се отмени, а
вместо него да бъде постановено ново, с което искът да се отхвърли.
Определение № 2362/22.06.2022 г. по гр.д. № 5380/2021 г. на РС – Русе,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, следва да се отмени, като съдът следва
да определи разноските съобразно крайният изход на делото във въззивната
инстанция.
6
При това положение само жалбоподателят и ответник по иска има право
на разноски. Така ищецът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да заплати на
ответника сумите от 25 лв. – държавна такса за въззивно обжалване, и 600 лв.
– адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
основание чл. 38 ЗАдв за двете инстанции или общо – 625 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 42/17.01.2022 г. по гр.д. № 5380/2021 г. на РС –
Русе, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от адв. З. Д. П., ЕГН: **********, със съдебен
адрес *****, кантора П.и, против А. Ц. И., ЕГН: *****, с адрес *******, за
установяване дължимостта на сумата от 100 лв. – представляваща адвокатско
възнаграждение за извършена правна консултация по договор за правна
защита и съдействие № 003655/18.07.2021 г., която сума е предмет на Заповед
№ 2290/11.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4465/2021 г. на РС – Русе.
ОТМЕНЯ Определение № 2362/22.06.2022 г. по гр.д. № 5380/2021 г. на
РС – Русе.
ОСЪЖДА адв. З. Д. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес *****,
кантора П.и, ДА ЗАПЛАТИ на А. Ц. И., ЕГН: *****, с адрес *******, сумата
от 625 лв. – разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7