Гълъбовски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
при секретаря Белослава
Колева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 112 по описа за 2020
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове.
Ищецът „К.Б.“ ЕООД твърди, че на
16.12.2015г. между „4.Ф.“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „В.“ и Е.Д.Ш. е сключен Договор за кредит № ***, по реда
на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4.Ф."
ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство.
В процесния случай, на 16.12.2015г.
страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „В.“ под № ***.
Кредитът е отпуснат за период от 30 (тридесет) дни, с уговорена падежна дата –
15.01.2016г. В заявката си Е.Ш. заявява желание да й бъде отпусната сума в
размер BGN 350,00. Съгласно искането на ответника и условията по договора,
сумата с отпусната по посочената от кредитополучателя банкова сметка, *** –
16.12.2015г., посредством паричен превод на името на г-н Ш.. В основание на
превода са посочени трите имена, ЕГН на ответника и номер на процесния договор.
Така към падежната дата – 15.01.2016г.,
кредитополучателят се задължава да върне отпуснатата сума в размер на BGN
350,00. С настъпване на падежа по договора обаче, Е.Ш. не погасява дължимите
суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението,
от деня, следващ падежната дата. ,,4.Ф.“ ЕООД (В.) започва да начислява
наказателна лихва върху не погасен ата главница, като съгласно условията на
т.13.3. (а), същата се формира от сбора на договорния лихвен процент, определен
в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие (10,01 % към датата на сключване на договора).
След като изпада в забава, от В.
изпращат напомнителни писма до длъжника на адреса му, посочен в договора. В тях
се съдържа детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.
13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ***, се таксуват съгласно
Тарифата на Кредитора, обявена на страницата на „4.Ф.“ ЕООД и са за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател, като начисленото се добавя към Общата
дължима сума. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасява
гореописаните вземания.
На 23.11.2018г. ,,4.Ф.“ ЕООД, в
качеството му на цедент, сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № *** срещу
длъжника – Е.Д.Ш., в общ размер на BGN 891,07 (осемстотин деветдесет и един
лева и седем стотинки), от които: главница – BGN 350,00; наказателна лихва за
периода 16.01.2016г. (денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018г. (датата,
предхождаща състоялата се цесия) – BGN 511,07 и отписани такси за събиране
/разноските за изпратени 3 бр.писма/ – BGN 30,00. Посочените вземания са
подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за
прехвърляне на вземания, „4.Ф.“ ЕООД предоставят на „К.Б.“ ЕООД Потвърждение за
прехвърляне на вземания (Приложение № 5 към договора).
По силата на сключения договор за цесия
и по-специално в чл. 26 и Приложение № 4 към него. цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи“ ЕАД до адреса,
посочен от ответницата в договора за кредит, която е получена лично от Е.Ш. на
19.12.2018г., видно от върналата се обратна разписка. С длъжника са осъществени
и телефонни контакти, но въпреки поканата и уведомлението за състоялата се
цесия, постигнатите договорки за погасяване на задължението не са спазени,
неизпълнението и забавата на ответника продължават и към настоящия момент.
Предвид гореизложеното, счита че „К.Б.“
ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу Е.Д.Ш., като с настоящата искова
молба претендира единствено сума в размер: BGN 454,72 (четиристотин петдесет и
четири лева н седемдесет и две стотинки), представялащи неизплатена главница по
договор за кредит № *** и мораторна лихва забава за периода от 01.03.2017г. до
10.02.2020г.
Искането е да се постанови съдебно
решение, с което, да се осъди Е.Д.Ш.,***, п.к. 6280, да заплати на „К.Б.“ ЕООД
следните претендирани суми:
- BGN 350,00 (триста и петдесет лева),
представляващи непогасена главница по Договор за кредит № ***;
- BGN 104,72 (сто и четири лева и
седемдесет и две стотинки) - мораторна лихва за забава, начислена върху
непогасената главница за периода: 01.03.2017г. – 14.02.2020г;
- законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Претендирани са направените съдебни
разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на BGN 150,00 (сто и петдесет лева).
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата
молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на
отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това
указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е
направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил
писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.
Редовно призован
ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците
непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът,
чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите
обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са
налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
От представените с
исковата молба доказателства –Договор за кредит №***/16.12.2015г; Общи условия
към Договор за кредит № ***; Платежен документ за кредитен превод от
16.12.2015г.;Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г.
(Извлечение); Приложение № 1 към договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018г.
(Извлечение); Приложение № 5 към договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018г. –
Потвърждение за прехвърляне на вземания; Приложение № 4 към договор за цесия №
BGF-2018-033/23.11.2018г. – Пълномощно за уведомяване; Уведомление за цесия; Известие
за доставяне на писмовна пратка от „Български пощи“ ЕАД;– заверено копие може
да се направи обосновано предположение за вероятна основателност на исковите
претенции.
При така изложените твърдения съдът
намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които
следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 350 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД; чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и
чл. 6 и сл. от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била
налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която
е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че са
спазени особените изисквания на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. По отношение на цесията – че е налице валидна цесия в полза на
ищеца.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
По иска за 104, 72 лева – по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е настъпил падежа и
размера на лихвата за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
С представените доказателства ищецът
доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.
Водим от горното, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковата претенция.
Налице са всички материалноправни и
процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен,
без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва
за заплати на ищеца сумата от 50 лева за
платена държавна такса (останалите 50 лева са недължимо платени съгласно чл. 72
ал. 2 ГПК) и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение (определено по чл. 78 ал.
8 ГПК).
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Д.Ш.,***, п.к. 6280, да заплати
на „К.Б.“ ЕООД следните суми:
- BGN
350,00 (триста и петдесет лева), представляващи непогасена главница по Договор
за кредит № ***;
- BGN
104,72 (сто и четири лева и седемдесет и две стотинки) - мораторна лихва за
забава, начислена върху непогасената главница за периода: 01.03.2017г. –
14.02.2020г;
- законна
лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба – 20.02.2020г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е.Д.Ш.,***, п.к. 6280, да заплати на „К.Б.“ ЕООД разноски, както следва: 50 лева за платена държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка *** „К.Б.“ ЕООД: IBAN: ***,
BIC: ***, при „Банка ДСК“ ЕАД
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.