Решение по дело №658/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 19 май 2020 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20193330200658
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ

 

499,  19.11.2019г.,  град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На петнадесети Октомври две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                                           Председател: Николай Борисов  

Секретар:  Галя Мавродинова

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд № 658 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ « Любена – Н. Н. « - Р., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. Р., бул. « България « № ***, вх. **, ап.**, със собственик Н. Й. Н. ЕГН **********, против НП № 456198 – F500121/ 12.08.2019г. на Началник Отдел « Оперативни дейности « - Варна в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 600,00лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и се моли същото да бъде  изцяло отменено. Навеждат се доводи за маловажност на случая и приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован,  се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по наведените в нея основания.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 06.07.2019г. след обяд, свидетелят Ст. С. Т. Р. и двамата инспектори по приходите в НАП извършвали проверки по търговски обекти в гр. Р., когато около 15,20ч. направили контролно покупка от павилион за пуканки, находящ се в гр. Разград, бул. „ България „ № 17, стопанисван от жалбоподателя, като си закупили 1бр. сладолед в кофичка. При тази сделка на инспекторите не им бил издаден фискален бон. Те се отдръпнали настрани и продължили да наблюдават работата в обекта и констатирали, че и на следващият клиент, който си закупил една малка чашка с царевица не бил издаден фискален бон. Тогава двамата се легитимирали и пристъпили към проверка на обекта. В хода на проверката, контролните органи предоставили уведомили по телефон собственика на жалбоподателя, че ще извършат такава на обекта, на служителя Р. И. предоставили въпросен лист, който тя попълнила, както и Декларация от лице работещо по тридово правоотношение. За проверката бил съставен  ПИП бл. № 0385459/06.07.2019г., връчен на представляващия дружеството, към него приложени Въпросен лист, Опис на касовата наличност, заверени копия на отчет на ФП за 06.07.2019г. На 16.07.2019г. в офис Разград на ТД на НАП Варна за констатираното от проверката нарушение в присъствие на собственика на жалбоподателя и св. Ем. Е. бил съставен АУАН бл. № F500121, в който нарушението било описано по посочения начин, квалифицирано като такова по  чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. В АУАН собственикът на жалбоподателя вписал възражения.

На 12.08.2019г. е издадено и процесното НП, в което адм. наказващият орган е описал нарушението по идентичен с АУАН начин, квалифицирал го по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС  наложил адм. наказание „имуществена санкция”  в размер на 600,00лева.

НП редовно връчено на 18.08.2019г., жалбата срещу него е постъпила при адм. наказващия орган на 21.08.2019г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.  

От така възприетата от съда фактическа обстановка, която се оспорва от жалбоподателя, безспорно се установява по делото, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. За този си извод съдът се основава на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелите са категорични и еднозначни относно извършеното адм. нарушение и подкрепят съдържанието на писмените доказателства.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Относно прилагожението  на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, съдът напълно споделя доводите на жалбоподателя в този смисъл. С оглед препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на Наказателния кодекс, включително и относно обстоятелствата, изключващи отговорността са приложими и в административно - наказателния процес. Такова обстоятелство, изключващо отговорността, е предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК - деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона административно нарушение, но поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

В конкретния случай с оглед естеството на адм. нарушение – на просто извършване, размерът на осъществените продажби,  липсата на вредни последици от деянието, което самият адм. наказателен орган твърди, че е извършено за първи път, издадените веднага след констатиране на деянието два фискални касови бона, всички тези обстоятелства в своята съвкупност определят явната маловажност на нарушението, поради което следва да намери място приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА НП № 456198 – F500121/ 12.08.2019г. на Началник Отдел « Оперативни дейности « - В. в ЦУ на НАП, с което на ЕТ « Л. – Н. Н. « - Р., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. Р., бул. *** № **, вх. **, ап.**, със собственик Н. Й. Н. ЕГН **********, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 600,00лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, като неправилно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: